Отдавна искам да пусна такава темичка,търсих но не открих стара такава.Та въпроса ми е как се прибирате по тъмно от работа,страх ли ви е и случвало ли ви се е нещо?Просто след известно време трябва да започвам работа и от сега ме е шубе 😁😁😁 а преди някакси не беше,въпреки че съм се прибирала късно.
- Публикувана: 3 дек. 2017, 22:00 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2017, 13:35 ч.
Прибиране по тъмно
А от какво точно те е страх?
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
Ами да беше кръстила темата - Страх от хората 
Иначе от тъмното не ме е страх. Иначе си права. По-тъмно от хората трябва да се пазим.
Имах преподавателка в университета. Тази жена изпитваше ужас от тъмнината. Самата тя си ни го призна. Не излиза вечер никога от вкъщи. Ако ходи някъде трябва да е с кола, но пак и прилошава много само докато се докопа до колата, но и вътре я е страх.
Иначе от тъмното не ме е страх. Иначе си права. По-тъмно от хората трябва да се пазим.
Имах преподавателка в университета. Тази жена изпитваше ужас от тъмнината. Самата тя си ни го призна. Не излиза вечер никога от вкъщи. Ако ходи някъде трябва да е с кола, но пак и прилошава много само докато се докопа до колата, но и вътре я е страх.
Като малка умирах от ужас от тъмното.
А ме наказваха да седя на тъмно в килера..(
Ми страхувах се, страхувах се..докато не установих, че вече различавам предметите вътре и започнах да си играя с тях.
После започнах да се качвам винаги НЗ тъмно по стълбите във входа и така страхът изчезна.
А ме наказваха да седя на тъмно в килера..(
Ми страхувах се, страхувах се..докато не установих, че вече различавам предметите вътре и започнах да си играя с тях.
После започнах да се качвам винаги НЗ тъмно по стълбите във входа и така страхът изчезна.
Умирам си да ходя по тъмно. Бих казала, че ми е специалност. Светлото не в моята бира, даже всъщност не ме интересува какво правят хората по светло, освен ако не са по бански.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
И на мен не ми е много приятно. И копнея за летните месеци, когато в 21 ч. е още светло. Държа си колата на паркинг и преминавам през едни тъмни улички, докато се прибера, но гледам да не се замислям.
Като че ли в последните няколко години улиците са много тъмни. Забелязвам го и като карам колата си, дори през центъра. Мисля, че уличните лампи са заменени с някакви много мъждиви
Като че ли в последните няколко години улиците са много тъмни. Забелязвам го и като карам колата си, дори през центъра. Мисля, че уличните лампи са заменени с някакви много мъждиви
В София изпитвам известен страх да се движа в тъмната част на денонощието. Улиците са лошо осветени, не се мяркат много хора в моя квартал, а както се оказа върлува някаква циганска банда от съседната циганска махала, която напада сами жени, които се прибират по тъмно. Има вече няколко случая в квартала, включително в нашия вход имаме потърпевша жена.
Когато учех в гимназията още, с моя приятел ни нападнаха в гръб маскирани 5 - 6 човека с бухалки и боксове по тъмно към 22:00ч. през лятото. Оттогава имам лека параноя и постъмни ли се, ако не е осветено, ми се случва често да се обръщам да проверя дали някой не ме следва. Мисля, че никога няма да го преодолея напълно, въпреки че минаха петнайсетина години. Но страх лозе пази. Настъпиха такива времена, че не е лошо да се пооглеждаш. Само по себе си тъмното не ме плаши, само ме прави несигурна, защото нищо не виждам. Но както каза Екскюз, въпрос е на тренировки 
И от какво ви е неприятно?
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
И от какво ви е неприятно?
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф