Прибиране по тъмно

  • 16 025
  • 98
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 420
Мислех си,че живея в сигурна държава и си се прибирах спокойно в 11-12 часа през ноща,но уви не ми се размина.Нападнаха ме и ме обраха... Cry Tired

mozila,
съчувствувам ти най-дълбоко.
За коя сигурна държава става дума?

Под аватара ѝ пише, че е в Кьолн...

Кьолн! Оле боже!
Жалко за модзила! Или се е подвела по люгенпресата, че всичко е съвсем наред в Меркеландия, или и тя като мен все още вътрешно живее в старата Германия.
Аз, въпреки че съм наясно с нрава на мамините, не обърнах внимание и се качих в такси, карано от иранец.
Чувството ни за самосъхранение клони към нулата.
Не може да виждаш през деня навсякъде излезли от джунглата примати и да се надяваш, че вечер ги прибират, за да не си проявяват културните особености.
Някои неща се учат по трудния начин.

Дано mozila да няма нещо повредено. Парите се печелят.

# 91
  • Мнения: 10 382
Проблемът обикновено не е в парите. Ставаш друг човек след такова преживяване и никога не можеш да се върнеш такъв, какъвто си бил. На подсъзнателно ниво остава травма и оттам нататък реагираш без да мислиш

# 92
  • София
  • Мнения: 925
Здравейте. Мен от самото тъмно не ме е страх, а от това, което може да се случи в тъмна обстановка. Страхувам се от бездомни кучета. В нашия квартал има много и всеки път прииждат нови. Няколко пъти се е случвало да ми покажат зъбите си, а сега посред зима подивяват, макар  че има жени, на които общината плаща, за да ги хранят. Така че не стават зли от глад, а просто от студа им се изострят инстинктите.
Бих посъветвала авторката да си вземе лютив спрей, а също и голям чадър с извита дръжка и остър край. Освен при самозащита може да се използва и за помощно средство при поледици.

# 93
  • Мнения: X
Преди съм се прибирала посред нощите и не ме е било страх.
Сега ме е страх и рядко се прибирам сама по тъмно. Като започна работа сигурно ще ми се налага. Sad

# 94
  • САЩ
  • Мнения: 666
И какво ще ви направят кучетата, ако не ги провокирате.

Когато бях малка ме нападна - и нахапа - глутница кучета-пазачи. А докато живеех в София, из моя квартал точно една глутница се разхождаше - и лаеше - нощно време. Да, откровено си умирах от страх винаги, когато бяха наоколо - а те обичаха да излизат нощем.
Истината е, че за годините, които живеех там -  и се прибирах късно - нищо не са ми направили. Но страха от кучета винаги ще го имам, особено, когато са няколко накуп.

# 95
  • Майна Сити
  • Мнения: 954
От тъмното не ме е страх (само гледам да не се спъна някъде). Но не се знае от къде може да ти изскочи някакъв циганин примерно. Не че пречи да ти изскочи и през деня, ама когато е тихо и няма никой по улиците е гадно. Мен са ме обирали като по-малка (дръпнаха ми телефона от врата, тогава беше модерно да се носят на връзки). От тогава си имам едно наум като някой ходи след мен дълго време и ставам подозрителна, а преди бях като кон с капаци. Иначе ако случайно ме хване страх от тишината и спокойствието по време на нощта, винаги ще намеря някой, на когото да звънна и да си лафим, за да не се чувствам сама  Simple Smile

# 96
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Не ме е страх в Стара Загора да се прибирам по тъмното. Макар че в този град бяха ударена от мъж, няма  да уточнявам произход, бях на 16 години.
Но в София- направо полудявах, много ме беше страх от тези кучета (просто там е нещо ужасно и невиждано от мен преди с тези кучета). Споделих на един приятел от там, и той ми каза "В София трябва да те е страх от хората, а не от кучетата". И ме травмира още повече. Grinning
Миналата година по това време някъде една приятелка падна в една разкопана и неоградена дупка от работници. Много лошо си подреди петата.

Последна редакция: нд, 24 дек 2017, 08:06 от crossfade

# 97
  • Мнения: 11 569
Мен ме е страх от кучета. Вече.
Прибирам се преди няколко години лятото и си вървя по осветена улица до парк, в близост до който има уч- ще, където пък нз защо имаше едно голямо куче, което вечер пускаха да се разхожда в двора на уч- то, а през деня седеше там вързано на верига. Говоря за преди 12- 13 години. Та мятам крачоли в 12 вечерта и от парка излиза, тичайки, един мъж, а след него 5-6 големи кучета. Само аз съм на улицата и човека се насочва към мен. ooooh! Реших да прескачам оградата на уч- то, но се сетих за кучето вътре и замръзнах до оградата. Тоя спря и той до мен, кучетата седнаха на задни лапи, ръмжейки. Ей, Богу, тогава загубих ума и дума. И си тръгна пича, без нищо да каже, а аз останах с глутницата. Погледахме се малко и тръгнах и аз да отстъпвам, то какво да направя. Размина ми се де.
Скоро пък едно домашно куче ми се хвърли и ме изпохапа по ръката и лицето- пак голяма порода, уж дружелюбна.

Иначе от хора по тъмно не ме е страх, да чукам на дърво.

# 98
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Имам куче и от кучета не ме е страх, повече се страхувам от двукраките...

Общи условия

Активация на акаунт