Психично болните и знаем ли как да се отнасяме с тях

ЧеКа, искаш последната дума да бъде твоя? Ок, нека да е твоя, но низкото падане е твое. Не си алфата и омегата на знанието, също както и аз не съм, но и не съм длъжна да се съгласявам с теб, само защото ти така твърдиш, че било тук и там. Ще ми позволиш ли великодушно?

Психиатърът и неврологът могат да кажат най-добре. Но има някакъв неимоверен страх от това да се потърси консултация с психиатър, включително като роднина на човек "не с акъла си". И този страх е, че обикновеният човек ще бъде "обявен за луд". Психиатърът е лекар като всеки друг, а останалото е стигма, стереотипи и излишни страхове. Неслучайно в клиниките работят психиатри и невролози, включително при дегенеративните заболявания като Алцхаймер и доста други (а те се водят неврологични, а не психиатрични), защото пациентите изпитват и психични изменения. Тук също и с клиничен психолог може да се направи консултация от самия роднина или близък как той да се държи. Но това за близките хора. Като трето лице, най-често комшия единственият начин е чрез институциите, ако отклоненията в поведението се изразяват в агресивност, събирачество и т.н. Няма друг начин, защото обикновен човек не може да се справи с такива състояния, то и не е нужно да поема такава отговорност. Адвокат или самостоятелно ръчкане на институциите да направят нещо в интерес на безопасността на жителите на блока.

Няма какво да си кривя душата, ако няма някое НПО или проект по работа с близки на болни, или самоорганизирали се групи за самопомощ на близки на болни, няма как да се получи безплатна помощ. Понякога самите психиатрични болници работят по проекти, свързани с качеството на живот на пациентите и близките им, но и те го правят безплатно за ползващите тази помощ, докато свършат парите по проекта. После всичко си заглъхва.

Андариел, направо не спираш, не спираш, не спираш...Нали знаеш кой има право на последна дума/предполагам, де/.

Кога успяваш да почиваш, да работиш, имам чувството, че само дебнеш някой да напише нещо и да го изядеш с парцалките.


Имам представа - трудно, много трудно. Просто е в капан. В капана на липсата на съдействие институциите, на безсилието си , на страданието си.

сега ти какво искаш от мен? Идваш за някакъв реванш ли? Кажи, кое от написаното от мен не е вярно, кое е вярното и да приключим с емоциите. Ако толкова живо те интересува личността и живота ми, можеш да пуснеш отделна тема. Нали си професионалист, какво толкова си се захнавала с мен? Изкажи мнение по същество, а не емоционално към личността ми.

Какво по-различно от мен ще напишеш за това как обикновените хора да се справят, ако имат болни или по някакъв начин близък контакт и им се налага да живеят покрай човек "не с акъла си".

Андариел, повярвай, ама изобщо не се интересувам от личността ти, нито пък съм моля, другарката, че да седна да ти задрасквам с червено кое не ти е вярно. Просто желанието за самоутвърждение и  компетентност  леко започва да излиза от рамки и става малко като с гащите на Ша - направо крещи 'знам, мога и искам всички да го знаете'. По няколко пъти, за по-сигурно

Имаш много знания, четох те с удоволствие на места, само моля, удряй по една спирачка тук-там. 

Давай червения химикал, мога да понеса,спокойно, стига да е по същество.
В момента изпадаш в групово поведение с ЧеКа и Мохито - като професионаист се сещаш какво имам предвид. А както и да изглежда отстрани моето поведение, то си е мое и пиша това, което реша. На един му е много, на друг му е малко - всеки си го възприема и интерпретира както му идва отвътре. Едва ли очакваш да приема насериозно нечие поучение, особено изказано в състояние на спор, който дори не е по същество, а са намесени някакви лични пристрастия. Психолог си - знаеш, че няма как да повлияеш положително на някого, когато се изказваш по начина, по който го правиш в момента.

Според мен това, което държавата НИ е длъжна да направи, е да вкара психологическата грижа /консултиране, терапиране/ към финансираните от НЗОК услуги в доста случаи. Защото тази грижа често пъти е изключително необходима и единствената, която би имала ефект за някои състояния. Т.к. не всичко е лекарства, а има случаи, при които те следва дори да се избягват или да се поне намалят до минимум. А от  такава грижа често имат нужда /остра, при това/ точно близките на болния човек. Дори те могат сами да развият психични проблеми, именно поради нуждата постоянно да живеят с него.
Същото важи и за логопедичната услуга, която се заплаща също в почти всички случаи у нас от физическите лица, имащи нужда от такава /родителите на децата най-често/.
Таксите не са високи, но са непосилни за повечето хора у нас. А се иска не еднократно посещение, а цикъл, който е продължителен, особено при терапията. И затова те избягват тези услуги. Дори не заради стигмата толкова. Тя вече не е така явно налична в обществото ни. Но то продължава като цяла да е изключително бедно, живеещо на ръба на оцеляването.

