Аз пък не разбрах, че за един пръст е цялата драма!? 
- Публикувана: 1 окт. 2017, 11:31 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2017, 09:51 ч.
Страх ли ви е от бъдещето?
Правя всичко, което е по физическите и финансовите ми възможности.
Нищо не помага.
Но вътрешно знам, /предполагам/, че ако този проблем със съпруга ми се разреши ще бъда една идея по-спокойна.....
За тази цел, трябва отново да отидем при лекар, най-малкото друг за да чуя и второ мнение, но той вече е изнервен до край и не желае дори да повдигам въпроса.
Вярно ли е, че задължително пушенето и стреса ще доведат до болест?
Вярно ли е , че наистина всички си заминаваме млади...?
Как да му се невиди да живеем
Нищо не помага.
Но вътрешно знам, /предполагам/, че ако този проблем със съпруга ми се разреши ще бъда една идея по-спокойна.....
За тази цел, трябва отново да отидем при лекар, най-малкото друг за да чуя и второ мнение, но той вече е изнервен до край и не желае дори да повдигам въпроса.
Вярно ли е, че задължително пушенето и стреса ще доведат до болест?
Вярно ли е , че наистина всички си заминаваме млади...?
Как да му се невиди да живеем
Ох, боже! Нищо му няма на мъжа ти, остави го на мира! Сигурно си го побъркала вече!
Не, не е вярно ,че пушенето и стреса непременно водят до болести.
Изобщо не е вярно ,че всички ще си заминат млади, всеки има определено време на тази земя и то е различно за абсолютно всеки човек, няма голяма връзка с начина на живот.
Имаш необходимото, за да живееш ако не в пълно щастие, то спокойно и нормално, защо проваляш всичко?
авторке, ако така я караш, накрая ти ще се гътнеш или ще се побъркаш! Отиди на психиатър да си изприказваш страховете и да ти предпише нещо за стабилизиране на емоционалното състояние. Мъжа си не можеш да го промениш - ако ще да се маже, ако ще да си стои така. На него нокътя ще му мине, ама ти докъде ще стигнеш?
Естествено, че всеки се страхува от бъдещето, от смъртта, от настоящето, от миналото... човещинка. Въпросът е колко голям и устойчив е този страх.
Естествено, че всеки се страхува от бъдещето, от смъртта, от настоящето, от миналото... човещинка. Въпросът е колко голям и устойчив е този страх.
Не, нямам страхове за бъдещето по начина, по който ти ги описваш. А вредните ми навици са достатъчно малобройни и достатъчно приятни, за да им се наслаждавам. 
Това, което описваш за себе си, звучи като обсесивно-компулсивното разстройство. Няма нищо лошо в това да се видиш с психиатър. Ако ти предпише медикаменти, обсъдете ги, питай, опитай се да разбереш и винаги можеш да решиш все пак да не ги пиеш. Никой няма да те "тъпче".
Успех!
Това, което описваш за себе си, звучи като обсесивно-компулсивното разстройство. Няма нищо лошо в това да се видиш с психиатър. Ако ти предпише медикаменти, обсъдете ги, питай, опитай се да разбереш и винаги можеш да решиш все пак да не ги пиеш. Никой няма да те "тъпче".
Успех!
Проблема не е в пръста на мъжът и. Просто е в депресия и явно има и паническо разстройство.
Момиче, когато си в такова състояние без лекарства трудно ще се извадиш сама от блатото. Не са прекрасни, но не са и ужасни. Намери си добър психиатър и поработете заедно. Не е вярно, че изписват само лекарства, а и говорят с пациентите, търсят причината, могат да назначат и иследвания и пр.
Когато се сдобих преди 12 години с паник атаки, нямаше как да мина без лекарства, защото стигах до парализа на крайниците, толкова беше зле положението, а дойде от никъде. Нито съм мислила някакви неща, нито съм се чувствала стресирана. Пих антидепресанти и при атака взимах по 1/4 ривотрил (изписано ми беше по две на ден). Спрях антидепресантите мноооого постепенно и мога да кажа, че в последните 9 години съм имала една-две, но много леки. Преди съм стигала до над 5 на ден. През цялото време съм работила и живяла без много да се замислям за нищо. Тялото ми е реагирало на стрес, който аз не съм забелязвала и толкова.
Не си по-различна от много хора, но ако не се лекуваш, животът ти ще продължи да е ад, а няма смисъл. То ако живееш така, 2 години ще ти се сторят 200. И да, всички ще умрем, но не е нужно да го мислим непрекъснато. Радвай се на тук и сега и не побърквай и близките си.
Момиче, когато си в такова състояние без лекарства трудно ще се извадиш сама от блатото. Не са прекрасни, но не са и ужасни. Намери си добър психиатър и поработете заедно. Не е вярно, че изписват само лекарства, а и говорят с пациентите, търсят причината, могат да назначат и иследвания и пр.
