Психично болните и знаем ли как да се отнасяме с тях

  • 26 633
  • 189
  •   1
Отговори
  • Мнения: 594
От няколко месеца се каня да пиша и все отлагам, но една тема в СО ми подейства мотивиращо да си задам въпроса. А именно: можете ли да предположите, ако близък или не толкова близък има психично заболяване? Знаете ли как да реагирате?

Статистиките по темата са плашещи. Може би и преди количеството на тези хора е било същото, но тогава да се полагали повече грижи за тях. Или пък начинът ни на живот ни докарва такива заболявания. Не това е темата, обаче.

По-скоро да обсъдим симптоми, възможни ответни реакции и всичко, което би било от полза. Споделен опит също е ценен мисля.

Сред близките ми в последните 2 години 2ма души бяха диагностицирани. Знам и за още 1-2 случая, а за други хора просто имам подозрения. Това, което ме притесни е, че въпреки странното им на моменти поведение, не съм предполагала, че имат такива заболявания.

Моля, нека темата остане тук, а не в здравния.

# 1
  • Мнения: 213
 Много ми е плашещо, не, идея нямам как да се държа с тези хора.

# 2
  • Мнения: 5 819
   Плаша се от такива хора. Но никой не е застрахован от психично заболяване.

# 3
  • Мнения: 18 363
За  съжаление  повечето не търсят помощ и  отричат проблем. Съседът е  такъв,като си пие  лекарствата бива.Но  го избягвам,трудно и непонятно как да общувам с доказано болен.Другите,дето не знам няма как да отбягвам.
Виждам изпълненията и се моля да не ми се случва на близък.Трябва да има кой  да работи с близките на такива,както и със самите тях.За  сега го прибират само по негово желание  в болница.За желание  трябват много убеждения,едното е предстоящ ТЕЛК,тогава ходи за да има документ .
Като спре лекарствата бе излязъл гол от кръста надолу и бе скубал жив петел.Който знае  какво да направи в този случай ,аз не знам.Гледах.И се молих.

# 4
  • Мнения: 1 701
Зависи и от заболяването, има по-леки заболявания- депресия, има по-тежки- шизорения.
Най-важното е да се лекуват, да си пият редовно хапчетата. Тогава не се различават от здравите хора.
Никой не е застрахован, но всеки болен трябва да се лекува, за да не тежи на близките и на децата си, както и на обществото. Това се нарича отговорност и тя няма нищо общо с болестта.

# 5
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Освен че има болести и болести, има протичане и протичане.
За съжаление не винаги пиенето на хапчетата гарантира контрол на болестта.

# 6
  • Мнения: 28 874
Не знам как да се държа с такива хора. Честно казано, страх ме е и не искам да имам контакт. Иначе като ученичка имах позната от съседен клас, за която се съмнявах, че има някакво личностно разтройство, но не знам какво точно. Държеше се меко казано странно... Tired newsm78

Преди няколко години в нашия вход роднините му бяха настанили един психично болен човек, който беше спрял да си взема лекарствата, викаше, чупеше и хвърляше покъщнина през прозореца. Доста страшно беше, хем не съм била съвсем пряк свидетел, само като съсед. Домсъвета се събра и се обадиха на властите, взеха го с линейка човека. Много тъжно... Confused Tired

# 7
  • Мнения: 1 701
Не разбирам темата за най-лошите случаили се отнася, или за тези които масово се забелязват- депресийка, следродилна депресия и т.н.  newsm78

# 8
  • Мнения: 594
Темата е за псих. заболявания - тежки леки, все са си такива. И май се задълбочават, ако не се лекуват на време.
Ето, споделят се случаи със съседи примерно. Какво би било подходящото поведение(ако има такова), когато този човек не си пие хаповете и се окажеш лице в лице с него?

Иначе, според мен, "депресийките" хич не са безобидни. Аз например се бях подковала покрай втората бременностс информация за симптомите на следродилната депресия, понеже чувах гадни истории наоколо. Е, размина ми се, но пък не различихме симптомите у близка. А депресията ни е била пред очите.
От друга страна, да, неприятно е и може да се случи на всеки. Но ако пък отказваш лечение, никой не може да те лекува на сила. Какво се прави в такива ситуации?

За другия познат, който е със сериозно заболяване, се оказа, че си пие хапчетата, когато си реши. Респ., когато не ги пие пак е сред хора, буйства, шофира и какво ли още не.

# 9
  • Мнения: 9 152
Не съм предполагала, че това е тема, която ще ме засегне - както професионално, така и в живота. Професионално се налага да минавам през обучение за всякакви психически отклонения, понеже работя с хора.
Иначе, имам хоби астрология и тя ми дава много отговори за подобни симптоми и прояви. Моят извод е, че малцина могат да се похвалят с абсолютна уравновесеност и чистота на психиката. Самите ни емоции са обагрени със страсти. Ако ще и 'безобидната' страст към шоколад, например.
Понякога, че и много често,  гениалността  граничи с психичната натовареност и отклонения.
По аспекти ми е написано, че привличам  и имам карма с такива хора. Е, изпитах го в реалността. Без да се усетя.....
Има подходи и начини на лечение, успокояване на проявите, но за сега съм в подножието на усвояването им. А и за всеки човек е индивидуално.
За някои е добра словотерапията, за други музикотерапията, за трети досег с природата, билки, треви. Молитва.
Най- опасното е химията. А тя се шири като най- разпространеното средство, с което всъщност човекът още повече затъва.

# 10
  • Мнения: 4 609
Психичните заболявания са много опасни и много комплексни. Казвате  болните да си пият хапчетата, но твърде често тези хапчета имат куп странични ефекти и не винаги помагат... имам позната с биполярно разстройство, пие хапчета, сменила е доста, но не успяват да й помогнат винаги. Много е страшно, поне според мен. Трудно е да се контролриа състоянието.

# 11
  • София
  • Мнения: 38 209
Дръжте далече от деца! Сериозно.
За съжаление, в шибаната ни държава в 90% от случаите, това не е възможно и стават гадни ситуации.
Няма нито обучения на обикновените хора, нито персонал, който да помага, нито заведения - НИЩО!

# 12
  • Мнения: 2 695
Нямам представа как да реагирам при контакт с психично болен, за това гледам да ги отминават по-отдалеч. Струва ми се, че и държавата също не знае какво да прави. Не знам да има здравно заведение, в което да бъдат настанявани за постоянно агресивните психично болни, пуснали са ги по улиците и хората да се оправят. В нашия град живущите в един блок години наред се чудят какво да правят с техен съсед, който е агресивен, изпочупил е всичко във входа, нападнал е съседен апартамент с брадва, а държавата не прави нищо по въпроса.

# 13
  • Мнения: 474
Всяка неделя играя карти с диагностициран шизофреник. Пие си хапчетата, изключително умен и свестен мъж, много добра душа, работи си, кара кола и т.н. Ако не знаеш, че има такава диагноза не би допуснал, че е болен. Чувала съм, че е имал и лощ период, когато не си е взимал лекарствата и е било доста страшно. Не съм го познавала тогава. Това е най-доброто съшество, което познавам.

# 14
  • Мнения: 5 819
Не разбирам темата за най-лошите случаили се отнася, или за тези които масово се забелязват- депресийка, следродилна депресия и т.н.  newsm78


   Разбирам по заглавието на темата, че се отнася за най-лошите случаи, а не за депресии, следродилна депресия, Паническо разстройство и т.н. Тези заболявания ни съпътстват всеки от нас в определен момент и се излиза по някакъв начин от тях. Но за тежките случаи - няма излизане от тях.

# 15
  • Мнения: 8 793
Не знам как да се отнасям с психично болните.
Не знам кога става въпрос за психическо разстройство и кога за домашен насилник, просто лош човек, тъй като и те се държат като луди и са толкова опасни за живота на околните, колкото и психоболните Rolling Eyes Макар че за да стане един човек насилник-психически или физически такъв, той трябва да е психически нестабилен, да не успява да се справи със стреса от живота.
Мисля, че...ще пострадам, защото няма да съумея да се държа адекватно. Sad
Мисля, че болшинството хора ще пострадат, ако не избягат навреме. Когато става въпрос за член на семейството, всички ще потънат заедно в блатото.

# 16
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 473
Понеже темата ме засяга пряко и понеже няколко от мненията са, че депресията се овладява и е лека психична болест-майка ми страда трета година от тежка депресия, отключена при стрес.
Пие лекарствата си редовно, ходи на прегледи, лежи в болници. Няма подобрение никакво-напротив, става и по-зле от лекарствата заради странични ефекти или пък я надрусват в болниците до козирката и не може да се вдигне от леглото.
В момента е 40 кг, на 69 години.
Не знам как да се отнасям към нея, тъй като не ме допуска-живеем на 400 км.и въпреки,че звъня, ми отговаря веднъж на 2 месеца. Слава Богу, баща ми е жив и здрав и се грижи за нея.
Мисля, че за близките на психично страдащите също има нужда да се организират образователни мероприятия, защото е изключително тежко. Хем е жива, хем е само опаковка и сянка на жената, която беше. А най-лошото е, че въпреки всички усилия, подобрение понякога просто няма и сме обречени да виждаме как най-обичаните ни гаснат...

# 17
# 18
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Имаме 2 случая на роднини от моя и от страна на мъжа ми на самоубийства в следствие на депресия (едното със сигурност от депресия, дргото не знам, по0скоро от слаба воля и лабилна психика). Познавам шизофреничка, която си е съвсем добре вече, след дълго лечение. Друга роднина има някакви видими психически отклонения, но не е диагностицирана. Мъжът ѝ се е стопил и остарял преждевременно, но не иска да я изоставя, защото е болна, а детето им иска да я изгонят. Ужасни, ужасни неща са това. Стрес, депресии, животът стана отвратителен. Само природата ме спасява, като се върна в града, искам и аз да се метна от някъде.


# 19
  • Мнения: 5 819
Имаме 2 случая на роднини от моя и от страна на мъжа ми на самоубийства в следствие на депресия (едното със сигурност от депресия, дргото не знам, по0скоро от слаба воля и лабилна психика). Познавам шизофреничка, която си е съвсем добре вече, след дълго лечение. Друга роднина има някакви видими психически отклонения, но не е диагностицирана. Мъжът ѝ се е стопил и остарял преждевременно, но не иска да я изоставя, защото е болна, а детето им иска да я изгонят. Ужасни, ужасни неща са това. Стрес, депресии, животът стана отвратителен. Само природата ме спасява, като се върна в града, искам и аз да се метна от някъде.




   За съжаление животът стана много тежък и трябва да имаме много силна психика, за да устоим на трудностите, за да не изгубим разума си и да продължим да живеем! Sad

# 20
  • Мнения: 594
Мненията до тук са доста притеснителни според мен.
От една страна, защото не забелязваме понякога симптомите от друга, защото май няма универсални начини за поведение.
Силно се надявам, ако темата бъде прочетена от психотерапевт или психиатър, да сподели полезна информация.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
със сериозните психически заболявания пациентът има психиатър, а понеже близките са пряко засегнати, те също могат да се обърнат към психиатъра за консултация, включително да им обясни как да се справят, как самите те да живеят , щом вече болестта е дошла в семейството. Близките на пациента също трябва да живеят, не бива да стават косвени жертви. затова, колкото и налудничаво да звучи, те не по малко от болния си роднина се нуждаят от някаква терапия, за да оцелеят, вместо да се превърнат в жертви или да оставят човека на произвола на съдбата, за да се самосъхранят. Обаче подозирам, че за близките е срамно да потърсят помощ за себе си, за  да не изглеждат луди.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Не е задължително да е по причина, че го смятат за срамно.
Имам син с аутизъм. Категорично съм отклонявала всяко предложение "потърси консултация и за себе си като родител" (всъщност съм го получавала май не повече от два пъти като стандартен въпрос, не като настояване; бих го отклонявала и занапред обаче). Не защото ме е срам, а защото ми е досадно. Ама ужасно досадно и безсмислено. Това е положението.
Не знам, разбира се, как би било в случаите с болести измежду обсъжданите в темата. Но и тук по същия начин ми се струва, че смисъл от консултация на самите близки има само доколкото да бъдат научени как да се държат с болния, кое му помага, кое му пречи и пр. - за което е и темата. Всичко останало по въпроса "как да живеят", струва ми се, те могат да си го преценят съвсем сами.

# 23
  • Мнения: 827
Хора като всички останали, с ментално заболяване, вместо физическо такова. Имат нужда от адекватна помощ и приемане, а не разглеждани като нещо неземно, и аутсайдерско.
Дано достигнем и това ниво, с добра развита медицинска база и лекари за наистина човешко и адекватно отношение към менталните болести. Някъде из страната го има това отношение, но не мисля, че е мащабно и традиционно все още.


# 24
  • София
  • Мнения: 38 209
Ние бяхме при психиатър, обаче никаква помощ не ни е предложил. Аз самата се виждам, че ставам друг човек в присъствието на болния. Добре че ние поне намерихме човек да го гледа.

# 25
  • Мнения: 24 467
Скрит текст:
От няколко месеца се каня да пиша и все отлагам, но една тема в СО ми подейства мотивиращо да си задам въпроса. А именно: можете ли да предположите, ако близък или не толкова близък има психично заболяване? Знаете ли как да реагирате?

Статистиките по темата са плашещи. Може би и преди количеството на тези хора е било същото, но тогава да се полагали повече грижи за тях. Или пък начинът ни на живот ни докарва такива заболявания. Не това е темата, обаче.

По-скоро да обсъдим симптоми, възможни ответни реакции и всичко, което би било от полза. Споделен опит също е ценен мисля.

Сред близките ми в последните 2 години 2ма души бяха диагностицирани. Знам и за още 1-2 случая, а за други хора просто имам подозрения. Това, което ме притесни е, че въпреки странното им на моменти поведение, не съм предполагала, че имат такива заболявания.

Моля, нека темата остане тук, а не в здравния.
Когато ми се е случвало да "предположа" за близък или познат, психиатър е потвърждавал след това, ако е имало преглед от такъв. Имам няколко случая. Но имам някаква основа, за да стигна до такива изводи.
Няма как да се даде обща рецепта как се постъпва с "такива хора", т.к. страданията са различни, проявните им форми - също.
За един близък повикахме психиатър, който се наложи да се представи като лекар с друга специалност, който идва да направи преглед за друго негово сериозно заболяване. Най-често страдащите не осъзнават проблема си и не желаят да се лекуват, затова се наложи този подход. Просто нямаше начин. Човекът тормозеше домашните си и трябваше да се вземат мерки. Лекарят изписа лекарство, което съпругата му слагаше тайно в напитка. Няма друг начин просто. Другото е принудително лечение, където нямаше кой пък да полага грижа за останалите заболявания.
За друг човек си карахме по реда на Закона за здравето, да бъде въдворяван на лечение при всеки пристъп, т.к. беше опасен за околните. Проведохме и съдебна процедура и го поставихме под запрещение. След това роднините му го настаниха в дом, защото не можеха повече да се справят сами.
Различни случаи имам. Имам и такива, в които просто преустанових контактите си, т.к. нищо не мога да направя, а откровено се притеснявам за живота и здравето на мен и близките ми.
Въобще не виня хората, че прилагат такива методи, като горепосочените. Който не е виждал и преживявал лично подобна ситуация, само той може "да хвърли камък".

# 26
  • Мнения: 12 473
Хора като всички останали, с ментално заболяване, вместо физическо такова. Имат нужда от адекватна помощ и приемане, а не разглеждани като нещо неземно, и аутсайдерско.
Дано достигнем и това ниво, с добра развита медицинска база и лекари за наистина човешко и адекватно отношение към менталните болести. Някъде из страната го има това отношение, но не мисля, че е мащабно и традиционно все още.

