Неподходящите приятелства

Не мисля така. Човек се ражда със своя си характер и индивидуалност. Децата донякъде копират поведение, но то не е характеро образуващо. Наивността, чувствителността, дори доверчивостта и техните антиподи са на конкретния човек, а не защото така е възпитан.

Леле wishmaster, против боя съм категорично, но надали бих се въздържала! В една по-грозна ситуация направо щеше да им се случи нещо ужасно пък било то и в групичка по 3!

the wishmaster моичкият е абсолютно същия, приема всичко за чиста монета и хуква през глава без да помисли.

the Дорис споделям твоето мнение. Можем малко да моделираме характера, но съвсем малко.

Наивността, чувствителността, и доверчивостта - човек чрез опита се учи, т.е. това се научава в живота. Аз имах предвид точно съобразяването с някой/съответно с никой и възпитаването в това, че всички сме хора с равни права. Мразя подигравките, подценяване/надценяване на някого. Ужасно е грозно.

Честно, щом са в група не виждам кой знае какъв проблем да обикалят из квартала и да търсят. Да, не е лошо да кажат първо на някой възрастен какъв е проблемът, но ... възрастните не са им приятелите, т.е. изобщо не се сещат за това в момента.

Наистина така както си описваме потърпевшите деца доста неща ги обединяват. Ами която каквото да каза, все едно моето описа. Много странно. Почвам да се замислям дали ние не сме го докарали неволно до това. Все го учим да е добър, да е учтив, тактичен, а за побоища и агресия и дума не може да става при нас, а в един момент наученото като че ли е против него. Сина ми имаше случка в училищния автобус (не му давали да сяда, понеже всички се групирали по двама приятелски и съответно на третото място не искат друго дете) и нашия стоял прав, целили го с нещо и то момичета. Е викам добре де, не можа ли да се разбереш някак си. Ами не, били агресивни. Викам ами тогава по един шамар що не им обърса като не разбират от дума. Ами понеже съм му била казала да не се бие и той стоял да го удрят. Малоумна работа ви казвам. Идеше ми аз да го набия.

Попаднах на статия точно по нашата тематика, за по-малки деца е, но накрая има съвети от психолог.Според него трябва да оставим детето да се справи само.

http://mamaninja.bg/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/%D0%B2%D1%8A%D0%B7% … 99-deteto-zhertva

@ vici75,
подобни истории ме докарват до нервен изблик, четейки историята, направо ми идва, да дойда и аз да го обърна на саморазправа

Ново двайсет у наше село 
По-горе споменах една "приятелка", та, същата се обадила вчера на моята хубавица да отиде да я вземе и да отидели някъде. Това добре, но в момента аз не бях у дома, баща и също, тоест нямаше кола на разположение (съпругът ми работи от къщи, аз често пътувам, така че поне една кола е почти винаги "свободна" и тя може да я ползва. Изчакала да се прибере баща и, взела колата и заминала.
Прибира се, питам как са изкарали, добре било, поразказа и след това хък-мък, Бритни я питала, защо няма собствена кола. Питам я за какво и е, при положения, че има какво да ползва, ами, за да бъдела независима   
Добре, подлежи на обсъждане, казвам гласно. След един час с баща и, представяме схема, която бяхаме обсъждали и преди, в случай, че се стигне до подобна дискусия.
 Купуваме кола на изплащане, ние плащаме половината сума, а тя изплаща останалата. Ще плаща сама и застраховката си (доста солидна за момиче на 16), също ще я кара да я мият, сменят маслото и пр. Ние няма да се грижим.
Не и хареса нашата схема, никак даже, както всъщност и очаквах, защото сега само кара колите в автомивката, не се занимава с нищо друго, нито плаща застраховката си.
Нацупи се и се прибра в стаята си.
Нека и уври главата, като се оставя да и навират мисли в главата.

ПП Въпросната Бритни има собствена кола, но е с отнета книжка, как ми се ще и нейната глава да уври, ама едва ли.

Благодаря, че  прочетохте!
Хората ненапразно са казали, малки деца - малки проблеми, големи деца - големи проблеми.

Глухарче и Daylily ами нашата история продължи месец, понеже и моя мъж рече да се оправя сам. И го оставихме. Но агресията на въпросните деца не преставаше и не намаляваше и нашия от загубен по-загубен ставаше. Докато един ден се върна и ни описа как въпросните деца се мъчили с шал да го душат най-накрая. Е тогава ми кипна и ходихме на училище да се разравяме с директора и класната.

