Страх ли ви е от бъдещето?

  • 13 108
  • 92
  •   1
Отговори
# 15
  • гр.София
  • Мнения: 380
Няколко пъти пишеш, че нямаш финансовата възможност да отидеш на специалист. За да отидеш на психиатър е достатъчно направление от личния лекар, не трябват много средства. Няма нищо страшно.
Това фиксиране в евентуални бъдещи проблеми, които може никога да не настъпят е ужасно нездравословно, както за теб, така и за останалите от семейството. Приеми, че има неща в живота, върху които нямаме контрол. Няма как да планираш и да избегнеш всичко. Но ежедневните отровни мисли наистина могат да те разболеят.
И моят мъж пуши, аз не. Правила съм опити да му въздействам в посока отказване в началото на съжителството ни. Днес това е последното, за което бих се тревожила. Той е голям човек, има си глава на раменете, няма начин да си отравям мислите с тревоги какво би могло да стане.
Целенасочено се старая да не си обременявам мислите с неща, които не зависят от мен. Избягвам да гледам новини и да се натоварвам със съобщения за нещастия, катастрофи, катаклизми и т.н. Съзнателно общувам предимно с ведри, усмихнати и позитивни хора. Правя неща, които ми доставят удоволствие. Планирам приятни преживявания и ги осъществяваме. Не допускам мрачните мисли да ме обземат. Не че не се появяват понякога.
Съветът ми е на първо време да посетиш психиатър за някакъв лек антидепресант. Аз самата съм пила антидепресанти преди няколко години за период от шест месеца. Не искам да допускам да изпадам в състоянието, в което бях тогава. Сама си докарах проблеми точно със самонавиване и задълбаване в мрачни мисли.
Успех!

# 16
  • Мнения: X
Психиатъра тъпче с лекарства, затова избягвам. Мисля че може би ще ми помогне повече психотерапия, но съм на 200 км от евентуална такава.
Психиатър преди 4 дни с направление посети моя позната. Изписали и 3 вида медикаменти и диагноза тежка депресия. А тя казва, че единствения и проблем е учестения пулс, който и пречи да заспи. И тъй като само и измерили кръвното, заключението било че е на нервна почва и и трябва психиатър. Страх ме е след спирането на лекарствата.....
На много места четох включително и в листовката на някои от тях, че спирането им не рядко връща проблема с пълна сила. Опитвам се да намеря сили в себе си и да успокоя психиката си. Искам да вярвам, че мога сама да се справя. Затова мисля и че разнообразните коментари и съвети тук, биха ми помогнали да поема в правилната посока.

# 17
  • Мнения: 46 434
Учестен пулс също може да е от проблем с хормоните. Ендокринолог - и за двете ви.
Минала съм през този ужас, не говоря наизуст. Родих се откакто лекувам щитовидната.

# 18
  • гр.София
  • Мнения: 380
Най-добрият вариант е да успееш да се справиш без помощта на лекарства. Това е просто вариант, в случай, че не успееш сама. Не си единствената, която понякога има тревожни мисли, но не бива да допускаш фиксиране върху тях и задълбаване. На мен ми помагат разходки сред природата, някакъв физически труд, най-добре на открито, комедийни сериалчета. И бързо прогонване на лошите мисли, ако се появят.

# 19
  • София
  • Мнения: 1 590
Страх ме е от земетресение и война!
Другото - каквото дойде, такова!

Не трябва да се фиксираш върху черни мисли и болести, помисли за следното:
Млади сте, здрави сте, детенце имате - животът ви е прекрасен СЕГА!

# 20
  • Мнения: X
Миналата година в подобен период изследвахме хормоните, всичко беше наред. Тази година пък преди два месеца изследвах и половите, тъй като получих смущение в месечния цикъл...и там всичко е наред. Анемия също нямам, нито дефицит на желязо.
Понякога имам чувството, че ще в по-лесно да се предам вместо да се боря:-(
Да полудея и това е....

# 21
  • Мнения: 414
Защо ще полудяваш?
Аз съм минала през подобен период в късния пубертет, когато имах твърде много време, а източните на информация в Интернет са безкрайни.
Когато започнах да работя, уча и влязох във връзка, някак от само себе си страховете отшумяха.
Съвсем нормално е да имаш някои основни страхове, но не й да мислиш често за тях, това вече не е нормално, потърси помощ.
Ти имаш семейство, дете, трябва да се пребориш, а не да се предаваш!
За депресията - не трябва да се подценява, това че са изписали на познатата ти няколко вида медикаменти, вероятно е правилното решение за нея. Преценката ти като наблюдаващ вероятно не е правилна, защото нелекувана депресия може да доведе до много по-тежки диагнози, за цял живот!