Това е и моето мнение.
От личен опит - имам набледение, че емоционално интелигентните болни такива - съзнават и отговорно взимат мерки. А близките им просто изчакват търпеливо кризите да преминат.

# 27
  • Мнения: 24 467
За жалост ако всичките болни съзнаваха заболяването и последиците от поведението си при наличието му или обострянето му, вземаха своевременни и адекватни мерки, нямаше да има теми като тази. Нямаше да има новини в пресата, за развилнели се неадекватни хора по улиците. Но има.
А у нас не са налице много работещи и ефективни механизми, които да са хем достатъчно хуманни към болния, хем да гарантират в достатъчна степен безопасността на околните. А не бива да се разчита изключително са самосъзнанието и интелигентността им. Т.к. при редица психически заболявания точно съзнанието е увредено.

# 28
  • Мнения: 12 473
Джуди, съгласна.
Просто споделих какви болни хора Аз познавам.

Единственият по-тежък случай се оказа бившият ми - но той така и не призна проблема си и съответно се разделихме.

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
От психично болен в криза, а и след криза, е малко трудно да се очаква осъзнаване, защото често се засяга именно способността за преценка. Осъзнават се леките проблеми от малката психиатрия, както й казват, от типа на тревожните разстройства, ама то и тогава на човек не му се вярва и отрича. Изобщо, осъзнаването е трудна работа и за здравите, макар че се получава  като в крилатата фраза, че консултация с психиатър търсят тези, на които им няма нищо, а другите, които усещат, че нещо не е наред упорито отказват.
Не съм съгласна, че психично болните са като всичко други болни хора - при тях проблемите са много повече. Хората с "обичайни" ффизически болести се променят психически заради страданията си, особено когато са хронични и сериозни, а какво остава за психично-болния1  на когото страданието му е в главата и нещата са много по-сложни. Според мен при опасност за себе си и околните, трябва да се търсят и използват всички разрешени начини поне да се намалят щетите, ако положението е неспасяемо. Жалко, че трудно се намират свестни психиатри, ама то и с другите лекари е така. А ако психиатърът не може или не иска да помогне на близките да се справят и колкото е възможно и те да живеят пълноценно, то идва ред на самообразоването по въпроса. поне сега интернетът е измислен и може да се черпи опит от чужди групи за самопомощ и взаимопомощ. Според мен е като при случаите, когато има зависим в семейството - роднините и близките са съзависими и те също имат нужда от помощ, за да се съхранят. Стигне ли се до тежки проявления и кризи, отношението е чрез насиствено лечение, ако трябва, вместо да бъде оставян болният на самотек и да се стига до случаи като обсъжданите преди време.

# 30
  • Мнения: 2 760
Kогато бях студентка, в съседния блок живееше един странен младеж - неформален, с много дълга коса, брадат, винаги сам, винаги със слушалки на ушите. Мислех го просто за особняк, докато една сутрин не се събудих от една от най-грозните сцени, на които съм била свидетел. Явно е изпаднал в криза, и няколко санитари го бяха увили в усмирителна риза и го носеха към линейката. Той се съпротивляваше с всички сили, а издаваните звучи бяха абсолютно, ама абслютно нечовешки вой, и сега настръхвам като се сетя, а беше преди много години.
Та отговорът ми е - не, не разпознавам психичните заболявания у другите и не знам как бих реагирала при среща в човек в криза. Вероятно няма да успея да се предпазя, ако е агресивен.

# 31
  • Sofia
  • Мнения: 26 188
Много болни виждам всеки ден...В блока има едно младо момче,казват,че от наркотици се е побъркало,виждала съм го пред блока как се търкаляше по тревата,смееше се и биеше с въображаеми предмети.Наблюдавахме го през прозореца,но не посмях да звънна на родителите му...Като ме среща понякога ме поздравява с усмивка още отдалеч,друг път минава сърдит и гледа лошо...В съседния блок също една жена около 50-те от сутрин до късно снове по улиците,тиха е,но не се знае,пие бира,пуши и гледа лощо....Изпитвам страх от такива Embarassed
Миналата седмица в басейна където плувам дойде един млад мъж,говори,смее се,издава някакви звуци...страх ме хвана...Защо ги пускат сами да се скитат,не трябва ли да имат придружители?

# 32
  • Мнения: 481
Много обширна тема. Аз лично не познавам такива хора, но за няколко имам откровени съмнения, че имат психични проблеми, които за жалост са неосъзнати.
Всъщност си задавам въпроса, кои хора смятаме или са , психично болни. Защото аз вярвам, че това варира в много измерения. От такива, които не знаят на кой свят са и какво става около тях, до такива, които страдат от разни мании и не допускат друго човешко същество да им покаже по-верния път. Страшничко си е.
За себе си мога да кажа, че нямам никаква идея как да се оправям с такива хора. Ако видя неадекватен човек  на улицата се стъписвам и наистина се страхувам. Гледам да му избягам от полезрението.
За хората около мен, за които имам съмнение, че имат някакво увреждане съм намерила вариант на съгласяване и на не предизвикване на агресия.

# 33
  • Мнения: 24 467
Сега се присетих покрай едно висящо сега дело за една луда от съседна на нас улица. Живее със сина си. Ама много луда и агресивна жена. Когато я нападнат кризите върви по улицата, приказва глупости и дори замеря с камъни или каквото там друго й попадне. Цялата й тераса е в едни стари вестници и боклуци. А нейни съседи са се оплаквали, че смърди ужасно там.
Ходи след хората и повтаря едно и също. Обикновено всички са "цигани" и са дошли да й съсипят живота. Дип ако й се вържеш да се обадиш да й отговориш нещо - става тя, каквато става. По-добре е да си вървиш и да се правиш, че я няма. Обаче и това не винаги е сигурно избавление. Зависи на какви "градуси" е. Майка ми веднъж, когато си отиваше от къщи, се беше яко изплашила. То не че няма за какво...
Когато много вече откачи, хора се обаждат в полицията или пишат сигнал в прокуратурата и по ЗЗ я откарват на лечение в близката психиатрична болница.
Веднъж така едни полицаи бяха пратени у тях да въдворят ред и тя беше набила единия, беше го запратила по стълбите надолу, че имаше и телесни повреди средни. Като я гледаш - шепа женица, метър и половина. Една русолява, чорлава, със стъклени прозрачни очи. Абе луда и на външен вид и всякак. Но лудите и пияните ги обзема страшна физическа сила, когато изпаднат в остра форма. Опасно си е.
...
Моят близък, за когото разказвах как жена му му слагаше тайно лекарствата в кафето, редовно ми показваше разни хора през прозореца /които, разбира се, не съществуваха/, легла имаха в гардероба му - води ме да ми ги показва. Имаше човекът яки халюцинации - и слухови, и зрителни.

# 34
  • Мнения: 28 874
Има една млада жена преди години я срещах покрай НДК, събуваше си дрехите от кръста надолу в градинката или гледаше втренчено хората. Гледах да я заобикалям отдалеч. Shocked

# 35
  • Мнения: 1 460
Имах съседка с диагноза шизофрения. Беше пенсионерка. Майка й и изгледа децата. Дъщеря й е в болнично заведение за психично болни.
Сега има един роднина на мъжа ми, който проявява симптоми на шизофрения. Но лекарите от нашия град не искат да му поставят такава диагноза, а депресия.
Гледахме го вкъщи през зимата. Като остане сам, почва да се смее, отговаря на някого през цялото време, иначе в присъствието на други хора, дори и най-близките, почти не разговаря.
Лошото е, че не може да пази чисто, стаята, в която обитава, се превръща в плъхарник -  тъмна, мръсна, с разхвърляни по пода нечисти дрехи, използвани от няколко дни чинии и прибори за хранене, с гниеща по тях храна, приказва на стайните растения. Яде много и не се движи, а е прекалено слаб и продължава да отслабва. Не общува с никого, дори не си използва мобилния телефон. Изчезва и се появява като призрак, безшумно. Ако го накараш да свърши нещо, е мъка. Почва да се сърди.
Тялото му мирише, защото ето от 1.5 месец се е къпал точно 2 пъти и то без шампоан. Казва, че от шампоаните му окапва косата.
Ще го водим в София. Дано там го диагностицират и му предложат адекватно лечение.

# 36
  • Мнения: 8 793
Тези, на които им личи, не са толкова страшни мисля. Виждаш го и знаеш, че трябва да внимаваш и да си нащрек. Страшни са тези, дето изглеждат напълно нормални, работят, чисти са, водят съвсем адекватен разговор, когато искат, но може всеки момент да станат неузнаваеми, защото са решили примерно, че им се подиграваш, че не ги слушаш или че ги избягваш, иронизираш или каквото  и да е. Маниаци разни, неспособни да се справят с предизвикателствата на живота. Все повече са. И основно мъже. Това племе не издържа изобщо на стреса. ooooh! Докато се усетиш, всичко може да ти се случи.... Tired

# 37
  • Мнения: 9 152
Тези, на които им личи, не са толкова страшни мисля. Виждаш го и знаеш, че трябва да внимаваш и да си нащрек. Страшни са тези, дето изглеждат напълно нормални, работят, чисти са, водят съвсем адекватен разговор, когато искат, но може всеки момент да станат неузнаваеми, защото са решили примерно, че им се подиграваш, че не ги слушаш или че ги избягваш, иронизираш или каквото  и да е. Маниаци разни, неспособни да се справят с предизвикателствата на живота. Все повече са. И основно мъже. Това племе не издържа изобщо на стреса. ooooh! Докато се усетиш, всичко може да ти се случи.... Tired
Да......съгласна съм. Има много прикрити ....уж са балансирани, но се оказва, че са болни. И имат нужда от помощ. Действително, докато си го  докажеш може и да изкукуригаш.....
Имах едно виртуално познанство с човек, който взех много насериозно, а впоследствие осъзнах, че явно е с проблеми, до там, че се изплаших да не пострадат близките ми от него заради мен и моята глупава доверчивост. Толкова ме беше страх, че им звънях всеки ден по телефона и ги предупреждавах ако някой непознат ги заприказва или им звъни по телефона, да не отговарят.....казвах им,  че е опасен, защото има и оръжие......което беше самата истина.....
Бях се вкарала в страшен ад....но пък всичко това ми отвори други сетива.....

# 38
  • Мнения: 12 473
Имах връзка с човек, който като цяло доста пиеше. В един момент започна да буйства и да извършва странни неща, и да се държи ужасно докато пиеше. А на следващия ден нищо не помнеше.Всеки път.
В един момент истински се съмнявах дали просто не отключва някава шизофрения или биполярно разстройство - или просто е ефект от алкохола.

# 39
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Преди години работих в медицински център и един ден мина за преглед семейство - млади пенсионери.
След прегледа, мъжът се върна сам да почерпел лекарката с бонбони. Докато оставяше бонбоните, започна да говори превъзбудено, че го преследват шпиони и трябва да търси втори изход от сградата. Върхът на тирадата беше като изкара пистолет и го остави на рецепцията пред мен, обяснявайки се как трябва да се защитава от преследвачите.
Стана ми ясно, че човекът не е добре и е в криза, а бях сама в онзи момент и нямах особени варианти за действие, освен да внимавам какво казвам и как реагирам.
Театрото продължи около 15-ина минути и човека изчезна.
Извиках полиция и лекарите на центъра веднага след това. Оказа се, че човека е бивш военен (обяснението за пистолета) и наистина има отклонения, но явно не е следен добре.
Случката тогава ме изплаши доста, защото на вид и след първоначален разговор този човек изглеждаше нормален. Но в един момент извади пистолет...

# 40
  • Мнения: 8 905
А страшното е, че има и такива, на които изобщо не им личи.

В един период заемах длъжността "Орган по настойничеството и попечителството" към Общината и съм срещала много такива хора. Някои от тях съм се съмнявала, че нарочна са поставени под запрещение от близките си, тъй като по нищо не им личеше да са болни.  Rolling Eyes

Как да се отнасяме с тях идея си нямам....

# 41
  • Мнения: 1 460
Когато моята съседка, регистрирана от млада в психодиспансера и получаваща пенсия по болест, започна да досажда във входа, да се разхожда по нощница и боса при минусови температури, да звъни по апартаментите и, ако някой сгрешеше да я покани, да стои до към 3-4 часа сутринта и да не си тръгва, отидох в психодиспансера да се оплача от нея. Отговориха ми, да не разговаряме с нея, да не й отваряме вратата, когато звъни.
В последствие, след около година, тя направи някакъв бурен скандал, като започнала да изхвърля дрехи и покъщнина от апартамента си, през входната врата и през балкона. Тогава някой е извикал бърза помощ, която дойде с полицай и я прибраха. След няколко дни починала от бъбречна недостатъчност. Такава беше диагнозата.
Необяснимото и опасното е, че психиатрите прибират болните само, когато са в криза. Иначе си ги пускат.
Тя живееше на практика сама. Нямаше близки около себе си.

# 42
  • София
  • Мнения: 62 595
Понякога се чудя как оцеляват, като си помисля в какви екстремни ситуации се поставят, то студ, то не знам какво, и физически нищо им няма, сякаш нищо не може да ги хване.

# 43
  • София
  • Мнения: 971
Понякога се чудя как оцеляват, като си помисля в какви екстремни ситуации се поставят, то студ, то не знам какво, и физически нищо им няма, сякаш нищо не може да ги хване.

Някакъв зверски адреналин. И единия крак в друго измерение.

Бъзикам се, ама знам ли...

# 44
  • София
  • Мнения: 62 595
Не знам, най-субективно си мисля, че Господ ги пази в лудостта им да не се затрият. Така са и пияните и алкохолиците, че и тежките наркомани. Ако аз или ти пролежим в снега дори един час, смятай ни, че сме се гътнали от студа или от пневмония, или кучетата ще ни изядат, а тях сякаш всичко това ги заобикаля.

# 45
  • София
  • Мнения: 38 209
За съжаление, не е така. Нали всички вече ме знаят с нашата сага с дядото - не знам колко пъти го събират от улицата. Два пъти припада от жега. Един път си счупи крака. И тогава става три в едно - хем е зле физически, хем е психично зле, хем трябва да го гледаш вкъщи. Изнервят се още повече. Ужас по 10.

# 46
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Човек не се гъта толкова лесно. Не сте пробвали да живеете и вие така, затова ви се струва, че са по-издръжливи физически. Няма да се гътнете, просто ще ви е гадно, което е различно. За да го правят, субективно, психически не усещат гадното, разбира се, но физически няма как да са по-издръжливи. Човекът като цяло, не лудите в частност, не е толкова крехък, че да се гътне от първия студ. При злополуки, предизвикани от глупост или лудост, пак не всички умират.
Това е малко като мита колко здрави били циганчетата (че и големите) в махалата, хем се въргаляли по цял ден боси в прахоляка.

# 47
  • Sofia
  • Мнения: 26 188
Двамата психично болни  в квартала, в тези жеги ходят облечени,както и зимата,с пухенки

# 48
  • Монреал
  • Мнения: 1 384
Сред близките ми в последните 2 години 2ма души бяха диагностицирани. Знам и за още 1-2 случая, а за други хора просто имам подозрения. Това, което ме притесни е, че въпреки странното им на моменти поведение, не съм предполагала, че имат такива заболявания.
Аз не бързам да лепя етикет "болни". Има много истина в изказа "Всеки си се луд по своему" (вкл и аз), така че нещата не са черни и бели.

"Влошаването" на душевното здраве на съвременното общество всъщност се дължи на простия факт, че квалифицираните да диагностицират драстично свалят летвата с цел разширяване на клиентелата. Депресия, разсеяност, раздразнимост, податливост, нехайство, его... стотици временни или перманентни състояния биват академично кръщавани със сложни абривиатури и ако те уцелят в кофти момент можеш да се уредиш с психически проблем в досието + изискване за терапия.