Когато се сдобих преди 12 години с паник атаки, нямаше как да мина без лекарства, защото стигах до парализа на крайниците, толкова беше зле положението, а дойде от никъде. Нито съм мислила някакви неща, нито съм се чувствала стресирана. Пих антидепресанти и при атака взимах по 1/4 ривотрил (изписано ми беше по две на ден). Спрях антидепресантите мноооого постепенно и мога да кажа, че в последните 9 години съм имала една-две, но много леки. Преди съм стигала до над 5 на ден. През цялото време съм работила и живяла без много да се замислям за нищо. Тялото ми е реагирало на стрес, който аз не съм забелязвала и толкова.
Не си по-различна от много хора, но ако не се лекуваш, животът ти ще продължи да е ад, а няма смисъл. То ако живееш така, 2 години ще ти се сторят 200. И да, всички ще умрем, но не е нужно да го мислим непрекъснато. Радвай се на тук и сега и не побърквай и близките си.
niama_me, подобно прекомерно вторачване в здравословни проблеми говори за Хипохондрия. Това е на психологическа основа, не от хормони, щитовидни жлези и т.н.
Между другото, е твърде неприятно състояние, което вреди не само на самия хипохондрик, но и на цялото му семейство. Мислиш ли, че на мъжа ти ме у приятно непрекъснато да му се пили на главата за всякакви дреболии от здравословно естество? Потъмнял нокът - голяма работа! Вие за гъбички не сте ли чували? Половината човечество има подобни проблеми.
Ами детето? - Майка му постоянно да го оглежда, да го пита тука боли ли те и т.н. Ужас...
Извинявай, че съм малко по-рязка, но е нужно да се осъзнаеш.
Ти вредиш не само на себе си с постоянната паника, която те гони, но и на цялото семейство. И ти го казвам, защото съпругът ми от няколко години наред е в твоето положение /има хипохондрия и непрекъснато си търси болести, ходи по доктори и т.н./. Просто не мога да опиша с думи в какво ежедневие живеем...
Лекарства няма да ти помогнат.
Тук спасението е в самовнушението, работата със собствените емоции.
Научи се да се радваш на живота, да обръщаш внимание на нещата, които ти носят радост, а не на тези, които ти носят тревоги. И най-вече се опитай да осъзнаеш, че не всяка болка е болест. Всеки жив човек има моменти на неразположение, киха, кашля, боли го глава, корем. Това не означава, че го е хванал рак или някой фатален вирус.
Цени настоящия момент. Не мисли за бъдещето! Животът е тук и сега.
Между другото, е твърде неприятно състояние, което вреди не само на самия хипохондрик, но и на цялото му семейство. Мислиш ли, че на мъжа ти ме у приятно непрекъснато да му се пили на главата за всякакви дреболии от здравословно естество? Потъмнял нокът - голяма работа! Вие за гъбички не сте ли чували? Половината човечество има подобни проблеми.
Ами детето? - Майка му постоянно да го оглежда, да го пита тука боли ли те и т.н.
Ужас...Извинявай, че съм малко по-рязка, но е нужно да се осъзнаеш.
Ти вредиш не само на себе си с постоянната паника, която те гони, но и на цялото семейство. И ти го казвам, защото съпругът ми от няколко години наред е в твоето положение /има хипохондрия и непрекъснато си търси болести, ходи по доктори и т.н./. Просто не мога да опиша с думи в какво ежедневие живеем...
Лекарства няма да ти помогнат.
Тук спасението е в самовнушението, работата със собствените емоции.
Научи се да се радваш на живота, да обръщаш внимание на нещата, които ти носят радост, а не на тези, които ти носят тревоги. И най-вече се опитай да осъзнаеш, че не всяка болка е болест. Всеки жив човек има моменти на неразположение, киха, кашля, боли го глава, корем. Това не означава, че го е хванал рак или някой фатален вирус.
Цени настоящия момент. Не мисли за бъдещето! Животът е тук и сега.
Не е драмата в нокътя......./който снощи видях че израства чистичък 
/
Просто беше поредния момент, в който аз .....изпаднах в състояние, в което не мога да се контролирам.
Ето днес видях една зачервена бенка ...
Не съм така от днес и вчера ......това е от около 7-8 години в които има периоди на обостряне и на затишие.
Понякога наистина дълго време имам спокойствие и тогава започвам да си мисля, че нещо ще се случи......
Намерих човек, с който мога да поговоря онлайн. Сега ще се организирам и ще проведа една-две сесии, пък да видим......
П.П. Днес съм малко по-усмихната.
Мисля, че много ми помагате
Благодаря на всички, които споделиха страховете си с мен ! Дори и начина си на мислене, което за мен означава много.
П.П.2 Ще редактирам някои от коментарите си, защото май ме разпознават.....
/Просто беше поредния момент, в който аз .....изпаднах в състояние, в което не мога да се контролирам.
Ето днес видях една зачервена бенка ...
Не съм така от днес и вчера ......това е от около 7-8 години в които има периоди на обостряне и на затишие.
Понякога наистина дълго време имам спокойствие и тогава започвам да си мисля, че нещо ще се случи......
