Публикувана: 1 окт. 2017, 11:31 ч.
Последно мнение: 15 дек. 2017, 09:51 ч.

Страх ли ви е от бъдещето?

13 132
92
1

1
2
3
4
...
7
Всички

1 окт. 2017, 11:31 ч.

Мнения: X

Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....

Последна редакция: пн, 02 окт 2017, 09:31 от Анонимен

# 1 1 окт. 2017, 11:42 ч.

В Космоса
Мнения: 9 879

Изпадала съм и аз от време навреме в дупки, с всякави мисли депресивни. За щастие скоро не съм, щастлива и спокойна съм последната година. Преди това детето ни много боледуваше, аз си стоях вкъщи да я гледам, мъжът ми имаше важни дела и положението беше доста напрегнато. Отмина периодът и сега е едно ново, страхотно начало.
Има такива моменти в живота, стискаш зъби и това е, със сигурност ще дойдат по-добри. Ако мислиш, че не можеш сама да се справиш, по-добре потърси специализирана помощ с време. Успех!

# 2 1 окт. 2017, 11:44 ч.

Мнения: X

Правя всичко, което е по физическите и финансовите ми възможности.
Нищо не помага.

Последна редакция: пн, 02 окт 2017, 09:32 от Анонимен

# 3 1 окт. 2017, 12:45 ч.

Мнения: 4 518

По-добре да умра млада от цигари, отколкото стара от стрес да не се разболея. Аз се притеснявам, преди 2 години дядо ми почина заради цигарите, буквално си изкашля белите дробове, но 60 години да пушиш цигари, половината от които без филтър е различно от ситуацията на мъжа Ви. Опитвам се да бягам от стреса, не само заради болестите, а и защото понижава качеството на живота.
Помолете го да отидете за да се успокоите. Мъжът Ви знае ли как се чувствате или вижда само, че му "мрънкате" на главата?

# 4 1 окт. 2017, 13:04 ч.

Пловдив
Мнения: 5 155

niama_me, чела съм и други твои мнения по тази тема и наистина смятам, че ти трябва специализирана помощ. Дори и проблемът при мъжа ти да се разреши (ако изобщо има проблем), то веднага след това ще изскочи нещо друго, което да те вкара в същото състояние. За твое добро и за това на семейството ти, намери начин да се консултираш със специалист.

# 5 1 окт. 2017, 13:31 ч.

Мнения: 5 820

   От време на време мисля за бъдещето. Но най-добре да се мисли за момента и сега!

   Въобще не мисля дали ще умрА млада или не. Смъртта е съпътстваща човешкия живот! Този стрес и нерви ни унищожават и погубват всеки ден. Понякога човек просто иска да изчезне от този свят и да няма проблеми вече!

   Бихте ли ми писали на лични за препоръчване на онлайн психотерапевти и дали можаха да ви помогнат? Не става въпрос за мене, а за моята приятелка. Търсих такава консултация онлайн с психотерапевти, но не можах да намеря.

Последна редакция: нд, 01 окт 2017, 13:54 от Jennifer_w

# 6 1 окт. 2017, 13:53 ч.

Мнения: X

Аз тепърва започнах търсене на помощ по този начин, така че няма как да споделя опит и мнения все още....

# 7 1 окт. 2017, 13:53 ч.

Мнения: 12 473

Не, не не е страх.
Тук и сега е важното.

# 8 1 окт. 2017, 13:53 ч.

Мнения: 5 820

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 13:53

Аз тепърва започнах търсене на помощ по този начин, така че няма как да споделя опит и мнения все още....

Благодаря за отговора все пак. Simple Smile

# 9 1 окт. 2017, 13:56 ч.

Мнения: X

То за важното е важно, само че хората които успяват да планират бъдещето си, не мислят ли изобщо за....всякакви варианти... Не се ли страхувате...
Дори да живея за момента и мига, как да му се насладя, като има нещо което ме е хванали за гърлото....
165 преглеждания на темата и само 5 отговора...

# 10 1 окт. 2017, 14:06 ч.

Мнения: X

Цитат на: Козирогче в нд, 01 окт 2017, 13:04

Опитвам......търся начини. Просто наистина съм затруднена. В момента нямам доходи.....
Мисля че всичко се отключи когато преди 7 години загубих майка си и баща си за една година от лошата болест. От тогава периодично не съм на себе си. Но сега продължи дълго....
Ох, отпеснах се. Исках да събера мнения а се оплаквам.
Пиша от телефона, извинете за грешките.

Последна редакция: пн, 02 окт 2017, 09:33 от Анонимен

# 11 1 окт. 2017, 14:45 ч.

Мнения: 10 993

не ме е страх от бъдещето. Не пия, не пуша, не се ядосвам /старая се/.
Изживяла съм много тежки периоди и се радвам, че са в миналото. Понякога се страхувам децата ми да не се разболеят тежко, но предполагам, че всяка майка се страхува. За себе си или за другите роднини не се страхувам. Каквото дойде, но за децата си определено ме е страх, въпреки че се старая да не го мисля.

# 12 1 окт. 2017, 15:17 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 241

niama me, разбирам те. Бръмбарите, които влизат в главите ни са много упорити. Имаш нужда да чуеш едно мнение, после второ, трето... Успокоиш се, мине време и пак те човърка същото... Или друго.
Най-добре е да отидеш на лекар и да вземаш антидепресанти.
Може да опиташ да правиш нещата, които ще ти напиша, но не знам колко ще помогнат.
1.Трябва да не мислиш. Появи ли ти се в главата онази мисъл, че това на крака на мъжа ти е страшно нещо, представи си червения знак СТОП и спри до него. Не мисли. В крайна сметка, мъжът ти не е толкова глупав, че ако нещо го притеснява да си стои и нищо да не прави. Просто опитай да не мислиш ако можеш.
2.Спи повече - сънят лекува нервите и тогава можеш да не мислиш.
3.Купи си билката великденче и си прави чай от нея вечер. Но упорито и постоянно. Помага за нерви.
4.Купи си алора сироп или таблетки - това е псаифлора, не е скъпо и пак помага за нерви.
5.Пий чаша - две вино при силно напрежение, да те отпусне.
6.Внимайвай с детето - гледай да не му насаждаш страховете си.

И не мисли толкова за умирането. Приеми, че важните неща в живота са определени - няма какво да направиш.
По-силна си, отколкото мислиш.

# 13 1 окт. 2017, 15:45 ч.

Мнения: 46 508

Не. Реалист съм. Наясно съм, че колкото и да се страхувам не мога да контролирам събитията.
Утре може да ме блъсне кола (или човек, когото ми е скъп) и вече не ни няма на този свят или да останем на легло.
Може да се случат какви ли не ужасии.
Затова се наслаждавам максимално на настоящето.
Имам си разни болежки наследствени, слава богу не се мре от тях, така се разбираме.
Цигарите спрях преди 5 г., защото ми тежаха и ми пречеха на ежедневните занимания, направо е задушаваха. Бях пушач 18 г., докато ми беше приятно си пушех, не всеки пушач се разболява от рак на белия дроб. А и много здравословно живеещи си отиват при това.
Нали знаеш - Пил Иван, умрел, не пил Иван, па умрел Bowtie

Скрит текст:

Една жена все пилила на главата на мъжа си да спре да пие. Един ден покрай портата им минава погребение - Иван, селския пияница, починал. Жената, разбира се, започва пак да обяснява вредите от алкохола.
15 мин. по-късно минава погребение на друг Иван, кротък човечец, не пил, не пушил. Мъжът рекъл:
Видя ли бе, жена, разликата е 15 мин. Grin

И все пак с възрастта направихме промени. Не заради това, че ще помогнат за дълголетие, а за подобряване на качеството на живот. Едно време може и да сме издържали на купони всеки ден, но вече не е така Simple Smile

затова коригирахме някои неща, от което се чувстваме значително по-добре, въпреки болежките, които ни съпътстват.