Училищната психоложка ни ошашави, диагностицирайки момчето ни преди 5 години с ADHD. После се оказа, че сума ти супер-известни личности са били диагностицирани със същото в детството си и това не им е попречило на кариерата. Бяхме го отписали като "шемет", но въпреки, че наистина е много завеян той ни опроверга с отличен успех в училище и впечатляващ интелект.

Естествено има "луди" с толкова сериозни отклонения, че са опасни за себе си и околните. Да не говорим за интеграцията им в обществото.

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
това къде, в Канада ли или тук?
а всъщност психолозите могат да си гледат работата с диагностиката - те имат право само да строят хипотеза за диагноза. Диагнози по справочника могат да слагат само лекари, в случая детски психиатър и детски невролог. Психологът може да има много здраве. Винаги съм се чудила на лекотата, с която лепят диагнози и шашкат родителите, а дори нямат право.

# 50
  • Мнения: 9 152
Лепенето на диагноза ADHD e много разпространена тактика и в Германия. Горките деца ги тъпчат с транквиланти и химия.

# 51
  • Мнения: 474
Аз пък винаги се учудвам как Андариел казва с лека ръка този или онзи специалист да си гледат работата. Просто ей така, от висотата на няколко месечната си "кариера" и трите семестъра  НБУ.

# 52
  • Мнения: X
Лепенето на диагноза ADHD e много разпространена тактика и в Германия. Горките деца ги тъпчат с транквиланти и химия.
Поставяне на такава диагноза в Германия може да стане само след няколко дневни, много подробни тестове и прегледи от детски психиатър. Никакъв друг специалист не може да постави такава диагноза. Съмнения може да има, да, и детето да бъде насочено към тестване от психиатър по различни канали (педиатър, възпитател, учител...), но това тестване е по преценка на родител, тоест доброволно. И транквиланти и подобни може да предпише само и единствено лекуващ психиатър и се изписват в много крайни случаи.
Доста деца биват насочвани към тестване, при някои очевидно проблемът е налице, други са просто по-буйни, мечтателни, неспокойни, шарени. По-добре излишно тестване и отхвърляне на диагноза, отколкото неглижиране на проблем и късно диагностициране, мисля аз.

# 53
  • Мнения: 22 036
Лепенето на диагноза ADHD e много разпространена тактика и в Германия. Горките деца ги тъпчат с транквиланти и химия.
Поставяне на такава диагноза в Германия може да стане само след няколко дневни, много подробни тестове и прегледи от детски психиатър. Никакъв друг специалист не може да постави такава диагноза. Съмнения може да има, да, и детето да бъде насочено към тестване от психиатър по различни канали (педиатър, възпитател, учител...), но това тестване е по преценка на родител, тоест доброволно. И транквиланти и подобни може да предпише само и единствено лекуващ психиатър и се изписват в много крайни случаи.
Доста деца биват насочвани към тестване, при някои очевидно проблемът е налице, други са просто по-буйни, мечтателни, неспокойни, шарени. По-добре излишно тестване и отхвърляне на диагноза, отколкото неглижиране на проблем и късно диагностициране, мисля аз.

Не си права Сбъдваща, според ССФ, ддецата в чужбина се седират от двуседмична възраст, изостават двигателно, зашото до поне 6 ги возят в колички и не са помирисвали социализация.

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз пък винаги се учудвам как Андариел казва с лека ръка този или онзи специалист да си гледат работата. Просто ей така, от висотата на няколко месечната си "кариера" и трите семестъра  НБУ.

От висотата на добрата практика и законовите правила, душко, от тази висота! Това е първото нещо, което всеки трябва да научи в този тип професии - какви са законовите рамки и рамките на добрата практика. Има си разписано кой как и защо може да диагностицира. В случая диагнози могат да вписват само лекари - детски психиатър и детски невролог. Също така само те могат да изписват лекарства. Психологът и логопедът могат само да направят описание на съответно психологическия и логопедичния статус на детето:пациента (след интервю с родителите и обследване на детето, има си и тук протокол), а то вече се прикрепя към комплекта документи, разглежда се от психиатъра и невролога и съответно в епикризата се посочва диагноза по МКБ-10 и се разписва. Но и психологът, и логопедът трябва да познават МКБ-10 в частите, които засягат дейността им, но могат само да изкажат хипотеза за диагноза.
Един от основните проблеми в "белите държави" е хипердиагностиката, и то на ниво психолог - голям е рискът повече деца, които имат някакви поведенчески или обучителни проблеми в детските заведения и най вече в училище, веднага да бъдат диагностицирани, и то приоритетно с ХАДВ (може и без ДВ), а напоследък е модерна диагноза и аутизмът (за по-темерутестите). И това се случва най-често именно на училищно ниво, защото най-често там децата "създават неприятности". Единственото, което може да направи училищният психолог или който и да е психолог е да насочи родителите и детето към обследване от екип от детски психиатър, детски невролог, психолог и логопед. И подчертавам, че това е екип, и поне в България са към болниците, има си направвление и се издава епикриза. Не се прави на парче както и където му дойде на човек.

Колкото до твоята висота, видяхт те колко можеш - един конкретен въпрос ти зададох в темата за шамарите, и то по твоята специалност, за която претендираш, и ти нищо, ама нищичко не каза. Та, твоята висота е под морското равнище, направо на Марианската падина е.

# 55
  • Мнения: 3 371
Лепенето на диагноза ADHD e много разпространена тактика и в Германия. Горките деца ги тъпчат с транквиланти и химия.
Поставяне на такава диагноза в Германия може да стане само след няколко дневни, м.....

И в Холандия е така.

А това изказване :
.... Психологът може да има много здраве.....

е грубо, високомерно и непрофесионално  Peace

Те са т.нар. първи фронт и да пращаш някому много здраве, ами...имай ти много здраве! Stop

# 56
  • Мнения: 12 473
За съжаление, тук съм съгласна с Анди.
Изпитала съм го на гърба си.

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Кое му е грубото, пожелах му много здраве на психолога, защото достатъчно често се виждам с ошашкани родители, които на първа линия са се срещнали с психолога, който ги е направил на две стотинки най-професионално. Всеки от нас тук е родител и болезнено изживява всяко тревожно нещо с детето си, и само му липсва някой да му обясни как детето му е с ХАДВ, аутизъм и какво ли не. Да, изказването ми може да е непрофесионално към психолозите като обобщение, за което се извинявам, но няма как да се изразя по-диференциращо, но е точно, защото има психолози, които се изживяват като психиатри и си позволяват най-непрофесионално да прекрачват границата на правомощията си. Като е на първа линия да направи първична диагностика, да поработят с детето, да го опознаят, и ако трябва да насочи родителите към невролог и психиатър, за да могат те да направят по-задълбочена диагностика и да вземат някакво решение. Аз също съм на първа линия, но не си позволявам да лепя диагнози, особено относно по-сериозни дефицити, защото нито съм невролог, нито съм психиатър - те са лекарите. А и резултатите от тяхната работа и препоръките ми помагат, защото е напълно възможно да са видели неща, които аз съм пропуснала, а най-важното е пациентът да получи възможно най-полезната за него терапия, а не да се упражняваме в "игра на психиатър". И да не излезе, че съм против психолозите, има и достатъчно много кадърни психолози, които обаче си спазват рамката на правомощията и не се изхвърлят с диагнозите, особено с по-сериозните.

 Ако си психолог и си се почувствала засегната, моля за извинение, не е насочено лично към теб.

# 58
  • Мнения: X
Andariel е права по същество - диагнозите ги поставят психиатрите, останалите (психолози, педагози, логопеди, терапевти разни и т.н.) могат само да насочат вниманието на родителите към евентуален проблем и да препратят към психиатър, но не и да поставят диагнози, предписват успокоителни и да плашат гаргите. Не знам що скочихте.

# 59
  • Мнения: 3 371
Сбъдваща мечти, аз какво по-различно казах??? Да написах някъде, че психолозите диагностицират???

Андариел, да, завършила съм психология/не в Бг/ и освен това имам и медицинско образование /от 1988 година и след това 2 години Медицински Университет /. Имам право да консултирам. Никога не съм си позволила да диагностицирам и стресирам когото и да е било и да, отвратително е някой да ми казва  - имаш много здраве.

пс. някак твоето ми прилича на това за завърша география и после да се преквалифицирам за година и половина  в адвокат и да пръскам знания, смятайки се за най-компетентния на света.

Последна редакция: сб, 05 авг 2017, 14:35 от A Walk to Remember

# 60
  • София
  • Мнения: 9 826
Като майка на дете с увреждане, което след две години ще е на 18 и  ще бъде възрастен с психично заболяване, тази тема ме довежда самата мен до депресия-не, ами не знам до какво вече.
Няма грижа за хората с психични заболявания в България. Ако нямат близки, които да са постоянно до тях, тези хора стават опасни за себе си и за околните. Не винаги, разбира се, но в много от случаите. А тези близки, нали се сещате, ако са в сила природните закони, си отиват от тоя свят преди децата си. И децата, нищо че са на по 40-50 години, остават буквално да тежат на плещите на братя, сестри, братовчеди. Ако имаше разумна социална политика, нямаше да лягам вечер с мисълта ако тая нощ се гътна , то какво ще стане утре с дъщеря ми. Или ако се разболея и чисто физически не мога да я обгрижвам. Ще си ходи по улиците лятото с пуловер, зимата- по тениска, както някой беше написал, докато не я блъсне някоя кола или нещо от сорта. Звучи ужасно, но филмираният ми мозък само това може да измисли.
Първия път, когато приятелка- майка на дете с увреждане, ми каза, че иска детето и да умре преди нея, направо онемях- що за ужасия изрича тая жена. Сега не мисля така.
 

# 61
  • Мнения: 474
Не знам защо си мислите, че в Канада и изобщо в страните от белия свят диагнозите се лепят ей така, за добър ден и децата се тъпчат с лекарства. Просто не е вярно и е леко дразнещо Трите семестъра да раздават квалификации и да омаловажават цял един процес на диагностициране, утвърден и работещ от десетилетия и томв развита държава. Досега съм виждала едно дете на лекарства и то майка му искаше да му ги предпишат, защото изобщо не можеше да се концентрира. Детето сега е отличник, и майката беше медицинско лице - супер нърс.
Иначе около мен има диагостицирани деца и юноши и диагнизите им са абсолютно точни. Никой няма да се хвърли да диагностицира ей така, защото това са пари, това са ресурсни учители, пенсии след 18 години и какво ли още не и държавата няма да тръгне да разпилява пари.
Много често самите родители търсят помощ - не винаги се касае за заболяване - има ситуации, които се преодоляват сравнително лесно със съвместни усилия на учители, психолози и родители и без диагнози.
Не знам от къде тръгва този мит, че на "Запад" децата се диагностицират с какво ли не от когото и да било и ядат хапчета като бонбони.
Когато имат диагноза наистина са функционални само с лекарства. Гледах скоро един филм за работещи вече хора, които цял живот са жили с хиперактивност или нещо друго - ами самите те си казва, че без лекарства не им се получава и имат много проблеми, включително с правосъдната система, ако не си пият лекарствата. Това си е болест - все едно да не си пиеш хапчетата за кръвно, за да направиш добро впечатление на кака Пенка.

# 62
  • Мнения: 12 473
Мохито, точно ХДВ-то си я приписват на кого ли не и масово и напълно излишно ги тъпчат с уж необходими лекарства.

# 63
  • Мнения: 474
Това в България ли? Аз имам съсвем други наблюдения. ВЕче обясних такива диагнози колко пари гълтат. Никой не ги поставя с лека ръка и не ги поставят учителки и психолози. И имаш право и на друго мнение и т.н. Пипа се много внимателно. На приятелката ми синът й е с диагноза Аспергер - отне 2-3 години, докато поставят диагноза.

# 64
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Не очаквах в тема за психично болни хора да прочета спорове и грозни думи между колеги-психолози. Моля, вразумете се всички!  Peace  Нека бъдем полезни в тази толкова важна и значима тема. Има какво да дадем - и като съпричастност, и като човешко отношение, и като съвети към близките, и като информация, с която разполагаме в качеството на практикуваната от нас професия. Така отстрани сигурно някои си казват, не без основание, "ако това са психолози - здраве им кажи!". С раздуто его, тънкообидни, нетактични, многословни за няма що... да не обиждам и аз от своя страна.

Андариел е права относно това, че психолозите в общия случай не са лекари, не са медицински лица и като такива нямат право да изписват лекарства и да поставят диагнози. Могат да насочат лицето към конкретен друг тип психично-здравен специалист /психиатър, невролог, психотерапевт, клиничен психолог, фамилен терапевт, трудотерапевт, социален работник, медицинска сестра и каквото прецени, в зависимост от случая на човека/. Могат да имат съмнение или дори да бъдат сигурни за наличието на даден синдром, състояние или диагноза, следствие проведен разговор, наблюдение, консултация и снета анамнеза, а ако се касае за типични психични и емоционални състояния, като тревожност, депресия, панически пристъпи, ОКР и други, има право  Peace  да направи тест или специфичен въпросник, за да разбере степента на проявлението им. Все пак в пълномощията му е да реши дали се касае за лека, средна или тежка депресия, за депресия без психотични симптоми или за такава с такива симптоми, и т.н. Да не изпадам в излишни подробности, разбрахте мисълта ми.

По темата: аз смятам, че е крайно време в България да се работи върху преодоляване на стигмата, която тегне върху психичните заболявания и разстройства  Peace

Да поясня, с извадка от Уикипедия, свободната енциклопедия:

Стигма (на гръцки: στίγμα — знак, клеймо, татуировка, петно) има различни значения, едно от които е:

Социална стигма - силно обществено неодобрение, базирано или кодирано във външни белези, обществено отхвърляне и маркиране (в небуквален план).

Понастоящем обществените нагласи са крайно негативни и отхвърлящи. Затова е редно да се осъществява редовно информиране относно различните психични заболявания и състояния. Добре би било психично-здравната култура на цялата общественост да се повиши. Още от ранна училищна възраст да има някаква включеност на тематиката. Да се работи и с родителите, например по време на родителски срещи или когато се провеждат училищни съвети. Начини има. Просто трябва да се работи в тази насока. С тази дейност спокойно могат да се заемат училищните психолози, както и учителите по психология, логика и философския цикъл, класните ръководители, учителите по биология, ако последните са подпомогнати от психолога в училище.

Важно е да се знае, че повечето психични разстройства се повлияват благоприятно с помощта на: медикаментозно лечение /при необходимост/, психотерапия, консултации с психолог или друг специалист, силна подкрепа от страна на близките - семейство и приятели. Важно е да се знае, че психичната болест невинаги е доживотна присъда, нито състояние, при което е немислимо да се работи, функционира и живее нормално. Важно е да се знае, че някои психични разстройства отшумяват и са епизодични, единични прояви, докато други са хронични и остават за целия живот. Важно е да се знае, че цялото общество може да помогне и да подкрепи психично болните и техните семейства.

Последна редакция: нд, 06 авг 2017, 11:49 от Tatti

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595

Хората вече са го измислили как да се подобри качеството на живот на психично болните, на техните близки и на обществото като цяло. Първо, става с пари и то целево в обучение и звена, които пряко работят с болните и техните семейства, също и да обучават други специалисти,примерно учители, мениджъри и т.н. Второ, да има работни места, подходящи за хора с психични заболявания, защото най-добрата терапия е смислената работа - всеки иска да се чувства полезен, можещ и знаещ. Трето, да се осигури помощ отвън - нещо като асистенти, които да помагат на болните да се справят самостоятелно, включително да живеят самостоятелно. И това вече е измислено - според състоянието хората се обучават, тренират дори, как да се справят в ежедневието, дори за елементарни неща, ако трябва, защото понякога е предизвикателство хора с определено заболяване да си измият чинията, да се сетят, че трябва да отидат до магазина за хляб и т.н. А за кризисни състояние да има лечебни заведения и рехабилитация, дори от затворен тип, докато хората се стабилизират. Никой не иска хора в криза да ходят по улиците, защото се случват всякакви инциденти. На мен също ми се е случвало в градския транспорт да изпитам съвсем неподправен страх от човек във видимо неадекватно състояние, и здравият ми разум да се бори с този първичен страх, защото няма как да предвидя как ще се държи този човек, не зная дали е болен, дрогиран или нещо друго. И в такива моменти осъзнавах, че колкото и ужким да зная как трябва да се държа (спокойно), то това е много трудно, защото инстинктите надделяват.
Та, всичко си е измислено, само трябва да бъде наистина направено, а това до голяма степен зависи от отговорните фактори. Има и пациентски организации, НПО-та и какви ли не още организации, които точно защото са организации, имат лостове да поискат и да изискат промяна. Поотделно не става.

Последна редакция: нд, 06 авг 2017, 11:44 от Tatti

# 66
  • Мнения: 474
Съществуват все пак някакви базови критерии за нормалност , които са напълно видими и разпознаваеми. Примерно на 40 градуса човек, облечен с две-три якета, човек, който спори с въображаеми противници, човек, който повтаря все едни и същи фрази през 10 минути и много други такива лесно различими симптоми.

# 67
  • Мнения: 9 152
Е, да, разбира се, такива фрапиращи случаи са ясни Simple Smile

# 68
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
това къде, в Канада ли или тук?
а всъщност психолозите могат да си гледат работата с диагностиката - те имат право само да строят хипотеза за диагноза. Диагнози по справочника могат да слагат само лекари, в случая детски психиатър и детски невролог. Психологът може да има много здраве.

Това може и да важи за България, но не е навсякъде така. За Канада няма представа,  но тук диагнозата за ХАДВ и аутизъм на деца се поставя в определено институция, от екип от специалисти, сред които не присъства психиатър. Присъстват педиатър и психолог.

А пък темата за "свръхдиагностицирането" не е толкова елементарен и едностранен въпрос. Точно подобни внушения пречат на родителите да търсят подкрепа и помощ за децата си. Реалнистта е, че много деца се диагностицират късно, някои чак като възрастни.  А че има некоректно и некомпетентно диагностициране, сигурно има.

И накрая,  мястото на аутизма и ХАДВ, въобще не е в тази тема.

# 69
  • София
  • Мнения: 62 595
И тук е от екип, дори го описах по-назад в темата, ама май е забърсано - в София има поне две болници, в които се прави обследване от детски психиатър, детски невролог, психолог и логопед, ако лекарите решат, могат и други специалисти да включат и други изследвания.
Да, въпросът със свръхдиагностицирането не е еднопосочен и еднозначен и до голяма степен зависи от професионалните разбиания на специалистите. Или от прости принципи на определянето на критерий - висок или нисък при оценка, това е психофизика вече. А и агентите са не само специалистите, а и родителите, които често отлагат или пренебрегват резултатите и препоръките. В матрицата2х2 имаме 4 изхода според комбинацията на нивата на двата фактора.

От друга страна макар хората с аутизъм да не са психично болни в битовото разбиране, могат да изглеждат меко казано странни като поведение за околните и да бъдат възприети по грешен начин, ама хората наоколо няма как да знаят.

# 70
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Това, което казвам, е че не е вярно, че задължително трябва да има психиатър. Понеже този спор съм го водила и друг път. Явно доста хора в БГ си мислят, че психиатър задължително трябва да присъства навсякъде по света. Което просто не е така. 


# 71
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен това, че по света няма винаги психиатър не означава, че е непременно правилно. Психиатърът вижда неща, които са точно по неговата специалност, а включително аутизмът са за мнение и от психиатър, неврологът и педиатърът не са достатъчни и те нямат психиатричното обучение и опит. В това отношение тук практиката с включватето задължително на тетски психиатър е добра. Може отстрани да звучи страшно, все едно вече си на крачка от психиатрията, но на практика не е така. За мен излишен е педиатърът, ако има детски психиатър и детски невролог - и двамата напълно са квалифицирани, че и отгоре, да оценят развитието на детето.

# 72
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Уф.Ама ти не знаеш какво и как специализират хората по света, че да можеш да прецениш кой в какво е по-добър! Правиш си някакви аналогии с България и специалистите там, които може да са съвсем ирелевентни за други места. В Исландия, в най-добрата институция, която се занимава с диагностика на деца от спектъра и ХАДВ, не работят психиатри. Други са специалистите за това - педиатри и психолози със специфичен профил и специализация.

Последна редакция: пн, 07 авг 2017, 19:30 от ЧеКа

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Уф, в България доматите с колците ги ядем и нищо не знаем! И като е Исландия трябва тутакси да се проснем по очи и да се закълнем в исладския чепик? Исландия си е Исландия - все още никой не я е възкачил на трона на еталона. Сори, ама какъв по-подходящ специалист от психиатъра ще намериш, барабар с всичките специализации, за диагностика на състояния от спектъра и т.н.? Детският психиатър няма как да бъде надминат като квалификация от педиатъра и който и да е психолог - психологът не е лекар, а педиатърът не се занимава с психиатричната част. А детският психиатър има и двете - хем е лекар, хем е специализирал именно психиатрия при децата. 

# 74
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Абе не знам какво ядеш, но точно ти си правиш еталон и решаваш, да ни обясниш как би било най-добре по света, щото в България психиатрите били най-добрите специалисти по аутизъм и ХАДВ.

Исландия е просто пример (и никъде не твърдя като теб, че така трябва да бъде навсякъде) и не е единствената страна в света, където в екипа от специалисти, занимаващи се с диагноза на аутизъм и ХАСД, може да няма психиатър, а е педиатър (дивелопментал педиатър мисля е най-близкото на английски, на български не знам как е).

Тези педиатри специализират и се занимава точно с проблеми в развитието. Developmental disordesrs. Т.е. точно състояния като аутизъм и ХАДВ. Те са тесни специалисти. Това, че ти не знаеш, или че в България няма такива педиатъри с тясна специализация и опит точно с тези състояния, не значи че такива няма.

Водя поредния безсмислен спор с теб. Но явно няма да се научиш, че е много тъпо да говориш за неща, от които очевидно хал хабер представа нямаш. Но то си е за твоя сметка. С най-добри чувства ти го казвам. Пък ти ако искаш се обиждай, ако искаш си взимай поука.

# 75
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, само ти имаш хабер, къде съм тръгнала да се меря с теб! Да, спорът е безсмислен, защото си попаднала на костелив орех и няма нужда да пробутваш номера със снизхождението и поуката и защо изобщо си мислиш, че точно от твои думи да си вземам поука? С това слагам край на емоционаалните ти сигнали към мен, защото повече ме интересува материята по същество.
 Трудно ще изравниш детския психиатър с педиатър по развитийни проблеми. Или си мислиш, че за пръв път чувам от теб за това? Ами, да ти кажа пък аз, жалкоо, че може да няма детски психиатър, сигурно защото им излиза доста по-скъпо, а и детските психиатри са кът като количество изобщо, отколкото педиатрите със специаллизация по развитийни разстройства. Един детски психиатър по подразбиране е специалист по развитийни разстройства, на него това му е част от работата, но педиатър с развитийни разстройства не може да свърши психиатричната част като диагностика и мнение. Проста сметка за тип образование и правомощия. Развиттийният педиатър никога няма да има право да нааправи психиатрична експертиза (освен ако не вземе специалност психиатрия, което  е много трудно), докато психиатърът може да напише становище относно развитийните разстройства. Товва няма как да го оспориш.

# 76
  • София
  • Мнения: 38 209
Стига сте спорили! Темата не е за това.
Психиатри ли, психолози ли...
Още в училище трябва да се провежда обучение какво трябва и не трябва да се прави с психично нестабилни индивиди по улицата. Или, недай Боже, вкъщи.
В България има хиляди деца, които гледат/виждат болен човек вкъщи.
Нас възрастните, кучета ни яли, ама поне за децата нямаше да е лошо да има помощ.
Ама тук нищо няма.

# 77
  • София
  • Мнения: 62 595
И как си я представяш тази работа с обучението в училище? Това да не са правила за уличното движение, че да се обучава в училище? И на какво основание? Има едно просто правило - възрастните да се обадят на бърза помощ или на психиатър, с който поддържат връзкаа, или на ЛЛ на болния. Ако буйства - на полицията. Децата нямат ангажимент към правене на нещо, дори е по-добре нищо  да не правят, а да се отдалечат физически, ако усетят опасност.

# 78
  • София
  • Мнения: 38 209
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.

# 79
  • София
  • Мнения: 9 826
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.
Срещу 30 лв минимум за "сеанс"  , може да се срещне с психолог. А колко хора, грижещи се за болен човек, могат да си го позволят2 И то не е нужно само едно ходене при психолог...Жалка работа сме.
Аз, когато ходех на психолог заради себе си, всъщност говорех основно именно за страховете на здравото ми дете, свързани със сестра и. Не само за страховете, а и за силната, даже прекалено силна връзка помежду им, за моите страхове дали съм адекватна майка и за здравото си дете..С една дума- при човек с психично увреждане в дома, цялото семейство има нужда от подкрепа. Тук, ако това семейство не е финансово напред, подкрепа- няма! А колко семейства са добре с финансите, когато единият член  се грижи за болния и не работи?
Риторични въпроси...

# 80
  • София
  • Мнения: 38 209
Именно за това говоря.

# 81
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако има пациентски организации или НПО-та, които работят по някой проект за помощ на близки на психично болни. И ако лекуващият лекар е готов да отдели време и за близките. Не се сещам за някакви възможности по нашенско, организирани централно.

# 82
  • Мнения: 474
Като не се сещаш е доста безсмислено да се обаждаш един милион пъти в тази тема. Ти лично, знаеш ли как да се отнасяш с психично болен? От опит, не от учебник по неврология или от статия  в интернет. Ти лично, имала ли си такива хора с обкръжението си? Темата е именно за това, а не за дървено философстване.

# 83
  • София
  • Мнения: 62 595
Какъв ти е проблемът? Ти дори не живееш тук, какво те засяга ? Гледай си Канадата! Ако толкова държиш, мога да започна да се отнасям с теб некато с обикновеен потребител, а като към психиатричен пациент. Можеш да си избереш.
А щом толкова любопитстваш - да, случвало ми се е, но не е редно да коментирам. Само мога да кажа, че замалко щях да пострадам.

Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 01:13 от Andariel

# 84
  • Мнения: 474
За препоръчване е да внимаваш с тона и да не съсипваш темата, за да не се наложи да си починеш принудително.
Навсякъде по света има психично болни хора и темата е много просто зададена. Ако имаш нещо да кажеш конкретно, без да се заяждаш с потребителите, просто го направи. Ако искаш само да си изливаш тук перманентно вкиснатото настроение - просто замълчи!

# 85
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Разбира се, че мога да оспоря твърдението, че дивелопментал педиатърът не може да оценява, напише становище и диагностицира развитийните разстройства като аутизъм и ХАДВ. Защото не е вярно. Това му е специалността, чиято същност очевидно на теб не ти е ясна, Андариел. Пък ако искаш се цупи като ти го казвам директно. (Може би е така защото в Бг няма такива специалисти?) Този път линкове няма да ти дам. Ще си ги намериш сама. И следващия път като ти кажа, че пишеш неверни неща, проучи въпроса, преди да ми отговориш. Това е поуката.


Сори за отклоненето към всички, които са за съвсем друго в темата....


 



Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 01:30 от ЧеКа

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
а, няма как да ме пращаш да си намирам аз! щом казваш че пиша неверни неща, твое задължение е да посочиш верните. Това е поуката. Едната. Втората е, че Исландия не е пъпът на света. Тази държава си има своя организация и си я следва. Аз не съм длъжна да я припознавам като правилна, нито ти имаш право да ми я натрапваш като правилна. Ето, две поуки имаш. И не е  зле да го разбереш, защото не за пръв път излизаш с номера на Мохитото "а пък в Канад:Исландия е така и вие там, в забутаната България, особено ти, нищо не разбираш от цивилизация!. Мерси, достатъчно възрастен човек съм, за да преценявам. Имам от кого да се уча и откъде да си вземам поуки и това са хора, които за мен са авторитети.
И стига вече с тези отклонения, че ми писна и на мен. Едната от Исландия,  а другата от Канада, все едно мисионери и критикари!

# 87
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Стига вече!  Толкова ли низко трябва да падаш, че да извърташ писаното от мен посока "ние тук великите, пък вие там... "

Поведението ти към мен е изключително грозно винаги когато ти кажа, че пишеш неверни неща. Не, не е вярно, че дивелъпментъл педиатър не може да оценява, пише становище и диагностицира аутизъм и ХАДВ, както твърдиш. На исландски няма как, но на английски лесно може да се провери какво предствлява специалността.

И, да, не познаваш Исландия, не познаваш Канада, не познаваш Америка, не познаваш много места по света, не знаеш какви специалсти има там. Затов и пишеш някакви обобщения, които може и да имат смисъл в Бг, но не и на други места по света. За това става дума, а не коя страна е по- по- най, както се опитваш да го извъртиш....

Толкова и от мен...

Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 03:49 от ЧеКа

# 88
  • Мнения: 4 239
                   Чета ви споровете и направо ми идва да ви изкрещя да се приземите! Защото сте отлетели много високо от проблемите на "обикновения потребител" и като специалисти реално не давате насоки по темата!
                    Имате ли представа как обикновения човек, средно образован, средно интелигентен, със средни финансови възможности се ориентира как да се справи със свой или на член от семейството му проблем с акъла? Умишлено го пиша "проблем с акъла", защото така се поставя диагноза по народному.  От къде трябва да тръгне, с какъв специалист да се срещне, каква стигма трябва да преодолее /защото е голяма и никак не бива да се пренебрегва/,  каква е реалността в България, как се справя този средностатистически българин, който не е имал щастието да учи психология и медицина?   От моята камбанария виждам, че не знаем как да се справяме. Принципа е "проба-грешка".  Не знаем как и към какъв специалист трябва да се обърнем - току сме чули за някое светило и сме се насочили към него, пък то няма как да му изискаме СV, за да сме наясно може ли да помогне, какви са му правомощията... 
                 А пък когато стане дума за окръжаващата ни среда, смятам, че изобщо не сме подготвени как да се отнасяме. По-страшното е, че май и не искаме да се научим, а предпочитаме да се правим, че не забелязваме проблема или ако можем - бягаме. Ако сме притиснати от обстоятелствата, най-много да промърморим /ако посмеем/ човека да се обърне към "специалист" (по възможност специалист по всичко - с една такса за услугата).
                   

# 89
  • Мнения: X
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.
Мисля, че по повод вашия дядо съм споменавала, че баща ми почина от Алцхаймер. За това време майка ми буквално се стопи и имаше моменти, в които бях сигурна, че тя ще си отиде преди него. После 2-3 месеца след смъртта му тя спеше по 12-14 часа на ден. Където седнеше, там заспиваше.

Валенце, много ми се иска да измисля нещо, което да е ефективно решение на страховете ти. Но...живот...

# 90
  • София
  • Мнения: 62 595
ЧеКа, искаш последната дума да бъде твоя? Ок, нека да е твоя, но низкото падане е твое. Не си алфата и омегата на знанието, също както и аз не съм, но и не съм длъжна да се съгласявам с теб, само защото ти така твърдиш, че било тук и там. Ще ми позволиш ли великодушно?

