Въпроса ми е смятате ли, че децата ви имат приятелче, което не одобрявате особено? Мъчите ли се по някакъв начин да попречите, да забраните или сте оставили детето си само да стигне до това заключение?
На кратко да разкажа какво ме мъчи.
Синът ми този месец ще навърши 12 г. В нашия вход има едно дететнце, с което са заедно долу-горе от както са се родили. Това дете е доста умно и хитро, още от съвсем малко имаше невероятния талант да измисли и да сътвори щуротия от която излизаше сух и все някой друг го отнасяше.Но да кажем малки бяха, не са им били чак толкова фатални белите. Не ми харесваше също, че търсеше сина ми само когато няма с кой друг да играе и доста често го е унижавал пред другите и моя се е прибирам разреван.
И на фона на всичко това моя хубавец умира да му е приятел.
Та бяха малки и белите не бяха фатални, но идва времето когато са достатъчно големи, за по-сериозни провинения.
Синът ми по принцип излиза да играе до близкото училище, което е на 10-тина метра, миналия месец въпросното дете го е завело в съседния квартал и са се качвали на някакъв строеж, подивях и му забраних да ходи там. Обаче от цялата забрана се стигна до лъжа. Вчера ме излъга, че не е ходил в този квартал. Говоря, говоря, обяснявам, че е опасно, а пикльото ми заяви , че там с това дете бил щастлив
.
И сега съм в шах, забраната води до лъжа, не мога да го убедя, че не вярвам на това дете. В същото време съм на тръни докато е с него.
На кратко да разкажа какво ме мъчи.
Синът ми този месец ще навърши 12 г. В нашия вход има едно дететнце, с което са заедно долу-горе от както са се родили. Това дете е доста умно и хитро, още от съвсем малко имаше невероятния талант да измисли и да сътвори щуротия от която излизаше сух и все някой друг го отнасяше.Но да кажем малки бяха, не са им били чак толкова фатални белите. Не ми харесваше също, че търсеше сина ми само когато няма с кой друг да играе и доста често го е унижавал пред другите и моя се е прибирам разреван.
И на фона на всичко това моя хубавец умира да му е приятел.
Та бяха малки и белите не бяха фатални, но идва времето когато са достатъчно големи, за по-сериозни провинения.
Синът ми по принцип излиза да играе до близкото училище, което е на 10-тина метра, миналия месец въпросното дете го е завело в съседния квартал и са се качвали на някакъв строеж, подивях и му забраних да ходи там. Обаче от цялата забрана се стигна до лъжа. Вчера ме излъга, че не е ходил в този квартал. Говоря, говоря, обяснявам, че е опасно, а пикльото ми заяви , че там с това дете бил щастлив
.И сега съм в шах, забраната води до лъжа, не мога да го убедя, че не вярвам на това дете. В същото време съм на тръни докато е с него.
Добре,че това не ни е на главата още. 
, абе според мен е типичен насилник.
Сигурно е по-лесно, а и по-интересно. Такова е обаче, ще седим на тръни. И ще говорим, и говорим, и говорим. Аз друга оправия не съм намерила засега. 
Все едно не съм повтаряла до разглобяване на устата, че думите на непознати не се приемат на доверие, че ако има ситуация, изискваща помощ, тази помощ се иска от родител, 112 и т.н., и т.н. Накарах я този път да напише всички правила на голям лист и го лепнах на стената в стаята ѝ срещу компа. Да си го чете и преговаря магарицата безподобна. 
Даже големите мъже са агресивни и при всеки конфликт демонстрират готовност за бой, а децата са същите. 
Когато едно дете се бие то налита с ръце, крака, глава и зъби. А вашето като отвърне ще плесне побойника леко или ще се сдърпат. Моя съвет е не учете децата да отвръщат, а моментално да потърсят помощ от учител или по-висша инстанция. Ако учителят си прави оглушки веднага се намесете вие. 
А той толкова иска внимание, защото около нас нямаме деца на неговата възраст и той явно се чувства самотен
