Прибиране по тъмно

Никой не е застрахован от улично насилие. Дори и по светлото. Освен тогава да се молим Богу да не ни се случва или да не излизаме от вкъщи.
Разбрах, че майтапа е неуместен. Но аз наистина съм ходила с каска с челник в тъмното в неосветените паркове. Оплаквах се на приятели, че не виждам къде ходя и ми я подариха за Нова Година. Не ми се стори обидно.
Колкото до спрея и обувките, защо да не са решение, когато човек го е страх. Като съм се чувствала застрашена и нападната съм викала за помощ.

И аз, ама никой не излезе. Затова може би си права, че всеки е хубаво да мисли за своята безопасност без да разчита на слуйности.

Icey, аз явно съм имала късмет, защото се е случвало като се разкрещя, човекът с лоши намерения да се уплаши и да духне. В друг един случай пък с една моя приятелка заплашихме похитителя го с колчето на плажния чадър. Ами, смешно звучи, но помогна този метод.

Други идеи в случай на такива страхове.
Движиш се в компанията на приятели и/или колеги, които са в твоята посока. Молиш някого, на когото имаш доверие, да те изпрати. Хващаш си гадже. Ако е читаво, няма да те остави да се прибираш непридружена. Взимаш си куче от по-едра порода. Много хора се плашат от големи кучета. Дори и да са лабрадори и голдъни, все пак всяват някакъв респект. Аз например, откакто имам куче, доста по-смело се разхождам дори и в гората. Съвсем сама и мен би ме било страх. Случвало се е да ме питат вечер като разхождам кучето дали не ме е страх. Ами не, не ме е. Всъщност от една страна "страх лозе пази", но от друга страхът понякога изиграва лоша роля, особено ако човек се паникьоса и не може да реагира адекватно. Та, в случай, че човек е от страхливите, е добре да носи в себе си нещо, което да му вдъхва смелост: дали ще е спрей, дали някакъв остър предмет, но наистина нещо, което може да послужи за самоотбрана.

Има и вариант да си хванеш гадже, да му предложиш да го изпратиш за кратко през парк и футболен стадион и на другия ден да скъса с теб, защото адреналина му е дошъл в повече .

Ако нося оръжие, ще го използвам, затова и нямам. Никаква паника не е по-силна от инстинкта за самосъхранение. Бях на 16 с гадже и вечерен час, с рокля и 10см платформа (бяха модерни тогава, още ги помня). Ама като те нападнат мадкирани 5-6 човека с бухалки и боксове, можеш да направиш само едно - да бягаш и да викаш. Само бягането ме спаси. Не можаха да ме хванат. Пробягах улицата и влезнах в магазина на вече по-главна и осветена улица. Без обувки, но цяла във всички смисли. Гаджето отнесе шев, но тогава не можех да мисля за него като си представих какво може да се случи на мен. Впоследствие разбрах, че и той ми е крещял да бягам.

Down Under, Ами да! Няма дамата да му хване едно такси до тях, ами ще го разхожда като немска овчарка по тъмното. Стресиращо си е

Хаха, Даун напомни ми, че всички гаджета имат белези след връзка с мен Да живее адреналинът!

Още сме си приятели с "младежа", но наистина му дойде в повече и сега само си говорим за деца и политика от безопасно за него разстояние .

Факт е, че лоши неща се случват, но няма как да подчиним живота си на страх. Сега живея сама в къща с голям двор и гледам да подтискам естественото чувство за самосъхранение.

 Зависи откъде трябва да се мине пеша. Обичам да ходя пеша, но има маршрути, които не бих извървяла. Веднага се сещам за разстоянието от Дондуков до Владимир Вазов/Хаджи Димитър през моста Чавдар, което може би е и по-малко от 1 км, но не бих го минала пеша, или пък от бул. Мадрид до Ботевградско под оня гаден мост в района на гара Подуене, също не става за вървене. Изобщо в София човек много много не е препоръчително да върви. Навсякъде дебне опасност от всякакъв вид.

Варианти:
Автомобил и паркиране възможно най-близо до дома.
Автобус и отново най-близката спирка.
Ако се налага дълго ходене пеша - по възможно най-осветените и оживени улици.

По-страхливите може да си носят спрей или електрошок (НО! Трябва да сте убедени, че можете да боравите ПРАВИЛНО с тях.)
Лично аз не нося скъпи бижута и много пари в себе си (и по светло и по тъмно). Ако някой тръгне да ме обира бих си дала чантата доброволно. Дет' се вика предпочитам да изкарвам документи отново, вместо някой да ме пребие.
Вече, ако някой тръгне с по-лоша мисъл - крещене, бягане... Дано на никой не се случва.

Най-неприятно ми е да пътувам с такси нощем след някое излизане. 

Мразя такситата от дъното на душата си. Толкова пъти са ме ограбвали последните две години, че с глас съм ревала и съм ги клела.

Скоро се прибирах с такси към 23.30 и шофьорът беше иранец.
Трябваше още като отворих вратата на таксито на стоянката и ме заля ориенталско маане, да потърся такси с био-немец на волана, обаче тогава бях изморена, и не исках да бъда расистка, и да показвам предразсъдъци.
Оказва се, че предразсъдъците са хубаво нещо. Може да ти спестят много неприятности.
Първо, таксиджията нямаше представа къде е моята улица. В Германия лиценз за такси се получава след положен изпит, че знаеш улиците на града. Явно в бързината да интегрират новите немци, са пропуснали този важен момент.
Както и да е, аз му посочих учтиво, дори любезно маршрута без грам арогантност или негативност.
Пристигайки пред нас, поисках квитанция, която неохотно ми беше написана на ръка. Сумата беше около 2 евро по-голяма от обикновено, поради което попитах дали може да видя сумата на брояча, понеже такъв не се виждаше.
Грубо и раздразнено ми беше посочено да погледна към тавана на таксито. Там имаше брояч, който показваше сумата от квитанцията. Бях вербално упрекната, че проявявам недоверие, на което отговорих както подобава, а реакцията беше открита грубост и едва ли не заплаха за разправа.
Прибрах се трепереща у дома, на квитанцията имаше име и еднолична фирма на шофьора, бях толкова разярена, че мислех да се оплача в полицията или в централата на таксита. За съжаление не намирам време в натовареното ми всекидневие да ходя в полицията.
Моята поука е занапред да бъда 100% нащрек, когато се качвам в такси и също да съм постоянно нащрек с орките.
Нагли са, нахални и опасни.
И това не е руска пропаганда, а суровата действителност тук в Германия.

Няма ли конкретна фирма, на която имаш доверие, да позвъниш и да извика такси.
Бургас не е Германия, но аз тук ползвам услугата на определена фирма. Не съм попаднала на шофьор от бг малцинствата или въобще на някой грубиян.

Не съм се интересувала, обикновено пътувам с кола, а такси ползувам рядко. Например ако пътувам с влак и вече е късно, за да хвана автобус до в къщи. Понякога се налага след посещение при лекар или зъболекар, заради упойката, но това е било през деня и от там са ми поръчвали такси. Следващият път ще се подготвя подобаващо. Има таксита, които се поръчват по телефона, ще поръчам такова.