Публикувана: 27 юни 2006, 08:20 ч.
Последно мнение: 19 юли 2006, 10:30 ч.

Как сте със собствените си майки?

5 636
102
1

Отговори

# 60 28 юни 2006, 22:34 ч.

Мнения: 1 006

Цитат на: iliana.todoroff в вт, 27 юни 2006, 21:49

...Човек има в живота си малко "ангели",но ако това е собствената ти майка фактът се превръща в блаженство...

Моите ангели са майка и татко. Heart Eyes

Надула съм ви главите за тях във форума.Но то е 1/1000 част от всичко, което мога и искам да кажа за тях.Те за мен са живи богове.Отгледана съм с много обич и внимание и получавам от тях такава и до днес.И вероятно това е една от причините аз да имам способност да раздавам обич.Толкова много ги обичам и двамата, че с думи ми е трудно да го опиша.Нямам по-добри приятели от тях на света и то от дете.Не са се променили и грам даже.Аз се промених - пораснах и то много напоследък и ги оцених и осъзнах още повече.Благодаря ти, Господи за неземните родители, с които си ме дарил.Да са ми живи и здрави още дълги години!
Майка не е в Бг от 9 април тази година и не е на почивка...гледа некъв дядка за пари, каквито в Бг не би могла да печели.И отново аз съм в основата на целите й /им/... Cry

и сърцето ми се къса от това.Не зная кога отново ще я видя /видим/.Толкова много ми / ни / липсва тя, че отново нямам думи да го опиша.
Изпитах желание да пиша в тази тема, защото не се бяхме чували две седмици и се чухме преди час.30-те минути разговор минаха като секундичка... Cry

Всяка от нас искаше да мълчи, само за да слуша другата и всяка искаше да говори непрекъснато, за да успокои другата за себе си и да й даде кураж.

ЛИПСВАШ МИ, МИЛА МОЯ МАЙЧИЦЕ...ОБИЧАМ ТЕ БЕЗКРАЙНО ! ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ТЕБ И ТИ ЦЕЛУВАМ РЪЦЕ... Cry

Разревах се.

# 61 28 юни 2006, 23:00 ч.

Мнения: 71

Ооооох,болната ми тема Sad

Майка ми беше най-близкия ми човек,винаги ме е подкрепяла,разбирала,помагала.Никога не съм си мислела,че някога можем да се скараме.Но,уви и това се случи.И не по моя вина.Още мисля и се чудя кое промени моята майка толкова много.От няколко години се върти в един кръг на обвинения и подозрения към баща ми,от който няма излизане.Скандалите помежду им са вече като част от програмата им за деня и лошото е,че почвам да вярвам, че тя е причината.Всичко това се отразява и на отношението й към мен,от което много ме боли Cry

# 62 28 юни 2006, 23:43 ч.

Мнения: 1 305

Ами какво да кажа и аз.
Последно време хич не се разбираме, колкото и да се старая да мълча и да се примирявам се с нещо ме ядосва. Имам чувство, че и е като фикс идея newsm78

# 63 29 юни 2006, 09:19 ч.

Мнения: 1 546

Мама е моя най-добьр приятел,човек на който могат да раз4итам винаги!Никога не сме се карали и винаги съм се 4удела на моите приятели,които винаги се карат с майките си,защото незнам за какво мога да се спре4кам с нея!Няма нищо,което да ни разделя и различава!Обожавам я! bouquet

# 64 29 юни 2006, 09:19 ч.

София
Мнения: 3 802

За съжаление се разбираме само ако тя заповядва, а аз изпълнявам Sick

Много труден характер е.....е, и аз не съм лесна Tired

# 65 29 юни 2006, 12:47 ч.

Мнения: 72

Podkrepiame izcialo, spodeliame si i se razbirame idealno,dano taka bade vinagi.

P.S. Izviniavam se 4e pisha s latinski bukvi

# 66 29 юни 2006, 13:28 ч.

София, център
Мнения: 3 455

Ох, много обичам майка си.

Но забелязвам, че от година на година се променя, за съжаление, в не добър план. Някой по горе беше писал за метаморфоза. Това е. Някакси и двамата с баща ми са коренно променени, мрънкащи и недоволстващи нон стоп, не търсещи начин да оправят "проблемите", които ги тезаят, непрекъснато тъсещи вината у другите, някак несклонни на никакъв компромис...абе, гадно. Но се търпим!

# 67 29 юни 2006, 14:47 ч.

в зоната на здрача
Мнения: 2 241

Майка ми е най-добрата ми приятелка.Винаги съм споделяла всичко с нея и съм искала съвети само от нея.Естествено,винаги е на линия и помага с каквото може bouquet

Съмнявам се някога да мога да се оплача от нея.Пак и да има промяна от нейна страна пак не бих се сърдила,все пак годините си казват своето/я критика,я болежки някакви, не е лесно/нали и ние ще идем на тяхната.Има една приказка "татковци много,МАЙКА ЕДНА".
И нали знаете:моята майка е най-добрата на света. bouquet

# 68 30 юни 2006, 11:57 ч.

София
Мнения: 5 079

Разбираме се, е, имали сме и"сблъсъци" на моменти, но това е нормално да се случи в една къща (ние живеем заедно), като цяло ми е помощ и опора. Heart Eyes

# 69 30 юни 2006, 12:18 ч.

Мнения: 114

Разбираме се прекрасно, всеки ден се чуваме по тел. а всяка събота и неделя сме заедно и пак ми е малко.

# 70 30 юни 2006, 12:31 ч.

Мнения: 5 647

С майка ми от време на време имаме спорове, но като цяло сме добре. Имаше един период, в който ни бяха изострени отношенията, но не ми се пише за това. Поне отмина това време. Praynig

# 71 30 юни 2006, 12:36 ч.

Мнения: 1 793

Разбираме се чудесно. Винаги е била и е най-добрата ми приятелка. Много силен човек, много амбициозна и лъчезарна. Много, много я обичам и съм й благодарна за всичко, което е направила за мен. Тя е примера ми за майка и ми се иска да бъда като нея. Надявам се да съм. Това, което винаги ми е харесвало е, че никога не се е бъркала за нищо. Никога не ми е давала съвети, когато не съм ги искала. Но пък, когато съм имала нужда от съвет и помощ е била неотлъчно до мен. И сега нямам проблеми с нея. Не ни се бърка за нищо. Не дава "акъли", не се меси в нашите неща. Въобще за мен тя е майка-мечта.

# 72 30 юни 2006, 17:42 ч.

Мнения: 569

Цитат на: hey_ya в вт, 27 юни 2006, 09:49

Нямам проблеми с майка ми, винаги ми е помагала много. Много си я обичам Heart Eyes

И аз съм така.

# 73 1 юли 2006, 08:58 ч.

Тук постоянно се хвърля вината върху критическата,но това ми се струва твърде опростено.Коя възраст при жената е "лека"-пубертета ли,бременността ли,раждането и гледането ли??Лесно няма.Може би,когато си изгледа децата,българката смята,че идва ред за почивка-да,но за германката,американката и т.н.Те тогава тръгват да пътуват и да се кефят.За нея цикълът започва отначало-да помага за внуче,да дели жилище с младо семейство(аз 2 дена да имам гости в къщи и откачам),където ние си припомняме детските навици и чакаме някой да ни сготви,сервира и изчисти.Според мене,не трябва да имаме нагласата,че майките ни са длъжни да помагат-ние сме зрели жени,искали сме деца и семейство-отговорността си е наша.Ако пожелаят-добре са дошли,ако не-имат право да живеят както преценят.Моята майка не ми е помагала,въпреки,че съм изгледана от баба.Няколко пъти ми каза,че у нас е "много разхвърляно"(как иначе с 2 бебета??).на което спокойно отговорих"Така е,но не мога да се справя.Ако не ти харесва-почисти ти."Не го направи,но всякакви оплаквания престанаха.Децата ми са вече поотраснали,но заради това,че постоянно имат нужда от контрол,грижа,а и много боледуваха-загубих кариерата си.Това е може би единственото тъжно последствие от липсата на помощ.Много ми е мъчно-заради ЕГНто ми ми отказват на всяка прилична позиция,но смятам,че това е следствие от по-особения стандарт на живот в България,отколкото от липсата на помощ от мама.

# 74 1 юли 2006, 11:59 ч.

Мнения: 1 006

Евалата, Елли ! bouquet

Препоръчани теми

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Роднини на нашата адресна регистрация

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Чувствам, че не заслужавам любов.

Причина:

Причина: