Неподходящите приятелства

Разликата е само няколко месеца, нищо притеснително няма.
Това с гаджетата на 11-12 години според мен е по-скоро за привличане на вниманието на околните. Да ги видят, че имат гаджета и да разберат коолко са големи вече. Или каквото и да е друго, но не и някакъв вид привличане.

Явно се интересуват, а има и по-отракани и развити деца, които се бутат при отсрещния пол, както и дечковци. Винаги е било така, аз съм от вторите.

Тази майка идея няма какви проблеми я очакват ако не си отвори очите на време

какви? По-вероятно е детето да се научи да се крие по-добре.

Искаш да кажеш, че край проблема не може да се реши и да се коригира на време ?

Ще започне да го решава едва, когато хванат детето в някоой магазин или някой родител на съученик реши да не си поплюва, а да задейства официалните институции, така да го кажа. Тя признава, че детето краде, но веднага го защитава. Това да ти прилича на решаванее на проблема? Трябва да стане голяма издънка с кражба от място, където няма да я жалят, да започнат да викат майката, да й пишат актове или нещо друго, да се разчуе в класа или училището и да няма накъде повече - тогава ще започне да прави нещо. А детето е много хитро и ще задобрява все повече, защото в някои случаи хората няма да забелязват, в други майка му ще го защитава.  А и пак ще минава тънко, защото децата могат да крадат и да лъжат до дупка, когато си мислят, че е в техен интерес, и то съвсем искрено да си вярват, че нищо лошо не правят, пак щом е в техен интерес.

Точно за това написах, че я очакват проблеми в бъдеще ако не си отвори очите.

При нас също беше, както при момичето с УНИКАЛНА майка.
Никога не ми е казала "това е лошо" или "забранявам ти".
Всичко се обясняваше и коментираше съвсем свободно, като на кафе с приятелка, а не чакай да си поговорим сега, че да видя какви си ги свършила.
Например не съм имала вечерен час, но условието беше да си вдигам винаги телефона.
Въпроса ми глупав и тинейджърски "И какво ще стане, ако не си го вдигна?"
Отговор: "Разбира се, че нищо. Не ти звъня, за да те контролирам. Звъня ти, защото те обичам, за да знам, че всичко е наред и за да си легна спокойна."
По този начин ми ставаше мило. Колко е спала - тя си знае милата, винаги беше будна и все се правеше, че спи.
Но винаги проблемите са се решавали по този начин.

Повечето сме минали през периода, през който сега минават децата Ви.
Сигурна съм, че ще отшуми, но въпроса е да не донесе последствия.
Може би е добра идея да имат по-малко свободно време, но без да усещат защо го правите.
Пример:"Ей, маме, днес видях леля ти Драганка/Петканка. Едно време заедно учихме/работихме. И син има, показа ми снимки. Ако знаеш само как изглежда! А тя така се е подмладила!" Каза, че ходят на фитнес/танци/бойни спортове, но в различни групи, ходят по състезания, печелят награди, купонясват. Имам нужда от промяна. Ще ме подкрепиш ли, за да се запишем."
Идеята със семинарите е чудна!
Също походи, ама не по хотели, ами изкачване на върхове - показване на клипчета има много.
"Ей, маме/тате видя ли едни хора какво клипче са пуснали в youtube, изкачили са връх Ботев/Кончето. Каква ли подготовка ти трябва, за да го направиш. Ние дали някога ще успеем. Много искам да се тагнем У ФЕЙСА.

Когато децата започнат да се харесват и да се обичат, то ще го изискват и от другите. Ще търсят подходяща за себе си среда. На този етап, ако си стоят вкъщи най-добре ги оставете. Достатъчно тежко им е че не са намерили мястото си и ако се обсъжда ще искат още повече да се впишат в "готините".

Най-странното е, че може и да й се размине, ако детето е достатъчно хитро, за да внимава. Зная, че звучи парадоксално, но това също се учи и някои успяват да държат някаква граница, за да им се разминава.

Благодаря Пъстрота, мнението ти е ценно


Няма да и се размине, както не се и се е разминало и сега. Просто в сегашния случай майката си е затворила очите, утре ще е по-сериозна кражбата. Все в един момент ще я хване страничен наблюдател, на който няма да и пука за нея и ще алармира инстанциите. И тогава на майката със сигурност ще и се отворят очите. Просто сега ще е по-безболезнено.

Детето е изключително хитро. Много обича да провокира и да се оплаква на майка си, която от своя страна му развързва ръцете да прави каквото си иска. Изключително нагло е, гледа ме в очите и провикира да и направя забележка за да предизвика конфликт между мен и майка и. И най-тъпото е, че родителката негласно одобрява това поведение. Не разрешава да се правят забележки на дъщеря и, но обича да възпитава чуждите деца. Абе изобщо ..... без думи съм.

ГлЮхарченце! Ще те набия какви глупости си вкарваш в главата! Една година разлика е нищо. Ама, Н-И-Щ-О. Освен това, племенникът ми е с 6 месеца по-голям от дъщеря ми. Въпреки че е активен спортист (Балкански шампион в дисциплината си), дъщеря ми е с една глава по-висока от него и като се съберат двамата заедно, той изглежда като малкото ѝ братче. Ама много по-малкото. Тя само се кифлее като първа кокона, а той си е дечко, абсолютен дечко. Та, съвсем нормално за 11-12 годишните момчета е това.

Благодаря!
Куку съм аз, пълно куку

Ама моля ти се имаме сума и познати подобни. На мен пък са ми много странни такива майки, които постоянно си защитават децата и все децата им прави. Не мога да си обесня как на черното бяло казваш. То егати любовта пък. И аз си обичам детето, обаче видя ли че се бие (е той не го прави, но примерно), да не говорим за кражби, да ме провокира хич няма да му цепя басма и не му и цепя де. Откровена съм със себе си и не мога да позволя дете да ме манипулира. Абсурд. Мисля че добре преценям действията му и си получаава заслуженото според случката, което е конско някакво. Не мога да го защитавам, като виждам че върши нещо нередно.


Една от познатите ни е точно подобен тип майка. Всички в семейството им знаят, че детето лъже и манипулира всеки един човек, във всяка една ситуация. Значи смятай лелята, чичото на това дете, бабите и двете, дядовците, абе родата си го знаят. Но тая кукувица върти, суче, всички са виновни, та и учителите на училище и тях изкарва, че лъжат. Що за дебил. Ако моето дете набеди нейното, как да е разбирам че не ѝ се вярва. Но да имаш толкова народ възрастни и да ти казват, че нещо не е наред, някак си бих обърнала внимание.

И синът ми е от много социалните, но си има деца, с които не меле брашно. Случва се някой да се фръцне, че не иска да играят, случва се и някои да се държат откровено лошо, макар че нашият подхожда най-добронамерено. На момента може да си тръгнем, но той не се отказва - един, два, три пъти играта не се е получила, но по някое време може да се случи нещата да се обърнат напълно и да си играят много със същите деца, които преди това са го отхвърляли. Даже почват да се търсят и да се уговарят кога пак ще се видят.

Много има да се уча от синчето на това що е социални умения и създаване на контакти.