Аз съм писала и в други теми, че имаме проблемно дете в групата в градината, агресивно е и бие без причина. Учителките са се видели в чудо, родителите му неглижират проблема, защото "ние вкъщи нямаме проблеми с него, той не е такъв". Обяснявах на дъщеря ми да не играе с него, да не отвръща, ако той я удари, а да отиде да каже директно на госпожата ама я пробвайте да обясните на 5-годишно дете защо тя като удари й се караме, а на онзи му се разминава и продължава. Докато един ден тя се върна вкъщи и каза на баща си, че той я бил ударил, тя го подгонила и му върнала удара. Преди да гъкна и да реагирам баща й каза "браво, точно така". Млъкнах и обмислих цялата ситуация, след което коригирах "речта" си - обясних й никога да не започва първа, но ако той пак я удари да го удари и тя. Съжалявам, но няма да си оставя детето да бъде боксова круша на невъзпитан хулиган.
- Публикувана: 4 септ. 2017, 12:56 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2017, 09:21 ч.
Неподходящите приятелства
Може да се каже, че съм дала шанс моят син де се справе сам с проблема - почти две години говорих, давах примери, направо ми се изтъркаха зъбите от говорене. Но понеже и на мен ми се отразява си се намесих грубо. Не ме е лъгал и не се занимаваше повече с този така наречен приятел. От дистанцията на времето виждам , че съм постъпила правилно. Синът ми си има компания, която му действа добре. А въпросния приятел-насилник си стана голям насилник и си ги бие домашните, най-вече бабата.
Чета ви и се сетих една история от детството ми. Първо да кажа, че бях дребна, слаба и много миловидна като малка. Често ме използваха и няколко пъти са ме местили в друга група в детската градина.
Имаше едно момче, дразнеше всички, госпожите не можеха да се справят с него, а той беше гаменче. Всички си играят и се занимават с нещо, а това момче обикаляше и разваляше игрите на всички. Един ден за пореден път дойде да ме тормози, но на мен пък ми прищрака и както беше седнал до мен на земята го хванах за крачола и започнах да го влача по пода и да обикалям всички деца да си му кажат каквото имат да си кажат. Не мисля, че се гордея с постъпката си, но детето, след като му се качи пак самочувствието, се социализира и всичко беше ок. Госпожите видяха всичко и нищо не направиха, знаеха, че си го заслужава, а и бой нямаше. Родителите му не бяха особено доволни, но пък и те осъзнаваха, че детето им тероризира всички.
Имаше едно момче, дразнеше всички, госпожите не можеха да се справят с него, а той беше гаменче. Всички си играят и се занимават с нещо, а това момче обикаляше и разваляше игрите на всички. Един ден за пореден път дойде да ме тормози, но на мен пък ми прищрака и както беше седнал до мен на земята го хванах за крачола и започнах да го влача по пода и да обикалям всички деца да си му кажат каквото имат да си кажат. Не мисля, че се гордея с постъпката си, но детето, след като му се качи пак самочувствието, се социализира и всичко беше ок. Госпожите видяха всичко и нищо не направиха, знаеха, че си го заслужава, а и бой нямаше. Родителите му не бяха особено доволни, но пък и те осъзнаваха, че детето им тероризира всички.
Макар да прозвучи подигравателно /а не е така/ неагресивните и добродушни деца ще станат чудесни чуждестранни граждани. При нас балканците темперамента, нравите, а и обществото позволява да "се скача", налита на бой, демонстрира физическо надмощие и да се ходи с ръчици тип "държа таралежи" от разни батки 
Даже големите мъже са агресивни и при всеки конфликт демонстрират готовност за бой, а децата са същите.
Преди да имам дете и аз смятах, че принципа е "ако те бият - бий". Обаче ми се роди бойна дъщеря
Когато едно дете се бие то налита с ръце, крака, глава и зъби. А вашето като отвърне ще плесне побойника леко или ще се сдърпат. Моя съвет е не учете децата да отвръщат, а моментално да потърсят помощ от учител или по-висша инстанция. Ако учителят си прави оглушки веднага се намесете вие.
