Не се издържа вече

Съжалявам, но за мен това не е добра идея. Дори и да ви пуснат там (в което се съмнявам), децата в тези домове не са животинки от зоокът, които се наблюдават и изследват с възпитателна и възпираща лошото държание цел. Помислете малко и как те ще го приемат - дошла една майка с детето си да го плаши да не стане като тях  По темата - като майка на по-голямо дете мога да кажа, че има едни състояния, които просто трябва да се изчакат и изтърпят от родителя. Детето се променя и не мислете, че не ви обича, просто си мисли, че прегръдките и целувките, както и изразяване на обич и привързаност не са за момчета. Поощрявайте го да споделя с вас, същевременно и вие споделяйте за вашите си неща с него, така ще се почувства важен и съпричастен. Дано поне малко съм помогнала, не че съм перфектният родител, съвсем не, но просто съм минала по този път и мога с ръка на сърцето да кажа "малки деца, малки ядове..."

И ако се окаже, че му стиска и звънне на социалните наистина, тогава какво???? Ще цъфнат в тях на проверки, ще викнат и "Закрила на детето", ще започнат да наблюдават родителите под лупа, да карат майката непрекъснато да дава обяснения и да се оправдава - ще стане мазало. А доколкото разбрах авторката има и две по-малки деца. Ще стане някакво страхотно мазало и това ще продължи поне няколко месеца. Защо трябва да пробва детето до колко е готово да направи тази глупост и после да си скъса нервите още толкова само защото малкия е решил да се прави на "голямата работа" 


Скоро и аз направих същото - бях сърдита два дни. Нито му правех ядене, нито му преглеждах домашните - пълен игнор. На втория ден вече не издържа. Стигнахме до сериозен разговор, обяснения и поуки от ситуацията. Сега е мек, като памук, но на мен ми е ясно, че това няма да продължи дълго. В момента са в такава възраст, че хем искат да се правят на големи, хем не се чувстват готови и узрели за това. Кротък и буен период се редуват постоянно и това е. Просто трябва да им се показва, че родителите не са длъжни с нищо и не са някакви си там, дето само трябва да принасят и изнасят, да са винаги на линия, когато им потрябват без да получава нужното уважение. Трудно е, но това е положението 

И като се вземе в предвит факта, че пубертета при момчетата започва от 9 годишна възраст и преминава през няколко етапа


то можем да прочетем малко в нета за проблемите, с които тепърва ще ни се налага да се справяме.


А ето и една тема тук във форума, където майки на деца в този период споделят, търсят помощ, получават съвети и осъзнават, че това не се случва само на тях 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=598834;topicrefid=19

Judy, права си. Но често се улавям, че давам само указания кой къде какво да направи. За съжаление и в множествено число. Което е с резултат 0.
Вяра-Н, определено имаше ефект при сина ми. И още го държи. При въпросното избухване заради което го наказах ми заяви "Ти какво сега.. искаш извинявай или да ида да ти купя няква шибана  роза". При което аз се втрещих. Ние вкъщи рядко се караме, еле пък да е чул такова нещо помежду ни.
Е, обясних му и му показах, че някакви там думи не вършат само работа. Не го наказах с друго - само със студено отношение.

Като беше на три и нещо и беше наказан до стената, и ми казва "кажи ми ги де, кажи ми ги де!" и аз питам какво, та той "кажи ми ги де, онея думи дето трябва да ти ги кажа и да ме освободиш". 

Относно примера с дома - не мисля, че подклаждането на  страх, че поради някаква причина едно дете може да бъде изоставено е добра идея.  Може би напротив, така би изпробвало все повече границите на търпението ни.
Очакват ни луди години.
На авторката й съчувствам особено след като се грижи и за по-малки деца, умората и афектът не са добри съветници. Аз също не се владея често, особено при протакването и мотането по сто часа. 

Не изчетох всичко. Момичета та са дали всякакви добри съвети.
Бих ви предложила да давате рибено масло. Разбира се,  то няма да реши проблема,  далеч съм от тази мисъл. Но някои биохимични реакции в организма влияят на настроението. Омега 3 в качествена форма има добро влияние. Също и вит. В12. За Тази комбинация немалко родители (дори) на деца с аутизъм, споделят, че намалява агресивните кризи, повишава концентрацията, дори подобрява съня.

Подкрепям за рибеното масло, витамин б12 добива ли се от бирена мая или трябва да е самостоятелен.