така е, когато се вкара по ЗК, и изобщо по здравно осигуряване, частно застрахованне и т.н., тогава нещата ще се регулират, защото човек ще може да си вземе направление за психолог или друг терапевт и касата или осигурителният фонд ще платят. На доста места този вид помощ са по здравна линия, а не са в нищото, както е у нас.Включително за моята професия ще е ок да е по здравна каса, защото при някои дегенеративни заболявания се нарушава паметта, вниманието и т.н.и това е вече за логопедична терапия, а психологът се грижи за душевното му състояние и моттивация. Това е част от лечението и е редно да е в здравните услуги и по здравна каса.

Ама държавата трябва да субсидира обучението, специализациите и заплащането на такива специалисти.

Аз не смея да се нарека професионалист, защото идеята ми беше да надградя медицинското си образование/беше грехота да го закача на стената при крещяща нужда от кадри/, с цел да помогна на случаи/в мн. число/ в семейството, и на няколко близки около мен, абс безвъзмездно. Виждам какво им струва в лутането да намерят първо лекар, след това психологична помощ, вкл. и във финасов аспект. Ако мога, помагам. Толкова.

Не знам как е решен този въпрос по държави. Но определено смятам, че това е начинът. Тъй като лечението на определени страдания не изисква само медикаменти и лекари, завършили специалност медицина. Има куп съпътстващи или дори основни, дейности, които се предоставят от специалисти, които не са лекари, но са не по-малко необходими.
У нас, смея да го напиша, т.к. имам личен опит, липсва регламентация и реализация на програми на съпъстващите и палеативни грижи за болните. Оставени изцяло на събдата си.
Същото е с психичните заболявания, за които дори не е задължително медикаментозно лечение или то е част от лечението, но никак не е достатъчно - депресии, фобии, неврози, хранителни и сексуални разстройства и т.н. - те биха се повлияли изключително добре от една навременна, но и достатъчна специализирана психологическа грижа, оказана от професионален психолог.
Същото е и за логопедите. Маса деца имат проблеми и необходимост от такава помощ. Обаче разполагат с един час седмично в компанията на училищния логопед /където има и то не за всички, а само за "по-сериозните" случаи/, което  често пъти е безкрайно недостатъчно.

Нали има държавни поръчки в нашите университети за тези специалности? Дипломират се хора всяка година.
Но държавата е длъжник и на образованието откъм организирането на практики и стажове, както и откъм контрол на качеството на продукта. Голям длъжник! А това има пряка връзка с темата ни за псическото здраве и отношението и реакциите към онези, при които то страда.

Десетина се дипломират, от тях една част стават така модерните коуч , останалите се разделят на отворили частна практика  или приели работа в дневни центрове и тн/ предложиха ми работа в такъв за 500 лева/. Предпочетох да остана да помагам безвъзмездно.  Струва ми се подигравка такова заплащане.

В държавните вузове и сегаа има държавна поръчка за такива  специалисти, така че държаватта и сега финансира обучението на поне част от специалистите поне в определени професии. Има и платено обучение, а след завършването си е чисто самофинансиране всяко повишаване на квалификацията (освен ако не хване някакво обучение по някой проект, та да му излезе безплатно или с голямо намаление). Това вече зависи от всеки терапевт как вижда специализацията и развитието си и дали може да си позволи да си плаща допълнителните квалификации.

Засегнатото в темата за близките и пациентите е въпрос на държавна организация и регулация от всяка гледна точка, включително финансова, на видовете терапевтични услуги, кой има право да ги ползва и кой плаща за тях. Нещата са прости, но по някакви причини не се правят. Така, както човек с физическо заболяванее  поне понякога има право да вземе направление за рехабилитация, така и за психично болните и техните близки трябва да има направление за терапевтична помощ/рехабилитация.

Ей това последното, хич не го виждам как става

За такава помощ си плащат /както някой писа, по мин 30 лева на сеанс, че и по 50/.

А има буквално крещяща нужда от кадри съпорт.

Ми проблемът е, именно, че не става. Това обсъждаме - трябва да се покрива от касата при нужда. Понеже повечето хора не могат да покрият такъв разход, а той си е необходим. Като не го покрият, проблемът си се задълбочава, докато стигне до размери и дълбочина, налагащи вече нужда от психиатър и принудително лечение или до посегателства върху чужд или собствен живот и/или здраве и/или имущество.

Там е работата, че никак не става. Затова писах, че е късмет, ако пациенти или техни близки хванат терапия към някой проект на болница или НПО, но това се случва рядко. Този вид терапии са оставени в нищото и затова хората плащат на частно. Ако погледнеш дори в болниците има ценоразписи за този вид услуги, защото касата не ги покрива. Докато е в остро състояние и по клинична пътека, болницата предлага някакви терапии, но в момента, в който пътеката свърши и пациентът е изписан, но иска да продължи с някаква терапия, веднага се минава на ценоразписа, ако тази терапия се предлага на "външни".
Не е въпросът в кадрите - кадри има, но хората не искат да работят за без пари или за ужасно символично заплащане, защото все още токът и хлябът не са ги направили безплатни. Затова част от тях стават коучове.

и както е в онази безумно тъпа реклама  - и, к'во прайм сега със сметката