Прибиране по тъмно

  • 16 022
  • 98
  •   1
Отговори
# 45
  • Sofia
  • Мнения: 262
Откровено ме е страх сама да се движа по тъмно, особено след 22 ч. Нападана съм по тъмно преди години, останах си само с уплахата, но месеци след случката дори по светло не исках да излизам от вкъщи... Заради страхът ми от придвижване сама по тъмно, съм отказвала множество излизания с приятели, служебни излизания и др. Изключително неприятно е, но така чувствам нещата.  Sad

# 46
  • Мнения: 4 808
И аз, ама никой не излезе. Затова може би си права, че всеки е хубаво да мисли за своята безопасност без да разчита на слуйности.
Доколкото знам, в такива случаи не е добре да се вика "Помощ!", а "Пожар!" Мен не ме е страх, сигурно защото не съм си патила сериозно, но и не показвам страх, защото когато усетят, че се страхуваш, става по-лошо. Сещам се как преди години, някакви тъпанари бяха преследвали или нападнали две колежки, на следващия ден разказваха случката, и други споделиха подобни истории и една колежка, застанала с ръце на кръста, в много бойна поза, патетично попита: "Ех, защо не се случи мен някой да ме нападне?!", буквално разочаровано звучеше... обаче тя тренираше джудо и таекуондо и още нещо май.

# 47
  • Мнения: 1 756
На теория и аз така ги знам нещата, ама не ти идва никакъв пожар. Хората ги е било страх. Но не ги оправдавам в никакъв случай. Защото на мен тогава ми се размина, но единствено и благодарение на мен. Хубаво нещо са курсовете по самозащита, стига и да успяваш да ги прилагаш, когато е необходимо. Ако имам дъщеря, живот и здраве, бих я насърчила да тренира бойни изкуства.

# 48
  • Мнения: 10 382
Нищо не те спасява. Мен ме нападнаха преди години докато се прибирах, почти пред къщи. Опитах се да тичам и да викам, за секунди ме настигнаха, единият ме дръпна назад (дни наред след това ме боля врата), другият ми смъкна чантата от рамото докато кажа "а". Мога да ви кажа, че след такава случка завинаги ставаш друг човек. И досега, ако усетя някой зад гърба си, се чувствам невероятно дискомфортно, непрекъснато се оглеждам дори и по светло.

# 49
  • Мнения: 1 756
Именно. И аз не понасям някой да ходи след мен на близко разстояние. Случвало се е да изчакам да ме подминат, но нямам нерви да се тътрят след мен. Никога не се отърсваш напълно, но в някакъв смисъл го превъзмогваш. Както каза Даун Ъндърграунд Simple Smile да не подчиняваме живота си на тъмната страна Hug

# 50
  • Мнения: 10 382
Това, поне при мен е инстинктивно. Веднъж, посред бял ден на оживено място, усетих присъствие много близо зад гърба си. Е, така се стреснах, че почти се свлякох. Зад мен беше една жена, незнайно как съвсем тихо ме беше приближила, даже започна да ме успокоява, разбра, че ме е стреснала

# 51
  • Мнения: X

JoyJoyJoy
Това е лапсус, нали?

# 52
  • Монреал
  • Мнения: 1 384
В една дъждовна нощ това лято ме спря и приближи мъж с брада. Не ме уплаши, но ми шибна глоба $172 за непълно спиране на знак стоп. Тъпото е, че примерно намалих на знака, но ченгето беше кисело заради дъжда и липсата на други жертви.

# 53
  • Мнения: 1 756
Нищо подобно, отива ѝ според мен Simple Smile

# 54
  • Мнения: X
Оо, с такси дебнат пък други опасности. Бях попадала на два пъти при един...ром, който през цялото време, докато караше, чатеше във вайбър. Почти не гледаше пътя. Направо на магия ме докара до нас.

# 55
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Когато учех в гимназията още, с моя приятел ни нападнаха в гръб маскирани 5 - 6 човека с бухалки и боксове по тъмно към 22:00ч. през лятото. Оттогава имам лека параноя и постъмни ли се, ако не е осветено, ми се случва често да се обръщам да проверя дали някой не ме следва. Мисля, че никога няма да го преодолея напълно, въпреки че минаха петнайсетина години.
И мен са ме нападали в гръб като бях ученичка, да ми свалят коженото яке от гърба. Беше в годините на режим на тока. Оттогава изпитвам ужас от непознат, вървящ след мен. Винаги спирам и изчаквам да ме задмине, не понасям някой да ходи подире ми. Не съм параноичка и гледам да вървя по осветени места, но ей богу усетя ли някой зад мен, откачам, дори и да е посред бял ден.

# 56
  • Мнения: 132
Опасно си е вечер, най-добре човек да не се прибира сам по тъмно.

# 57
  • Мнения: 22 036

Абе още някоя друга година се надявам да изкарам над земята, а и в underbelly средите не съм се забърквала Simple Smile.

# 58
  • Мнения: 2 328
Не излизам по тъмно,освен ако не съм с мъжа си или с брат си.Страх ме е от нападение,от кучета,от пияници,наркомани,луди...Преди не беше така,но след едно 3месечно живеене в София много се наплаших.Още ме държи,а минаха 8 години.Дано преодолея този страх.

# 59
  • Мнения: 6 964
Лятото излизам да бягам нощем по хлад. Не ме е страх, но обикновено все пак подбирам маршрута по осветеност или съм с приятеля ми.

Като гимназистка са ме нападали, малко по-късно и като студентка, имах голям късмет и двата пъти. Преживяването, обаче, те държи напрегнат много дълго време.

Общи условия

Активация на акаунт