Психиатърът и неврологът могат да кажат най-добре. Но има някакъв неимоверен страх от това да се потърси консултация с психиатър, включително като роднина на човек "не с акъла си". И този страх е, че обикновеният човек ще бъде "обявен за луд". Психиатърът е лекар като всеки друг, а останалото е стигма, стереотипи и излишни страхове. Неслучайно в клиниките работят психиатри и невролози, включително при дегенеративните заболявания като Алцхаймер и доста други (а те се водят неврологични, а не психиатрични), защото пациентите изпитват и психични изменения. Тук също и с клиничен психолог може да се направи консултация от самия роднина или близък как той да се държи. Но това за близките хора. Като трето лице, най-често комшия единственият начин е чрез институциите, ако отклоненията в поведението се изразяват в агресивност, събирачество и т.н. Няма друг начин, защото обикновен човек не може да се справи с такива състояния, то и не е нужно да поема такава отговорност. Адвокат или самостоятелно ръчкане на институциите да направят нещо в интерес на безопасността на жителите на блока.

Няма какво да си кривя душата, ако няма някое НПО или проект по работа с близки на болни, или самоорганизирали се групи за самопомощ на близки на болни, няма как да се получи безплатна помощ. Понякога самите психиатрични болници работят по проекти, свързани с качеството на живот на пациентите и близките им, но и те го правят безплатно за ползващите тази помощ, докато свършат парите по проекта. После всичко си заглъхва.

# 91
  • Мнения: 3 371
Андариел, направо не спираш, не спираш, не спираш...Нали знаеш кой има право на последна дума/предполагам, де/.

Кога успяваш да почиваш, да работиш, имам чувството, че само дебнеш някой да напише нещо и да го изядеш с парцалките.

                   Чета ви споровете и направо ми идва да ви изкрещя да се приземите! Защото сте отлетели много високо от проблемите на "обикновения потребител" и като специалисти реално не давате насоки по темата!
                    Имате ли представа как обикновения човек, средно образован, средно интелигентен, със средни финансови възможности се ориентира как да се справи със свой или на член от семейството му проблем с акъла?
                   

Имам представа - трудно, много трудно. Просто е в капан. В капана на липсата на съдействие институциите, на безсилието си , на страданието си.

# 92
  • София
  • Мнения: 62 595
сега ти какво искаш от мен? Идваш за някакъв реванш ли? Кажи, кое от написаното от мен не е вярно, кое е вярното и да приключим с емоциите. Ако толкова живо те интересува личността и живота ми, можеш да пуснеш отделна тема. Нали си професионалист, какво толкова си се захнавала с мен? Изкажи мнение по същество, а не емоционално към личността ми.

Какво по-различно от мен ще напишеш за това как обикновените хора да се справят, ако имат болни или по някакъв начин близък контакт и им се налага да живеят покрай човек "не с акъла си".

# 93
  • Мнения: 3 371
Андариел, повярвай, ама изобщо не се интересувам от личността ти, нито пък съм моля, другарката, че да седна да ти задрасквам с червено кое не ти е вярно. Просто желанието за самоутвърждение и  компетентност  леко започва да излиза от рамки и става малко като с гащите на Ша - направо крещи 'знам, мога и искам всички да го знаете'. По няколко пъти, за по-сигурно Simple Smile

Имаш много знания, четох те с удоволствие на места, само моля, удряй по една спирачка тук-там.  bouquet

# 94
  • София
  • Мнения: 62 595
Давай червения химикал, мога да понеса,спокойно, стига да е по същество.
В момента изпадаш в групово поведение с ЧеКа и Мохито - като професионаист се сещаш какво имам предвид. А както и да изглежда отстрани моето поведение, то си е мое и пиша това, което реша. На един му е много, на друг му е малко - всеки си го възприема и интерпретира както му идва отвътре. Едва ли очакваш да приема насериозно нечие поучение, особено изказано в състояние на спор, който дори не е по същество, а са намесени някакви лични пристрастия. Психолог си - знаеш, че няма как да повлияеш положително на някого, когато се изказваш по начина, по който го правиш в момента. Simple Smile

# 95
  • Мнения: 24 467
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.
Срещу 30 лв минимум за "сеанс"  , може да се срещне с психолог. А колко хора, грижещи се за болен човек, могат да си го позволят2 И то не е нужно само едно ходене при психолог...Жалка работа сме.
Аз, когато ходех на психолог заради себе си, всъщност говорех основно именно за страховете на здравото ми дете, свързани със сестра и. Не само за страховете, а и за силната, даже прекалено силна връзка помежду им, за моите страхове дали съм адекватна майка и за здравото си дете..С една дума- при човек с психично увреждане в дома, цялото семейство има нужда от подкрепа. Тук, ако това семейство не е финансово напред, подкрепа- няма! А колко семейства са добре с финансите, когато единият член  се грижи за болния и не работи?
Риторични въпроси...

Според мен това, което държавата НИ е длъжна да направи, е да вкара психологическата грижа /консултиране, терапиране/ към финансираните от НЗОК услуги в доста случаи. Защото тази грижа често пъти е изключително необходима и единствената, която би имала ефект за някои състояния. Т.к. не всичко е лекарства, а има случаи, при които те следва дори да се избягват или да се поне намалят до минимум. А от  такава грижа често имат нужда /остра, при това/ точно близките на болния човек. Дори те могат сами да развият психични проблеми, именно поради нуждата постоянно да живеят с него.
Същото важи и за логопедичната услуга, която се заплаща също в почти всички случаи у нас от физическите лица, имащи нужда от такава /родителите на децата най-често/.
Таксите не са високи, но са непосилни за повечето хора у нас. А се иска не еднократно посещение, а цикъл, който е продължителен, особено при терапията. И затова те избягват тези услуги. Дори не заради стигмата толкова. Тя вече не е така явно налична в обществото ни. Но то продължава като цяла да е изключително бедно, живеещо на ръба на оцеляването.

# 96
  • София
  • Мнения: 62 595
така е, когато се вкара по ЗК, и изобщо по здравно осигуряване, частно застрахованне и т.н., тогава нещата ще се регулират, защото човек ще може да си вземе направление за психолог или друг терапевт и касата или осигурителният фонд ще платят. На доста места този вид помощ са по здравна линия, а не са в нищото, както е у нас.Включително за моята професия ще е ок да е по здравна каса, защото при някои дегенеративни заболявания се нарушава паметта, вниманието и т.н.и това е вече за логопедична терапия, а психологът се грижи за душевното му състояние и моттивация. Това е част от лечението и е редно да е в здравните услуги и по здравна каса.

# 97
  • Мнения: 3 371
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.
Срещу 30 лв минимум за "сеанс"  , може да се срещне с психолог. А колко хора, грижещи се за болен човек, могат да си го позволят2 И то не е нужно само едно ходене при психолог...Жалка работа сме.
Аз, когато ходех на психолог заради себе си, всъщност говорех основно именно за страховете на здравото ми дете, свързани със сестра и. Не само за страховете, а и за силната, даже прекалено силна връзка помежду им, за моите страхове дали съм адекватна майка и за здравото си дете..С една дума- при човек с психично увреждане в дома, цялото семейство има нужда от подкрепа. Тук, ако това семейство не е финансово напред, подкрепа- няма! А колко семейства са добре с финансите, когато единият член  се грижи за болния и не работи?
Риторични въпроси...

Според мен това, което държавата НИ е длъжна да направи, е да вкара психологическата грижа /консултиране, терапиране/ към финансираните от НЗОК услуги в доста случаи. Защото тази грижа често пъти е изключително необходима и единствената, която би имала ефект за някои състояния. Т.к. не всичко е лекарства, а има случаи, при които те следва дори да се избягват или да се поне намалят до минимум. А от  такава грижа често имат нужда /остра, при това/ точно близките на болния човек. Дори те могат сами да развият психични проблеми, именно поради нуждата постоянно да живеят с него.
Същото важи и за логопедичната услуга, която се заплаща също в почти всички случаи у нас от физическите лица, имащи нужда от такава /родителите на децата най-често/.
Таксите не са високи, но са непосилни за повечето хора у нас. А се иска не еднократно посещение, а цикъл, който е продължителен, особено при терапията. И затова те избягват тези услуги. Дори не заради стигмата толкова. Тя вече не е така явно налична в обществото ни. Но то продължава като цяла да е изключително бедно, живеещо на ръба на оцеляването.

Ама държавата трябва да субсидира обучението, специализациите и заплащането на такива специалисти.

Аз не смея да се нарека професионалист, защото идеята ми беше да надградя медицинското си образование/беше грехота да го закача на стената при крещяща нужда от кадри/, с цел да помогна на случаи/в мн. число/ в семейството, и на няколко близки около мен, абс безвъзмездно. Виждам какво им струва в лутането да намерят първо лекар, след това психологична помощ, вкл. и във финасов аспект. Ако мога, помагам. Толкова.

# 98
  • Мнения: 24 467
така е, когато се вкара по ЗК, и изобщо по здравно осигуряване, частно застрахованне и т.н., тогава нещата ще се регулират, защото човек ще може да си вземе направление за психолог или друг терапевт и касата или осигурителният фонд ще платят. На доста места този вид помощ са по здравна линия, а не са в нищото, както е у нас.Включително за моята професия ще е ок да е по здравна каса, защото при някои дегенеративни заболявания се нарушава паметта, вниманието и т.н.и това е вече за логопедична терапия, а психологът се грижи за душевното му състояние и моттивация. Това е част от лечението и е редно да е в здравните услуги и по здравна каса.

Не знам как е решен този въпрос по държави. Но определено смятам, че това е начинът. Тъй като лечението на определени страдания не изисква само медикаменти и лекари, завършили специалност медицина. Има куп съпътстващи или дори основни, дейности, които се предоставят от специалисти, които не са лекари, но са не по-малко необходими.
У нас, смея да го напиша, т.к. имам личен опит, липсва регламентация и реализация на програми на съпъстващите и палеативни грижи за болните. Оставени изцяло на събдата си.
Същото е с психичните заболявания, за които дори не е задължително медикаментозно лечение или то е част от лечението, но никак не е достатъчно - депресии, фобии, неврози, хранителни и сексуални разстройства и т.н. - те биха се повлияли изключително добре от една навременна, но и достатъчна специализирана психологическа грижа, оказана от професионален психолог.
Същото е и за логопедите. Маса деца имат проблеми и необходимост от такава помощ. Обаче разполагат с един час седмично в компанията на училищния логопед /където има и то не за всички, а само за "по-сериозните" случаи/, което  често пъти е безкрайно недостатъчно.

Цитат
Ама държавата трябва да субсидира обучението, специализациите и заплащането на такива специалисти.
Нали има държавни поръчки в нашите университети за тези специалности? Дипломират се хора всяка година.
Но държавата е длъжник и на образованието откъм организирането на практики и стажове, както и откъм контрол на качеството на продукта. Голям длъжник! А това има пряка връзка с темата ни за псическото здраве и отношението и реакциите към онези, при които то страда.

# 99
  • Мнения: 3 371
Десетина се дипломират, от тях една част стават така модерните коуч Rolling Eyes, останалите се разделят на отворили частна практика  или приели работа в дневни центрове и тн/ предложиха ми работа в такъв за 500 лева/. Предпочетох да остана да помагам безвъзмездно.  Струва ми се подигравка такова заплащане.

# 100
  • София
  • Мнения: 62 595
В държавните вузове и сегаа има държавна поръчка за такива  специалисти, така че държаватта и сега финансира обучението на поне част от специалистите поне в определени професии. Има и платено обучение, а след завършването си е чисто самофинансиране всяко повишаване на квалификацията (освен ако не хване някакво обучение по някой проект, та да му излезе безплатно или с голямо намаление). Това вече зависи от всеки терапевт как вижда специализацията и развитието си и дали може да си позволи да си плаща допълнителните квалификации.

Засегнатото в темата за близките и пациентите е въпрос на държавна организация и регулация от всяка гледна точка, включително финансова, на видовете терапевтични услуги, кой има право да ги ползва и кой плаща за тях. Нещата са прости, но по някакви причини не се правят. Така, както човек с физическо заболяванее  поне понякога има право да вземе направление за рехабилитация, така и за психично болните и техните близки трябва да има направление за терапевтична помощ/рехабилитация.

# 101
  • Мнения: 3 371
............... така и за психично болните и техните близки трябва да има направление за терапевтична помощ/рехабилитация.

Ей това последното, хич не го виждам как става Peace

За такава помощ си плащат /както някой писа, по мин 30 лева на сеанс, че и по 50/.

А има буквално крещяща нужда от кадри съпорт.

# 102
  • Мнения: 24 467
............... така и за психично болните и техните близки трябва да има направление за терапевтична помощ/рехабилитация.

Ей това последното, хич не го виждам как става Peace

За такава помощ си плащат /както някой писа, по мин 30 лева на сеанс, че и по 50/.

А има буквално крещяща нужда от кадри съпорт.

Ми проблемът е, именно, че не става. Това обсъждаме - трябва да се покрива от касата при нужда. Понеже повечето хора не могат да покрият такъв разход, а той си е необходим. Като не го покрият, проблемът си се задълбочава, докато стигне до размери и дълбочина, налагащи вече нужда от психиатър и принудително лечение или до посегателства върху чужд или собствен живот и/или здраве и/или имущество.

# 103
  • София
  • Мнения: 62 595
Там е работата, че никак не става. Затова писах, че е късмет, ако пациенти или техни близки хванат терапия към някой проект на болница или НПО, но това се случва рядко. Този вид терапии са оставени в нищото и затова хората плащат на частно. Ако погледнеш дори в болниците има ценоразписи за този вид услуги, защото касата не ги покрива. Докато е в остро състояние и по клинична пътека, болницата предлага някакви терапии, но в момента, в който пътеката свърши и пациентът е изписан, но иска да продължи с някаква терапия, веднага се минава на ценоразписа, ако тази терапия се предлага на "външни".
Не е въпросът в кадрите - кадри има, но хората не искат да работят за без пари или за ужасно символично заплащане, защото все още токът и хлябът не са ги направили безплатни. Затова част от тях стават коучове.

# 104
  • Мнения: 3 371
....веднага се минава на ценоразписа,

и както е в онази безумно тъпа реклама  - и, к'во прайм сега със сметката Mr. Green

# 105
  • София
  • Мнения: 62 595
Именно. И като в приказката - битият - бит,... сещаш се нататък.

# 106
  • Мнения: 3 371
Именно. И като в приказката - битият - бит,... сещаш се нататък.

С две думи - затворхме кръга. По Илф и Петров - /Остап Бендер/:  Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.

А имаше навремето/сигурно още се намира, де/, една чудесна книжака -'Поговори с мен, докторе'. Цитирам, е за ' ...човешките преживявания, отношенията между хората, значението на човечността в отношението между лекар и болен.'. Ех, мечти, мечти....

# 107
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, и именно заради това трябва пациентските организации, и всички други организации, на които им е работа да защитават правата на пациентите, да се хванат и да си свършат тяхната част от работата - да започнат да изискват от държавата да осигури в някакъв обем терапевтична помощ извън болничното лечение при епизоди. Няма кой друг да го свърши, защото на никоя държава ии здравна каса не й се дават допълнително пари, но от друга страна всички пациенти са здравноосигурени и имат право на поне минимална извънболнична помощ. така са постигнати нещата и в други държави, явно това е единственият начин - детето да заплаче, за да му дадат да яде. Човешкото отношение си е човешко отношение, но тук става въпрос за мащаб и организация, и то съвсем прозаично - нужди на пациентите и близките-пакет терапии-финансиране. Правилата са прости и важат за всяка система, защото здравеопазването също си е система и като такава се подчинява на тези закони. Можем да се храним с вяра колкото си искаме, но в реалния свят нещата не стоят само с вярата.

