Публикувана: 27 юни 2006, 08:20 ч.
Последно мнение: 19 юли 2006, 10:30 ч.

Как сте със собствените си майки?

5 622
102
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 27 юни 2006, 22:22 ч.

Мнения: 83

Ужасно!

Откакто живяхме с тях 4 месеца и половина отношенията ни се влошиха почти катастрофално. Такава тъпа грешка не бях правила в живота си, сега не ми се стъпва там. То не бяха критики не беше чудо - основно за мъжа ми - изядоха го - без дори да могат да си кажат две приказки с него - той не говори български, те - английски. Поне да ми беше свекърва да не ме е яд. (А, свекървата ми е златна, само дето е надалеч и не може много да помага за малката). Последния път като си тръгвахме почти се разплаках - толкова сама се бях почувствала.

Не е от критическата, освен ако цял живот не е била в нея.

Най се ужасявам обаче да не се превърна в такова чудо като нея. Всеки път като кресна на дъщеря ми се сещам за това, толкова се надявам отношенията с дъщеря ми да бъдат добри, много добри.

# 46 27 юни 2006, 22:49 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Оооооооооох. Мога цял ферман да напиша колко може да се промени една майка. Разбирам причината: да оцелее в ситуацията, в която е. Не мога, обаче, да се примиря , че с това страшно наранява децата си. Страшно интелигентна жена е , но понякога просто ми се иска да слезе на земята и да бъде земна майка. Искам да й покажа малко свят, да види къде живея, с какво се занимавам. Тя категорично отказва да дойде. Cry

Миналата година, когато си отидох....бях само в сълзи. Не знаех, че може да е толкова жестока. Обичам я и искам да живее 100 години, но се моля да се промени поне малко / което не знам дали ще стане, защото не е в критическата..../ Confused

# 47 27 юни 2006, 22:53 ч.

Мнения: 379

Не знам от егн ли е или критическата я притиска сериозно, но се е променила тотално, сякаш срещу мен стои друг човек. Опитвам се да открия пътя към нея и да си поговорим, но всеки един опит завършва с цупене, крясъци и сърдене. А щом спра да и говоря, се започва с мърморене, че не съм и дъщеря, че не ме интересувала, че се държа лошо. Надявам се когато и мен ме удари съчмата да не изкукуригам така Praynig

# 48 28 юни 2006, 00:42 ч.

софия
Мнения: 495

Цитат на: iliana.todoroff в вт, 27 юни 2006, 21:49

Не съм имала по-добра и лоялна приятелка от нея.Човек има в живота си малко "ангели",но ако това е собствената ти майка фактът се превръща в блаженство.А е прекрасно,че се отнася по същия начин и с детето ми-без в никакъв случай да подронва моя авторитет или да предприема своеволни действия без моето одобрение.Не че е имало случай да не одобря.Истинско съвършенство!Казвам го и с известна завист-моето дете едва ли ще може някой ден да се похвали с такава майка.Но пък добрият пример все пак може и да даде своето отражение,знае ли човек?

ОБИЧАМ ТЕ,МАМО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

# 49 28 юни 2006, 00:52 ч.

Мнения: 3 457

те с гогините изперкват-успокоявам се с това че и нас това ни чака

# 50 28 юни 2006, 01:04 ч.

Мнения: 1 052

Не смятам, че нашите майки се променят с годините. По-скоро засилват лошите си страни, или поне тези, които ние не харесваме. Сега, когато вече не са обвързани с ангажимента да отгледат децата си, те могат с пълна сила да разпрострат неудолетвореността си и да я претворят в лошотия. Или пък ние, техните деца, сме с прекалено големи очаквания.... и е факт, те не са длъжни да гледат нашите деца. Но най-лошото е, че всички повтаряме един и същи модел на поведение, ако на тех и ем помагано, и са били подкрепяни, и те ще го направят на свой ред.
Аз лично съм за последен път крайно разочарована от майка си, и разочарована е точната дума. Нищо не очаквам от нея, или вече нищо, с което ще ме изненада в положителен аспект.

# 51 28 юни 2006, 08:02 ч.

София
Мнения: 39 773

Моята мама има здравословни проблеми. Не съм я виждала от 4г, мъчно ми е.
Брат ми лятото донесе снимки, променила се е много. По характер също. Все едно това не е моята мама. Като се чуем по телефона нямаме време за разправии, но ако се видим все за нещо ще се счепкаме.

# 52 28 юни 2006, 08:17 ч.

Мнения: 114

И моята майка страшно се промени и то след като се пенсионира. В критическата беше влязла 5-6 години преди това. Почти не постигахме съгласие по никакви въпроси. Смяташе, че щом живеем при нея трябва изцяло да се съобразяваме с нея. Беше ми много трудно , зашото бях между чука и наковалнята/ майка ми и съпругът ми/. Е,вече не живеем заедно...Мисля, че ако бяхме останали , щях да лудна...

# 53 28 юни 2006, 08:23 ч.

Мнения: 1 403

Моята откакто спря да работи, много се промени. Виждаме се един път годишно и пак се 4епкаме за глупости ooooh!

Ама какво да направя, гледам да не и обръщам много внимание и така

# 54 28 юни 2006, 12:20 ч.

София, Западен парк
Мнения: 295

Много ми помага! Аз се държа лошо понякога, защото съм изнервена, и после съжалявам, но тя винаги е на моя страна. И помага с каквото може. Въобще душата си дава за малкия.

# 55 28 юни 2006, 12:36 ч.

Мнения: 945

Моята и тя много ме раzочарова. Станала е много zлобна. МИналата седмица имаше имен ден, на който леля ми не отишла, zащото бяха големи жеги и на жената и става лного лошо последно време, когато стои на слънце (а майка ми и баща ми праzнуваха именния ден на село). Майка ми много добре раzбира това, даже преди една седмица ми обясняваше колко се притеснява zа леля ми. Да ама zвъня аz след именния ден и тя с такъв тъъъжен глас ми обяснява "Ех, маме, само леля ти не дойде, ама zдраве да е. Ама аz и каzах, че и се сърдя, де". А един ден преди това леля ми почти припаднала от горещините #Cussing out

Ядосва ме и когато говори гадни неща против жената на братовчвд ми (женени са почти 20 години и жената е супер, даже и леля ми не си поzволява да каже нещо лошо zа нея). Ама майка ми, не. И все и zабравя името.

А най много ме е яд когато zабрави моето име...

Ох, след няколко седмици ще си ходя zа 6 дена и не zнам как ще го преживея беz да се сбием.