Психиатърът и неврологът могат да кажат най-добре. Но има някакъв неимоверен страх от това да се потърси консултация с психиатър, включително като роднина на човек "не с акъла си". И този страх е, че обикновеният човек ще бъде "обявен за луд". Психиатърът е лекар като всеки друг, а останалото е стигма, стереотипи и излишни страхове. Неслучайно в клиниките работят психиатри и невролози, включително при дегенеративните заболявания като Алцхаймер и доста други (а те се водят неврологични, а не психиатрични), защото пациентите изпитват и психични изменения. Тук също и с клиничен психолог може да се направи консултация от самия роднина или близък как той да се държи. Но това за близките хора. Като трето лице, най-често комшия единственият начин е чрез институциите, ако отклоненията в поведението се изразяват в агресивност, събирачество и т.н. Няма друг начин, защото обикновен човек не може да се справи с такива състояния, то и не е нужно да поема такава отговорност. Адвокат или самостоятелно ръчкане на институциите да направят нещо в интерес на безопасността на жителите на блока.
Няма какво да си кривя душата, ако няма някое НПО или проект по работа с близки на болни, или самоорганизирали се групи за самопомощ на близки на болни, няма как да се получи безплатна помощ. Понякога самите психиатрични болници работят по проекти, свързани с качеството на живот на пациентите и близките им, но и те го правят безплатно за ползващите тази помощ, докато свършат парите по проекта. После всичко си заглъхва.