# 108
  • Мнения: 3 371
Няма как да стане , Анди. Ключовата дума е  - пари.

Едните не искат да работят за смешни пари, защото е обидно/Майка Тереза почина и такива като нея са единици/, а  другите искат нормирана минимална ставка. Болните и близките са притиснати някъде между всичко това и из/оставени /особено ако нямат средства/ на самооправяне и спасение, каквото стане и както е рекъл Аллах, Юда, Буда...

Дори да стане някаква магия , ще има минималистичен пакет съпорт, който изобщо няма да е достатъчен, защото нищо не се изчерпва в 5 или 10 срещи. Продължителната работа е дълъг, тежък , труден и изискващ много енергия и отдаване процес и не знам колко ще са желаещите след някакъв пакет да го продължат pro bono/или да дарят професионализъм/.

# 109
  • София
  • Мнения: 62 595
Така са поставени нещата, а парите са в държавата. Всички плаащаме здравни осигуровки, а психичните заболявания са като всички други заболявания и хората трябва да се лекуват. Не може само да се кара на влизане-излизане в болница при криза, стабилизиране, предписване на лекаства и оправяйте се както си знаете. Трябва и трудова терапия, трябва и психотерапия... и всичко това е от полза за цялото общество, вместо да гледаме за психо-наркоман, който нанася тежки телесни повреди на случайни минувачи или да гледаме как хора в неадекватно състояние скита по улиците, защото вече нямат близки или близките са толкова изтощени от всичко, че са почти полудяли те самите. А хората с интелектуална недостатъчност какво да правят, или с по-тежки прояви на синдром на Даун? Те също са уязвими, защото ако нямат близки или някой, който да се грижи за тях, в един момент също може да се окажат на улицата и да има още питанки "как да се държим". Без грижа човек регресира, дори здравият.
Сега и минимален пакет няма.

# 110
  • Мнения: 24 467
...

Дори да стане някаква магия , ще има минималистичен пакет съпорт, който изобщо няма да е достатъчен, защото нищо не се изчерпва в 5 или 10 срещи. Продължителната работа е дълъг, тежък , труден и изискващ много енергия и отдаване процес и не знам колко ще са желаещите след някакъв пакет да го продължат pro bono/или да дарят професионализъм/.
И това стига на първо време. Все е нещо - ориентир, помощица.
Като всяка болест, и тази иска адекватно и навременно лечение.
Добре е да се проумее, че отдавна лечението не е само лекарства.

# 111
  • Мнения: 1 998
 Темата живо ме интересува - лично съм засегната от този проблем. За съжаление е много обширна и има много подтеми. Прочетох всички мнения, почти. Пропуснах споровете за диагностициране, професионални обиди и заяждания. Не открих моя казус - какво се прави когато имаш работа с възрастен човек, роднина, близък, съпруг и той категорично отрича, че има проблем и отказва лечение, консултации с професионалисти. Вреди на себе си, до степен да застрашава живота си, отношенията в семейството са меко казано критични, децата - вече пораснали- не знаят как да реагират, а поемат отговорности за родителя. Или поне се опитват. Съпругата вече на антидепресанти, до такава степен вдигнала ръце от проблемите, защото не знае какво да прави.
  Та въпросът ми е за отричането на болестта. Също както при наркоманите и алкохолиците, които отричат, че имат проблем. Какво може да направи страничен човек и може ли изобщо по някакъв начин да покаже на болния, че е болен?! newsm78

# 112
  • София
  • Мнения: 62 595
Викаш психиатър под прикритие вкъщи.

# 113
  • Мнения: 3 371
..... какво се прави когато имаш работа с възрастен човек, роднина, близък, съпруг и той категорично отрича, че има проблем и отказва лечение, консултации с професионалисти. ....

Аз не бих викнала психиатър под прикритие  Peace
За такива лица, всеки в лекарска престилка/или външно, непознато лице/ е подозрителен. Каква е причината да отказва консултация - съмнения в компетентност, съмнения в близките, друго?



Бих задала следните въпроси/но аз не съм лекар все пак!/ : години, общо състояние, начин на живот, съпътстващи заболявания, професия и клиника на болния към момента/какво отрича, какво виждат близките, ориентиран ли е за време и място и т.н /. Може при събиране на информацията да с е окаже , че е необходима консултация с друг специалист. Личният лекар какво казва по проблема, споделен ли е с него?

Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 22:27 от A Walk to Remember

# 114
  • София
  • Мнения: 62 595
Не знам, може и така да е, поне по процедура. Според мен стигне ли се до такова опасание, инстинктивно обектът на описанието усеща, че нещата не са наред, и ако отиде на лекар, ще го накарат да се лекува и изобщо ще му се преобърне всичко в главата. Някакъв инстинкт за самосъхранение ли, нещо подобно.
 Наистина, какво може да се направи, щом отказваа преглед и не е добре да се извика психиаттър род прикритие? Дори роднината сам да се срещне с лекар и да опише ситуацията, редно ли е да влиза в роля, която не му е присъща?

# 115
  • Мнения: 3 371
Не знам, Андариел, за мен  така по интернет и общи приказки е смешно да се предлага каквото и да е.
--------------------
Имам близки, съпругът се оказа с болест на  Пик, имаше подобно поведение.  Peace.

# 116
  • София
  • Мнения: 62 595
така е. ако беше за мой близък,, при всички случаи щях да се срещна с психиатър и да разкажа каква е ситуацията, а той да каже какво ее най-добре да се направи. той е лекар и това му е работата - да се сети и за някакви потенциални органични проблеми, и да отсее психиаричните.

# 117
  • Мнения: 1 998
Каква е причината да отказва консултация - съмнения в компетентност, съмнения в близките, друго?
Точно това е отричането на болестта - Нищо ми няма. Чувствам се добре.
Когато му описваш симптомите, той казва: Това са глупости. Няма такова нещо.
    Става въпрос за съпруга ми, на 52 г. с много заболявания. Аз и не очаквам медицинска помощ по интернет. Надявах се някой ако е преживял подобно нещо да ми даде съвет, или психолог, четящ тук. Как да се държа в такива ситуации. Иначе и той и аз посещаваме психиатър, има изписани лекарства, които пие, но като изпадне в криза ги изхвърля и крещи: "Няма да ти ходя при лекарката, пий си ги тези лекарства сама!"
  Но при психиатъра трябва да се ходи периодично и редовно, а той не иска.
  Другото заболяване, което му е от години с все по-задълбочаващи се симптоми, все още не могат да открият какво е. Правят се изследвания, скенери, магнитен резонанс. Проблемът е, че при преумора започва да залита, говора става неясен, запова да не помни какво прави, как се е прибрал. Говоря му : "Не излизай, залиташ, ще паднеш някъде, ще се пребиеш."
Отговаря Нищо ми няма, говориш глупости. И така до 17.07. - падна от стълбищната площадка до долния етаж. ИСУЛ, кома, разбито лице, изместена челюст, избити зъби. Слава Богу, на другия ден вече беше в съзнание, изписаха го след седмица. Други по-сериозни наранявания няма. И от седмица вече спорим по колко и кога да излиза. Да не излиза в големите горещини, да увеличава времето постепенно - Запя старата песен, все едно нищо не се е случило. "Ти ме обиждаш, ти се държиш с мен като надзирател, не съм в затвора, само ме дебнеш какво правя!"

# 118
  • София
  • Мнения: 38 209
Нашия опит с дядото с Алцхаймер е подобен. Излезе и си счупи крака. Тази година започнахме да го заключваме. Иначе аз ходя по доктори /личен, психиатър/, разказвам и купувам лекарства. Така действаме.

# 119
  • Мнения: 24 467
Темата живо ме интересува - лично съм засегната от този проблем. За съжаление е много обширна и има много подтеми. Прочетох всички мнения, почти. Пропуснах споровете за диагностициране, професионални обиди и заяждания. Не открих моя казус - какво се прави когато имаш работа с възрастен човек, роднина, близък, съпруг и той категорично отрича, че има проблем и отказва лечение, консултации с професионалисти. Вреди на себе си, до степен да застрашава живота си, отношенията в семейството са меко казано критични, децата - вече пораснали- не знаят как да реагират, а поемат отговорности за родителя. Или поне се опитват. Съпругата вече на антидепресанти, до такава степен вдигнала ръце от проблемите, защото не знае какво да прави.
  Та въпросът ми е за отричането на болестта. Също както при наркоманите и алкохолиците, които отричат, че имат проблем. Какво може да направи страничен човек и може ли изобщо по някакъв начин да покаже на болния, че е болен?! newsm78

Казваш, че си прочел темата, но явно не си. Това е обсъдено още в самото й начало.
Лично аз дадох пример с преглед от психиатър, представил се за друг специалист пред пациента и изписал лекарства. Самият психиатър каза, че не му е за първи път. И че това е най-лекият начин. Знам какво е изписано по темата за етичността и не ме вълнува ни грам, когато човекът е очевидно зле, налита на бой, има халюцинации и съставлява пречка и опасност за себе си и околните. Често от лъжлива хуманност хората са склонни да изпишат и изговорят куп приказки, от които полза няма. тук етиката е на ръба на проблема и не се знае винаги коя страна е правилната.
Също така си говорихме тук и за мерките по Закона за здравето, когато е необходимо провеждането на принудително лечение в лечебно заведение. Върни се и прочети.
Да "покажеш на болния, че е болен" можеш винаги. Но най-често той няма да се съгласи с теб.  Sunglasses Затова са и мерките по ЗЗ.

така е. ако беше за мой близък,, при всички случаи щях да се срещна с психиатър и да разкажа каква е ситуацията, а той да каже какво ее най-добре да се направи. той е лекар и това му е работата - да се сети и за някакви потенциални органични проблеми, и да отсее психиаричните.
И ние почнахме точно от психиатър, с когото разговаряхме първо лично, без болният да е с нас. Дадох и пример в тази тема как постъпихме в анаголична ситуация. На лекар сама не бих се правила. Като разпитвам и задавам въпроси, какво ще постигна? Пълно нищо. И е изпробвано, при това. Безсмислено в повечето ситуации на реално болни с психози. Нито бих се опитвала да накарам човек, който категорично отказва да се прегледа при такъв специалист, да го направи. Само ще се закучи още повече. Че те повечето си отричат наличието на заболяване или проблем въобще. Затова се постъпва по горния начин.

# 120
  • Мнения: 2 113
Проявите на болестта са толкова тясно преплетени с отработването на емоции, междуличностни отношения и пр. наслагвания, че в тази каша ако предпазиш ситуацията от влошаване - вече си герой.


Това е евтино и полезно:

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=96897& … D0%B2%D0%BA%D0%B0





# 121
  • Мнения: 1 998
Благодаря на всички, ще послушам съвета ви и ще говоря пак с психиатър. И ще обмисля варианта за принудително лечение. Както и за книгата, ще я купя, със сигурност ще ми бъде полезна. БЛАГОДАРЯ! Heart Eyes

# 122
# 123
  • Мнения: 4 585
Благодаря!
Гражданите едва ли знаят, че в психиатричните болници условията и храната са по-лоши от тия в затворите. И места свободни за постоянно настаняване в домовете няма, чакащите са около 70.

# 124
  • Мнения: 105
Благодаря!
Гражданите едва ли знаят, че в психиатричните болници условията и храната са по-лоши от тия в затворите. И места свободни за постоянно настаняване в домовете няма, чакащите са около 70.
Условията далеч не са толкова лоши... поне през последните години.

# 125
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Не съм била в затвора, но наскоро бях в дом за възрастни с умствени увреждания по работа. Условията не бяха лоши, поне видимите материални условия. За храната не знам. Не знам и доколко е грижливо обслужването на онези, които не могат да се обслужват сами или изобщо не могат да се движат, напълно допускам да не е от най-старателните, но и без грижи не са ги оставили, надявам се. Тези, които се движат, изглеждаха нормално за състоянието си, не бяха дрипави или мърляви поне на вид. Без да твърдя, че на болните им е лесно или че на персонала работата му е приятна.

# 126
  • Мнения: 24 467
Благодаря!
Гражданите едва ли знаят, че в психиатричните болници условията и храната са по-лоши от тия в затворите. И места свободни за постоянно настаняване в домовете няма, чакащите са около 70.

Конкретно искам да попитам - от кой дом или болница за психично болни си с такива впечатления. Къде се намира той? Аз съм посещавала само една болница и един дом, но там не е чак толкова мизерно. Далеч съм от мисълта, че навсякъде е еднакво, обаче.
Мои клиенти, чийто син поставихме навремето под запрещение, му намериха дом за настаняване след няколко месечно търсене. Може и да са плащали нещо допълнително - това не знам. Но си е по-добре за всички така, отколкото опасни хора да се скитат където искат и да създават проблеми и опасност за живота и здравето на околните. Техният случай си беше точно такъв. Синът им беше опасност. И това бе най-добрият избор, който можеха да направят.

# 127
  • Мнения: 4 585
    Подадохме документи, и ни казаха до 2 години няма да стане. В защитеното жилище чакат 42, за това с по-строг режим - 32. 32 психично болни трябва да се споминат.
 Не бих снимал и не бих казал нищо лошо за психиатрично отделение или болница, защото следващия път ще ми рекат няма места. Както се случи вече с едно отделение, бил съм груб при предишното изписване.

# 128
  • София
  • Мнения: 62 595
Съчувствам ти. Единственият начин е натиск върху държавата и НПО-тата да се размърдат и да свършат по-сериозна работа от глупави акции по парковете и да съществуват, за да се хранят. Права  и по-добра система и условия се извоюват организирано, а не поединично. Със сигурност има предостатъчно пари по европейските програми, това дари студентите по икономика го учат в предмети за ЕС

# 129
  • Мнения: 46 437
Имам във входа една съседка, на 75 г. е, последните години много се задълбочиха проблемите й и честно казано вече ме е страх. Има една дъщеря, с която никой няма връзка, виждала съм я един единствен път 2005 г. Някой може ли да ми каже на каква болест са следните симптоми - непрекъснато усещане, че някой я преследва и иска да я убие, например домоуправителят бил от 6-то районно (учител е всъщност човекът), щял да идва с група да я убива, това се качи да ни каже една вечер, ще се барикадира, но ако нещо се случи, да знаем, че е бил той. Нищо такова не стана, разбира се, минаха 10 г. от онази нощ.
Изреди целя вход, чак до баща ми стигна, който живее в съвсем друг град и е идвал няколко пъти. Като я попитах откъде пък го познава него, каза, че когато сме правили ремонта (2004-та), той излязъл с група майстори и минавайки покрай нея им прошепнал - Искате ли тази нощ да я убием? Joy
Преди по-трудно се усещаше болестта, можеше да проведе разговор като се държи нормално, с тези истории се отпускаше чак след време, когато се опознаят. Сега като говори си приближава главата до мен, върти я и се фокусира в различни точки по лицето. Направо умрях от ужас последния път...

# 130
  • София
  • Мнения: 62 595
От толкова оскъдна информация могат да се направят много предположения. Със сигурност трябва да я види първо невролог, после и психиатър. Някой най-вероятно домоуправителят, трябва да се зааеме да се свърже с дъщерята и тя да се погрижи за майка си.
Такива прояви на параноя, фантазии и т.н. може да е резултат от много болести - от увреда на мозъка след инсулт, през деменция, алцхаймер, та до психични болести. Много често при болести, свързани с дегенерация на мозъка водят до такива ефекти като подозрителност, параноя, делюзии, несправяне с реалността, които да се припишат на психични заболявания. Затова първо невролог, после психиатър. Тук можем само да хвърляме боб.

# 131
  • Мнения: 46 437
Дъщеря й няма да направи нищо, тя беше наясно със състоянието й, когато се видяхме преди години.
Домоуправителя също.

