Страх ме е , да, но вече май свикнах с почти всичко.Преди 12 години и половина един след друг за няма и 3 месеца си отидоха майка ми и вторият ми баща, с мама някак си бях подготвена, но с него стана много неочаквано.И аз след месец-два почнах да припадам, но бях само на 22 и бързо успях да се взема в ръце и да продължа напред.През ноември 2012-та получих паническа атака в метрото на път за вкъщи,ей така от нищото,тогава ми беше по-трудно да се възстановя,няколко месеца отказвах да излизам сама от вкъщи,но пак успях да се справя.После февруари 2013-та вуйчо ми се разболя,беше много зле,но лекарите го оправиха.Обаче в мен се загнезди един постоянен страх, че нещо лошо ще се случи и преди около 3 седмици получих най-страшното телефонно обаждане в живота ми-баба се обади и ми каза, че е починал докато е спял.Незнам как успях да се събера и да отида при нея, незнам изобщо как успях да издържа и да не се срина пред очите и, крепеше ме мислълта,че тя не трябва да ме вижда слаба и трябва да и бъда опора(горката ми баба на 32 е загубила мъжа си,майка ми беше нейна дъщеря,която изгуби,а сега губеше и синът си-това не го пожелавам и на най-големие си враг)...Но странно ,още на погребението се почувствах невероятно спокойна(незнам дали беше от хапчетата,които бях взела) и сега съм още спокойна.Някак си успявам да преглътна страховете си, не че ги няма,но знам че ако все мисля за тях може и да се случат, затова предпочитам да не задълбавам.
Както казваше една моя любима леля"Каквото е писано,това ще стане", лошото е че ние не можем нищо да променим,а трябва да приемем нещата такива каквито са.Аз си имам една мантра,която си повтарям,като усетя че нещата тръгват на зле"В природата нищо не се губи" и съм убедена, че е точно така.Затова се радвам на всеки ден,понякога си спомням някои неща,които са били, но вече ги няма, и съм напълно наясно че и мен някога няма да ме има... Не желая да прекарам живота си в страх, а предпочитам да му се радвам,да мечтая и така...
Както казваше една моя любима леля"Каквото е писано,това ще стане", лошото е че ние не можем нищо да променим,а трябва да приемем нещата такива каквито са.Аз си имам една мантра,която си повтарям,като усетя че нещата тръгват на зле"В природата нищо не се губи" и съм убедена, че е точно така.Затова се радвам на всеки ден,понякога си спомням някои неща,които са били, но вече ги няма, и съм напълно наясно че и мен някога няма да ме има... Не желая да прекарам живота си в страх, а предпочитам да му се радвам,да мечтая и така...
