Отдавна искам да пусна такава темичка,търсих но не открих стара такава.Та въпроса ми е как се прибирате по тъмно от работа,страх ли ви е и случвало ли ви се е нещо?Просто след известно време трябва да започвам работа и от сега ме е шубе 😁😁😁 а преди някакси не беше,въпреки че съм се прибирала късно.
- Публикувана: 3 дек. 2017, 22:00 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2017, 13:35 ч.
Прибиране по тъмно
А от какво точно те е страх?
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
Това е просто тъмно.
Свиква се и вече не е толкова тъмно..)
Ами да беше кръстила темата - Страх от хората 
Иначе от тъмното не ме е страх. Иначе си права. По-тъмно от хората трябва да се пазим.
Имах преподавателка в университета. Тази жена изпитваше ужас от тъмнината. Самата тя си ни го призна. Не излиза вечер никога от вкъщи. Ако ходи някъде трябва да е с кола, но пак и прилошава много само докато се докопа до колата, но и вътре я е страх.
Иначе от тъмното не ме е страх. Иначе си права. По-тъмно от хората трябва да се пазим.
Имах преподавателка в университета. Тази жена изпитваше ужас от тъмнината. Самата тя си ни го призна. Не излиза вечер никога от вкъщи. Ако ходи някъде трябва да е с кола, но пак и прилошава много само докато се докопа до колата, но и вътре я е страх.
Като малка умирах от ужас от тъмното.
А ме наказваха да седя на тъмно в килера..(
Ми страхувах се, страхувах се..докато не установих, че вече различавам предметите вътре и започнах да си играя с тях.
После започнах да се качвам винаги НЗ тъмно по стълбите във входа и така страхът изчезна.
А ме наказваха да седя на тъмно в килера..(
Ми страхувах се, страхувах се..докато не установих, че вече различавам предметите вътре и започнах да си играя с тях.
После започнах да се качвам винаги НЗ тъмно по стълбите във входа и така страхът изчезна.
Умирам си да ходя по тъмно. Бих казала, че ми е специалност. Светлото не в моята бира, даже всъщност не ме интересува какво правят хората по светло, освен ако не са по бански.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
И на мен не ми е много приятно. И копнея за летните месеци, когато в 21 ч. е още светло. Държа си колата на паркинг и преминавам през едни тъмни улички, докато се прибера, но гледам да не се замислям.
Като че ли в последните няколко години улиците са много тъмни. Забелязвам го и като карам колата си, дори през центъра. Мисля, че уличните лампи са заменени с някакви много мъждиви
Като че ли в последните няколко години улиците са много тъмни. Забелязвам го и като карам колата си, дори през центъра. Мисля, че уличните лампи са заменени с някакви много мъждиви
В София изпитвам известен страх да се движа в тъмната част на денонощието. Улиците са лошо осветени, не се мяркат много хора в моя квартал, а както се оказа върлува някаква циганска банда от съседната циганска махала, която напада сами жени, които се прибират по тъмно. Има вече няколко случая в квартала, включително в нашия вход имаме потърпевша жена.
Когато учех в гимназията още, с моя приятел ни нападнаха в гръб маскирани 5 - 6 човека с бухалки и боксове по тъмно към 22:00ч. през лятото. Оттогава имам лека параноя и постъмни ли се, ако не е осветено, ми се случва често да се обръщам да проверя дали някой не ме следва. Мисля, че никога няма да го преодолея напълно, въпреки че минаха петнайсетина години. Но страх лозе пази. Настъпиха такива времена, че не е лошо да се пооглеждаш. Само по себе си тъмното не ме плаши, само ме прави несигурна, защото нищо не виждам. Но както каза Екскюз, въпрос е на тренировки 
И от какво ви е неприятно?
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
И от какво ви е неприятно?
Ами, например, че някой може да изскочи от тъмното и най-малкото да ми издърпа чантата или обеците, или пък да ме пребие за кеф
Умирам си да ходя по тъмно. Бих казала, че ми е специалност. Светлото не в моята бира, даже всъщност не ме интересува какво правят хората по светло, освен ако не са по бански.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
Извинявам се за отклонението. Не ме е страх да ходя по тъмно, очевидно.
И от какво ви е неприятно?
Точно неприятно е, а не е страх.
Ами неприятно е, защото не виждам къде стъпвам често. Осветлението е оскъдно в кварталите, по места хората си слагат на входа лампа някаква, но докато светне си в пълен мрак. Има си места без никакво улично осветление и дори не говорим за някакви крайни квартали. Хм, има дори разкопки
. (то не е никак смешно, при нас преди месеци разкопаха и така и не оправиха тротоара, стои на дупки и кал). Пък където има тротоар се случва да е с толкова разбити плочки, че гадаеш коя с какъв наклон е (скоро си припомних случая с диригентката с натрошени ръка, нос, която е подела кампания сега за оправяне на тротоарите в София). Когато е сухо, някак се случва, но завали ли, често не знаеш и самата локва пред теб с каква дълбочина е, аз съм хлътвала до глезен.Та ето от това ми е неприятно. Иначе, не ме е страх.