П.П. Проверявала ли си хормоните? Хормонален дисбаланс може да доведе до подобни настроения.

# 14 1 окт. 2017, 15:55 ч.

Мнения: 54 401

Не, нямам никакви страхове за бъдещето.
Освен евентуална война. Tired

Вредни навици също нямам, не мисля за болести, още по-малко за рак.

# 15 1 окт. 2017, 16:02 ч.

гр.София
Мнения: 380

Няколко пъти пишеш, че нямаш финансовата възможност да отидеш на специалист. За да отидеш на психиатър е достатъчно направление от личния лекар, не трябват много средства. Няма нищо страшно.
Това фиксиране в евентуални бъдещи проблеми, които може никога да не настъпят е ужасно нездравословно, както за теб, така и за останалите от семейството. Приеми, че има неща в живота, върху които нямаме контрол. Няма как да планираш и да избегнеш всичко. Но ежедневните отровни мисли наистина могат да те разболеят.
И моят мъж пуши, аз не. Правила съм опити да му въздействам в посока отказване в началото на съжителството ни. Днес това е последното, за което бих се тревожила. Той е голям човек, има си глава на раменете, няма начин да си отравям мислите с тревоги какво би могло да стане.
Целенасочено се старая да не си обременявам мислите с неща, които не зависят от мен. Избягвам да гледам новини и да се натоварвам със съобщения за нещастия, катастрофи, катаклизми и т.н. Съзнателно общувам предимно с ведри, усмихнати и позитивни хора. Правя неща, които ми доставят удоволствие. Планирам приятни преживявания и ги осъществяваме. Не допускам мрачните мисли да ме обземат. Не че не се появяват понякога.
Съветът ми е на първо време да посетиш психиатър за някакъв лек антидепресант. Аз самата съм пила антидепресанти преди няколко години за период от шест месеца. Не искам да допускам да изпадам в състоянието, в което бях тогава. Сама си докарах проблеми точно със самонавиване и задълбаване в мрачни мисли.
Успех!

# 16 1 окт. 2017, 16:39 ч.

Мнения: X

Психиатъра тъпче с лекарства, затова избягвам. Мисля че може би ще ми помогне повече психотерапия, но съм на 200 км от евентуална такава.
Психиатър преди 4 дни с направление посети моя позната. Изписали и 3 вида медикаменти и диагноза тежка депресия. А тя казва, че единствения и проблем е учестения пулс, който и пречи да заспи. И тъй като само и измерили кръвното, заключението било че е на нервна почва и и трябва психиатър. Страх ме е след спирането на лекарствата.....
На много места четох включително и в листовката на някои от тях, че спирането им не рядко връща проблема с пълна сила. Опитвам се да намеря сили в себе си и да успокоя психиката си. Искам да вярвам, че мога сама да се справя. Затова мисля и че разнообразните коментари и съвети тук, биха ми помогнали да поема в правилната посока.

# 17 1 окт. 2017, 16:48 ч.

Мнения: 46 508

Учестен пулс също може да е от проблем с хормоните. Ендокринолог - и за двете ви.
Минала съм през този ужас, не говоря наизуст. Родих се откакто лекувам щитовидната.

# 18 1 окт. 2017, 16:52 ч.

гр.София
Мнения: 380

Най-добрият вариант е да успееш да се справиш без помощта на лекарства. Това е просто вариант, в случай, че не успееш сама. Не си единствената, която понякога има тревожни мисли, но не бива да допускаш фиксиране върху тях и задълбаване. На мен ми помагат разходки сред природата, някакъв физически труд, най-добре на открито, комедийни сериалчета. И бързо прогонване на лошите мисли, ако се появят.

# 19 1 окт. 2017, 17:51 ч.

София
Мнения: 1 590

Страх ме е от земетресение и война!
Другото - каквото дойде, такова!

Не трябва да се фиксираш върху черни мисли и болести, помисли за следното:
Млади сте, здрави сте, детенце имате - животът ви е прекрасен СЕГА!

# 20 1 окт. 2017, 17:57 ч.

Мнения: X

Миналата година в подобен период изследвахме хормоните, всичко беше наред. Тази година пък преди два месеца изследвах и половите, тъй като получих смущение в месечния цикъл...и там всичко е наред. Анемия също нямам, нито дефицит на желязо.
Понякога имам чувството, че ще в по-лесно да се предам вместо да се боря:-(
Да полудея и това е....

# 21 1 окт. 2017, 18:13 ч.

Мнения: 414

Защо ще полудяваш?
Аз съм минала през подобен период в късния пубертет, когато имах твърде много време, а източните на информация в Интернет са безкрайни.
Когато започнах да работя, уча и влязох във връзка, някак от само себе си страховете отшумяха.
Съвсем нормално е да имаш някои основни страхове, но не й да мислиш често за тях, това вече не е нормално, потърси помощ.
Ти имаш семейство, дете, трябва да се пребориш, а не да се предаваш!
За депресията - не трябва да се подценява, това че са изписали на познатата ти няколко вида медикаменти, вероятно е правилното решение за нея. Преценката ти като наблюдаващ вероятно не е правилна, защото нелекувана депресия може да доведе до много по-тежки диагнози, за цял живот!

Последна редакция: нд, 01 окт 2017, 18:19 от Dogsy

# 22 1 окт. 2017, 18:45 ч.

Мнения: 40 857

Номерът е да не се бориш със страховете си, а да ги приемеш. Приеми, че може още утре да умреш, прегърни възможния фатален край и ще ти падне камък от сърцето. Иначе много хора си живеят с едно наум, но докато това не премине в обсесия е даже полезно.

# 23 1 окт. 2017, 19:08 ч.

Мнения: 54 401

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 17:57

Приемаш ли някакви психотропни лекарства?
Това усещане ми е познато, когато по лекарско предписание пиех лексотан.
Спри, ако пиеш такива лекарства!

# 24 1 окт. 2017, 20:10 ч.

Мнения: X

Абсолютно нищо освен мента глог и валериан не пия.
3х1
И при силна емоция и по един валидол.

# 25 1 окт. 2017, 20:17 ч.

Мнения: 54 401

Много добре.
Ами според мен почивка ти трябва, за нервната система. Сън и разходки, движение навън.
Също и малко витамини си вземи, и те помагат. Peace

# 26 1 окт. 2017, 20:48 ч.

Мнения: 290

Мисълта е най-мощната сила на света. Демек ккаквото мислиш,това става. Аз лично съм се убедила в това. И ако искаш нещо много силно-то става! Психолози,психотерапевти и тн,според мен няма да помогнатт. ТИ И САМО ТИ,можеш да си помогнеш. Намери си хоби,ново зснимание,повече разходки навън. Погледни хубавите страни на живота. Напиши си на лист,кое те прави щастлива в момента. Нареди си приоритетите. Специално пък за ноктите,аз след такъв нокът след 5години от лекари вече съм с микоза и на двата палеца на крака,а съм само на 23г. И сега какво да мисля? Ще умирам ли? Стига глупости. Замисли се само,каква загадка е самия човек,самия живот на Земята,всичко,ти си седнала да се депресираш за цигари и нокти. Я малко по-ведро. Вземи пък прочети някоя книга-вдъхновяваща,изпепеляваща,гледай филми. Разнообрази се малко.

# 27 1 окт. 2017, 21:06 ч.

Мнения: 8 803

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 11:31

Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм. Отключи се от един проблем при съпруга ми, който постоянно следя, наблюдавам, ровя......изнервям го. Той дори вече неиска да говори с мен.....защото знае на къде ще отведе това.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....Само детенцето ми ме крепи, на и той ме усеща много променена.
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението !Питам го за разни симптоми..... Confused

После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....