Да, да се защити колкото може в конкретната ситуация, но веднага да потърси възрастен.
Никога не наричайте детето си с обидни епитети. Ако му казва баща му, че е льохман то точно такова ще се стреми да стане.
Даже големите мъже са агресивни и при всеки конфликт демонстрират готовност за бой, а децата са същите. Преди да имам дете и аз смятах, че принципа е "ако те бият - бий". Обаче ми се роди бойна дъщеря
Когато едно дете се бие то налита с ръце, крака, глава и зъби. А вашето като отвърне ще плесне побойника леко или ще се сдърпат. Моя съвет е не учете децата да отвръщат, а моментално да потърсят помощ от учител или по-висша инстанция. Ако учителят си прави оглушки веднага се намесете вие. Да, да се защити колкото може в конкретната ситуация, но веднага да потърси възрастен.
Никога не наричайте детето си с обидни епитети. Ако му казва баща му, че е льохман то точно такова ще се стреми да стане.
погледнИ на казването като на нещо като застраховка - аз казах ли на госпожата? - казах. - Тя какво направи? - нищо. - Отивам да се оправям сам. После госпожата нека се оплаче и да видим какво ще каже, когато се установи, че детето й е казало, а тя нищо не е направила. Процедурата е спазена и 4клюкарят" взема нещата в свои ръце. Сто кила филми са направени по темата.
За жалост ще са потърпевши, със сигурност.
До сега сме учили нашата да не е конфликтна и много проблеми ѝ докара това.
Но в последно време успя да се научи да се защитава адекватно. Защото да си добър и неконфликтен не значи, че не трябва да смееш да се защитиш.
Някои деца са ужасни и не дай си Боже да се окажеш по-слаб, същото е като в света на възрастните.
И при нас проблемът беше самочувствието. Научи, че тя не е по-различна от другите и нокой няма право да се държи зле с нея. Но много сме говорили, заедно с цялото семейство се впрегнахме, включихме баба и дядо, братовчеди, лели и тн. За да ѝ вдигнем малко самочувствието.
От малки трябва да знаят, че никой няма право да си избива комплексите върху тях, никой не е повече от тях и не може да ги унижава, обижда, наранява. В такъв случай имат право да се защитят. И аз съм "за" да отвърне. Най-добре вербално, но и да ошамари някой хулиган няма да я мъмря.
До сега сме учили нашата да не е конфликтна и много проблеми ѝ докара това.
Но в последно време успя да се научи да се защитава адекватно. Защото да си добър и неконфликтен не значи, че не трябва да смееш да се защитиш.
Някои деца са ужасни и не дай си Боже да се окажеш по-слаб, същото е като в света на възрастните.
И при нас проблемът беше самочувствието. Научи, че тя не е по-различна от другите и нокой няма право да се държи зле с нея. Но много сме говорили, заедно с цялото семейство се впрегнахме, включихме баба и дядо, братовчеди, лели и тн. За да ѝ вдигнем малко самочувствието.
От малки трябва да знаят, че никой няма право да си избива комплексите върху тях, никой не е повече от тях и не може да ги унижава, обижда, наранява. В такъв случай имат право да се защитят. И аз съм "за" да отвърне. Най-добре вербално, но и да ошамари някой хулиган няма да я мъмря.
Откакто попаднах на тази тема, започнах да говоря на голямата, защото доста се поддава на чуждото мнение и забравя своето. Сега и предстои да смени част от обкръжението си, започвайки първи клас. В настоящата детска градина се преместихме, когато беяе на четири и в един слънчев ден, гоповата и ми каза, че има много голямо самочувствие и това щяло да и пречи , когато порасте и затова тя щяла да се погрижи. В началото реагирах нормално като дори не осъзнах как ще се отрази това на детето ми. Сега уж има самочувствие, но ... Ще трябва положа повече усилия, ако искам детето ми да бъде щастливо и уравновесено.
И какво сега, на учителката не й е харесало голямото самочувствие на детето? Какво я засяга нея, та и ще го коригира? Единственото, което трябва да я интересува е учебните занятия да текат нормално, да няма пъсъци и бой, лоша дисциплина и подобни, а нататък дали ще му пречи на детето или не и дали изобщо му е голямо самочувствието, не е нейна работа.