Иначе ме е страх за детето. То излиза и се прибира по тъмно. Постарала съм се да е със светли дрехи, за да се вижда в тъмното, но ме е страх, защото видимостта е малка, коли по тротоари, навсякъде, бусове, камиони из града, просто видимостта е много малка, неосветен град е София, няма качествена маркировка, като завали дъжд и всичко стане мокро-не се вижда ни маркировка, ни пресичащ човек.
Важното е, че Фандъковица само се тупа в гърдите каква кадърна кметица е и колко направила уж за града. Всичко е потънало в кал, локви, дупки, няма асфалт, тротоари, с една дума мизерия. И София не е само Витошка и Дондуков. То се видя и как се изложиха с Дондуков, тая центъра не може да оправи като хората, какво остава за кварталите.
https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/09/12/potrosheni-hora-i-ploc … rikanskite.353068
то е трудно движението по светло, какво остава по тъмно
то е трудно движението по светло, какво остава по тъмно
Налитали са ми три пъти - два пъти разни пияници с неясна цел и веднъж с цел грабеж. И трите пъти беше по светло.
От тъмно не ме е страх. Навремето имах гадже, с което все се карахме за нещо посред нощите И аз съответно си хващах парцалките и се забивах да обикалям парка в 2-3-4 след полунощ докато ми мине яда. Случвало се е над 10 пъти и никога не съм имала инциденти, но то си е било чист късмет.
От тъмно не ме е страх. Навремето имах гадже, с което все се карахме за нещо посред нощите
И аз съответно си хващах парцалките и се забивах да обикалям парка в 2-3-4 след полунощ докато ми мине яда. Случвало се е над 10 пъти и никога не съм имала инциденти, но то си е било чист късмет.
Какъв човек съм аз, от дете не ме е страх от тъмното по улиците. За сметка на това, много ме беше страх от тъмното по двора. Понеже живеем в къща, все имах чувството, че зад всеки ъгъл ме дебне нещо. За сметка на това, по улиците си ходех без никакъв страх, въпреки че живеехме на границата с циганската махала. Не помня случай да съм имала проблеми. И сега не ме е страх, в интерес на истината, имаме си и свястно осветление, нищо, че сме краен квартал на града. От време на време се случва да изгори някоя крушка, звъним и до ден-два е поправена.
От малка си ме е страх да излизам по тъмно сама.
Градът ни винаги е бил по-скоро спокоен, но се случи едно много известно двойно убийство и тогава сигурно в продължение на няколко години изобщо не излизах сама по тъмно освен пред жилищната ни сграда.
В гимназията вече трябваше да гоня автобуси и зимата за първа и втора смяна все бях на вън по тъмниците. Винаги ми е било много зловещо, нищо успокояващо не намирам в тъмна, тясна улица през зимата.
Та правех разни работи, за да се чувствам по-сигурна. Избягвах тъмните места. Все пак има разлика дали се прибираш в 20 или в 23 часа. Гледах да минавам там където има хора или отворени магазини и ресторанти. Изобщо избягвах неосветените подлези и паркове. Гледах да се прибирам с хора които са в моята посока. Случвало се е и баща ми да ме чака в някои по-кофти участъци след като едни цигани ме преследваха с кола до като се прибирах след училище втора смяна.
Така или иначе, за да си стигна до блока имаше много кофти уличка и нямаше как да не минавам през нея. Често звънях на някого и си говорех по телефона точно в тая зона и се чувствах много по-добре. Това го правя и до днес ако ме хване шубето.
Градът ни винаги е бил по-скоро спокоен, но се случи едно много известно двойно убийство и тогава сигурно в продължение на няколко години изобщо не излизах сама по тъмно освен пред жилищната ни сграда.
В гимназията вече трябваше да гоня автобуси и зимата за първа и втора смяна все бях на вън по тъмниците. Винаги ми е било много зловещо, нищо успокояващо не намирам в тъмна, тясна улица през зимата.
Та правех разни работи, за да се чувствам по-сигурна. Избягвах тъмните места. Все пак има разлика дали се прибираш в 20 или в 23 часа. Гледах да минавам там където има хора или отворени магазини и ресторанти. Изобщо избягвах неосветените подлези и паркове. Гледах да се прибирам с хора които са в моята посока. Случвало се е и баща ми да ме чака в някои по-кофти участъци след като едни цигани ме преследваха с кола до като се прибирах след училище втора смяна.