Тъй като в написаното почти познах себе си, ще ти отговарям подробно на всички питанки, само не се стресирай, моля!
Беше ме страх от смъртта като всички други хора, но от болестите много, подобна мисъл само ме парализираше. До момента, в който се разболях до степен почти да прекрача прага на смъртта. Вече не се страхувам нито от смъртта, нито от болестите, от нищо.
Заклинанието ми е: щом се справих с това, което ми се случи, ще се справя с всичко. Щом веднъж успях да се измъкна от капана, пак ще успея.
Номерът е просто да вярваш в себе си.
Изгубила си вярата в самата себе си. Върни си я! Само това ти трябва, нищо друго.

# 28 1 окт. 2017, 21:18 ч.

Мнения: 1 399

Аз няма да бъда толкова мила.
Имаш доста работа за вършене, особемо щом си решила да се справяш сама. По себе си.
Първото и най-важното, преосмисли представата си за живота и твоето място в него. Звучиш като че ли се възприемаш за жертва и за лесно уязвима.
Щастие не ти се полага . Твърде много сълзи са проляти по измамната идея, че животът трябва да е спокоен, лесен, предвидим. Няма такова нещо. Човекът по същество е бозайник, борещ се за оцеляване в един негостоприемен ареал, в условия на тежка конкуренция. Раждането и смъртта са ултимативни, всичко останало между тях е несигурно и до голяма степен непредвидимо. Накратко, устойчиво разбиране за смисъла на живота няма как да получиш отникъде наготово, понеже извън чисто биологичните ни функции все още не е доказано, че има такова.
През годините ролята на упора са изпълнявали различните вярвания. И сега църквата или някаква ню-ейдж филисофия могат да ти бъдат патерица, във вярванията има утеха, има надежда, има някаква стабилност. Говоря за БПЦ или нещо като дъновизъм, йога, рейки. Естествено, не секта. И имай едно наум, че в такова уязвимо състояние си идеалната "плячка" за недобронамерено влияние.
Щом не желаеш медицинска помощ и медикаменти, ще трябва много здраво да си налегнеш характера и сама да се контролираш. Ще трябва да разделиш емоцията, която изпитваш към дадено събитие от реалните му измерения. Да починат родителите ти е огромна лична загуба, но реално нищо нетипично за човешкото съществуване. Естествено, че ще ти е мъчно, болно, и ще те е страх, но смъртта, всяка смърт по принцип, трябва просто да се приеме. Точка. Не ти харесва, не те устройва - ами никой не те пита. Като нормално човешко същество, срещата с нея ти е гарантирана сто процентово, значи трябва да я приемеш, да се примириш, да намериш начин да не ти влияе повече от нормалното. И сега за всичко, което те плаши, повтаряш упражнението. Животът има правила, никой не ги е заобиколил, но и от никой не се очаква да ги заобиколи. Така че, всъщност, чисто човешки, ти нямаш никакъв друг ангажимент към живота, освен към себе си и хората, които си избрала да са около теб.
Другото са ти го казали вече - спри с ровенето, изключи си интернет-а ако трябва, но гугъл не е по- добър диагностик от кой да е, ако щеш и най-посредствения, лекар. Никога, когато четеш или чуваш истории, те не са цялостни, те винаги са съобразени, пречупени през гледната точка на разказващия, а това ги прави неприложими наготово за теб.
Имаш съпруг и дете, покрив над главата си, храна на масата и разбиране, дори от непознати. Имаш повече 70% от населението на тази планета. Оттук нататък, щастието ти зависи само от теб.

# 29 1 окт. 2017, 21:25 ч.

Мнения: 12 473

Леле за 1 гноясал пръст толкова драма.. Dizzy Face

А ако нещо сериозно ти се случи - какво ще правиш?
И аз като Ън, след инсулт и киста в мозъка - взех, че се научих да живея.
И без страх. Той само невротизира.
Каквито има да става - ще стане.
Не можеш да го предотвратиш.
Но е важно да си щастлив и благодарен за това, което имаш.
П.С - от 30 г съм с такъв пръст/нокът и т.н.
Нищо ми няма.

# 30 1 окт. 2017, 21:45 ч.

Мнения: 54 401

Аз пък не разбрах, че за един пръст е цялата драма!? Crazy

# 31 1 окт. 2017, 21:49 ч.

Мнения: 8 803

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 11:44

Правя всичко, което е по физическите и финансовите ми възможности.
Нищо не помага.
Но вътрешно знам, /предполагам/, че ако този проблем със съпруга ми се разреши ще бъда една идея по-спокойна.....
За тази цел, трябва отново да отидем при лекар, най-малкото друг за да чуя и второ мнение, но той вече е изнервен до край и не желае дори да повдигам въпроса.

Вярно ли е, че задължително пушенето и стреса ще доведат до болест?
Вярно ли е , че наистина всички си заминаваме млади...?
Как да му се невиди да живеем #Cussing out

Ох, боже! Нищо му няма на мъжа ти, остави го на мира! Сигурно си го побъркала вече! Crossing Arms

Не, не е вярно ,че пушенето и стреса непременно водят до болести.
Изобщо не е вярно ,че всички ще си заминат млади, всеки има определено време на тази земя и то е различно за абсолютно всеки човек, няма голяма връзка с начина на живот.
Имаш необходимото, за да живееш ако не в пълно щастие, то спокойно и нормално, защо проваляш всичко?

# 32 1 окт. 2017, 22:52 ч.

София
Мнения: 62 595

авторке, ако така я караш, накрая ти ще се гътнеш или ще се побъркаш! Отиди на психиатър да си изприказваш страховете и да ти предпише нещо за стабилизиране на емоционалното състояние. Мъжа си не можеш да го промениш - ако ще да се маже, ако ще да си стои така. На него нокътя ще му мине, ама ти докъде ще стигнеш?
Естествено, че всеки се страхува от бъдещето, от смъртта, от настоящето, от миналото... човещинка. Въпросът е колко голям и устойчив е този страх.

# 33 2 окт. 2017, 03:03 ч.

Мнения: 6 295

Не, нямам страхове за бъдещето по начина, по който ти ги описваш. А вредните ми навици са достатъчно малобройни и достатъчно приятни, за да им се наслаждавам. Grinning

Това, което описваш за себе си, звучи като обсесивно-компулсивното разстройство. Няма нищо лошо в това да се видиш с психиатър. Ако ти предпише медикаменти, обсъдете ги, питай, опитай се да разбереш и винаги можеш да решиш все пак да не ги пиеш. Никой няма да те "тъпче".
Успех! Hug

# 34 2 окт. 2017, 04:24 ч.

Мнения: 22 036

Проблема не е в пръста на мъжът и. Просто е в депресия и явно има и паническо разстройство.
Момиче, когато си в такова състояние без лекарства трудно ще се извадиш сама от блатото. Не са прекрасни, но не са и ужасни. Намери си добър психиатър и поработете заедно. Не е вярно, че изписват само лекарства, а и говорят с пациентите, търсят причината, могат да назначат и иследвания и пр.

Когато се сдобих преди 12 години с паник атаки, нямаше как да мина без лекарства, защото стигах до парализа на крайниците, толкова беше зле положението, а дойде от никъде. Нито съм мислила някакви неща, нито съм се чувствала стресирана. Пих антидепресанти и при атака взимах по 1/4 ривотрил (изписано ми беше по две на ден). Спрях антидепресантите мноооого постепенно и мога да кажа, че в последните 9 години съм имала една-две, но много леки. Преди съм стигала до над 5 на ден. През цялото време съм работила и живяла без много да се замислям за нищо. Тялото ми е реагирало на стрес, който аз не съм забелязвала и толкова.

Не си по-различна от много хора, но ако не се лекуваш, животът ти ще продължи да е ад, а няма смисъл. То ако живееш така, 2 години ще ти се сторят 200. И да, всички ще умрем, но не е нужно да го мислим непрекъснато. Радвай се на тук и сега и не побърквай и близките си.