Момичета вече губя надежда.Днес се прибра от училище поговорихме и решихме че за всяко добро нещо получава една чертичка а за всяко лошо му отнемам по една.Когато се съберат 20 добрини получава награда.Предложих сам да избере наградата,той избра парички.До тук добре вс вървеше по мед и масло до момента в който не ги оставих с баща му да го изпита по човека и обществото а аз отидох до магазина.Връщам се и какво да видя,баща му бесен той в др стая сърдит.И пак вс на ново опитал се да хитрува баща му го хванал и се започнало.Казва не искам да живея с вас,взе си якето и излезна.Стоял е във входа защото е страхлив и едва ли ще посмее да излезне.Колко стоя не знам върна се по едно време и вместо да се извини започна вс наново.Опитах се да говоря с него но не се получава.Не чува и това е.По неговите думи ние сме виновни за всичко.Не знам как ще се справим.Накрая се ядосах и му казах че щом ще се държи така утре напуска домът ни и ще се оправя сам.Знам че това не е начина но вече друго не ми идва на ум.След 20 мин дойде и започна да се извинява да се моли да простя.Вече имам чувството че полудявам,при такива ситуаций се разтрепервам цялата.Не може така да ни прави луди.Това поведение не е нормално.Тъкмо си помислих че съм му хванала цаката и вс отиде подяволите.Още с раждането му тръгна трудно,трудно раждане трудно гледане трудно възпитаване,аман вече.Може да ми се смеете за думата но започвам да полудявам.

И моят големият син трудно се роди, много трудно го гледаме- беше болнав, все още е злояд, заедно с това и хиперактивен - но това почва да изчезва постепенно и много трудно да не кажа невъзможно за възпитание и въобще за въздействие. Но с времето съм го приела и не се ядосвам. Какъвто такъв. Просто не се ядосвам. Няма смисъл.

Момичета вече губя надежда.Днес се прибра от училище поговорихме и решихме че за всяко добро нещо получава една чертичка а за всяко лошо му отнемам по една.Когато се съберат 20 добрини получава награда.Предложих сам да избере наградата,той избра парички.До тук добре вс вървеше по мед и масло до момента в който не ги оставих с баща му да го изпита по човека и обществото а аз отидох до магазина.Връщам се и какво да видя,баща му бесен той в др стая сърдит.И пак вс на ново опитал се да хитрува баща му го хванал и се започнало.Казва не искам да живея с вас,взе си якето и излезна.Стоял е във входа защото е страхлив и едва ли ще посмее да излезне.Колко стоя не знам върна се по едно време и вместо да се извини започна вс наново.Опитах се да говоря с него но не се получава.Не чува и това е.По неговите думи ние сме виновни за всичко.Не знам как ще се справим.Накрая се ядосах и му казах че щом ще се държи така утре напуска домът ни и ще се оправя сам.Знам че това не е начина но вече друго не ми идва на ум.След 20 мин дойде и започна да се извинява да се моли да простя.Вече имам чувството че полудявам,при такива ситуаций се разтрепервам цялата.Не може така да ни прави луди.Това поведение не е нормално.Тъкмо си помислих че съм му хванала цаката и вс отиде подяволите.Още с раждането му тръгна трудно,трудно раждане трудно гледане трудно възпитаване,аман вече.Може да ми се смеете за думата но започвам да полудявам.

Олеле, ужас! Горкото ви момче 
Вие изобщо не го разбирате и не личи никакъв опит да го разберете. Единствено искате да му натикате някакви инструкции в главата и когато не се държи според тях, го увиквате. Когато си мислите, че "разговаряте", това не е за да ви "слуша", а за да размените някакви мисли и да добиете представа за неговата гледна точка. Тук изобщо не личи и най-бегъл опит да се види той как се чувства. Най-вероятно ужасно отхвърлен и обиден. Още повече, че сте си позволили да му кажете да си хваща багажа и да си тръгва. Това никога не се казва на едно дете  Това е най-големият страх на всяко дете и повечето симптоми на лошо поведение се държат на страх от отхвърляне. А вие директно да му кажете...

Бих ви посъветвала нещо, ако виждах готовност да се осмисли или приложи някаква друга тактика от вашата, но вие едно си знаете не ми се струвате склонни към различен подход.
Съжалявам.

да ти кажа...съчувствам ти искренно..
ама ми се струва че много му се връзвате
само за сведение...моят също е на толкова...ама и през ум няма да му мине да ми държи такъв тон...сама казваш че е задоволен със всичко...явно всичко счита за даденост и че всички сте му длъжни...ти...баща му...всичко му се полага...що да не мрънка и да не се сърди
като се замисля...всички днешни деца са подобни...твърде психология, правила и учения как да сме по-добри родители и т.н
а като се замисля...кой по наше време си е позволявал така да се държи с родителите си, че и пубертет сме карали....пък такива драми нямаше..имахме повече задължения отколкото права, но пък бяхме супер самостоятелни и отговорни
оня ден щерката ме пита какво съм си поръчвала навремето аз ня дядо Коледа???
ми не можах да се сетя....радвах се на всичко...на каквато и да е играчка...то не че имаше много
голямата ми мечта беше кукла Барби, които едни комшийчета имаха от баща си грък, а тук се продаваше само в Кореком
та това ми е мисълта....супер презадоволени са...всичко имат и само фасони са им в главите...нищо не ги радва, за нищо не са благодарни...
я го лиши малко от придобивките му, за да може да оцени това което правите с баща му....като види дебелия край поне малко ще се освести, макар и за кратко....но не пречи да му се напомня от време на време