Така или иначе, за да си стигна до блока имаше много кофти уличка и нямаше как да не минавам през нея. Често звънях на някого и си говорех по телефона точно в тая зона и се чувствах много по-добре. Това го правя и до днес ако ме хване шубето.
Взимаш си каска с челник, паралитичен спрей, обувки от онези със металните бомбета за защита при падане от тежки предмети, разбъркваш си 1-2 жълтъка със захар преди излизане, за да имаш глас и да можеш да викаш силно за помощ, ако не дай си Боже се наложи. Мисля, че това е достатъчно като екипировка.
Взимаш си каска с челник, паралитичен спрей, обувки от онези със металните бомбета за защита при падане от тежки предмети, разбъркваш си 1-2 жълтъка със захар преди излизане, за да имаш глас и да можеш да викаш силно за помощ, ако не дай си Боже се наложи. Мисля, че това е достатъчно като екипировка.
Доста тъпо и дебелокожо изказване! Този съвет за самозащита го кажи на някоя жена или дете, пострадали от улично насилие, ако не ти е неудобно.
Взимаш си каска с челник, паралитичен спрей, обувки от онези със металните бомбета за защита при падане от тежки предмети, разбъркваш си 1-2 жълтъка със захар преди излизане, за да имаш глас и да можеш да викаш силно за помощ, ако не дай си Боже се наложи. Мисля, че това е достатъчно като екипировка.
Доста тъпо и дебелокожо изказване! Този съвет за самозащита го кажи на някоя жена или дете, пострадали от улично насилие, ако не ти е неудобно.
Никой не е застрахован от улично насилие. Дори и по светлото. Освен тогава да се молим Богу да не ни се случва или да не излизаме от вкъщи.
Разбрах, че майтапа е неуместен. Но аз наистина съм ходила с каска с челник в тъмното в неосветените паркове. Оплаквах се на приятели, че не виждам къде ходя и ми я подариха за Нова Година. Не ми се стори обидно.
Колкото до спрея и обувките, защо да не са решение, когато човек го е страх. Като съм се чувствала застрашена и нападната съм викала за помощ.
Icey, аз явно съм имала късмет, защото се е случвало като се разкрещя, човекът с лоши намерения да се уплаши и да духне. В друг един случай пък с една моя приятелка заплашихме похитителя го с колчето на плажния чадър. Ами, смешно звучи, но помогна този метод.
Други идеи в случай на такива страхове.
Движиш се в компанията на приятели и/или колеги, които са в твоята посока. Молиш някого, на когото имаш доверие, да те изпрати. Хващаш си гадже. Ако е читаво, няма да те остави да се прибираш непридружена. Взимаш си куче от по-едра порода. Много хора се плашат от големи кучета. Дори и да са лабрадори и голдъни, все пак всяват някакъв респект. Аз например, откакто имам куче, доста по-смело се разхождам дори и в гората. Съвсем сама и мен би ме било страх. Случвало се е да ме питат вечер като разхождам кучето дали не ме е страх. Ами не, не ме е. Всъщност от една страна "страх лозе пази", но от друга страхът понякога изиграва лоша роля, особено ако човек се паникьоса и не може да реагира адекватно. Та, в случай, че човек е от страхливите, е добре да носи в себе си нещо, което да му вдъхва смелост: дали ще е спрей, дали някакъв остър предмет, но наистина нещо, което може да послужи за самоотбрана.
Други идеи в случай на такива страхове.
Движиш се в компанията на приятели и/или колеги, които са в твоята посока. Молиш някого, на когото имаш доверие, да те изпрати. Хващаш си гадже. Ако е читаво, няма да те остави да се прибираш непридружена. Взимаш си куче от по-едра порода. Много хора се плашат от големи кучета. Дори и да са лабрадори и голдъни, все пак всяват някакъв респект. Аз например, откакто имам куче, доста по-смело се разхождам дори и в гората. Съвсем сама и мен би ме било страх. Случвало се е да ме питат вечер като разхождам кучето дали не ме е страх. Ами не, не ме е. Всъщност от една страна "страх лозе пази", но от друга страхът понякога изиграва лоша роля, особено ако човек се паникьоса и не може да реагира адекватно. Та, в случай, че човек е от страхливите, е добре да носи в себе си нещо, което да му вдъхва смелост: дали ще е спрей, дали някакъв остър предмет, но наистина нещо, което може да послужи за самоотбрана.
