Някои хора не искат да пият АД, защото не бива да пият алкохол. Чувстват се лишени от нещо, което принципно им се полага. Не че ще седнат да пият, но самият факт, че алкохолът не е препоръчителен, само по себе си ги вкарва в режим на недоволство.
- Публикувана: 1 окт. 2017, 11:31 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2017, 09:51 ч.
Страх ли ви е от бъдещето?
Антидепресантите са уместни,ако има серотонинов дисбаланс. Серотонинът може да е поизчерпан след много силен стрес,какъвто при авторката сигурно има след загубата на близки хора. Това може да е посттравматично стресово разстройство,което се наблюдава след смърт на близки хора. Консултацията с психотерапевт много ще облекчи положението. Не си вкарвайте излишни диагнози в главата,поговорете със специалист. Често зад ирационални страхове се крият неразрешени житейски ситуации и желание за промяна..която човек не предприема по някаква причина.
Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....
Niama me - отидете на психолог, който се занимава с когнитивно поведенческа терапия, не психиатър.
Страхът е еднинствената човешка емоция, която не отминава с времето, не намалява, а се усилва и обхваща всички области на живота. Трябва съзнателно и с много усилия да се работи за преодоляването му.
Ако нямате финансова възможност, търсете информация в интернет или книги на тази тема. На английски е CBT - cognitive behavioral therapy.
Благодаря ти. Странно ми подейства мнението ти.
Определено ми подейства.
Защо тогава има толкова хора, които казват че след спиране на АД всичко се е върнало с още по-голяма сила...Това също ме спира.
Определено ми подейства.
Защо тогава има толкова хора, които казват че след спиране на АД всичко се е върнало с още по-голяма сила...Това също ме спира.
Да, страх ме е.Страхът се отключи след смърт на близък роднина, след няколко години баща ми.Доста време имах нещо като ОКР /ако не направя нещо, ще се случи нещо лошо/ Осезаем страх, загубих радостта от живота, само лоши неща в главата.Лекувам се с хомеопатия, ползвала съм и бахови есенции, валериан, чайове.Спортувам,танцувам.Пия добавки витамини и минерали, особено магнезий и В комплекс като усетя, че съм дълго време в такова настроение.По принцип имам диагноза Хашимито и когато съм под стрес изскачат тези мисли.Благодарение на хомеопатията успях в голяма степен да се измъкна от този порочен кръг.И се наблюдавам постоянно.
Благодаря ти. Странно ми подейства мнението ти.
Определено ми подейства.
Защо тогава има толкова хора, които казват че след спиране на АД всичко се е върнало с още по-голяма сила...Това също ме спира.
Определено ми подейства.
Защо тогава има толкова хора, които казват че след спиране на АД всичко се е върнало с още по-голяма сила...Това също ме спира.
Спирането на лекарствата трябва да става постепенно. Ако ги спреш от раз, може да се получи ефекта на "връщане".
Лекарят ти ще ти изготви схема на спиране и всичко ще е наред, ако се грижиш за себеси.
Няма проблем да се изпие чаша вино или бира с АД. Те не са успокоителни и алкохола не влияе особено. Ако се пие диазепам, вече е опасно, но диазепама не е АД.
Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....
Ле-лее, така съм се чувствала след всяко от ражданията си, две на брой.
Отдавам го на смесването на няколко стресови фактора-
изтощение на организма откъм хранителни вещества- витамини, минерали,
съчетано с физическа умора...
и страхът да не се случи нещо лошо на малкото ми
...т.е. вероятно и хормонален дисбаланс.Едновременно и усещането, че не харесвам себе си и страха, че мъжът ми вероятно също не ме харесва...той не го е показвал, но това явно няма значение....
Спомням си много добре този страх...
че всичко ще се разпадне
че нищо не зависи от мен...
от болести, земетресения, бури....
Според мен, ще ти дойде добре малко почивка, някакви витамини и евентуално спорт
Да, страх ме е.Страхът се отключи след смърт на близък роднина, след няколко години баща ми.Доста време имах нещо като ОКР /ако не направя нещо, ще се случи нещо лошо/ Осезаем страх, загубих радостта от живота, само лоши неща в главата.