Намерих човек, с който мога да поговоря онлайн. Сега ще се организирам и ще проведа една-две сесии, пък да видим......
П.П. Днес съм малко по-усмихната.
Мисля, че много ми помагате
Благодаря на всички, които споделиха страховете си с мен ! Дори и начина си на мислене, което за мен означава много.
П.П.2 Ще редактирам някои от коментарите си, защото май ме разпознават.....
Не е драмата в нокътя......./който снощи видях че израства чистичък /
Просто беше поредния момент, ......
/Просто беше поредния момент, ......
Именно, че е поредния момент.
Това имах предвид и аз.
Единия проблем се разрешава, но незабавно изплува друг.
Напълно съм наясно с механизма на хипохондрията.
Вече казах, че от години живея с такъв човек.
Радвам се, че си намерила с кого да проведеш он-лайн консултации. Това е много важно.
Според мен първата крачка към справянето с това състояние вече си я направила и тя е да осъзнаеш, че имаш нужда от помощ.
Желая ти успех! Не се отказвай! Имаш семейство, което разчита на теб и трябва да си пълноценна, за да можеш да се грижиш за детето, в това число и да си в добро емоционално състояние.
Благодаря за подкрепата
никога не съм отричала, че имам проблем, но знам, че има и много хора, които не го признават.
И не само това, никога не съм смятала състоянието си за напълно нормално и винаги се опитвам да го превъзмогна. Понякога търсейки сила вътре в себе си, друг път с помощ отвън.
никога не съм отричала, че имам проблем, но знам, че има и много хора, които не го признават.
И не само това, никога не съм смятала състоянието си за напълно нормално и винаги се опитвам да го превъзмогна. Понякога търсейки сила вътре в себе си, друг път с помощ отвън.
Страх ли ви е
Скрит текст:
от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението ! После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....
Аз също.Опитвам се да ги туширам, да не се вторачвам.
На близки и познати съм казала, че новини от години не слушам, не ме вълнува какво става "По света и у нас", не ме интересува кой кога и как умрял, кой бил болен (освен ако не става въпрос за тях самите и не търсят съвет/помощ), абе-забранила съм всякаква негативна информация.
Та, без ТВ, без вестници, без списания, без новини, без натоварващи предавания, само комедии и шоу програми от рода "Мастър шеф".
Добре ми е така.Негативния живот минава някъде покрай мен, къде-не ме интересува.
Докога?Колкото повече, толкова по-добре.
Апропо, и тук във форума избягвам тегавите за мен теми.Може да изглежда жестоко и коравосърдечно, но предпочитам спокойствието си пред това да рева цял ден за някого, когото не познавам.
niama_me, за съжаление и аз мисля, че проблема е повече в теб,отколкото в нездравословния живот на семейството ти
и ако мъжа ти може да те игнорира успешно, помисли си в каква позиция поставяш детето
те са много интуитивни и чуствителни и ако не искаш да изпада в притеснеия и състояния, като твоите, намери начин да се справиш с проблема
това ти вторачване в здравето на близките може колкото да помогне, толкова и да навреди
иначе всички се притесняваме, особено за децата си
но е важно насред притесненията да се запази здрав разум, за да може да се реагира адекватно, ако недай боже, се окаже че наистина нещо има
То за важното е важно, само че хората които успяват да планират бъдещето си, не мислят ли изобщо за....всякакви варианти... Не се ли страхувате...
...
...
Също е като с обувките., Не можеш да се оплакваш от пришки и да не си вземеш пасващи обувки
Дори да живея за момента и мига, как да му се насладя, като има нещо което ме е хванали за гърлото....
165 преглеждания на темата и само 5 отговора...
Ами не сме специалисти. Какво да ти кажем. В рамките на нормалното страх, мисли и тревоги са характерни за всеки. Ами тези рамки е добре да ги има. Ако при теб ги няма потърси помощ. Дано налучкаш правилния специалист и човек.
Едно да имаш страхове и съвсем друго да си обсебена от тях .
Авторката на темата е от вторите .
Пътя който е поела със психотерапията по нета няма да и помогне .
Ще я вкара още по дълбоко в дебрите да анализира до безкрай .
Трябва да приложи съветите на герда и лола .
Когато разруши по физически начин този хормон на стреса
тогава ще може да бъде "тук и сега" както я съветват .
За сега това е безполезен съвет към човек при който биохимията е нарушена .
Сън, спорт (тичане) , секс, физически труд , никакви негативни новини и постепенно всичко
ще си дойде на мястото .
Авторката на темата е от вторите .
Пътя който е поела със психотерапията по нета няма да и помогне .
Ще я вкара още по дълбоко в дебрите да анализира до безкрай .
Трябва да приложи съветите на герда и лола .
Когато разруши по физически начин този хормон на стреса
тогава ще може да бъде "тук и сега" както я съветват .
За сега това е безполезен съвет към човек при който биохимията е нарушена .
Сън, спорт (тичане) , секс, физически труд , никакви негативни новини и постепенно всичко
ще си дойде на мястото .