Класната беше нарекла синът ми "клюкар", след едно негово оплакване. На другата година госпожата по английски му казала " аз какво да направя", вече колкото и да обяснявам да говори с госпожата, отказва категорично.
- Публикувана: 4 септ. 2017, 12:56 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2017, 09:21 ч.
Неподходящите приятелства
Може да се оплаче, но дали това ще спре тормоза над детето? Лошото в случая е, че тормозът не е отявлен, а прикрит, т.е. недоказуем.
При нас тормозът спря, детето е спокойно вече. Минусът е, че върху мен и мъжа ми се стовариха хиляда обвинения от страна на всички замесени.
Като майка за щастие не съм била във вашата ситуация, но като дете, бях тормозени от съучениците си и момичета и момчета, страдах много, но нямаше кой да ми помогне. От днешната ми позиция мисля, че трябва на момичетата да се купуват красиви дрехи, да им се внушава, че са най , а че тези които ги тормозят са нещастни комплексарки, които няма да постигнат нищо и не трябва въобще да бъдат отбелязвани. Да се инвестира в образование е и да се казва, че доброто образование и добрата външност отварят всички врати, а нервите похабени със момичета ниска класа съсипват. Може и да не съм права, но ако имах момиче така щях да и говоря. Звездите са звезди защото са високо.
Може да се оплаче, но дали това ще спре тормоза над детето? Лошото в случая е, че тормозът не е отявлен, а прикрит, т.е. недоказуем.
Wish, в нашия случай учителят не свърши никаква работа, тя затова и не искаше да му се оплаква повече, защото след това ставало по-лошо. И при нея имаше и такъв тормоз, например на народна топка агресорката карала другите деца да се мръднат, за да цели моята - да, нормално е в играта, но не и когато моето е единствена мишена. За щастие това беше след оплакването ми и от 5-6 деца само това остана по-агресивно, но вече дъщеря ми я гледа с насмешка, защото вижда, че опитите й да я обиди или дискредитира (набеждавала я, че преписва) са отчаяни.
В оплакването до директора обаче съм описала "дреболия" от типа "иууу, миришеш на пооот" след час по спорт. Мерки бяха взети, защото директорите (или поне нашият) се страхуват от ОЗД и от ключовата фраза "училищен тормоз".
Според мен не трябва да се мълчи в такива случаи с мисълта, че това е недоказуемо или ще се отрази зле. Да се опита всичко възможно, пък може и да има добър резултат. Дъщеря ми в началото съжаляваше, даже се чувстваше виновна, че са наказали децата заради нея (предупреждение за изключване), но в последствие ми сподели, че така е станало по-добре. По-лесно се игнорира един дразнител, отколкото 5. А и повечето деца допреди 1-2 години всъщност бяха добри, разбирам, че сега това е период някакъв, просто трябва някой да ги пресече и да им покаже, че не е ок да се държат така.
В оплакването до директора обаче съм описала "дреболия" от типа "иууу, миришеш на пооот" след час по спорт. Мерки бяха взети, защото директорите (или поне нашият) се страхуват от ОЗД и от ключовата фраза "училищен тормоз".
Според мен не трябва да се мълчи в такива случаи с мисълта, че това е недоказуемо или ще се отрази зле. Да се опита всичко възможно, пък може и да има добър резултат. Дъщеря ми в началото съжаляваше, даже се чувстваше виновна, че са наказали децата заради нея (предупреждение за изключване), но в последствие ми сподели, че така е станало по-добре. По-лесно се игнорира един дразнител, отколкото 5. А и повечето деца допреди 1-2 години всъщност бяха добри, разбирам, че сега това е период някакъв, просто трябва някой да ги пресече и да им покаже, че не е ок да се държат така.
Според мен не трябва да се мълчи в такива случаи с мисълта, че това е недоказуемо или ще се отрази зле. Да се опита всичко възможно, пък може и да има добър резултат.
Може да се оплаче, но дали това ще спре тормоза над детето? Лошото в случая е, че тормозът не е отявлен, а прикрит, т.е. недоказуем.