Прочетен съвет, ама по диагонал. Без отнеманки, без казванки в началото, без гонения от вкъщи... Детето реагира на това, което правите вие. Как да реагира с добро, след като за вас "доброто" приключва с това да е нахранен и облечен. Ами няма как. Дигайте му скандали още, за да избяга от вас като стане на 15-16 и не успее да изтърпи повече...
Не виждам какво друго може някой да ви каже, че да го "попиете". И на психолог да отидете, трябва да започнете от вас с бащата, и след това да прилагате това, което ви е казал, не само да го чуете и забравите след час...

На мен ми се струват безнадежден случай. Те изобщо не се осъзнават какво правят, иначе детето им се вижда от горе до долу с кусури 

Добре как да го направя,опитвам с добро не става.Не може да се тръшка да реве ако иска нещо а когато трябва да научи да се прави на хитър.Да обичам го и му го показвам вс ден,но да ме прави луда няма да позволя.Имам още две деца ами и те ако започнат така за седмица и ще си говоря сама.Не може така.Ето тази вечер казва няма да ходя на училище там е тъпо.И аз какво трябва да направя да кажа добре щом не ти се ходи няма да ходиш.Винаги го изслушвам,когато има проблем независимо какъв му помагам да го реши,винаги съм на среща щом има нужда и той го знае.Далеч съм от мисълта че съм перфектния родител но не може така да се опитва да ни върти на малкия си пръст.

Какво значи "прави се на хитър", когато трябва да учи?
Ако не е научил, връщаш го да прочете, спокойно, след малко пак го викаш и го изпитваш.
И няма да се оправи отведнъж.
С дъщеря ми се борим тази година с ученето, малко по-голяма е. Има напредък в последните месеци, но трябва засилен контрол, защото се скатава при всяка възможност.
Грубо държание изобщо не се толерира, нито тръшканици (то и няма такива при нея). Отнехме всякакви телефони и лаптопи, отскоро даваме по малко, когато видим, че си е научила. Добрите действия се поощряват, но не с парични и предметни награди, лошите се санкционират.

Как точно опитваш с добро? От описаното до тук изглежда, че предимно искаш да се оплачеш колко е лошо детето ти и как се държи по начин, който не ти харесва. Няма готовност да се задълбочиш и да разбереше защо се държи така. Ти вече знаеш - защото иска да те прави на луда. По-сериозна причина не ти е нужно да знаеш.

Очевидно се бунтува срещу нещо. Обикновено поведението на детето е огледало на начина, по който се чувства. Колкото по-непоносимо се държи, толкова по-непоносима е за него някаква ситуация в семейството и то като не може да се примири, изкарва емоцията си на повърхността и кара и останалите от семейството да я изпитат.
Какво го притеснява аз не мога да ти кажа, но заплахите, че иска да се махне, обикновено са израз на страх от отхвърляне. "За да не ме отхвърлиш ти, понеже няма да мога да го преживея, ще те отхвърля аз преди това." Много класическа реакция.

Може би е засипан от критики, упреци и намилане. И дори когато казваш, че започвате разговор, пак не го слушаш и сигурно даже не му даваш думата, а те дразни, че той не те слуша и не изпълнява.

От краткото описание на реакциите на момчето оставам с впечатление, че основният му проблем са високите ви очаквания и критиките. Как ги формулирате? Притискате ли го, обиждате ли го? За него явно това носи голямо напрежение. Сигурно очаквате да се държи като прекалено голям, какъвто не е, но ви се струва, на фона на другите по-малки деца.

Личното ми мнение е, че няма да успеете да проведете ползотворен диалог. Ако имате някой близък, на когото детето се доверява и който би могъл да поговори с него и да го ИЗСЛУША, а не да му намила и да го критикува, то този човек би могъл да ви предаде как синът ви вижда нещата.

И последно. Когато се опитвате да постигнете положително стимулиране и предлагате награда за постигане на нещо, не е правилно да отнемате при непостигане. Непостигането трябва да е нула, а постигането - награда. Така работи тази система на стимулиране. Ако има и отнемане, не работи.

И пак си обмислете концепцията за пробване с добро. Дали наистина е добро или съдържа някакви заповеди/изисквания и критики.
Добро значи да направиш комплимент, да дадеш и да не поискаш нищо в замяна. Да направиш така, че човекът да се почувства добре, оценен, щастлив. А не да изкажш заповедта си със спокоен тон. Някои това разбират под добро, че не са викали, но същността на изказването е пак някакво изискване, евфемизъм на критика. Това не е пробване с добро и не е алтернативата на викането.