А това с колата и при нас наближава, още сме на тема телефони, които и те са ми в повече, но понеже всички famous kids (каквото и да значи това) имали това и онова и се мъчим да ги гоним. Викам тия famous kids какви се явяват – ами всички двойкаджии, а той зубрача им се възхищава.

интересна тема  

Вярно е, че децата не трябва да си траят и да са готови да дадат отпор. Има една крилата фраза, която може и да е леко разтегателна от морална гледна точка, ако някой реши да се вторачва, но е много полезна - "отвърнИ поне веднъж, а нека поне веднъж учителката или друг родител на мен да ми се оплаче". Има манипулативни децаи от тях стават манипулативни възрастни, а все в един момент манипулираното дете все някак трябва да го проумее и да даде отпор, а това за това трябва подкрепата на възрастен.

По повод ненамесването на родител, само ще напомня как много често трабълмейкърите си позволяват това, което си позволяват, защото знаят, а и често директно го казват, че родителите им ще ги защитят. А защо тогава, родителите на по-подвеждащите се деца не смеят да се намесят, сакън някой психолог да не ги порицае как не оставяли децата си да се оправят сами? Нима родителите на манипулативните деца, на тарторите, да не знаят какво правят децата им? Знаят, а дори да не знаят, се досещат и въпреки това ги защитават, ако някой им се оплаче. Свободата, Санчо, е на върха на копието! А винаги е добре да имаш подкрепление.

И на мен ми идваше да я опердаша, ама някак успях да се сдържа. Вместо това ѝ намерих разни случаи на отвлечени деца (Съвестин и друг) и горката подмокри гащите от страх. Дано ѝ държи влага.

http://mamaninja.bg/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/%D0%B2%D1%8A%D0%B7% … pbalnata-agpesiya

и тази тема тук е интересна 

Добре де, всички ние сме били ученици. Имали сме в класовете деца, които другите тормозят заради пасивността им, добротата им или Бог знае защо. Колко от тези деца "се справиха сами"? Съдейки по случките в моя живот - нито едно не се справи само. Тия дето ги оставиха да се оправят направо си ги смачкаха психически, че и голям бой ядяха. На тези дето родителите се намесиха и се разправяха с насилниците и учителите сякаш бяха по-добре или ги преместваха в друго училище.

Оставяш го да се справя уж само, ама трява да си му зад гърба. Да го надъхваш, да рошиш козината на егото и самочувствието му, ако щеш да му разиграваш предварително битките. Че те като го смачкат от сега какъв голям човек ще израстне? И как едно добродушно и наивно дете ще се справи с манипулатор или хулиган /а те никога не са по един, а са глутници/?

The Doris ами ето по нашия случай, оставихме го да се оправя сам, ама след месец се върна с още по-подвита опашка. Даже го беше страх/срам да каже цялата история. Като отидохме с баща му да се разправяме малко му се върна самочувствието, но като цяло де вика моя мъж „като льохман си“. Той реве на другата страна, че сме му казали да не се бие и не ни знаел какво искаме. Какво да предприеме човек и аз не знам. Защо се изгради това наше дете такова и двамата се чудим. Живота ще им покаже, но някак си излиза че по-добрите, възпитаните и кротките деца ще са потърпевши.

За жалост ще са потърпевши, със сигурност.
До сега сме учили нашата да не е конфликтна и много проблеми ѝ докара това.
Но в последно време успя да се научи да се защитава адекватно. Защото да си добър и неконфликтен не значи, че не трябва да смееш да се защитиш.
Някои деца са ужасни и не дай си Боже да се окажеш по-слаб, същото е като в света на възрастните.
И при нас проблемът беше самочувствието. Научи, че тя не е по-различна от другите и нокой няма право да се държи зле с нея. Но много сме говорили, заедно с цялото семейство се впрегнахме, включихме баба и дядо, братовчеди, лели и тн. За да ѝ вдигнем малко самочувствието.
От малки трябва да знаят, че никой няма право да си избива комплексите върху тях, никой не е повече от тях и не може да ги унижава, обижда, наранява. В такъв случай имат право да се защитят. И аз съм "за" да отвърне. Най-добре вербално, но и да ошамари някой хулиган няма да я мъмря.

Не му слагайте епитети - „като льохман си“. После как да си мисли, че вярвате в него и да има самочувствие. И според мен Анди е права: "Има една крилата фраза, която може и да е леко разтегателна от морална гледна точка, ако някой реши да се вторачва, но е много полезна - "ОтвърнИ поне веднъж, а нека поне веднъж учителката или друг родител на мен да ми се оплаче". Има манипулативни деца и от тях стават манипулативни възрастни, а  манипулираното дете все някак трябва да го проумее в един момент и да даде отпор, а за това трябва подкрепата на възрастен."