# 35 2 окт. 2017, 08:58 ч.

Мнения: 54 401

Аз без да съм била в такова състояние, се сдобих с ПА, вследствие на лексотан.
Така, че не е много ясно дали ще ѝ помогнат лекарства или още повече ще потъне с тях.

# 36 2 окт. 2017, 09:14 ч.

Мнения: 8 948

niama_me, подобно прекомерно вторачване в здравословни проблеми говори за Хипохондрия. Това е на психологическа основа, не от хормони, щитовидни жлези и т.н.

Между другото, е твърде неприятно състояние, което вреди не само на самия хипохондрик, но и на цялото му семейство. Мислиш ли, че на мъжа ти ме у приятно непрекъснато да му се пили на главата за всякакви дреболии от здравословно естество? Потъмнял нокът - голяма работа! Вие за гъбички не сте ли чували? Половината човечество има подобни проблеми. ooooh!

Ами детето? - Майка му постоянно да го оглежда, да го пита тука боли ли те и т.н. ooooh!

Ужас...

Извинявай, че съм малко по-рязка, но е нужно да се осъзнаеш.
Ти вредиш не само на себе си с постоянната паника, която те гони, но и на цялото семейство. И ти го казвам, защото съпругът ми от няколко години наред е в твоето положение /има хипохондрия и непрекъснато си търси болести, ходи по доктори и т.н./. Просто не мога да опиша с думи в какво ежедневие живеем...

Лекарства няма да ти помогнат.
Тук спасението е в самовнушението, работата със собствените емоции.
Научи се да се радваш на живота, да обръщаш внимание на нещата, които ти носят радост, а не на тези, които ти носят тревоги. И най-вече се опитай да осъзнаеш, че не всяка болка е болест. Всеки жив човек има моменти на неразположение, киха, кашля, боли го глава, корем. Това не означава, че го е хванал рак или някой фатален вирус.

Цени настоящия момент. Не мисли за бъдещето! Животът е тук и сега.

# 37 2 окт. 2017, 09:31 ч.

Мнения: X

Не е драмата в нокътя......./който снощи видях че израства чистичък Hug

/
Просто беше поредния момент, в който аз .....изпаднах в състояние, в което не мога да се контролирам.
Ето днес видях една зачервена бенка ...
Не съм така от днес и вчера ......това е от около 7-8 години в които има периоди на обостряне и на затишие.
Понякога наистина дълго време имам спокойствие и тогава започвам да си мисля, че нещо ще се случи......
Намерих човек, с който мога да поговоря онлайн. Сега ще се организирам и ще проведа една-две сесии, пък да видим......

П.П. Днес съм малко по-усмихната.
Мисля, че много ми помагате Hug

Благодаря на всички, които споделиха страховете си с мен ! Дори и начина си на мислене, което за мен означава много.
П.П.2 Ще редактирам някои от коментарите си, защото май ме разпознават..... Shocked

# 38 2 окт. 2017, 09:43 ч.

Мнения: 8 948

Цитат на: niama_me в пн, 02 окт 2017, 09:31

Не е драмата в нокътя......./който снощи видях че израства чистичък Hug

/
Просто беше поредния момент, ......

Именно, че е поредния момент.
Това имах предвид и аз.
Единия проблем се разрешава, но незабавно изплува друг.
Напълно съм наясно с механизма на хипохондрията.
Вече казах, че от години живея с такъв човек.

Радвам се, че си намерила с кого да проведеш он-лайн консултации. Това е много важно.
Според мен първата крачка към справянето с това състояние вече си я направила и тя е да осъзнаеш, че имаш нужда от помощ.

Желая ти успех! Не се отказвай! Имаш семейство, което разчита на теб и трябва да си пълноценна, за да можеш да се грижиш за детето, в това число и да си в добро емоционално състояние.

# 39 2 окт. 2017, 10:32 ч.

Мнения: X

Благодаря за подкрепата Hug

никога не съм отричала, че имам проблем, но знам, че има и много хора, които не го признават.
И не само това, никога не съм смятала състоянието си за напълно нормално и винаги се опитвам да го превъзмогна. Понякога търсейки сила вътре в себе си, друг път с помощ отвън.

# 40 2 окт. 2017, 13:19 ч.

Мнения: X

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 11:31

Страх ли ви е

Скрит текст:

от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....

Според мен всеки човек с поне малко акъл изпитва подобни страхове, в по-малка или по-голяма степен.
Аз също.Опитвам се да ги туширам, да не се вторачвам.
На близки и познати съм казала, че новини от години не слушам, не ме вълнува какво става "По света и у нас", не ме интересува кой кога и как умрял, кой бил болен (освен ако не става въпрос за тях самите и не търсят съвет/помощ), абе-забранила съм всякаква негативна информация.
Та, без ТВ, без вестници, без списания, без новини, без натоварващи предавания, само комедии и шоу програми от рода "Мастър шеф".
Добре ми е така.Негативния живот минава някъде покрай мен, къде-не ме интересува.
Докога?Колкото повече, толкова по-добре.

Апропо, и тук във форума избягвам тегавите за мен теми.Може да изглежда жестоко и коравосърдечно, но предпочитам спокойствието си пред това да рева цял ден за някого, когото не познавам.

# 41 2 окт. 2017, 13:44 ч.

София
Мнения: 8 348

niama_me, за съжаление и аз мисля, че проблема е повече в теб,отколкото в нездравословния живот на семейството ти
и ако мъжа ти може да те игнорира успешно, помисли си в каква позиция поставяш детето
те са много интуитивни и чуствителни и ако не искаш да изпада в притеснеия и състояния, като твоите, намери начин да се справиш с проблема
това ти вторачване в здравето на близките може колкото да помогне, толкова и да навреди

иначе всички се притесняваме, особено за децата си
но е важно насред притесненията да се запази здрав разум, за да може да се реагира адекватно, ако недай боже, се окаже че наистина нещо има

# 42 2 окт. 2017, 17:49 ч.

Мнения: 718

Малко ме е страх, като гледам, че като цяло всичко върви надолу с времето. А от болестите ме е страх, защото стигнеш ли до там да се разболееш тежко, няма адекватно лечение и лекари и нещата са доста страшни.

# 43 4 окт. 2017, 10:10 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 13:56

То за важното е важно, само че хората които успяват да планират бъдещето си, не мислят ли изобщо за....всякакви варианти... Не се ли страхувате...
...

това, което описваш според мен не е страх. Според мен това е разстройство . Потърси специалист, а също и промяна ... Според мен не мисли за бъдещето, ами застани на едни място и си представи, че нямаш този проблем ... какво е различното? Нещо има в системата , което не ти пасва ...
Също е като с обувките., Не можеш да се оплакваш от пришки и да не си вземеш пасващи обувки

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 13:56

Дори да живея за момента и мига, как да му се насладя, като има нещо което ме е хванали за гърлото....
165 преглеждания на темата и само 5 отговора...

Ами не сме специалисти. Какво да ти кажем. В рамките на нормалното страх, мисли и тревоги са характерни за всеки. Ами тези рамки е добре да ги има. Ако при теб ги няма потърси помощ. Дано налучкаш правилния специалист и човек.

# 44 4 окт. 2017, 14:50 ч.

Мнения: 1 945

Едно да имаш страхове и съвсем друго да си обсебена от тях .
Авторката на темата е от вторите .
Пътя който е поела със психотерапията по нета няма да и помогне .
Ще я вкара още по дълбоко в дебрите да анализира до безкрай .
Трябва да приложи съветите на герда и лола .
Когато разруши по физически начин този хормон на стреса
тогава ще може да бъде "тук и сега" както я съветват .
За сега това е безполезен съвет към човек при който биохимията е нарушена .
Сън, спорт (тичане) , секс, физически труд , никакви негативни новини и постепенно всичко
ще си дойде на мястото .