Помага ли хомеопатията в този случай?
Наистина е ужасно да се чувстваш по този начин, безразлично ти е от всичко и постоянно те обливат негативни мисли и паранои. 
И мен ме е страх от смъртта. Тази мисъл се загнезди в мен след смъртта на майка ми. Бях поразена от това, колко бързо си отиде, как диабетът я беше съсипал и я довърши. Много ме засегна как другите приеха смъртта й, като някакъв естествен ход на нещата, защото вече и без това била болна. Не можех да го проумея, та тя беше само на 65 и аз мисля, че и беше рано. Да беше поживяла още поне пет години. След това ежедневието поглъща всички и сякаш забравяме, че този човек е съществувал. Времето още повече заличава следите му и остава само някакъв спомен. Втрещена съм от смъртта и от хората.
Да, страх ме е.Страхът се отключи след смърт на близък роднина, след няколко години баща ми.Доста време имах нещо като ОКР /ако не направя нещо, ще се случи нещо лошо/ Осезаем страх, загубих радостта от живота, само лоши неща в главата.
Помага ли хомеопатията в този случай?
Наистина е ужасно да се чувстваш по този начин, безразлично ти е от всичко и постоянно те обливат негативни мисли и паранои.Помага, както и времето, както и всичко друго, което правиш за да се справиш със този стрес -всичко е комплексно, но АД не е решение за мен.Преминаха тези периоди при мен, но когато в рамките на няколко години си отидат доста хора около теб разбираш какво е живота в същност, някак си и претръпваш, но също така ставаш и по-благодарен, не искаш да си губиш времето в страх и напрежение.
Здравей niama_me.
Да се включа и аз...И аз съм в подобно положение за втори път....
При мен всичко започна когато бях бременна в 7 месец (през 2012г).Една нощ получих адския световъртеж (от вестибуларния апарат) беше адски страшно цялото преживяване и усещане...Няма да изпадам в подробности...Та от уплахата и страха който изпитах тогава при мен се отключи Хипохондрия,която не осъзнавах че имам дълго време...една година беше ад...Страх от болести, всичко си мислех че рак и т.н...позната картина.Момента в който осъзнах че страдам от Хипохондрия,започнах да се боря с нея... Не знам как но успях сама да се справя с проблема,а повярвай бях много зле....
4 години бях добре.Докато миналата година на 14 декември не почина баща ми, внезапно......
Започна се с депресия, прилошаване, прималява и т.н. Докато на края не установих ,че съм развила паническо разтройство....това е по гадно и от Хипохондрия лично според мен,понеже при ПР има и физическо усещания... та така съм от една година.Боря се отново сама...Силно се надявам,че ще успея да преборя ПР както преборих Хипохондрията преди години...
Страхове имам като описаните от теб,страх ме е от смъртта-своята и на хората които обичам...но се боря да не задълбавам в тези мисли...Опитвам се да се примиря с нещата които не зависят от мен...и немога да променя.Сега се боря най вече с ПР и страха си от прилошаване най вече...имам и други проблеми....но мисля че имам някакъв напредък.
Искам да ти кажа,че те разбирам на 100% и че ще се справиш с това!Вярвай и се бори! Когато някоя мисъл влезе в главата ти игнорирайки,кажи си ,,не,не вярно ,няма да се случи това е от Хипохондрията,, и т.н. Намери фразата или начина който на теб ти помага!
Каквото и да ни очаква в този живот,не си струва да страдаме и да се тормозим когато реално все още не се е случило,а може и да не се случи (за някоя болест например).
Не позволявай страха да ти краде живота!!!!До като той е хубав и що годе без сериозни проблеми!! Наслаждавай се на това тук и сега!!!
Знам колко е важно за теб да видиш че има и други с такива проблеми.За това и пиша този дълъг пост...
Ще се справиш!!Вярвам , повярвай и ти тогава всичко ще започне да се нарежда.
