Това фиксиране в евентуални бъдещи проблеми, които може никога да не настъпят е ужасно нездравословно, както за теб, така и за останалите от семейството. Приеми, че има неща в живота, върху които нямаме контрол. Няма как да планираш и да избегнеш всичко. Но ежедневните отровни мисли наистина могат да те разболеят.
И моят мъж пуши, аз не. Правила съм опити да му въздействам в посока отказване в началото на съжителството ни. Днес това е последното, за което бих се тревожила. Той е голям човек, има си глава на раменете, няма начин да си отравям мислите с тревоги какво би могло да стане.
Целенасочено се старая да не си обременявам мислите с неща, които не зависят от мен. Избягвам да гледам новини и да се натоварвам със съобщения за нещастия, катастрофи, катаклизми и т.н. Съзнателно общувам предимно с ведри, усмихнати и позитивни хора. Правя неща, които ми доставят удоволствие. Планирам приятни преживявания и ги осъществяваме. Не допускам мрачните мисли да ме обземат. Не че не се появяват понякога.
Съветът ми е на първо време да посетиш психиатър за някакъв лек антидепресант. Аз самата съм пила антидепресанти преди няколко години за период от шест месеца. Не искам да допускам да изпадам в състоянието, в което бях тогава. Сама си докарах проблеми точно със самонавиване и задълбаване в мрачни мисли.
Успех!