Психично болните и знаем ли как да се отнасяме с тях

  • 26 904
  • 189
  •   1
Отговори
# 75
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, само ти имаш хабер, къде съм тръгнала да се меря с теб! Да, спорът е безсмислен, защото си попаднала на костелив орех и няма нужда да пробутваш номера със снизхождението и поуката и защо изобщо си мислиш, че точно от твои думи да си вземам поука? С това слагам край на емоционаалните ти сигнали към мен, защото повече ме интересува материята по същество.
 Трудно ще изравниш детския психиатър с педиатър по развитийни проблеми. Или си мислиш, че за пръв път чувам от теб за това? Ами, да ти кажа пък аз, жалкоо, че може да няма детски психиатър, сигурно защото им излиза доста по-скъпо, а и детските психиатри са кът като количество изобщо, отколкото педиатрите със специаллизация по развитийни разстройства. Един детски психиатър по подразбиране е специалист по развитийни разстройства, на него това му е част от работата, но педиатър с развитийни разстройства не може да свърши психиатричната част като диагностика и мнение. Проста сметка за тип образование и правомощия. Развиттийният педиатър никога няма да има право да нааправи психиатрична експертиза (освен ако не вземе специалност психиатрия, което  е много трудно), докато психиатърът може да напише становище относно развитийните разстройства. Товва няма как да го оспориш.

# 76
  • София
  • Мнения: 38 499
Стига сте спорили! Темата не е за това.
Психиатри ли, психолози ли...
Още в училище трябва да се провежда обучение какво трябва и не трябва да се прави с психично нестабилни индивиди по улицата. Или, недай Боже, вкъщи.
В България има хиляди деца, които гледат/виждат болен човек вкъщи.
Нас възрастните, кучета ни яли, ама поне за децата нямаше да е лошо да има помощ.
Ама тук нищо няма.

# 77
  • София
  • Мнения: 62 595
И как си я представяш тази работа с обучението в училище? Това да не са правила за уличното движение, че да се обучава в училище? И на какво основание? Има едно просто правило - възрастните да се обадят на бърза помощ или на психиатър, с който поддържат връзкаа, или на ЛЛ на болния. Ако буйства - на полицията. Децата нямат ангажимент към правене на нещо, дори е по-добре нищо  да не правят, а да се отдалечат физически, ако усетят опасност.

# 78
  • София
  • Мнения: 38 499
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.

# 79
  • София
  • Мнения: 9 860
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.
Срещу 30 лв минимум за "сеанс"  , може да се срещне с психолог. А колко хора, грижещи се за болен човек, могат да си го позволят2 И то не е нужно само едно ходене при психолог...Жалка работа сме.
Аз, когато ходех на психолог заради себе си, всъщност говорех основно именно за страховете на здравото ми дете, свързани със сестра и. Не само за страховете, а и за силната, даже прекалено силна връзка помежду им, за моите страхове дали съм адекватна майка и за здравото си дете..С една дума- при човек с психично увреждане в дома, цялото семейство има нужда от подкрепа. Тук, ако това семейство не е финансово напред, подкрепа- няма! А колко семейства са добре с финансите, когато единият член  се грижи за болния и не работи?
Риторични въпроси...

# 80
  • София
  • Мнения: 38 499
Именно за това говоря.

# 81
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако има пациентски организации или НПО-та, които работят по някой проект за помощ на близки на психично болни. И ако лекуващият лекар е готов да отдели време и за близките. Не се сещам за някакви възможности по нашенско, организирани централно.

# 82
  • Мнения: 474
Като не се сещаш е доста безсмислено да се обаждаш един милион пъти в тази тема. Ти лично, знаеш ли как да се отнасяш с психично болен? От опит, не от учебник по неврология или от статия  в интернет. Ти лично, имала ли си такива хора с обкръжението си? Темата е именно за това, а не за дървено философстване.

# 83
  • София
  • Мнения: 62 595
Какъв ти е проблемът? Ти дори не живееш тук, какво те засяга ? Гледай си Канадата! Ако толкова държиш, мога да започна да се отнасям с теб некато с обикновеен потребител, а като към психиатричен пациент. Можеш да си избереш.
А щом толкова любопитстваш - да, случвало ми се е, но не е редно да коментирам. Само мога да кажа, че замалко щях да пострадам.

Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 01:13 от Andariel

# 84
  • Мнения: 474
За препоръчване е да внимаваш с тона и да не съсипваш темата, за да не се наложи да си починеш принудително.
Навсякъде по света има психично болни хора и темата е много просто зададена. Ако имаш нещо да кажеш конкретно, без да се заяждаш с потребителите, просто го направи. Ако искаш само да си изливаш тук перманентно вкиснатото настроение - просто замълчи!