И как тази учителка намаляваше опасно голямото самочувствие на едно 5 годишно дете? 
Надявам се си следила изкъсо този процес и е нямало заяждане и безкрайни упреци към детето ти. Камо ли унижения пред групата.
Мисля, че самото самочувствие не е проблем /нито може да бъде намалено/, но е проблем изтъкването и демонстрациите на такова. В тази посока работи.
Надявам се си следила изкъсо този процес и е нямало заяждане и безкрайни упреци към детето ти. Камо ли унижения пред групата.
Мисля, че самото самочувствие не е проблем /нито може да бъде намалено/, но е проблем изтъкването и демонстрациите на такова. В тази посока работи.
О да, да и аз го уча да казва на госпожата. Класната му във втори клас го нарече клюкар, миналата година по английски госпожара му казала " а аз какво да направя".
Имах подобна случка в старото училище, втори клас.Водя детето на училище, втора смяна.Нещо бяхме подранили и оставих раницата на земята .Друго дете от класа дойде и взе да я рита силно , моето ме гледа и се чуди какво да прави.Тогава аз виждам госпожата от занималнята/ която не ме познава, защото моето не ходи на занималня/ и казвам на детето да и се оплаче.При което тя му казва"Ти сигурно си направил нещо, за да ти ритат раницата". Тогава отидох при нея и и казах- Детето иска помощ от учител, вие го обвинявате.Ние стоим от 10 минути тук, аз съм майка му и го посъветвах да поиска помощ от учител".Тя мига като зомби.
От някои учители-толкова.
Дорис, кой решава дали нещо е демонстрация или изтъкване? И какво означава да пречи? На кого щее пречи? Определено няма да пречи на детето, но виж, няма да е много удобно и ще пречи на околните. Другите деца щели да се дразнят? Ми, да се дразнят, това си е тяхна реакция! То и тук все някой се дразни, въпросът е да се запита той защо се дразни, а не че дразнителят му е виновен. Дразнят се тези, които искат да имат това, което друг демострира, но или го нямат, или си мислят, че го нямат - така или иначе това си е техен проблем. Дай сега едно дете или възрастен, изобщо човек, да живее така, че да е удобен за другите! И докъде ще я докара?
Познавам дете, което има самочувствие, което му пречи. Смята се за най-умна, най-хубава, най-добре рисуваща, най-добре пишеща. Толкова е уверена в това, че не пропуска да го отбележи:
"Рисунката ти е хубава, но не колкото моята"
"О, имаш хубава прическа, но моята е по-хубава"
"Ами на мен не ми се налага да пазя дието, защото имам страхотно тяло".
и тем подобни, които не само, че не се верни, но вбесяват другите деца. Предизвиква от изолация до агресия. Става дума за момиче вече 8 клас и учи с моя племеница.
Според мен момичето има някакъв проблем, но родителите поощряват подобно поведение. Обаче започват да възникват въпроси - защо няма приятелки, защо няма приятел, защо учителите не оценяват високо гения и, защо не постигна нищо в школа за модели, защо учителката по балет и казва, че трябва да пази диета ... и т.н.
Въпреки това не смятам че учителката в детската градина може да предизвика положителна промяна в дете с висока самооценка.
"Рисунката ти е хубава, но не колкото моята"
"О, имаш хубава прическа, но моята е по-хубава"
"Ами на мен не ми се налага да пазя дието, защото имам страхотно тяло".
и тем подобни, които не само, че не се верни, но вбесяват другите деца. Предизвиква от изолация до агресия. Става дума за момиче вече 8 клас и учи с моя племеница.
Според мен момичето има някакъв проблем, но родителите поощряват подобно поведение. Обаче започват да възникват въпроси - защо няма приятелки, защо няма приятел, защо учителите не оценяват високо гения и, защо не постигна нищо в школа за модели, защо учителката по балет и казва, че трябва да пази диета ... и т.н.
Въпреки това не смятам че учителката в детската градина може да предизвика положителна промяна в дете с висока самооценка.