Надявам се да съм ти била поне малко полезна!!!
И аз продължавам своята борба
Да се включа и аз...И аз съм в подобно положение за втори път....
При мен всичко започна когато бях бременна в 7 месец (през 2012г).Една нощ получих адския световъртеж (от вестибуларния апарат) беше адски страшно цялото преживяване и усещане...Няма да изпадам в подробности...Та от уплахата и страха който изпитах тогава при мен се отключи Хипохондрия,която не осъзнавах че имам дълго време...една година беше ад...Страх от болести, всичко си мислех че рак и т.н...позната картина.Момента в който осъзнах че страдам от Хипохондрия,започнах да се боря с нея... Не знам как но успях сама да се справя с проблема,а повярвай бях много зле....
4 години бях добре.Докато миналата година на 14 декември не почина баща ми, внезапно......
Започна се с депресия, прилошаване, прималява и т.н. Докато на края не установих ,че съм развила паническо разтройство....това е по гадно и от Хипохондрия лично според мен,понеже при ПР има и физическо усещания... та така съм от една година.Боря се отново сама...Силно се надявам,че ще успея да преборя ПР както преборих Хипохондрията преди години...
Страхове имам като описаните от теб,страх ме е от смъртта-своята и на хората които обичам...но се боря да не задълбавам в тези мисли...Опитвам се да се примиря с нещата които не зависят от мен...и немога да променя.Сега се боря най вече с ПР и страха си от прилошаване най вече...имам и други проблеми....но мисля че имам някакъв напредък.
Искам да ти кажа,че те разбирам на 100% и че ще се справиш с това!Вярвай и се бори! Когато някоя мисъл влезе в главата ти игнорирайки,кажи си ,,не,не вярно ,няма да се случи това е от Хипохондрията,, и т.н. Намери фразата или начина който на теб ти помага!
Каквото и да ни очаква в този живот,не си струва да страдаме и да се тормозим когато реално все още не се е случило,а може и да не се случи (за някоя болест например).
Не позволявай страха да ти краде живота!!!!До като той е хубав и що годе без сериозни проблеми!! Наслаждавай се на това тук и сега!!!
Знам колко е важно за теб да видиш че има и други с такива проблеми.За това и пиша този дълъг пост...
Ще се справиш!!Вярвам , повярвай и ти тогава всичко ще започне да се нарежда.
Надявам се да съм ти била поне малко полезна!!!
И аз продължавам своята борба
И мен ме е страх от смъртта. Тази мисъл се загнезди в мен след смъртта на майка ми. Бях поразена от това, колко бързо си отиде, как диабетът я беше съсипал и я довърши. Много ме засегна как другите приеха смъртта й, като някакъв естествен ход на нещата, защото вече и без това била болна. Не можех да го проумея, та тя беше само на 65 и аз мисля, че и беше рано. Да беше поживяла още поне пет години. След това ежедневието поглъща всички и сякаш забравяме, че този човек е съществувал. Времето още повече заличава следите му и остава само някакъв спомен. Втрещена съм от смъртта и от хората.
точно същото преживявам и аз. много добре го описваш и мен ме депресира на екзистенциално ниво. много ме е страх от това, че хората изчезват в небитието без никой да ги почете, защото всичко е някаква олелия.
Помисли си, че от това дали те е страх или не, нищо не зависи.
И да те е страх и да не те е страх, каквото ще става, ще стане...
Най- добре се радвай на всеки ден, защото ни е подарък
Събуждай се с благодарност, че имаш това тук и сега...
Всички ние зависим от някакъв висш разум или случайността, но така или иначе, никой нищо не може да контролира...
Усещането за контрол не значи контрол... то носи само спокойствие
И да те е страх и да не те е страх, каквото ще става, ще стане...
Най- добре се радвай на всеки ден, защото ни е подарък
Събуждай се с благодарност, че имаш това тук и сега...
Всички ние зависим от някакъв висш разум или случайността, но така или иначе, никой нищо не може да контролира...
Усещането за контрол не значи контрол... то носи само спокойствие