Последна редакция: нд, 01 окт 2017, 18:19 от Dogsy

# 22
  • Мнения: 40 291
Номерът е да не се бориш със страховете си, а да ги приемеш. Приеми, че може още утре да умреш, прегърни възможния фатален край и ще ти падне камък от сърцето. Иначе много хора си живеят с едно наум, но докато това не премине в обсесия е даже полезно.

# 23
  • Мнения: 54 054
Миналата година в подобен период изследвахме хормоните, всичко беше наред. Тази година пък преди два месеца изследвах и половите, тъй като получих смущение в месечния цикъл...и там всичко е наред. Анемия също нямам, нито дефицит на желязо.
Понякога имам чувството, че ще в по-лесно да се предам вместо да се боря:-(
Да полудея и това е....

Приемаш ли някакви психотропни лекарства?
Това усещане ми е познато, когато по лекарско предписание пиех лексотан.
Спри, ако пиеш такива лекарства!

# 24
  • Мнения: X
Абсолютно нищо освен мента глог и валериан не пия.
3х1
И при силна емоция и по един валидол.

# 25
  • Мнения: 54 054
Много добре.
Ами според мен почивка ти трябва, за нервната система. Сън и разходки, движение навън.
Също и малко витамини си вземи, и те помагат. Peace

# 26
  • Мнения: 290
Мисълта е най-мощната сила на света. Демек ккаквото мислиш,това става. Аз лично съм се убедила в това. И ако искаш нещо много силно-то става! Психолози,психотерапевти и тн,според мен няма да помогнатт. ТИ И САМО ТИ,можеш да си помогнеш. Намери си хоби,ново зснимание,повече разходки навън. Погледни хубавите страни на живота. Напиши си на лист,кое те прави щастлива в момента. Нареди си приоритетите. Специално пък за ноктите,аз след такъв нокът след 5години от лекари вече съм с микоза и на двата палеца на крака,а съм само на 23г. И сега какво да мисля? Ще умирам ли? Стига глупости. Замисли се само,каква загадка е самия човек,самия живот на Земята,всичко,ти си седнала да се депресираш за цигари и нокти. Я малко по-ведро. Вземи пък прочети някоя книга-вдъхновяваща,изпепеляваща,гледай филми. Разнообрази се малко.

# 27
  • Мнения: 8 793
Страх ли ви е от смъртта ? Или от болестите?
Имате ли вредни навици? Пушите ли? Живеете ли под стрес? Страхувате ли се от "бум"-а на болести сред младите хора, или това е било така и преди, само, че сега се афишира повече?
Аз няма да крия в колко тежък период съм. Отключи се от един проблем при съпруга ми, който постоянно следя, наблюдавам, ровя......изнервям го. Той дори вече неиска да говори с мен.....защото знае на къде ще отведе това.
Пия разни хапчета, билкови чайове. Опитвам се да намеря всевъзможни статии в интернет на тема себепознание и как да се справя с това. Писах на няколко психотерапевти, търся варианти за някакъв вид онлайн консултиране, защото физически и финансово съм доста затруднена.
Не се радвам на живота. На нищо.....Само детенцето ми ме крепи, на и той ме усеща много променена.
Знам за проблемите си, просто искам да питам сред вас има ли хора, които изпитват подобни емоции. Или пък чрез темата ако мога да видя друга гледна точка.....
Как живеят спокойно , щастливи и на макс примерно...известните личности в шоубизнеса да речем. Вечната усмивка, в интервюта щастливи, оптимистично настроени с планове за бъдещето. Живеят със всики вредни навици и под постоянен стрес и недоспиване вероятно, но въпреки това усмихнати. Да, знам, че това е част от работата им и другото им аз, но при мен дори на сила не се получават нещата.
Страх ме е от бъдещето. Опитвам се да накарам мъжа ми да спре цигарите, той не иска.....Карам го да ходим по разни лекари /веднъж се съгласи/ и сега пак не иска, а аз мисля че проблема не се решава.....Просто му казаха че всичко е наред и той смята че повече няма какво да ровичкам.....
Следя детето за всяка промяна дори в настроението !Питам го за разни симптоми..... Confused После се обвинявам и плача.
Оглеждам и опипвам себе си. Не спирам да чета в интернет. Избягвам новините обаче....
Само че аз ако умишлено пропусна да се "натоваря" психичски, то идва някой на работата ми /клиенти с които се познаваме/ и те казват абе ти чу ли еди коя си на 38 години и с рак.......
Аз започвам да си го представям, да го изживявам.......
Не съм добре. Имам нужда от всякакви мнения. Не пуснах темата за да ме успокоява някой.....
Просто искам да видя как живеят хората.....