Ако нося оръжие, ще го използвам, затова и нямам. Никаква паника не е по-силна от инстинкта за самосъхранение. Бях на 16 с гадже и вечерен час, с рокля и 10см платформа (бяха модерни тогава, още ги помня). Ама като те нападнат мадкирани 5-6 човека с бухалки и боксове, можеш да направиш само едно - да бягаш и да викаш. Само бягането ме спаси. Не можаха да ме хванат. Пробягах улицата и влезнах в магазина на вече по-главна и осветена улица. Без обувки, но цяла във всички смисли. Гаджето отнесе шев, но тогава не можех да мисля за него като си представих какво може да се случи на мен. Впоследствие разбрах, че и той ми е крещял да бягам.
Да живее адреналинът!
Още сме си приятели с "младежа", но наистина му дойде в повече и сега само си говорим за деца и политика от безопасно за него разстояние .
Факт е, че лоши неща се случват, но няма как да подчиним живота си на страх. Сега живея сама в къща с голям двор и гледам да подтискам естественото чувство за самосъхранение.
. Факт е, че лоши неща се случват, но няма как да подчиним живота си на страх. Сега живея сама в къща с голям двор и гледам да подтискам естественото чувство за самосъхранение.
Зависи откъде трябва да се мине пеша. Обичам да ходя пеша, но има маршрути, които не бих извървяла. Веднага се сещам за разстоянието от Дондуков до Владимир Вазов/Хаджи Димитър през моста Чавдар, което може би е и по-малко от 1 км, но не бих го минала пеша, или пък от бул. Мадрид до Ботевградско под оня гаден мост в района на гара Подуене, също не става за вървене. Изобщо в София човек много много не е препоръчително да върви. Навсякъде дебне опасност от всякакъв вид.
Варианти:
Автомобил и паркиране възможно най-близо до дома.
Автобус и отново най-близката спирка.
Ако се налага дълго ходене пеша - по възможно най-осветените и оживени улици.
По-страхливите може да си носят спрей или електрошок (НО! Трябва да сте убедени, че можете да боравите ПРАВИЛНО с тях.)
Лично аз не нося скъпи бижута и много пари в себе си (и по светло и по тъмно). Ако някой тръгне да ме обира бих си дала чантата доброволно. Дет' се вика предпочитам да изкарвам документи отново, вместо някой да ме пребие.
Вече, ако някой тръгне с по-лоша мисъл - крещене, бягане... Дано на никой не се случва.
Автомобил и паркиране възможно най-близо до дома.
Автобус и отново най-близката спирка.
Ако се налага дълго ходене пеша - по възможно най-осветените и оживени улици.
По-страхливите може да си носят спрей или електрошок (НО! Трябва да сте убедени, че можете да боравите ПРАВИЛНО с тях.)
Лично аз не нося скъпи бижута и много пари в себе си (и по светло и по тъмно). Ако някой тръгне да ме обира бих си дала чантата доброволно. Дет' се вика предпочитам да изкарвам документи отново, вместо някой да ме пребие.
Вече, ако някой тръгне с по-лоша мисъл - крещене, бягане... Дано на никой не се случва.
Най-неприятно ми е да пътувам с такси нощем след някое излизане. 
Скоро се прибирах с такси към 23.30 и шофьорът беше иранец.
Трябваше още като отворих вратата на таксито на стоянката и ме заля ориенталско маане, да потърся такси с био-немец на волана, обаче тогава бях изморена, и не исках да бъда расистка, и да показвам предразсъдъци.
Оказва се, че предразсъдъците са хубаво нещо. Може да ти спестят много неприятности.
Първо, таксиджията нямаше представа къде е моята улица. В Германия лиценз за такси се получава след положен изпит, че знаеш улиците на града. Явно в бързината да интегрират новите немци, са пропуснали този важен момент.
Както и да е, аз му посочих учтиво, дори любезно маршрута без грам арогантност или негативност.
Пристигайки пред нас, поисках квитанция, която неохотно ми беше написана на ръка. Сумата беше около 2 евро по-голяма от обикновено, поради което попитах дали може да видя сумата на брояча, понеже такъв не се виждаше.
Грубо и раздразнено ми беше посочено да погледна към тавана на таксито. Там имаше брояч, който показваше сумата от квитанцията. Бях вербално упрекната, че проявявам недоверие, на което отговорих както подобава, а реакцията беше открита грубост и едва ли не заплаха за разправа.
Прибрах се трепереща у дома, на квитанцията имаше име и еднолична фирма на шофьора, бях толкова разярена, че мислех да се оплача в полицията или в централата на таксита. За съжаление не намирам време в натовареното ми всекидневие да ходя в полицията.
Моята поука е занапред да бъда 100% нащрек, когато се качвам в такси и също да съм постоянно нащрек с орките.
Нагли са, нахални и опасни.
И това не е руска пропаганда, а суровата действителност тук в Германия.