# 85
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Разбира се, че мога да оспоря твърдението, че дивелопментал педиатърът не може да оценява, напише становище и диагностицира развитийните разстройства като аутизъм и ХАДВ. Защото не е вярно. Това му е специалността, чиято същност очевидно на теб не ти е ясна, Андариел. Пък ако искаш се цупи като ти го казвам директно. (Може би е така защото в Бг няма такива специалисти?) Този път линкове няма да ти дам. Ще си ги намериш сама. И следващия път като ти кажа, че пишеш неверни неща, проучи въпроса, преди да ми отговориш. Това е поуката.


Сори за отклоненето към всички, които са за съвсем друго в темата....


 



Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 01:30 от ЧеКа

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
а, няма как да ме пращаш да си намирам аз! щом казваш че пиша неверни неща, твое задължение е да посочиш верните. Това е поуката. Едната. Втората е, че Исландия не е пъпът на света. Тази държава си има своя организация и си я следва. Аз не съм длъжна да я припознавам като правилна, нито ти имаш право да ми я натрапваш като правилна. Ето, две поуки имаш. И не е  зле да го разбереш, защото не за пръв път излизаш с номера на Мохитото "а пък в Канад:Исландия е така и вие там, в забутаната България, особено ти, нищо не разбираш от цивилизация!. Мерси, достатъчно възрастен човек съм, за да преценявам. Имам от кого да се уча и откъде да си вземам поуки и това са хора, които за мен са авторитети.
И стига вече с тези отклонения, че ми писна и на мен. Едната от Исландия,  а другата от Канада, все едно мисионери и критикари!

# 87
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Стига вече!  Толкова ли низко трябва да падаш, че да извърташ писаното от мен посока "ние тук великите, пък вие там... "

Поведението ти към мен е изключително грозно винаги когато ти кажа, че пишеш неверни неща. Не, не е вярно, че дивелъпментъл педиатър не може да оценява, пише становище и диагностицира аутизъм и ХАДВ, както твърдиш. На исландски няма как, но на английски лесно може да се провери какво предствлява специалността.

И, да, не познаваш Исландия, не познаваш Канада, не познаваш Америка, не познаваш много места по света, не знаеш какви специалсти има там. Затов и пишеш някакви обобщения, които може и да имат смисъл в Бг, но не и на други места по света. За това става дума, а не коя страна е по- по- най, както се опитваш да го извъртиш....

Толкова и от мен...

Последна редакция: вт, 08 авг 2017, 03:49 от ЧеКа

# 88
  • Мнения: 4 239
                   Чета ви споровете и направо ми идва да ви изкрещя да се приземите! Защото сте отлетели много високо от проблемите на "обикновения потребител" и като специалисти реално не давате насоки по темата!
                    Имате ли представа как обикновения човек, средно образован, средно интелигентен, със средни финансови възможности се ориентира как да се справи със свой или на член от семейството му проблем с акъла? Умишлено го пиша "проблем с акъла", защото така се поставя диагноза по народному.  От къде трябва да тръгне, с какъв специалист да се срещне, каква стигма трябва да преодолее /защото е голяма и никак не бива да се пренебрегва/,  каква е реалността в България, как се справя този средностатистически българин, който не е имал щастието да учи психология и медицина?   От моята камбанария виждам, че не знаем как да се справяме. Принципа е "проба-грешка".  Не знаем как и към какъв специалист трябва да се обърнем - току сме чули за някое светило и сме се насочили към него, пък то няма как да му изискаме СV, за да сме наясно може ли да помогне, какви са му правомощията... 
                 А пък когато стане дума за окръжаващата ни среда, смятам, че изобщо не сме подготвени как да се отнасяме. По-страшното е, че май и не искаме да се научим, а предпочитаме да се правим, че не забелязваме проблема или ако можем - бягаме. Ако сме притиснати от обстоятелствата, най-много да промърморим /ако посмеем/ човека да се обърне към "специалист" (по възможност специалист по всичко - с една такса за услугата).
                   

# 89
  • Мнения: X
Състоянието не е само кротко-буйно. С непознат на улицата е ясно - бягаш. А вкъщи?
Говоря за някаква подкрепа, човек, с който да поговорят извън семейството.
Мисля, че по повод вашия дядо съм споменавала, че баща ми почина от Алцхаймер. За това време майка ми буквално се стопи и имаше моменти, в които бях сигурна, че тя ще си отиде преди него. После 2-3 месеца след смъртта му тя спеше по 12-14 часа на ден. Където седнеше, там заспиваше.

Валенце, много ми се иска да измисля нещо, което да е ефективно решение на страховете ти. Но...живот...

Общи условия

Активация на акаунт