# 132
  • София
  • Мнения: 62 595
тогава търсите институции по юридически път. Като етажна собственост и затова домоуправителят трябва да участва, нали затова е домоуправител. Ако не се лъжа, тук Джуди може да уточни, има някакъв път, по който да се заведе иск срещу дъщерята да се погрижи за майка си. Ако не става с добро, ще стане с лошо, но жената явно се нуждае от помощ и близките й роднини трябва да се заемат. Вие не можете насила да я заведете на лекар, защото сте никои, а и кой ще плати за прегледите и лечението. Затова по каналния ред с всички достъпни средства. Единствено адвокат или чиновник може да ви каже какво да правите.

# 133
  • Мнения: 46 437
Благодаря, ще говоря с домоуправителя...

# 134
  • Мнения: 6 122
Мен ме е страх от социопати и психопати, защото на тях не им личи, изключително силно манипулативни, но и изключително силно чаровни и пленителни са. Точно това им е най-страшното и немалко хора са пострадали от тях. Гледах наскоро една поредица по Ай Ди Екстра, "Как да (не) убием съпруга си" и там главните герои (убийци) са точно социопати или психопати, а жертвите им са абсолютно неподозиращи за състоянието им и разбира се се прощават с живота си, като резултат. А психото взема солидната им застраховка живот или пари, и имоти. Е, разбира се някои от тях, очевидно не са чак толкова умни и накрая завършват в затвора доживот. Но преди това някои си поживяха с паричките и имотите към 16тина години, преди да ги заловят.

# 135
  • Мнения: 1 460
Имам във входа една съседка, на 75 г. е, последните години много се задълбочиха проблемите й и честно казано вече ме е страх. Има една дъщеря, с която никой няма връзка, виждала съм я един единствен път 2005 г. Някой може ли да ми каже на каква болест са следните симптоми - непрекъснато усещане, че някой я преследва и иска да я убие, например домоуправителят бил от 6-то районно (учител е всъщност човекът), щял да идва с група да я убива, това се качи да ни каже една вечер, ще се барикадира, но ако нещо се случи, да знаем, че е бил той. Нищо такова не стана, разбира се, минаха 10 г. от онази нощ.
Изреди целя вход, чак до баща ми стигна, който живее в съвсем друг град и е идвал няколко пъти. Като я попитах откъде пък го познава него, каза, че когато сме правили ремонта (2004-та), той излязъл с група майстори и минавайки покрай нея им прошепнал - Искате ли тази нощ да я убием? Joy
Преди по-трудно се усещаше болестта, можеше да проведе разговор като се държи нормално, с тези истории се отпускаше чак след време, когато се опознаят. Сега като говори си приближава главата до мен, върти я и се фокусира в различни точки по лицето. Направо умрях от ужас последния път...

Шизофрения. Това са симптоми на шизофрения.
Без да съм специалист. Според мене е така.

# 136
  • Мнения: 4 585

Шизофрения. Това са симптоми на шизофрения.
Без да съм специалист. Според мене е така.

Ако ще играем на самоуки психиатри, залагам на параноя. Влизам с 50 кинта.

# 137
  • Мнения: 46 437
Прилича повече на шизофрения, четох симптомите и точно затова ме е страх.
Тези неща тя е убедена, че ги е чула, т.е. чува гласове според мен.
Разбира се всичко са само предположения...

# 138
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Параноята не е диагноза (по класификацията на психичните болести), тя е проява.
Иначе не знам за бабата.

# 139
  • Мнения: 1 460
Поразровете се в интернет за описания на шизофрения.  Една от формите на тази болест е именно страх от преследване. Някои болни дори се заключват и не си излизат от стаята.
Имам приятелка на която синът й е с такава диагноза. Все го страх, че от отсрещния блок го следят. И почти не излиза навън от апартамента.

# 140
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво за интернет, там не пише само за шизофренията. И именно по това си личи кой на такво ниво се е интересувал. Шизофрения, та шизофрения - много филми гледате и интернет четете. Вярно, шизофренията е позната и атрактивна, но има още много причини за страх от преследване, особено над 75. Не си ли виждала или чувала възрастни хора да казват, че някой им рови в нещата?  Или че снахата ги трови?

# 141
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Атрактивна?!  Rolling Eyes

# 142
  • София
  • Мнения: 62 595
да, атрактивна изглежза за широката публика, още повече, че художествената литература и кино са се постарали да й припишат тайнственост. Ако си обикновен човек и ти опишат подобни прояви,кое ще ти прозвучи по-интересно - шизофрения или деменция? Шизофренията е тайнствена и зловеща, а деменцията, ха, някаква си деменция, изкуфяват. А делюзии, страхове и т.н- има и при двете.

# 143
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Лично аз никога не съм възприемала като атрактивно което и да е заболяване.
Но може и да си права за някои хора, знам ли? В крайна сметка, хората наистина са много различни помежду си!

# 144
  • Мнения: 46 437
Вярно, шизофренията е позната и атрактивна, но има още много причини за страх от преследване, особено над 75...
Когато за първи път ми разказа за убиването беше на 62. Хора, които са живели там преди нас каза, че си е така отдавна, т.е. не гледай възрастта.

# 145
  • София
  • Мнения: 62 595
виждам, че вече й сложихте диагноза и тя е шизофрения. Какво да обяснявам, че може и още няколко диагнози да са възможни, щом вече сте си харесали една? И на 62 може да започне деменция или нещо друго с такива симпноми, може много неща да са. Затова се ходи на лекар, дори на два, а не се чете саммо в интернет. колкото по-малко знания има някой, толкова по-лесно диагностицира.

# 146
  • Мнения: 46 437
Не сме сложили, както написах:
Цитат
Разбира се всичко са само предположения...

# 147
  • Мнения: 2 506
С непознат на улицата е ясно - бягаш.
Не избягах.
Бях спряла пред един магазин и спокойно чаках една приятелка да излезе оттам понеже беше навалица и не исках да се блъскам и аз вътре. Не видях откъде дойде, усетих го и се обърнах, когато беше вече на сантиметри от мен. Човекът ме беше хванал за китката и ме стискаше здраво. Личеше си, че не е добре. Трескаво повтаряше едно и също и продължаваше да ме стиска. Не смеех да мръдна понеже не знаех как ще реагира. Единствено се съгласявах с него и се надявах да ме пусне.
От случката нататък още повече ме е страх.

# 148
  • Мнения: 1 460
А някой водил ли е психично болен на лекар, че да се убеди какво чудо е болният, който отказва да признае, че има проблем и да желае да се лекува, не отговаря на въпросите на лекаря и не му съдейства. И какво чудо са лекарите, от друга страна, на които ако не им бутнеш сумата, която смятат че заслужават, не си мръдват пръста! Ха познайте кой е по-адекватен в ситуацията и какво се стоварва на главите на близките!

# 149
  • Мнения: 24 467
А някой водил ли е психично болен на лекар, че да се убеди какво чудо е болният, който отказва да признае, че има проблем и да желае да се лекува, не отговаря на въпросите на лекаря и не му съдейства. И какво чудо са лекарите, от друга страна, на които ако не им бутнеш сумата, която смятат че заслужават, не си мръдват пръста! Ха познайте кой е по-адекватен в ситуацията и какво се стоварва на главите на близките!


Той като не иска няма и как да го заведеш.
Водиш му лекар вкъщи, както писах.
Или - принудително лечение, ако е много зле.
В блока и ние имаме една болна дама. Бяха в чужбина семейно и се върна само тя. Отдалеч си личи, че не е добре жената - заядлива, хаплива, едни параноични щуротии - все някой я дебне и иска нещо лошо да й направи, но не като обикновена липса на възпитание или личностни изкривявания, а направо болезнено. Обадихме се на мъжа й и той от чужбина задейства процедурата по ЗЗ. Откараха я. Сега се лекува.

# 150
  • София
  • Мнения: 62 595
можеш да заведеш психиатър, невролог, някакъв друг лекар, ама ако е свързано със специфичен преглед, трябва апаратура,вече нещата стават много сложни.

# 151
  • Мнения: X
той от чужбина задейства процедурата по ЗЗ. Откараха я. Сега се лекува.
Извинявам се за невежеството, но каква е тази процедура?

# 152
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Настаняване за задължително лечение.

# 153
  • Мнения: X
Благодаря.

# 154
# 155
  • Мнения: 24 467
Настаняване за задължително лечение.

И принудително - т.е. без желание на лицето, но когато такава нужда е налице.

# 156
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Е, като съм писала "задължително", може ли да съм имала предвид, че е по желание на лицето? Wink

"Задължително настаняване и лечение" е терминът, който се употребява в ЗЗ.

# 157
  • Мнения: 6
На всеки може да се случи да изпадне в това състояние . Но тези болести са с различни стадии .Но несмятъм че химията може да ги оправи .Тя само временно оспукоява нервната система ,но състоянието си остава .За тези хора им трябва малко повече внимание от страна на близките ,и постепенно да ги оставят да се занимават с любимото си занимание .Дали ще слушат музика или са на открито в природата ил др.Когато ги  избягваме е по дразнещо защото тогава се чувстват излишни и изхвърлени от обществото което ги дразни много повече .На времето имаше спициално изградени предприятия за всички инвалиди ,независимо от болеста ,и те  създаваха сащо красива продукция както другите .Много по упасно у когато са сами в къщи със болеста си.

# 158
  • Мнения: 9 152
Да, съгласна съм с Виктория Илиева_475933 .
Ведите са лекували хора, пострадали от такива проблеми със Сатвичното знание за начин на живот. А не с химия.
Освен това, в наталната карта на натива има указание за риск от психични проблеми.

# 159
  • Мнения: 1 998
Горните две твърдения ми звучат като "да оставим  болните от диабет без инсулин". Като човек лекувал се от депресия с лекарства и смея да твърдя, че съм добре и вече не пия такива (значи не съм пристрастена), ми беше обяснено, че депресията се дължи на невъзможност на организма да произвежда серотонин. Та откъде ако не от хапчетата да си го набави? От чистия въздух ли?
  По някога без тях просто не може да се мине. За това са лекарите. А за шизофрениците какво бихте казали?
 Горните съвети може да са полезни за леки психози, предизвикани от преумора и стрес, но не и за сериозни заболявания.

# 160
  • Мнения: 24 467
Е, като съм писала "задължително", може ли да съм имала предвид, че е по желание на лицето? Wink

"Задължително настаняване и лечение" е терминът, който се употребява в ЗЗ.

А аз съм пояснила, съвсем не случайно, че става въпрос и за "принудително" лечение. Т.к. разлика има. Задължителното означава, че  за субеккта възниква ангажимент да изпълни определен вид поведение - напр. да отиде на профилактичен преглед, да си постави ваксина. А принудата идва като резултат от липса на доброволно изпълнение на това задължение. Няма да те прегледат профилактично принудително, но при наличието на определени предпоставки на психично болен човек може да се приложи принудително лечение.

# 161
  • Мнения: 3 747
Нямам време да чета цялата тема, но..
Имам приятел, чието бившо вече гадже имаше шизофрения. В началото никой не знаеше за това, тя беше нормална.
2 месеца по-късно (за 2 месеца имаха по 2-3 часа сън дневно, тя не го оставяше да спи, но той реши, че си е просто по-щура и емоционална, във връзка с началото на новата им връзка) се появиха техните и искаха да я вкарват в лудница. Обясниха на момчето що за чудо е девойката и как когато изпадне в криза става крайно агресивна. Отидохме заедно на почивка, тя съвсем изтрещя, ние не знаехме какво да правим, техните дойдоха да я прибират и да я хоспиталзират, тя отказваше. Още 2-3 месеца издържа той, тя трябваше да почне медикаментозна терапия и нямаше да я приберат, обаче упорито отказваше и накрая се разделиха, май после е била за 4-5 месеца в психиатрията, пуснали са я, тя е избягала и сега е във Франция.
Аз лично за първи път се сблъсках с такова чудо, хвана ме страх и не искам повече да съм близка с подобни хора.
Особено такива, които не познавам добре. Тя идваше, говореше ми за някакви знаци, символи, часовници, звуци, чула ги, видяла ги, те идвали да я вземат, щели да я убият и някакви такива. И аз просто не знаех как да реагирам, какво да кажа или да направя.
Като цяло, ако имате избор, стойте по-далеч. Наистина е страшно положението..

# 162
  • Мнения: 742
Ако кажа,че знм как да се държа с тях ,ще излъжа.Това зависи от конкретното състояние..Като цяло знам,че трябва да се запази спокойствие и да му се покаже твърдост.
Бях на 12-13г.,когато ме диагностицираха с шизофрения.Нашите описваха на психиатърката действия,които съм извършвала,а аз не си спомнях такива моменти.Казвах й,че не е вярно,че те лъжат.Бях им много сърдита,че говорят така.Аз си бях съвсем наред.Може би просто съм влизала в пубертет и играта на хормоните ми се е отразила по този начин.Лепна ми диагнозата,изписа ми лекарства...не ги пиех.Криех ги под езика и гълтах водата.Изпих само две,отпускаха ме,чувствах се зле от тях ,като зашеметена.След време ме оставиха на мира.След 7 месеца от диагностицирането.Казваха й,че не изпадам вече в кризи.Тя твърдеше,че е от лекарствата и че ако спра всичко,ще започне наново.Спряха ми ги на своя глава.Естествено нищо не се случи...аз и без това не ги пиех,но това остави отпечатък в съзнанието ми.Те и до днес твърдят,че съм изпадала в кризи,а аз до днес не мога да си обясня защо ми го причиниха Sad Все още се натъжава,когато говоря за това.
 Сега детето ми е диагностицирано с ГРР.Все още не вярвам в диагнозата.Чета много,наблюдавам го и много неща не пасват.Той не е такъв.Естествено не му давам никакви лекарства,добавки и прочие.Водя си го при психолог и логопед и това е.Още е много малък,а и като знам колко е модерно напоследък да поставят такива диагнози съвсем губя доверие.Няма да пропусна да спомена и финансовата изгода на нашите специалисти от тези диагнози.Не им вярвам.Отдавна не им вярвам.
 А за тежките случаи,тези очевидните смятам ,че нищо не се прави.Защо? Защото те нямат парички.Хвърлят им 100 лв.пенсия и да се спасяват.Не ме е страх от тях.Страх ме е от лекарите ни.

# 163
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Цитат
Задължителното означава, че  за субеккта възниква ангажимент да изпълни определен вид поведение - напр. да отиде на профилактичен преглед, да си постави ваксина. А принудата идва като резултат от липса на доброволно изпълнение на това задължение.
ОК, не споря. Само да добавя, че и видовете принуда за изпълнение са различни - някъде глоби, другаде сила, според нуждата и според това, кое благо се приема за по-важно. Wink
Както и да е, не е по темата. Simple Smile

# 164
  • Мнения: 24 467
Не ги обсъждам видовете принуда. Само ще посоча, че принудителната мярка не е санкция. ПМ се налага по друг ред, с други видове актове и се изпълнява с други способи, различни от принудителното изпълнение на санкциите.
Санкция и принудителна мярка могат да се наложат и едновременно, за едно и също поведение, ако има предпоставки за това.

За всеки случай е точно по темата фактът, че законово се предвижда ред именно за принудително лечение на хора, които са опасни за себе си и/или околните и е добре това да се знае от хората, за да могат, при нужда, те самите да инициират такова производство. От това ползите биха били големи. За всички.

# 165
  • София
  • Мнения: 17 711
Бях на 12-13г.,когато ме диагностицираха с шизофрения.Нашите описваха на психиатърката действия,които съм извършвала,а аз не си спомнях такива моменти.Казвах й,че не е вярно,че те лъжат.Бях им много сърдита,че говорят така.Аз си бях съвсем наред.Може би просто съм влизала в пубертет и играта на хормоните ми се е отразила по този начин.Лепна ми диагнозата,изписа ми лекарства...не ги пиех.Криех ги под езика и гълтах водата.Изпих само две,отпускаха ме,чувствах се зле от тях ,като зашеметена

Те и до днес твърдят,че съм изпадала в кризи,а аз до днес не мога да си обясня защо ми го причиниха Sad Все още се натъжава,когато говоря за това.