Не съм се интересувала, обикновено пътувам с кола, а такси ползувам рядко. Например ако пътувам с влак и вече е късно, за да хвана автобус до в къщи. Понякога се налага след посещение при лекар или зъболекар, заради упойката, но това е било през деня и от там са ми поръчвали такси. Следващият път ще се подготвя подобаващо. Има таксита, които се поръчват по телефона, ще поръчам такова.
Откровено ме е страх сама да се движа по тъмно, особено след 22 ч. Нападана съм по тъмно преди години, останах си само с уплахата, но месеци след случката дори по светло не исках да излизам от вкъщи... Заради страхът ми от придвижване сама по тъмно, съм отказвала множество излизания с приятели, служебни излизания и др. Изключително неприятно е, но така чувствам нещата. 
И аз, ама никой не излезе. Затова може би си права, че всеки е хубаво да мисли за своята безопасност без да разчита на слуйности.
На теория и аз така ги знам нещата, ама не ти идва никакъв пожар. Хората ги е било страх. Но не ги оправдавам в никакъв случай. Защото на мен тогава ми се размина, но единствено и благодарение на мен. Хубаво нещо са курсовете по самозащита, стига и да успяваш да ги прилагаш, когато е необходимо. Ако имам дъщеря, живот и здраве, бих я насърчила да тренира бойни изкуства.
Нищо не те спасява. Мен ме нападнаха преди години докато се прибирах, почти пред къщи. Опитах се да тичам и да викам, за секунди ме настигнаха, единият ме дръпна назад (дни наред след това ме боля врата), другият ми смъкна чантата от рамото докато кажа "а". Мога да ви кажа, че след такава случка завинаги ставаш друг човек. И досега, ако усетя някой зад гърба си, се чувствам невероятно дискомфортно, непрекъснато се оглеждам дори и по светло.
Именно. И аз не понасям някой да ходи след мен на близко разстояние. Случвало се е да изчакам да ме подминат, но нямам нерви да се тътрят след мен. Никога не се отърсваш напълно, но в някакъв смисъл го превъзмогваш. Както каза Даун Ъндърграунд да не подчиняваме живота си на тъмната страна 
да не подчиняваме живота си на тъмната страна
Това, поне при мен е инстинктивно. Веднъж, посред бял ден на оживено място, усетих присъствие много близо зад гърба си. Е, така се стреснах, че почти се свлякох. Зад мен беше една жена, незнайно как съвсем тихо ме беше приближила, даже започна да ме успокоява, разбра, че ме е стреснала
Нищо подобно, отива ѝ според мен
Когато учех в гимназията още, с моя приятел ни нападнаха в гръб маскирани 5 - 6 човека с бухалки и боксове по тъмно към 22:00ч. през лятото. Оттогава имам лека параноя и постъмни ли се, ако не е осветено, ми се случва често да се обръщам да проверя дали някой не ме следва. Мисля, че никога няма да го преодолея напълно, въпреки че минаха петнайсетина години.
Абе още някоя друга година се надявам да изкарам над земята, а и в underbelly средите не съм се забърквала
. 
Лятото излизам да бягам нощем по хлад. Не ме е страх, но обикновено все пак подбирам маршрута по осветеност или съм с приятеля ми.
Като гимназистка са ме нападали, малко по-късно и като студентка, имах голям късмет и двата пъти. Преживяването, обаче, те държи напрегнат много дълго време.
Като гимназистка са ме нападали, малко по-късно и като студентка, имах голям късмет и двата пъти. Преживяването, обаче, те държи напрегнат много дълго време.
Не ме е страх от тъмното или от хората (е зависи в какъв район се намирам...), но в София нощно време ме е страх от кучетата и затова треперя, като се прибирам по тъмно и няма много хора по улиците...
Където живея в момента, бездомни кучета няма, и престъпност няма толкоз, та дори не съм се и замисляла да ме е страх по тъмно.
Където живея в момента, бездомни кучета няма, и престъпност няма толкоз, та дори не съм се и замисляла да ме е страх по тъмно.
И какво ще ви направят кучетата, ако не ги провокирате.
Някои домашни (наблягам на някои) са агресивни и без да ги провокираш.
Това ми е бегачен опит. Последното ми желание е да провокирам кучета.
Да, права си, домашните са по-разглезени, като че ли, зависи си от стопаните на какво са ги научили. А бегачите наистина са интересни за много кучета .
. 
От доста време не ми се е налагало да се прибирам по тъмно.Макар че и през деня може да е опасно.И тогава се навъртат разни откачалки.Така веднъж това лято,посред бял ден някакъв,видимо луд,ми изкара акъла.Ако беше нощем,направо щеше да е инфарктно.С всичките убийства,които станаха в България последните десетина години,е напълно разбираемо да има известна психоза,особено у жените.Като и полицията и правосъдието не са си на мястото,човек трябва най-вече сам да се пази.Ако не ви се налага,не ходете по тъмно сами и избягвайте опасните райони.