# 45 4 окт. 2017, 15:32 ч.

София
Мнения: 5 959

# 46 4 окт. 2017, 16:03 ч.

Мнения: X

Цитат на: ***vasilena*** в ср, 04 окт 2017, 14:50

и постепенно всичко ще си дойде на мястото .

Дано си права!

# 47 4 окт. 2017, 17:12 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат

Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?

От смъртта ... май не )
Страхме е от дълги продължителни долестти ( които обикновенно съпътстват смърта.

Вчерапопаднах на една статия за смъртта )
ще се опитам на бързо да (преведа) напиша/перефразирам за какво става въпрос.

Смъртта не съществува .
Съгласно теорията на биоцентризма. Смъртта е илюзия която създава нашето съзнание. Робърт Ланц казва че след смъртта човек отива в паралелен мир. Ученият казва че живота на човека прилича на многогодишно растение , което винаги се завръща за да разцъфти отново в мултивселената.Всичко което виждаме , съществува благодарение на нашето съзнание , смята ученият.
Роберт Ланц казва че хората вярват в смъртта , защото така ни учат или защото съзнанието асоциира живота с функционирането на вътрешните органи , тялото.
Ланц счита че смъртта не се явява завършека на живота , а просто преход в паралелен свят.
Във физиката отдавна съществува теорията за безкрайното число с различни вариации на ситуациите и хората . Всичко което може да се случи вече някъде се случва.
Това означава че в принцип смъртта не може да съществува.

След като прочетох статията се зарових да
видА какво е това Simple Smile

теория на биоцентризъма .
.... квантоват физика ..... и се сетих за книгата на Майкъл Толболт 'Хологравската вселелена' Simple Smile

# 48 4 окт. 2017, 18:15 ч.

Мнения: 6 295

Робърт Ланц май не е отишъл на терапия, когато са го пращали.

# 49 4 окт. 2017, 18:39 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Интересно я сподели по-подробно , вместо да подмяташ неща Wink

Малкото което скролнах и прочетох за него и от него ми допадна ,
може и аз да съм за терапия.

Има доста сериозни трудове и изследвания ,
ама щом някоя ССФ казва че е за терапия ОК ))))))))

е на кой му се чете Simple Smile

https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Lanza

# 50 6 окт. 2017, 00:24 ч.

Мнения: 7

Да си призная...малко ме е страх от бъдещето. Но най-вече затова, че ще остана без спътница в живота

# 51 6 окт. 2017, 23:38 ч.

out of space
Мнения: 8 573

Няма нищо след смъртта, абсолютно нищичко. Чао, баста, алилуя, фак ю.

Изобщо, смъртта е кофти за хората около умрелия, на него не му пука за Ад, Рай, Паралелни Вселени, прераждания и подобни утопии.
Няма те бе, толкова ли е трудно да се приеме?

# 52 7 окт. 2017, 08:47 ч.

Мнения: 131

Цитат на: Ери в пт, 06 окт 2017, 23:38

Няма нищо след смъртта, абсолютно нищичко. Чао, баста, алилуя, фак ю.

Може и без ругатни да изразявате мнението си. А иначе всеки има право да вярва в каквото реши или от каквото има нужда.

# 53 7 окт. 2017, 11:58 ч.

Мнения: 54 401

Цитат на: Ери в пт, 06 окт 2017, 23:38

Ти как разбра, че няма?

# 54 7 окт. 2017, 13:56 ч.

Мнения: 9 052

Ери трудно е да се приеме. Аз много си харесвам живота .

# 55 7 окт. 2017, 14:08 ч.

Мнения: 6 295

Цитат на: Bandiera rossa в сб, 07 окт 2017, 13:56

Ери трудно е да се приеме. Аз много си харесвам живота .

Така е...
В книгата си "Няма нищо страшно", в която Джулиан Барнс говори за смъртта, на едно място прави разделение на хората на такива, които се страхуват от смъртта като край на живота и такива, които се страхуват от самото умиране. Първите са по-склонни да са религиозни или под някаква друга форма да вярват в отвъдното и безсмъртието на душата, докато другите са спокойни атеисти, но пък влагат надежди в научния прогрес, който евентуално ще лекува и облекчава болестите им. Simple Smile

# 56 7 окт. 2017, 14:14 ч.

Мнения: 9 052

а няма ли такива, които предпочитат да не си пилеят от времето да обмисля неща, които не могат да променят .. ами предпочитат да гледат дърветата и цветята и да се смеят с децата.
Има също такива, които се страхуват за да не оставят някой любим човек сам на света. особено ако не е самостоятелен...
Та не ги гледайте толкова егоистично тези неща/

# 57 7 окт. 2017, 14:57 ч.

Мнения: 12

Страх ме е по-скоро от настоящето и по-близкото бъдеще.
Страхувам се от всичко почти изброено, даже и повече, но страховете ми са следствие на осъзнаването, че в момента не живея пълноценно според собствената ми представа за това.
Преди винаги съм чувствала една неудовлетвореност, която стои като базова нотка дори и във върховните ми мигове на щастие и една гадна черта в характера ми на отлагане на преживяването на хубави неща, която черта първо ми отне доста време да се светна, че я имам и още повече време да я все още боря.

Като бях много малка, преди тийнеджърските ми години ще да е било или в началото им, гледах телевизионна пиеса, в която ставаше въпрос за група хора в бар, които разбират, че смъртта е при тях и чака доброволец, който да вземе със себе си. Цялото действие се развиваше вътре в бара около този сюжет, като в крайна сметка всички по-възрастни и дори стари се уплашиха и отказаха, защото прозряха, че нищо не са изживели, а доброволец стана най-младият мъж сред тях, който беше щастлив и удовлетворен в момента и влюбен в живота. Накрая се оказа, че смъртта така и така е дошла за него, но си е направила експеримент, ха-ха.

Предполагам, че е някаква много известна пиеса може би, но толкова години не попаднах на нея, а спомените ми се крепят на едно гледане, много се впечатлих, но както казах, бях малка и не знам колко точно си спомням. Ако някой я е чел, моля да бъде така добър да ми каже, да остане една мистерия по-малко Wink

# 58 8 окт. 2017, 10:51 ч.

Мнения: 4 871

Един мой учител-много мъдър човек, който страшно много уважавам, беше казал:"Смъртта е най-сигурното нещо в този живот". Точно така е! Не знаеш какво ще стане с теб, със света и изобщо каква ще е съдбата на каквото и да било-близките ти, теб самия, как ще се развият събитията..., но знаеш, че това ще ти се случи-ще умреш, няма как да го избегнеш. Аз съм успяла да го приема, не се страхувам. Е, на моменти, когато потъна в размисли, не е приятно да осъзнаеш, че ще спреш да съществуваш, но за щастие рядко мисля за това.
Успявам да се насладя и на най-малкото в живота. Ако щете дори като си вървя по улицата, не мога да се нагледам на красивите дръвчета, на градинките или на облаците в небето. Изобщо не оценяваме красотата, която ни заобикаля! И просто я пропускаме, а е пред очите ни! Колкото и глупаво да прозвучи за някои, съжалявам, че един ден ще престана да виждам тази красота! Защото тя пълни душата ми! Съжалявам и за музиката, която няма да мога да слушам, а сега, като я чуя, кара сърцето ми да забърза и променя настроението ми-веднага ме разведрява.

Да, имам някакви страхове, те са от рода на ще оцелеят ли децата и изобщо наследниците ми в случай, че стане някакъв атентат, както зачестиха напоследък, или ако се стигне до война. Но осъзнавам, че и преди не се е знаело и хората са се надявали на добра развръзка, създавали са си семейства и са отглеждали деца. Така че тези страхове не бива да ме спират, защото те винаги ще ме съпътстват в живота и оставя ли им се-значи няма да постигна нищо!