Тъй като в написаното почти познах себе си, ще ти отговарям подробно на всички питанки, само не се стресирай, моля!
Беше ме страх от смъртта като всички други хора, но от болестите много, подобна мисъл само ме парализираше. До момента, в който се разболях до степен почти да прекрача прага на смъртта. Вече не се страхувам нито от смъртта, нито от болестите, от нищо.
 Заклинанието ми е: щом се справих с това, което ми се случи, ще се справя с всичко. Щом веднъж успях да се измъкна от капана, пак ще успея.
Номерът е просто да вярваш в себе си.
Изгубила си вярата в самата себе си. Върни си я! Само това ти трябва, нищо друго.

# 28
  • Мнения: 1 399
Аз няма да бъда толкова мила.
Имаш доста работа за вършене, особемо щом си решила да се справяш сама. По себе си.
Първото и най-важното, преосмисли представата си за живота и твоето място в него. Звучиш като че ли се възприемаш за жертва и за лесно уязвима. 
Щастие не ти се полага . Твърде много сълзи са проляти по измамната идея, че животът трябва да е спокоен, лесен, предвидим. Няма такова нещо. Човекът по същество е бозайник, борещ се за оцеляване в един негостоприемен ареал, в условия на тежка конкуренция. Раждането и смъртта са ултимативни, всичко останало между тях е несигурно и до голяма степен непредвидимо. Накратко, устойчиво разбиране за смисъла на живота няма как да получиш отникъде наготово, понеже извън чисто биологичните ни функции все още не е доказано, че има такова.
През годините ролята на упора са изпълнявали различните вярвания. И сега църквата или някаква ню-ейдж филисофия могат да ти бъдат патерица, във вярванията има утеха, има надежда, има някаква стабилност. Говоря за БПЦ или нещо като дъновизъм, йога, рейки. Естествено, не секта. И имай едно наум, че в такова уязвимо състояние си идеалната "плячка" за недобронамерено влияние.
Щом не желаеш медицинска помощ и медикаменти, ще трябва много здраво да си налегнеш характера и сама да се контролираш.  Ще трябва да разделиш емоцията, която изпитваш към дадено събитие от реалните му измерения. Да починат родителите ти е огромна лична загуба, но реално нищо нетипично за човешкото съществуване. Естествено, че ще ти е мъчно, болно, и ще те е страх, но смъртта, всяка смърт по принцип, трябва просто да се приеме. Точка. Не ти харесва, не те устройва - ами никой не те пита. Като нормално човешко същество, срещата с нея ти е гарантирана сто процентово, значи трябва да я приемеш, да се примириш, да намериш начин да не ти влияе повече от нормалното. И сега за всичко, което те плаши, повтаряш упражнението. Животът има правила, никой не ги е заобиколил, но и от никой не се очаква да ги заобиколи. Така че, всъщност, чисто човешки, ти нямаш никакъв друг ангажимент към живота, освен към себе си и хората, които си избрала да са около теб.
Другото са ти го казали вече - спри с ровенето, изключи си интернет-а ако трябва, но гугъл не е по- добър диагностик от кой да е, ако щеш и най-посредствения, лекар. Никога, когато четеш или чуваш истории, те не са цялостни, те винаги са съобразени, пречупени през гледната точка на разказващия, а това ги прави неприложими наготово за теб.
Имаш съпруг и дете, покрив над главата си, храна на масата и разбиране, дори от непознати. Имаш повече 70% от населението на тази планета. Оттук нататък, щастието ти зависи само от теб.


# 29
  • Мнения: 12 473
Леле за 1 гноясал пръст толкова драма..Dizzy Face
А ако нещо сериозно ти се случи - какво ще правиш?
И аз като Ън, след инсулт и киста в мозъка - взех, че се научих да живея.
И без страх. Той само невротизира.
Каквито има да става - ще стане.
Не можеш да го предотвратиш.
Но е важно да си щастлив и благодарен за това, което имаш.
П.С - от 30 г съм с такъв пръст/нокът и т.н.
Нищо ми няма.

Общи условия

Активация на акаунт