Няма какво да доказва. На всичко отгоре класната не е отрекла. В училище винаги всичко се знае, а това, че някои учители се правят на трите маймуни наведнъж, вече не е редно. Затова остава единствено родителят да настоява. Както се казва, все някой пръв ще се откаже - или родителят, или класната. По-вероятно е да се откаже класната и най-после да се стегне, щом разбере, че родителят е сериозен. Следват се правилата, за да няма после опити за дискредитиране на родителя - че е истерична майка, не е говорила с класната и т.н.
Да се допитам до вас, че и аз имам казусче. Синът ми е в първи клас. Срамежлив е и притеснителен, особено към нови контакти. За моя и негова радост, още първите дни си намери няколко приятелчета. Нещата потръгнаха добре - хубав клас, приятни родители и т.н. Обаче, с времето, едното детенце, с което са приятели, започна да го обсебва и държи настрани от всички останали. В началото не ми правеше впечатление, когато следобед при вземане винаги стояха само двамата настрани от другите деца. Напоследък обаче детето започна да копира думи, жестове и поведение на приятелчето. Същото момченце му влияе и се сърди, когато моят играе и с други деца. Напоследък всъщност почти не играе с други, заради приятелчето. Говоря, обяснявам, обсъждаме, като нишката която следвам, е че човек сам трябва да избира приятелите си и да не се влияе от мнението на другите. Често питам какво би се случило, ако преместят момченцето в друг клас или не идва в училище за няколко дни. Обяснявам, че ако пренебрегва другите, по натам никой няма да играе с него и подобни. От друга страна мъжът ми смята, че прекалено задълбавам и ако детето е ок с това си приятелче, да си играят двамата. Все в някой момент ще се усети. Пък и защо е нужно да прави нещо сега, ако му е комфортно. Вие как бихте постъпили в моята ситуация?
Аз бях в твоята ситуация, казвам бях защото към момента това приятелче вече не ни е приятелче. За съжаление обаче аз не действах, когато беше време и в момента сина ми има затруднения с намирането на нови приятели.
Не оставяй нещата да стигнат дотам да го обсеби дотолкова, че да няма други контакти. От позицията на времето сега съжалявам, че съм насърчавала това приятелство между сина и другото дете, а не го стопирах когато трябваше.
Може би изглежда крайно моето мнение, но повтарям че е от позицита на времето. Когато това се случваше аз не реагирах и сега съжалявам. Ще добавя че при мен всички ми повтаряха, как не е добре това дете да е единствената компания на сина ми обаче аз не, щом се разбират нека си играят. Това беше голяма грешка.
Не оставяй нещата да стигнат дотам да го обсеби дотолкова, че да няма други контакти. От позицията на времето сега съжалявам, че съм насърчавала това приятелство между сина и другото дете, а не го стопирах когато трябваше.
Може би изглежда крайно моето мнение, но повтарям че е от позицита на времето. Когато това се случваше аз не реагирах и сега съжалявам. Ще добавя че при мен всички ми повтаряха, как не е добре това дете да е единствената компания на сина ми обаче аз не, щом се разбират нека си играят. Това беше голяма грешка.
И аз подкрепям vesela_veli. По-назад бях писала май за приятелката на дъщеря ми. Също така обсебваща е, едва чакам да свърши тази година и да ги приемат в различни училища. И дъщеря ми е притеснителна и затворена, но с това дете около нея става съвсем сянка, дори с учители не говори, най-много заедно да говорят, ако има нужда.
Късно се усетих и разбрах в какви размери ѝ влияе.
Късно се усетих и разбрах в какви размери ѝ влияе.
И моето дете имаше такава приятелка. Писала съм за нея. Прекратих връзката им по други причини, но преди това чух коментари между децата - И кажи на Е., че в парка има и други деца, да ги остави да ти бъдат приятели. - До този момент не си давах сметка, че освен всичко друго това дете е и толкова обсебващо. Виждах, че се сърди когато дойде друг при тях и се опитва да го отстрани, но си мислех, че са детски глупости.
Не бих допуснала подобна връзка и поне докато мога да влияя, ще се намесвам.
Не бих допуснала подобна връзка и поне докато мога да влияя, ще се намесвам.