И аз мисля като Анди. Така си възпитавам и децата и аз съм такава - никой не ме дразни и гледам от нищо да не се вълнувам. Аз си знам, че съм най. Но пък майка ми много ми се дразни на празното самочувствие. Та явно и другите хора дразня.
- Публикувана: 4 септ. 2017, 12:56 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2017, 09:21 ч.
Неподходящите приятелства
И аз мисля като Анди. Така си възпитавам и децата и аз съм такава - никой не ме дразни и гледам от нищо да не се вълнувам. Аз си знам, че съм най. Но пък майка ми много ми се дразни на празното самочувствие. Та явно и другите хора дразня.
И аз така.
те пак ще си го изстрадат, както ние си го страдаме в нашия си живот, но поне ще се надяваме понякога да им светва и да не се страхуват, че ако не постъпят по акъла на друг, и този друг му се подиграва или го изнудва, че няма да му бъде повече приятел, да се чувстват по-уверени. Толкова много се набляга на възпитанието "социализиране", та чак се смачкват децата от страх да не би да бъдат отлюспени. И като бъдат отлюспени от един или друг какво, няма да свърши светът я!
те пак ще си го изстрадат, както ние си го страдаме в нашия си живот, но поне ще се надяваме понякога да им светва и да не се страхуват, че ако не постъпят по акъла на друг, и този друг му се подиграва или го изнудва, че няма да му бъде повече приятел, да се чувстват по-уверени. Толкова много се набляга на възпитанието "социализиране", та чак се смачкват децата от страх да не би да бъдат отлюспени. И като бъдат отлюспени от един или друг какво, няма да свърши светът я!
Не знам дали е вярно, но момиченцата ми се струват много по-социални от момченцата. Пиша умалителни, защото още от малки са така. Та добре, че мойто е момче. Много съм мразила деленето на групи - при мен го имаше от 9 до 11 клас и после по време на второто учене ... отвратително е. Уча и детето, че това е гадно и всички са хора (деца), но ... като го има в училище е малко трудно да се дистанцираш.
И моят син е от общителните, аз го насърчавам, защото кака му е достатъчен интроверт и аз все обвинявам себе си за това.
Обаче...има деца, които го отхвърлят и се държат леко надменно. Да не са вашите?
А той толкова иска внимание, защото около нас нямаме деца на неговата възраст и той явно се чувства самотен
А като кажа на ММ, че някои деца на негови колеги игнорират детето ни, когато сме ходили някъде заедно - ме гледа учудено все едно пада от Марс.
Обаче...има деца, които го отхвърлят и се държат леко надменно. Да не са вашите?
А той толкова иска внимание, защото около нас нямаме деца на неговата възраст и той явно се чувства самотенА като кажа на ММ, че някои деца на негови колеги игнорират детето ни, когато сме ходили някъде заедно - ме гледа учудено все едно пада от Марс.
той толкова иска внимание, защото около нас нямаме деца на неговата възраст и той явно се чувства самотен
Жалко, че не сме в един град, синът ми е изключително комуникативен. Приобщава деца от всяка възраст и пол, общува равностойно с бебета и с възрастни. Донякъде дори му завиждам, защото аз бях едно доста свито и дори смотано момиченце.
Какво притеснително виждаш? Моята дъщеря редовно играе с 1-2 момиченца, по-малки от нея с година-две, също и с две момченца, едното по-голямо с две години, а другото - по-голямо с четири. Пък как се прехласва по бебета не е истина, може сума време да се занимава с детенце на годинка. На 5 навършени е.
Моят като си играе с по-малки ми е по-спокойно, от по-големите ме е страх.
Глухарче според твърде много се притесняваш.
Глухарче според твърде много се притесняваш.
Оффф така е, голямо съм хахо
HighSpeed основно да не се развива по бавно, да има някакво забавяне. На неговата възраст момчетата вече за гаджета мислят, а той е още на колелото и скейта.
А би ли ви притеснило ако детето ви системно играе с по-малки деца. По малки в смисъл сина ми е на 12г, а има две приятелчета на 11г.?
Моят е на 12 и си играе с деца от ПГ и първи клас. И му е добре с тях.Същевременно си имаше гадже в училището ,в VІІ клас, дори ни запозна- всеки ден ходел в стаята и, тя дали като братче го е гледала,дали от любопитство- но си говореха всяко междучасие и той и рисуваше картини, при все, че ако има нещо дето най- не го умее- това е рисуването.
Във входа има малки деца, много е внимателен и мил с тях и все намира как да се заиграе.
то е в различен контекст това играене с по-малки. Повечето играят с по-малки, за да ги командват, налагат власт. Има други, които играят с по-малки деца, защото имат проблеми с комуникацията с връстниците си (обаче те както играят с малки, така се чувстват добре сред възрастни), а при по-сериозни случаи, когато има драстична разлика, е откъм умствената възраст на детето, но пък там има и куп други неща. Една година разлика нищо нне е, всичко си е наред. А ако имат по-малки братя и сестри, съвсем нормално може да играят с деца на тази възраст, особено за да се грижат за тях или да ги командват.
....На неговата възраст момчетата вече за гаджета мислят, а той е още на колелото и скейта.
И моя е така....Въобще и през ум не му минава за момичета, а ми казва че се дразнел понеже другите момчета му казвали, че повечето момичета го харесвали.....Имам чувството, че е като бебе, само че по-висoко. Живее си там в някакъв негов свят от игри и играчки и ако някой приятел го поведе за носа на някъде, което неминуемо води до разочарование в по-късен етап, когато е зарязан вече.
Моята дъщеря миналата година имаше за приятелка едно изключително неприятно дете. С майката имахме по-близки отношения и може би това повлия на това приятелство. Бях поразена от лекотата, с която това 5 годишно ( тогава ) мимиче лъжеше. За манипулирането и богатият речник, който използваше и със собственият си баща да не говорим. Учителката беше вдигнала ръце и от него и от майката. По едно време родителката ми призна, че детето краде. Усещаше, че има проблем и педиатъра я накара да поиска наблюдение от училищният психолог. Няколко дена след това детето взе вещ на дъщеря ми от домът ни и отказа да я върне. Когато я поисках майката полудя. Трябвало да съм си криела нещата които ми били скъпи. Това сложи край на отношенията ни. Обясних на моето защо не желая да я виждам в компанията на това дете и нещата приключиха. Тази година са в различни класове, но се виждат в междучасието. Продължавам да обяснявам за приятелствата, поведението, отношенията ... но се страхувам. С брат и ми се получи, но тя е доста по различна от него.