Може би ще е добре да уточнявате и час, тъй като 17:00 също е тъмно в зимния период ...
И аз се зачудих как така не се налагало изобщо да се ходи по тъмно. В някои държави преди 8 не съмва, в други пък хич, но навсякъде през зимата максимум след 5 е тъмно, дори при мен, нищо че съм много на юг.
Лошото е,когато роднините ти се тревожат,ако излизаш по тъмно,дори да е наблизо,и освен всичко друго трябва да успокояваш и тях.Съгласна съм,че затварянето вкъщи не решава проблема,но трябва да се внимава,къде се ходи и с кого.При определени обстоятелства рискът да пострадаме е голям,което не е намек,че жертвата е виновна.Нужна е предпазливост,това е.Като например да не излизаш вечер с хора,които не познаваш добре,дори ако все пак имаш познати от компанията.Неслучайно повечето престъпления стават под прикритието на нощта.Нямаме пълен контрол над събитията,но можем да контролираме своите действия.
В повечето случаи убиецът е добре познат на жертвата и/или член от семейството му. Дай да се пазим и от роднини и приятели, ей така от предпазливост.
На някои хора май им е хубаво да ги е страх.
На някои хора май им е хубаво да ги е страх.
Няма да забравя- имах гадже и ме изпращаше до спирката в Младост, 43 блок. От там до вкъщи, около 800 метра, ме придружаваха глутница кучета- 17 на брой. В рамките на година и половина се случваше, шефското куче ме обожаваше, а аз можех да се дървя и на човек с гранатомед ако бях решила
Не си бях дала сметка колко много хора живеят в постоянен страх. Не мога да си представя излизането ми и прибирането ми винаги да зависи от някой.
Сутрин редовно разхождам кучето по тъмно, а вечер не се съобразявам с часа, в който се прибирам.
Животът е непредвидим и лоши неща могат да се случат навсякъде и по всяко време, което небива да ни пречи да се забавляваме.
Сутрин редовно разхождам кучето по тъмно, а вечер не се съобразявам с часа, в който се прибирам.
Животът е непредвидим и лоши неща могат да се случат навсякъде и по всяко време, което небива да ни пречи да се забавляваме.
Мен също ме е страх да се прибирам сама по тъмно в определени места в града, за които знам, че не са безопасни (в нашия квартал не ме е страх изобщо, но ние сме добре о/пазени и иозбщо не ставаме за база за сравнение).
Мен и от високи скорости ме е страх и се возя на задната седалка, за да не давам излишен акъл на който шофира или да не го спичам с притесненото си мълчание (това при мен е по-висша фаза на страх), на околните действа смразяващо.
Аз си го обяснявам със засиления майчински инстинкт и ниските равнища на тестостерон.
Мен и от високи скорости ме е страх и се возя на задната седалка, за да не давам излишен акъл на който шофира или да не го спичам с притесненото си мълчание (това при мен е по-висша фаза на страх), на околните действа смразяващо.
Аз си го обяснявам със засиления майчински инстинкт и ниските равнища на тестостерон.
О, безспорно и аз станах по-предпазлива от както родих, но все пак смятам, че страховете само ни ограничават.
Имаше тема за страх от летене, пътуване, смяна на обстановка. Не са съвсем безпочвени, но пък лишават от прекрасни емоции.
30 години в София винаги съм се чувствала спокойно, макар че съм попадала в различни ситуации. Чувствам се така и като турист навсякъде.
Имаше тема за страх от летене, пътуване, смяна на обстановка. Не са съвсем безпочвени, но пък лишават от прекрасни емоции.
30 години в София винаги съм се чувствала спокойно, макар че съм попадала в различни ситуации. Чувствам се така и като турист навсякъде.
Ако те е страх в тъмното е доста по-вероятно да ти се случи нещо, отколкото ако не те е страх. Вероятните нападатели, а и кучетата, усещат инстинктивно страха у потенциалната жертва. Затова и не нападат всеки.
Никога не ме е било страх да се прибирам сама и редовно го правя -сама и пеш по нощите. Никога не ми се е случвало нещо, и съм живяла закратко и в смесена като етнически състав част на града и пак съм се прибирала пешком и сама.
Обичам да вървя нощем сама в притихналия град. Рядко ползвам такси, причините са, че шофьорите редовно пушат в колите или са надънили яка чалга, та се опитвам да ги избягвам, ако е възможно.