# 59 8 окт. 2017, 10:56 ч.

София
Мнения: 62 595

Май страхът не е за себе си, а за тези, които остават - какво ще се случи с тях, кой ще се погрижи за тях. разбираемо е, че на никого не му се умира, поне когато е в нормално умствено състояние, защото животът си е живот, функцията му е да бъде живян.

# 60 8 окт. 2017, 21:14 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: Ери в пт, 06 окт 2017, 23:38

Няма нищо след смъртта, абсолютно нищичко. Чао, баста, алилуя, фак ю.

Изобщо, смъртта е кофти за хората около умрелия, на него не му пука за Ад, Рай, Паралелни Вселени, прераждания и подобни утопии.
Няма те бе, толкова ли е трудно да се приеме?

Да

ама зора е преди да се гътнеш не се знай на какъв шиш ще се въртиш Laughing

болести , гадости Crazy

Най е гот внезапната смърт без мъчения , прелюдия .... за теб и близките Simple Smile

# 61 9 окт. 2017, 13:53 ч.

Мнения: 2 013

Не. Защо да ме е страх от бъдещето? По-скоро ме е страх да не би да нямам цялата необходима или поне достатъчна информация, за да мога да преодолея някакъв проблем или препятствие в момента.
За сега слава Богу съм успявала да се преборя с трудностите, вкл. и болести, за които лекарите казваха че нямало лечение, т.е. да си карам с болките.
А когато виждаш, че си безсилен в нещо, просто let it go. Но това в никакъв случай не се отнася за здравето ми.

# 62 10 окт. 2017, 20:23 ч.

Мнения: 460

Гледам да мисля по-малко за бъдещето и повече за сега. От много мислене само се изпада в депресии излишни разсъждения.

# 63 11 окт. 2017, 16:22 ч.

София
Мнения: 4

Постоянно мисля за бъдещето и винаги се притеснявам и страхувам от неизвестното. От известно време се старая да мисля само позитивно , за да не изпадам в депресии.

# 64 14 окт. 2017, 13:19 ч.

Мнения: X

Имал съм такива периоди, но е било преди доста време. Мен от смъртта никога не ме е било страх, но съм отивал в други посоки - депресии (не знам дали клинични - не съм се лекувал), леко суицидни настроения, апатия.

На Ваше място бих поискал от личния доктор направление за психиатър и ако той даде някакви по-леки медикаменти (такива, към които няма пристрастяване) - бих ги взимал. Аз съм доста тревожен като човек, но Вашите тревоги ми се струват прекалени, включително и ходенето по лекари, пиенето на хапчета и чайове, ако се някакви билкови или хомеопатични работи или ако не са предписани от специалист.

Не знам какви точно лекарства са подходящи във Вашия случай - много силна тревожност, но в България по-скоро не бих разчитал на терапии - нито онлайн, нито на живо, ами бих се посъветвал с психиатър, клинична пътека е ОК, защото и сред тях се навъдиха доста тарикати, които само гледат как да ти вземат парите...

Вариант е да се опитате и сама да се терапевтирате - да не се поддавате на импулса напр. да проверявате за всяко нещо, за което се тревожите. Simple Smile

Аз съм леко компулсивно-обсесивен - в някои периоди съм се връщал да проверявам дали съм заключил жилището или колата, мия си ръцете винаги преди да ям или да пипам нещо чисто (като изпрани дрехи). Естествено тези действия са смислени като цяло, но отвъд определена граница стават безсмислени или дори в редки случаи - патологични. Затова съм се насилвал напр. да не се върна да проверя дали съм заключил, когато съм имал подобен импулс.

В момента съм доста спокоен и нямам големи притеснения за нищо. Но някакво ниво на притеснения за бъдещето е здравословно, защото може да предотврати неприятности. Напр. има си медицински изследвания, които е добре да се правят профилактично. Важното е всичко да е с мярка, както действията, така и притесненията Simple Smile

# 65 15 окт. 2017, 12:16 ч.

Мнения: 8 803

Цитат на: Barbabeau в сб, 07 окт 2017, 14:08

Цитат на: Bandiera rossa в сб, 07 окт 2017, 13:56

Ери трудно е да се приеме. Аз много си харесвам живота .

Не съм чела тази книга, но смятам, че написаното не е вярно.
Най-напред хората рядко се страхуват от това, че ще изчезнат завинаги. Най-често ги е страх за семействата им, особено жените. Те се страхуват обикновено, че няма да има кой да отгледа децата им. Някои се страхуват за болни родители, по-рядко братя или сестри. Както се вижда от писаното по-горе, има и такива, които не искат рано да напуснат живота, защото им харесва битието им. Няма нищо общо с религия под каквато и да било форма.
Тези, които се страхуват от самото умиране, тоест страх ги е от евентуална агония, не бих нарекла атеисти, още по-малко спокойни атеисти. Не мисля, че и между тях преобладават тези, които вярват, че научният прогрес ще ги спаси. Най-често те се преливат в групата на хипохондриците.
Тези, които вярват или поне се надяват, че смъртта не е край, са хора, загубили близки. Колкото по-силно усещат загубата подобни хора, толкова повече им се иска да има продължение след смъртта. Някои залитат към религията, други към разни мистични учения, просто един начин да се отработи болката от загубата.
Има и една незначителна група хора, които се занимават с разни...практики, те смътно се досещат какво става после. Не са религиозни, но не и чисти атеисти.
Авторката на темата е тежък хипохондрик и има нужда от помощ, за да се справи някак с натрапчивите си мисли. Психолог може би ще помогне, ако не успее сама. Психиатър да се търси е прекалено Simple Smile

# 66 15 окт. 2017, 15:40 ч.

София
Мнения: 62 595

Кое му е прекаленото на търсенето на психиатър? Първо, психиатърът е лекар и като такъв може да прецени как са нещата и от медицинска гледна точка, а не само откъм психологично-теоритична. Като лекар той има право да предписва лекарства, които не зная защо толкова са мразени, при положение, че са спасили много хора от "лудницата". Те затова са измислени тези лекарства, за да стабилизират емоционалното състояние, а оттам човек да може да възприема реалността по-рационално, вместо да потъва все повече в депресия. На всички тези състояния им казват "малката психиатрия" - хората не са извън нормата, но и не могат да се справят сами. И някои от психиатрите са психотерапевти.

# 67 18 окт. 2017, 14:49 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Това, което авторката описва, е класическа депресия. Трябва и доктор - специалист, без значение дали психотерпевт или психиатър, вече не е срамно да отидеш на такъв. И никак не е прекалено. Казвам го като човек, страдал от подобно нещо - е, познайте как се оправиха нещата?

# 68 18 окт. 2017, 14:52 ч.

Мнения: 697

Мен лично от бъдещето ме е страх, по-точно от неизвестното. Затова гледам да не се притеснявам предварително. Ако има да става нещо, то ще става и тогава ще го мисля и ще му се тревожа. Затова с усмивка и в настоящето! Hug

# 69 18 окт. 2017, 15:14 ч.

Мнения: X

Това, което мисля и предполагам е, че веднъж започна ли с хапчета няма да има връщане назад. Тоест ще ги пия, евентуално след време ще ги спра и ако не е веднага , то поне постепенно всичко ще се повтори. И тогава пак ли лекарства....
Давам всичко от себе си да се справя. чета много, опитвам се дори някои неща да прилагам.....
За момента не съм потърсила помощ - факт. Някак си има дни в които ...ми е усмихнато, и това ми дава надежда че успявам.
После идва внезапен страшен момент, опитвам се да го овладея но пък след него изпадам в едно потиснато ,мрачно и тъжно състояние...