Не ме е страх от тях. Страх ме е от лекарите ни.

Не искам да съм груба, но точно шизофрениците винаги смятат, че те са наред и дори мислят, че другите са бъгави, защото не виждат и не чувстват това, което и те. Другите са тези, които не разбират събитията по нормален начин. Нямат кризи, просто са хормони/стрес/натоварване/ала бала и другите са малуомните, защото ги мислят за неадекватни.
Ако става дума за България, точно тук пък толкова трудно се освидетелстват хора с доста ясни девиации, че ме съмнява просто ей така да лепнат шизофрения на някого. Тя е на периоди, трудно се хваща дори от опитни лекари.

А мен пък много ме е страх от лудите. Нищо не се прави по въпроса. Няма достатъчно болнични заведения, няма достатъчно средства, за да се лекуват адекватно. В машина за пари се превръща цялото лечение. Защото повечето болести се леукват медикаментозно и това е. Голяма част от тях са свързани с нарушения в мозъка. И просто се отключват от дадени събития. Ако психиатрите само предписваха лекарствата, които са нужни, щяха да останат без пари. Кабинетите на психолозите са пълни с хора с какви ли не модерни заболявания и се мъчат да ги преодолеят, минимизирайки стреса, повишавайки стандарта си на живот и всякакви други клишета. Много от тях имат някакви по- сериозни заболявания. А това, от което имат нужда всъщност, е болничен престой при специалисти и акуратно лечение.

Наречете го нетолерантно, но смятам, че трябва да са далеч от обществото, защото го 'заразяват', бидейки внедрени в него в държава, в която няма достатъчно грижа за тях. В една тема наскоро жена се оплака, че някакъв набил детето ѝ в дома им. Звънял, отворило и го пребил. При нас в блока също има няколко луди и едната онзи ден тропаше силно по вратата. Това дете със сигурност е крайно травмирано, а майка му дори не може нищо да направи, за да си получи онзи заслуженото, защото  е невменяем. И сега това дете, което е до вчера е играело спокойно на площадката, ще се страхува да излезне, ще влезне в пубертета и ще бъде социално орязано, защото ще му е останала травма. Примерно, това на потребителката може би не, но друго- може би да.  А лудият може да те наръга, не можеш да го осъдиш, няма пари държавата, за да го държи в лудница на свои разноски и след няколко месеца пак ще го пуснат и пак се завърта.

# 166
  • Мнения: 9 152
The Catcher in the Rye , това, което си написала ме кара много да се страхувам. Единственото , което ми помага е да се моля и да се надявам да не ме постига ( или близките ми ) среща с такива ситуации /хора.
Дори и ако се срещна,  се моля, поне да не са във фаза.

Скрит текст:
П.с. до ден днешен се чудя за една моя виртуална 'среща'... дали беше с луд, шизофреник, психологически напрегнат, с би- полярно разтройство, психопат или нещо подобно човек.
Понякога е много трудно да се разбере. А дори и да се усетим, че нещо не е читаво, се чудим  как най- правилно да реагираме.

# 167
  • Мнения: 22 036
Повечето хора с психични заболявания, рядко са опасни за околните. Биполярните са напълно безобидни. Те са ту в еуфория, ту в депресия и състоянието им е опасно само за тях, защото са склонни към самоубийство.

Шизофрениците, могат да са опасни, когато са в криза, но такива тежки кризи са относително редки, дори и при никога нелекувалите се.

Психопатите не се различават по поведение, но дори и сред тях, убийците са нищожен процент.

Страхувайте се от надрусани с айс. Там е наистина опасно и страшно.

# 168
  • Мнения: 2 600
Повечето хора с психични заболявания, рядко са опасни за околните. Биполярните са напълно безобидни. Те са ту в еуфория, ту в депресия и състоянието им е опасно само за тях, защото са склонни към самоубийство.

Шизофрениците, могат да са опасни, когато са в криза, но такива тежки кризи са относително редки, дори и при никога нелекувалите се.

Психопатите не се различават по поведение, но дори и сред тях, убийците са нищожен процент.

Страхувайте се от надрусани с айс. Там е наистина опасно и страшно.

Даун, колкото и да е нищожен процентът, това не е успокоение. Като единият процент се падне на някого, за този някого това си е 100%
Скрит текст:
На една съседка племенникът й не знам, с каква диагноза е бил точно, но събирал ножове и саби, защото го преследвали. Не искал да си пие лекарствата, съответно е нямало, как да го накарат насила. Един ден просто беше подгонил майка си пред свидетели, тя  бягала, оня я сякъл с някаква сабя докато я убил. Съседката ревеше, че не я пуснали докато не приберат каквото има за прибиране, но после видяла, че всичко било омазано с кръв. Свидетелите, които пък са гледали на живо, кой знае, каква травма са преживели и те. 

# 169
  • София
  • Мнения: 17 711
Повечето хора с психични отклонения са си баш опасни за околните. Дори в повечето случаи по- опасни за тях, отколкото за себе си.
Има бая случаи като горния, в които някакви шизофреници посичат близките си, щото им се привидял демон или някой глас му казва да убие еди- кого си.
Биполярните също не са просто ту еуфорични, ту депресирани.

# 170
  • Мнения: 9 152
И аз съм на мнението на The Catcher in the Rye.

И никога няма гаранция кое би било правилно да сториш, за да спасиш своя и неговия живот.

Down Under, не знам какво е айс . Ама ето, участвайки в публичен форум чувам и за таквизи неща Crazy

# 171
  • Мнения: 22 036
Имайки предвид броя на хората с психични заболявания и броя на тежките престъпления извършрни от такива е ясно, че наистина е минимален процента. Да, съгласна съм, че за пострадалия е 100%, но в повечето случаи, пострадалите са близки хора, а не някой случаен.

Айс е метамфетамин. Виждала съм как 5 полицая не могат да удържат един не едър мъж и дори и електрошока не го спря.

# 172
  • Мнения: 4 585
  Журналистиката на български език в момента е под всякаква критика. Тинейджъри неграмотни, докато седят на седалката на тоалетната чиния сутрин, пишат новини. Психопат е епитет, художествен похват за тях.
  Освен психично болните в психиатриите има и мними болни, за ТЕЛК. Плаящат си на когото и колкото трябва и лежат три седмици за епикриза. После ни минамат отзад веднъж, получавайки пенсии, и втори път изкупувайки лекарства по Здравната каса, които не пият.

# 173
  • Пловдив
  • Мнения: 2 491
Трудно ми се вярва някой само заради инвалидната пенсия да се пише психично болен с ТЕЛК, като при такава диагноза няма да може да си намери работа, или поне би било зорно.

# 174
  • Мнения: 24 467
Пука му на черупката. Щом ще взима пари. Пък и едва ли си търси работа.

# 175
  • Мнения: 2 600
Трудно ми се вярва някой само заради инвалидната пенсия да се пише психично болен с ТЕЛК, като при такава диагноза няма да може да си намери работа, или поне би било зорно.
Маса пенсионери след като са си взели пенсия за старост, си вземат допълнително и инвалидна пенсия от ТЕЛК. Мизерна сума, ама пак са пари.

# 176
  • София
  • Мнения: 62 595
А за какво му е да се води психично зрад, ако е полуграмотен и с никакви перспективи? Няма да става учител, я! Нито президент.

# 177
  • Мнения: 435
Биполярните са напълно безобидни. Те са ту в еуфория, ту в депресия и състоянието им е опасно само за тях, защото са склонни към самоубийство.


Това твърдение, за съжаление е абсолютно невярно. В МКБ 10 са описани мания и депресия с психотични симптоми, при които вероятността от извършване на опасни действия за околните е също толкова вероятно, колкото и при психотичен епизод на шизофренията. При "обикновената" мания също не може да се твърди, че околните са в абсолютна безопасност.

# 178
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Офтопик, за принудителните мерки.
Скрит текст:
Само ще посоча, че принудителната мярка не е санкция. ПМ се налага по друг ред, с други видове актове и се изпълнява с други способи, различни от принудителното изпълнение на санкциите.
Известно ми е още от втори курс какво е принудителна мярка и че тя не е наказание. "Санкция" често се използва в по-широк смисъл, затова казвам "наказание", не за друго. Всъщност никъде не съм твърдяла обратното и не знам защо ми го казваш.
Глобата обаче, подобно на всяко наказание (или санкция), често е начин за принуда. В някои случаи дори е замислена с основна цел да бъде начин за принуда - например глобите, които налага съдебният изпълнител, са единствен начин за принудително изпълнение на някои задължения.
Същината е, че няма разлика в значението между задължително лечение (изразът, употребен от ЗЗ) и принудително лечение. Wink
Извинявам се за офтопика.  Embarassed

# 179
  • Мнения: 1 460
Мисля, че не е толкова лесно да се вземе пенсия. То на тези, които си имат нужда трудно дават пенсии, какво остава на здравите. Освен това ги принуждават всяка година да минават на ТЕЛК, като че ли някой с шизофрения може да оздравее!!!

# 180
  • Мнения: X
А, на ТЕЛК минава всяка година и мой познат с ампутиран крак. Сигурно очакват да му е порастнал нов.

# 181
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Идеята явно е да се оценят промените в състоянието - днес е на количка, след година може да е в състояние да се придвижва лесно с патерици, след пет години може и ръцете да го болят, и така. Макар че за хора с доживотни увреждания, липсващи крака и пр. явно е разумно да има някакъв минимален, базов пожизнен процент и другото да е периодично - за нещо в повече. Всъщност не предлагаха ли точно така да стане и не стана ли вече?

Колкото до шизофренията, и аз не изключвам да има хора, на които не им се работи и за които пенсия дори с диагноза шизофрения (пресилена или не) е добре дошла.

# 182
  • Мнения: 4 585
  Не всяка година, а през три.

# 183
  • Мнения: 1 998
За тези, които си плащат, е лесно. А може би това е идеята - на всеки 3 години да си плащат. Тази година от съпруга ми, който е опериран от тумор на дебелото черво, поискаха 200 лв за да го пенсионират за 1 г. Нямате представа, като отказа, какво мотаене и колко още изследвания му поискаха. Колко пари дадохме по болници ...

# 184
  • Мнения: 4 585

Комуникациите куцат помежду ни, защото столичани и останалите живеем в два различни свята. Те черно на бяло, че се купуват телкове.
Най-евтин е психото, около 700, кардиото е доживотно и е около 3000.
https://www.vesti.bg/bulgaria/promeni-v-telk-koi-ostavat-bez-pensii-6074192

 "Стотици милиони левове отиват при хора, които нямат тежки здравословни проблеми, но си „купуват” пенсия. В същото време множество наистина болни българи са изправени пред непреодолимата стена на бюрокрацията и не могат да получат полагащата им се по закон помощ за инвалидност."

# 185
  • Мнения: 1 998
Ха! На това комуникация ли му се вика вече?! newsm78 Mr. Green

Последна редакция: ср, 27 сеп 2017, 14:29 от 512

# 186
  • Мнения: 4 585
Ха! На това комуникация ли му се вика вече?! newsm78 Mr. Green
Какво се чоплиш по главата, да нямаш главови въшки? Ето, това имах предвид, че ситият на гладния вяра няма.
Трудно ми се вярва някой само заради инвалидната пенсия да се пише психично болен с ТЕЛК, като при такава диагноза няма да може да си намери работа, или поне би било зорно.

# 187
  • Мнения: 24 467
Те черно на бяло, че се купуват телкове.
Най-евтин е психото, около 700, кардиото е доживотно и е около 3000.
https://www.vesti.bg/bulgaria/promeni-v-telk-koi-ostavat-bez-pensii-6074192
 "Стотици милиони левове отиват при хора, които нямат тежки здравословни проблеми, но си „купуват” пенсия. В същото време множество наистина болни българи са изправени пред непреодолимата стена на бюрокрацията и не могат да получат полагащата им се по закон помощ за инвалидност."
Разбира се, че се купуват.
Лично имам познати, от които знам за всеки доктор какво са платили за издаване на документи за ТЕЛК.
Не легално за прегледа. За резултатите от него.
Едната жена дори взе пари на заем. Понеже няма стаж. А и не работи. Това е единственият й източник на някакъв доход.
В близост до фабриката, където е съпругът ми, има цяло село с инвалиди. Т.е. с хора с инвалидни пенсии. Там климатът ще да е бил нещо много лош, та така повсевместно са се поболели...
Нито съдя, нито оправдавам публично. Мнението ми си е за мен до тук. Изнасям само факти.
Както и правя извода, че системата е фалирала И заради това. Измамите наистина са придобили "чудовищни размери" /цитатът е от статията от линка/.




Скрит текст:
Офтопик, за принудителните мерки.
Скрит текст:
Само ще посоча, че принудителната мярка не е санкция. ПМ се налага по друг ред, с други видове актове и се изпълнява с други способи, различни от принудителното изпълнение на санкциите.
Известно ми е още от втори курс какво е принудителна мярка и че тя не е наказание. "Санкция" често се използва в по-широк смисъл, затова казвам "наказание", не за друго. Всъщност никъде не съм твърдяла обратното и не знам защо ми го казваш.
Глобата обаче, подобно на всяко наказание (или санкция), често е начин за принуда. В някои случаи дори е замислена с основна цел да бъде начин за принуда - например глобите, които налага съдебният изпълнител, са единствен начин за принудително изпълнение на някои задължения.
Същината е, че няма разлика в значението между задължително лечение (изразът, употребен от ЗЗ) и принудително лечение. Wink
Извинявам се за офтопика.  Embarassed
Вече разясних разликата между "задължение" и "принуда". Във връзка с лично мой пост.
Няма да го правя втори път.
Мисля стана ясно и за неучилите.

Последна редакция: ср, 27 сеп 2017, 14:52 от Judy

# 188
  • Мнения: 1 520
Повечето хора с психични заболявания рядко са опасни за околните. Биполярните са напълно безобидни. Те са ту в еуфория, ту в депресия и състоянието им е опасно само за тях, защото са склонни към самоубийство.
Съвсем не са безобидни. Най близките хора на психично болните са най потърпевши от състоянието им.
Това е едно предаване "Истински истории" c Ани Владимирова, за една млада жена с биполярно афективно разтройство тип 1 (душевен срив), която в момент на умопомрачение белязала жестоко детето си. И не само това...
"Заради заболяването си нямам живот, чувствам се като в безтегловност..." - това е накратко причината да посети за помощ Ани Владимирова.

Истински истории - Биполярно разстройство (1 част)
Истински истории - Биполярно разстройство (2 част)

Последна редакция: сб, 30 сеп 2017, 20:40 от krem-karamel

# 189
  • Мнения: 97
Подновявам темата с една-единствено цел. Искаше ми се да видя как хората в Бг гледат на психичните заболявания. Прочетох до 3 страница и спрях, защото съм отвратена. Аз имам диагноза биполярно разстройство и гранично личностно, но повярвайте ми утре ако ме видите на улицата няма да разберете, че ми има нещо, нито ще ви убия, нито ще се съблека. Работя, уча, имам страхотна връзка вече 3 години, както и много приятели. Епизодите на мания или еуфория както го наричате вие и епизодите на депресия са опасни само за мен самата. Няма да убия вас, ако съм депресирана, по - скоро себе си. Четете и се интересувайте от психичните заболявания, защото това не ни прави по - малко хора от вас, нито пък всички с диагноза чуват гласове, казващи им да избиват хора. Лек ден!

Общи условия

Активация на акаунт