Никога не ме е било страх да се прибирам сама и редовно го правя -сама и пеш по нощите. Никога не ми се е случвало нещо, и съм живяла закратко и в смесена като етнически състав част на града и пак съм се прибирала пешком и сама.
Обичам да вървя нощем сама в притихналия град. Рядко ползвам такси, причините са, че шофьорите редовно пушат в колите или са надънили яка чалга, та се опитвам да ги избягвам, ако е възможно.
Аз обичам тъмнината по улиците, ако е къс денят и вървиш по тъмно, но има повече хора. Може би, защото това е преди празниците, навсякъде има магазинчета, сергийки и много светлинки. Иначе, когато излизах за работа по тъмно някак си ми беше много зловещо. Може би е било заради факта, че бях перманентно недоспала.
Зависи от часът. Ако е тъмно в 5 - не ме е страх, защото по това време доста хора се прибират, ходят да пазаруват или нещо друго. Но към 11-12 доста ме е страх, не от тъмното, а от хората навън. Може да има пияни, дрогирани, да искат да ме оберат, да ме изнасилят и какво ли още не. Но за сметка на това обичам да излизам в 6-6:30 сутринта и навън да е все още тъмно. Толкова е свежо и приятно, въздуха е студен, оставам сама със себе си.
Един психопат одеве към 22:30 на НДК тръгна след мен говорейки си нещо. Казах му, че ако ме приближи е мъртъв. Все пак усилих крачка да се кача по-бързо на моста на влюбените, където беше значително по-оживено. След концерт толкова много хора се прибираха и е петък и е студентски празник. Обаче тея 10 метра ми взеха страха. Макар, че ако ме беше докоснал, вярно щях да го убия или поне нараня жестоко.
Мислех си,че живея в сигурна държава и си се прибирах спокойно в 11-12 часа през ноща,но уви не ми се размина.Нападнаха ме и ме обраха... 
При вас нямате ли проблеми основно с емигранти? Аз също не напирам вечер да минавам покрай Мария Луиза в София.
Ако се прибирам сама и пеша, да, страхувам се. Случи ли се да закъснея, прибирането винаги е с такси точно до входа. Или пък се обаждам на ММ да дойде да ме вземе с колата. В опасни райони късно вечерта и пеша, категорично не. Едно на ръка, че в тъмното виждам лошо и минавам през всякави дупки, локви и подобни екстри.
От друта страна,е добре човек да не робува изцяло на страха,което не е лесна задача. Заради медиите,които често преувеличават мащаба и значението на събитията,е трудно да отсееш истината от фалша. Най-редовно като те плашат с убийства, изнасилвания, тероризъм,поскъпване и тн,ако не вземеш мерки, се психясваш. Класически пример за масова психоза е радио пиесата по романа на Хърбърт Уелс,Война на световете,която побъркала населението в края на 19в.Медиите определено имат власт над повечето хора в днешно време и проникват в тъмните кътчета на човешката душа,изваждайки на показ страховете ни.
Мислех си,че живея в сигурна държава и си се прибирах спокойно в 11-12 часа през ноща,но уви не ми се размина.Нападнаха ме и ме обраха...
mozila,
съчувствувам ти най-дълбоко.
За коя сигурна държава става дума?
Мислех си,че живея в сигурна държава и си се прибирах спокойно в 11-12 часа през ноща,но уви не ми се размина.Нападнаха ме и ме обраха...
mozila,
съчувствувам ти най-дълбоко.
За коя сигурна държава става дума?
Под аватара ѝ пише, че е в Кьолн...
Мислех си,че живея в сигурна държава и си се прибирах спокойно в 11-12 часа през ноща,но уви не ми се размина.Нападнаха ме и ме обраха...
mozila,
съчувствувам ти най-дълбоко.
За коя сигурна държава става дума?
Под аватара ѝ пише, че е в Кьолн...
Кьолн! Оле боже!
Жалко за модзила! Или се е подвела по люгенпресата, че всичко е съвсем наред в Меркеландия, или и тя като мен все още вътрешно живее в старата Германия.
Аз, въпреки че съм наясно с нрава на мамините, не обърнах внимание и се качих в такси, карано от иранец.
Чувството ни за самосъхранение клони към нулата.
Не може да виждаш през деня навсякъде излезли от джунглата примати и да се надяваш, че вечер ги прибират, за да не си проявяват културните особености.
Някои неща се учат по трудния начин.
Дано mozila да няма нещо повредено. Парите се печелят.
Здравейте. Мен от самото тъмно не ме е страх, а от това, което може да се случи в тъмна обстановка. Страхувам се от бездомни кучета. В нашия квартал има много и всеки път прииждат нови. Няколко пъти се е случвало да ми покажат зъбите си, а сега посред зима подивяват, макар че има жени, на които общината плаща, за да ги хранят. Така че не стават зли от глад, а просто от студа им се изострят инстинктите.