# 70 18 окт. 2017, 16:07 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: niama_me в ср, 18 окт 2017, 15:14

Това не е верно - пият се, докато трябва, докато се оправиш, докато сама усетиш, че не ти трябват. Не се спират от веднъж - не е като антибиотик: вземаш по една доза на 6 часа 8 дни примерно. Антидепресантите се намаляват постепенно и един хубав ден осъзнаваш, че си на минимална доза и можеш да ги спреш. Освен това не винаги се лекува с хапчета, има си и други форми на терапия, а ти вече имаш най-важното - отношението. Направи си една консултация с доктор, само една, без ангажименти и си прецени пак - никой не може да те накара да вземаш хапчета насила.

# 71 18 окт. 2017, 16:16 ч.

Мнения: 9 052

по мое мнение идеята е да се успокоиш за да направиш спокойно ретроспекция на начина си на мислене и живот и да успееш да фиксираш нещата, които ако промениш ще си спокойна и без хапчета.

# 72 18 окт. 2017, 16:38 ч.

Мнения: X

Цитат на: niama_me в ср, 18 окт 2017, 15:14

Към антидепресанти не се привиква, но лечението си има някои особености (например в някои случаи отнема месец, докато подейства, започват се и се спират по схема, не трябва да се спират рязко, може първият тип АД да не е за теб и да се налага да опиташ втори и т.н.).

Възможно е да си от хората, които ще се оправят от един курс и повече никога няма да им се налага да пият АД.

Но истината е, че повечето хора повтарят, потретват и подесеторват депресии. Вината за това не е в антидепресантите. Ако дълго време си живял в това състояние, изисква много и разнообразни методи първо да излезеш, второ да поддържаш постигнатото. Тези умения да се хванеш още в началото на пързалката и да се спреш, доколкото можеш, се развиват с времето. Борбата при много хора е доживот.

Вълшебно прахче няма. Машина на времето няма. В известен смисъл и излекуване няма, има поддръжка. АД ти дават възможност да си възстановиш силите и да се почувстваш нормален. Тази лекота да си нормален, да си като другите хора, които не треперят от всяка синина, приписвайки я на кой знае какво смъртоносно заболяване.

Колкото повече отлагаш лечение и реални действия, толкова пътят става по-дълъг. На всеки му се иска да мине с афирмации, молитви и спорт, в краен случай хранителни добавки. Леките случаи може и да се оправят от такива промени и после да тръбят как са се излекували от най-най-тежка депресия. При по-сериозни случаи туткането само ти отнема пълноценни години, в които можеш да живееш като Човек. Отнема такива години и на близките ти.

Изглежда от години да си на тази въртележка. Предприеми реално действие. Ще ми се някой да ми беше казал горните неща по-рано, затова ги казвам на теб. Извинявай за откровеността, знам, че на всеки му се иска да прочете за някое гарантирано вълшебство, това вдъхва оптимизъм, но води до провал на дълги разстояния поради липса на информираност. Депресията и тревожността са маратон, а не спринт.

Иначе съм наясно, че човек предприема мерки само вече отнемай къде, като е опрял ножът до кокал.

А приказки за АД има всякакви, най-вече от хора, които бъркат тъгата с депресията и са оздравели с топли вани и чай от мента. Като се започне от противниците на всякакви лекарства, мине се през хора, неспазили въобще указанията. Моят съвет е да опиташ за 6 месеца и да видиш при теб каква е ситуацията.

Последна редакция: ср, 18 окт 2017, 16:54 от Анонимен

# 73 18 окт. 2017, 19:45 ч.

Мнения: X

Благодаря ти. Странно ми подейства мнението ти.
Определено ми подейства.
Защо тогава има толкова хора, които казват че след спиране на АД всичко се е върнало с още по-голяма сила...Това също ме спира.

# 74 18 окт. 2017, 23:04 ч.

Мнения: X

Ами консултирай се с лекар, поговорете, задай му тези въпроси. Аз честно казано на какво казват хората вече вяра нямам, всеки си извърта нещата според разбиранията... За мой приятел примерно АД-тата не действат, защото ги пил една седмица, но дошъл петък, писнало му, защото вече не бил излекуван след тази 1 седмица, спрял ги, пък отишъл и на кръчма, където "взел нещо", та му станало лошо. Хора всякакви.

# 75 19 окт. 2017, 00:03 ч.

София
Мнения: 62 595

Някои хора не искат да пият АД, защото не бива да пият алкохол. Чувстват се лишени от нещо, което принципно им се полага. Не че ще седнат да пият, но самият факт, че алкохолът не е препоръчителен, само по себе си ги вкарва в режим на недоволство.

# 76 19 окт. 2017, 00:27 ч.

софия
Мнения: 386

Антидепресантите са уместни,ако има серотонинов дисбаланс. Серотонинът може да е поизчерпан след много силен стрес,какъвто при авторката сигурно има след загубата на близки хора. Това може да е посттравматично стресово разстройство,което се наблюдава след смърт на близки хора. Консултацията с психотерапевт много ще облекчи положението. Не си вкарвайте излишни диагнози в главата,поговорете със специалист. Често зад ирационални страхове се крият неразрешени житейски ситуации и желание за промяна..която човек не предприема по някаква причина.

# 77 19 окт. 2017, 09:30 ч.

Мнения: 128

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 11:31

Niama me - отидете на психолог, който се занимава с когнитивно поведенческа терапия, не психиатър.

Страхът е еднинствената човешка емоция, която не отминава с времето, не намалява, а се усилва и обхваща всички области на живота. Трябва съзнателно и с много усилия да се работи за преодоляването му.

Ако нямате финансова възможност, търсете информация в интернет или книги на тази тема. На английски е CBT - cognitive behavioral therapy.

# 78 19 окт. 2017, 09:37 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: niama_me в ср, 18 окт 2017, 19:45

Това е предрасъдък, но ако те устройва - добре. Ето ние ти казваме, че се получава, ти избирай на кого да вярваш и как да живееш. На някои хора действат, на други - не и наистина трябва си повече време за такова лечение, една седмица е нищо, дори минимален ефект няма да има.

# 79 21 окт. 2017, 13:45 ч.

Бургас
Мнения: 6 311

Да, страх ме е.Страхът се отключи след смърт на близък роднина, след няколко години баща ми.Доста време имах нещо като ОКР /ако не направя нещо, ще се случи нещо лошо/ Осезаем страх, загубих радостта от живота, само лоши неща в главата.Лекувам се с хомеопатия, ползвала съм и бахови есенции, валериан, чайове.Спортувам,танцувам.Пия добавки витамини и минерали, особено магнезий и В комплекс като усетя, че съм дълго време в такова настроение.По принцип имам диагноза Хашимито и когато съм под стрес изскачат тези мисли.Благодарение на хомеопатията успях в голяма степен да се измъкна от този порочен кръг.И се наблюдавам постоянно.

# 80 21 окт. 2017, 13:54 ч.

Мнения: 22 036

Цитат на: niama_me в ср, 18 окт 2017, 19:45

Спирането на лекарствата трябва да става постепенно. Ако ги спреш от раз, може да се получи ефекта на "връщане".

Лекарят ти ще ти изготви схема на спиране и всичко ще е наред, ако се грижиш за себеси.

Няма проблем да се изпие чаша вино или бира с АД. Те не са успокоителни и алкохола не влияе особено. Ако се пие диазепам, вече е опасно, но диазепама не е АД.

# 81 22 окт. 2017, 19:21 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Цитат на: niama_me в нд, 01 окт 2017, 11:31

Ле-лее, така съм се чувствала след всяко от ражданията си, две на брой.
Отдавам го на смесването на няколко стресови фактора-
изтощение на организма откъм хранителни вещества- витамини, минерали,
съчетано с физическа умора...
и страхът да не се случи нещо лошо на малкото ми Simple Smile

...т.е. вероятно и хормонален дисбаланс.
Едновременно и усещането, че не харесвам себе си и страха, че мъжът ми вероятно също не ме харесва...той не го е показвал, но това явно няма значение....
Спомням си много добре този страх...
че всичко ще се разпадне
че нищо не зависи от мен...
от болести, земетресения, бури....