Бих посъветвала авторката да си вземе лютив спрей, а също и голям чадър с извита дръжка и остър край. Освен при самозащита може да се използва и за помощно средство при поледици.
Бих посъветвала авторката да си вземе лютив спрей, а също и голям чадър с извита дръжка и остър край. Освен при самозащита може да се използва и за помощно средство при поледици.
И какво ще ви направят кучетата, ако не ги провокирате.
Когато бях малка ме нападна - и нахапа - глутница кучета-пазачи. А докато живеех в София, из моя квартал точно една глутница се разхождаше - и лаеше - нощно време. Да, откровено си умирах от страх винаги, когато бяха наоколо - а те обичаха да излизат нощем.
Истината е, че за годините, които живеех там - и се прибирах късно - нищо не са ми направили. Но страха от кучета винаги ще го имам, особено, когато са няколко накуп.
От тъмното не ме е страх (само гледам да не се спъна някъде). Но не се знае от къде може да ти изскочи някакъв циганин примерно. Не че пречи да ти изскочи и през деня, ама когато е тихо и няма никой по улиците е гадно. Мен са ме обирали като по-малка (дръпнаха ми телефона от врата, тогава беше модерно да се носят на връзки). От тогава си имам едно наум като някой ходи след мен дълго време и ставам подозрителна, а преди бях като кон с капаци. Иначе ако случайно ме хване страх от тишината и спокойствието по време на нощта, винаги ще намеря някой, на когото да звънна и да си лафим, за да не се чувствам сама
Не ме е страх в Стара Загора да се прибирам по тъмното. Макар че в този град бяха ударена от мъж, няма да уточнявам произход, бях на 16 години.
Но в София- направо полудявах, много ме беше страх от тези кучета (просто там е нещо ужасно и невиждано от мен преди с тези кучета). Споделих на един приятел от там, и той ми каза "В София трябва да те е страх от хората, а не от кучетата". И ме травмира още повече.
Миналата година по това време някъде една приятелка падна в една разкопана и неоградена дупка от работници. Много лошо си подреди петата.
Но в София- направо полудявах, много ме беше страх от тези кучета (просто там е нещо ужасно и невиждано от мен преди с тези кучета). Споделих на един приятел от там, и той ми каза "В София трябва да те е страх от хората, а не от кучетата". И ме травмира още повече.
Миналата година по това време някъде една приятелка падна в една разкопана и неоградена дупка от работници. Много лошо си подреди петата.
Мен ме е страх от кучета. Вече.
Прибирам се преди няколко години лятото и си вървя по осветена улица до парк, в близост до който има уч- ще, където пък нз защо имаше едно голямо куче, което вечер пускаха да се разхожда в двора на уч- то, а през деня седеше там вързано на верига. Говоря за преди 12- 13 години. Та мятам крачоли в 12 вечерта и от парка излиза, тичайки, един мъж, а след него 5-6 големи кучета. Само аз съм на улицата и човека се насочва към мен.
Реших да прескачам оградата на уч- то, но се сетих за кучето вътре и замръзнах до оградата. Тоя спря и той до мен, кучетата седнаха на задни лапи, ръмжейки. Ей, Богу, тогава загубих ума и дума. И си тръгна пича, без нищо да каже, а аз останах с глутницата. Погледахме се малко и тръгнах и аз да отстъпвам, то какво да направя. Размина ми се де.
Скоро пък едно домашно куче ми се хвърли и ме изпохапа по ръката и лицето- пак голяма порода, уж дружелюбна.
Иначе от хора по тъмно не ме е страх, да чукам на дърво.
Прибирам се преди няколко години лятото и си вървя по осветена улица до парк, в близост до който има уч- ще, където пък нз защо имаше едно голямо куче, което вечер пускаха да се разхожда в двора на уч- то, а през деня седеше там вързано на верига. Говоря за преди 12- 13 години. Та мятам крачоли в 12 вечерта и от парка излиза, тичайки, един мъж, а след него 5-6 големи кучета. Само аз съм на улицата и човека се насочва към мен.
Реших да прескачам оградата на уч- то, но се сетих за кучето вътре и замръзнах до оградата. Тоя спря и той до мен, кучетата седнаха на задни лапи, ръмжейки. Ей, Богу, тогава загубих ума и дума. И си тръгна пича, без нищо да каже, а аз останах с глутницата. Погледахме се малко и тръгнах и аз да отстъпвам, то какво да направя. Размина ми се де.Скоро пък едно домашно куче ми се хвърли и ме изпохапа по ръката и лицето- пак голяма порода, уж дружелюбна.
Иначе от хора по тъмно не ме е страх, да чукам на дърво.