Според мен, ще ти дойде добре малко почивка, някакви витамини и евентуално спорт Simple Smile

# 82 23 окт. 2017, 16:36 ч.

Мнения: 442

Цитат на: Галчудо в сб, 21 окт 2017, 13:45

Помага ли хомеопатията в този случай? Confused

Наистина е ужасно да се чувстваш по този начин, безразлично ти е от всичко и постоянно те обливат негативни мисли и паранои.

# 83 23 окт. 2017, 21:20 ч.

София
Мнения: 62 595

Грънци помага. Със същия успех можеш да пиеш вода от чешмата, но да вярваш, че е светена.

# 84 23 окт. 2017, 23:03 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

И мен ме е страх от смъртта. Тази мисъл се загнезди в мен след смъртта на майка ми. Бях поразена от това, колко бързо си отиде, как диабетът я беше съсипал и я довърши. Много ме засегна как другите приеха смъртта й, като някакъв естествен ход на нещата, защото вече и без това била болна. Не можех да го проумея, та тя беше само на 65 и аз мисля, че и беше рано. Да беше поживяла още поне пет години. След това ежедневието поглъща всички и сякаш забравяме, че този човек е съществувал. Времето още повече заличава следите му и остава само някакъв спомен. Втрещена съм от смъртта и от хората.

# 85 30 окт. 2017, 08:09 ч.

Бургас
Мнения: 6 311

Цитат на: stefanie_m в пн, 23 окт 2017, 16:36

Цитат на: Галчудо в сб, 21 окт 2017, 13:45

Помага ли хомеопатията в този случай? Confused

Помага, както и времето, както и всичко друго, което правиш за да се справиш със този стрес -всичко е комплексно, но АД не е решение за мен.Преминаха тези периоди при мен, но когато в рамките на няколко години си отидат доста хора около теб разбираш какво е живота в същност, някак си и претръпваш, но също така ставаш и по-благодарен, не искаш да си губиш времето в страх и напрежение.

Последна редакция: пн, 30 окт 2017, 08:14 от Галчудо

# 86 13 дек. 2017, 00:05 ч.

Мнения: 414

Здравей niama_me.
Да се включа и аз...И аз съм в подобно положение за втори път....
При мен всичко започна когато бях бременна в 7 месец (през 2012г).Една нощ получих адския световъртеж (от вестибуларния апарат) беше адски страшно цялото преживяване и усещане...Няма да изпадам в подробности...Та от уплахата и страха който изпитах тогава при мен се отключи Хипохондрия,която не осъзнавах че имам дълго време...една година беше ад...Страх от болести, всичко си мислех че рак и т.н...позната картина.Момента в който осъзнах че страдам от Хипохондрия,започнах да се боря с нея... Не знам как но успях сама да се справя с проблема,а повярвай бях много зле....
4 години бях добре.Докато миналата година на 14 декември не почина баща ми, внезапно......
Започна се с депресия, прилошаване, прималява и т.н. Докато на края не установих ,че съм развила паническо разтройство....това е по гадно и от Хипохондрия лично според мен,понеже при ПР има и физическо усещания... та така съм от една година.Боря се отново сама...Силно се надявам,че ще успея да преборя ПР както преборих Хипохондрията преди години...
Страхове имам като описаните от теб,страх ме е от смъртта-своята и на хората които обичам...но се боря да не задълбавам в тези мисли...Опитвам се да се примиря с нещата които не зависят от мен...и немога да променя.Сега се боря най вече с ПР и страха си от прилошаване най вече...имам и други проблеми....но мисля че имам някакъв напредък.
Искам да ти кажа,че те разбирам на 100% и че ще се справиш с това!Вярвай и се бори! Когато някоя мисъл влезе в главата ти игнорирайки,кажи си ,,не,не вярно ,няма да се случи това е от Хипохондрията,, и т.н. Намери фразата или начина който на теб ти помага!
Каквото и да ни очаква в този живот,не си струва да страдаме и да се тормозим когато реално все още не се е случило,а може и да не се случи (за някоя болест например).
Не позволявай страха да ти краде живота!!!!До като той е хубав и що годе без сериозни проблеми!! Наслаждавай се на това тук и сега!!!
Знам колко е важно за теб да видиш че има и други с такива проблеми.За това и пиша този дълъг пост...
Ще се справиш!!Вярвам , повярвай и ти тогава всичко ще започне да се нарежда.
Надявам се да съм ти била поне малко полезна!!!
И аз продължавам своята борба Simple Smile

# 87 13 дек. 2017, 08:38 ч.

Мнения: X

# 88 14 дек. 2017, 14:48 ч.

Мнения: 822

Цитат на: _Мishel_ в пн, 23 окт 2017, 23:03

точно същото преживявам и аз. много добре го описваш и мен ме депресира на екзистенциално ниво. много ме е страх от това, че хората изчезват в небитието без никой да ги почете, защото всичко е някаква олелия.

# 89 14 дек. 2017, 14:53 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Помисли си, че от това дали те е страх или не, нищо не зависи.
И да те е страх и да не те е страх, каквото ще става, ще стане...
Най- добре се радвай на всеки ден, защото ни е подарък Simple Smile

Събуждай се с благодарност, че имаш това тук и сега...
Всички ние зависим от някакъв висш разум или случайността, но така или иначе, никой нищо не може да контролира...
Усещането за контрол не значи контрол... то носи само спокойствие

# 90 14 дек. 2017, 16:06 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 014

Страх ме е , да, но вече май свикнах с почти всичко.Преди 12 години и половина един след друг за няма и 3 месеца си отидоха майка ми и вторият ми баща, с мама някак си бях подготвена, но с него стана много неочаквано.И аз след месец-два почнах да припадам, но бях само на 22 и бързо успях да се взема в ръце и да продължа напред.През ноември 2012-та получих паническа атака в метрото на път за вкъщи,ей така от нищото,тогава ми беше по-трудно да се възстановя,няколко месеца отказвах да излизам сама от вкъщи,но пак успях да се справя.После февруари 2013-та вуйчо ми се разболя,беше много зле,но лекарите го оправиха.Обаче в мен се загнезди един постоянен страх, че нещо лошо ще се случи и преди около 3 седмици получих най-страшното телефонно обаждане в живота ми-баба се обади и ми каза, че е починал докато е спял.Незнам как успях да се събера и да отида при нея, незнам изобщо как успях да издържа и да не се срина пред очите и, крепеше ме мислълта,че тя не трябва да ме вижда слаба и трябва да и бъда опора(горката ми баба на 32 е загубила мъжа си,майка ми беше нейна дъщеря,която изгуби,а сега губеше и синът си-това не го пожелавам и на най-големие си враг)...Но странно ,още на погребението се почувствах невероятно спокойна(незнам дали беше от хапчетата,които бях взела) и сега съм още спокойна.Някак си успявам да преглътна страховете си, не че ги няма,но знам че ако все мисля за тях може и да се случат, затова предпочитам да не задълбавам.
Както казваше една моя любима леля"Каквото е писано,това ще стане", лошото е че ние не можем нищо да променим,а трябва да приемем нещата такива каквито са.Аз си имам една мантра,която си повтарям,като усетя че нещата тръгват на зле"В природата нищо не се губи" и съм убедена, че е точно така.Затова се радвам на всеки ден,понякога си спомням някои неща,които са били, но вече ги няма, и съм напълно наясно че и мен някога няма да ме има... Не желая да прекарам живота си в страх, а предпочитам да му се радвам,да мечтая и така...

Последна редакция: чт, 14 дек 2017, 16:38 от Елислава