Момичета давайте идеи какво да правим с мъжът ми не издържаме.Не знам как да се държич с баткото.Някакъв ад под небето е.Все е на опаки все се сърди,все фасони и муцуни.Не знам какви нерви теябва да има човек че да здържи на всичко това.Не разбира ното с добро нито с лошо.Не знам вече как да се справям.По примцип е добро дете,но има моменти в които просто сякаш е друг.Тръпка се за глупости,реве,гевези се повече отколкото трябва,лошото е че малките гледат от него и те се държат така.Какво ли не пробеахме,от наказания без телефон и лаптоп,до лишавяне т любими дейности държи го влага два три дни и сшед това сякаш не е било.В училище госпожата казва че няма проблеми,няма нито една четворка.Умно и хитро дете е,много будно но нещо някъде куца.Преди малко вшезна в стаята с думите обади се на социялните да дойдат да ме вземат не искам да живея с вас,чувала съм и приказки че съм лоша майка че не ме обичал.Има вс което може дя се позволи на едно дете на 9 години и пак нещо не е нарЕд.Не ходи на занималня,учи у дома гледам да му обръщам внимание когато малките спят да не се чувства пренебрегнат,не знам къдебъркам.Ще съм благодарна на всекий който изкаже мнение,било то съвет или упрек.
- Публикувана: 20 дек. 2016, 22:02 ч.
- Последно мнение: 3 март 2017, 01:33 ч.
Не се издържа вече
Съчувствам ти за проблема, аз съм много далеч от такива неща, но на първо четене знаеш ли какво ми дойде на ума? Защо не го заведеш някой ден в някой дом за деца, лишени от родителски грижи? Направете едно посещение двамата, изкарайте там няколко часа. Нека види от първа ръка как живеят деца, прибрани от социалните. Може и да му уври малко главата какво всъщност има.
Може би звучи глупаво идеята, но...
Може би звучи глупаво идеята, но...
Съчувствам ти за проблема, аз съм много далеч от такива неща, но на първо четене знаеш ли какво ми дойде на ума? Защо не го заведеш някой ден в някой дом за деца, лишени от родителски грижи? Направете едно посещение двамата, изкарайте там няколко часа. Нека види от първа ръка как живеят деца, прибрани от социалните. Може и да му уври малко главата какво всъщност има.
Може би звучи глупаво идеята, но...
Може би звучи глупаво идеята, но...
Като дете бях същото
И наказанията няма да помогнат, опитайте с поощрения за нещата, с които се справя добре - донесъл е шестица от училище - похвалете го, дайте сладолед/шоколад извънредно, помогнал е вкъщи - похвалете го, отпуснете му малко повече джобни, помогнал е по свое желание - заведете го някъде, или направете малко парти вкъщи. Само с наказания за лошото няма да стане, трябва и с хубаво, така че да види, че хубавото носи облаги...
На тази възраст бях същата-дръзка, нахална, отворена, все на контра на майка ми.
Тогава не бяха на мода социалните, но аз пък в моменти на сръдня, нахакано настоявах да ме оставят в дом за деца. Твърдях, че там ще ми е много хубаво и никой няма да ми прави забележки(ама акъл де).
Един ден чашата преля, майка ми се ядоса много, стегна ми един сак и заяви, че щом толкова искам, отиваме да ме оставя в дом. Честно, за малко да направя една работа в гащите от страх
И тя действително ме заведе до един дом, тоест не беше точно дом, а интернат.
Навън се мотаеха деца, едни остригани, лошо облечени. Чувах ги как говорят, как се обиждат, колко бяха груби едно с друго и много се уплаших. Голям рев ударих, да не ме оставят там...Майка ми махна великодушно с ръка: " Хайде от мен да мине, няма да те оставям този път"
.
Добър урок ми даде, пак си се лигавех отвреме-навреме, но с мярка. Пътят към интерната вече го знаех
Тогава не бяха на мода социалните, но аз пък в моменти на сръдня, нахакано настоявах да ме оставят в дом за деца. Твърдях, че там ще ми е много хубаво и никой няма да ми прави забележки(ама акъл де).
Един ден чашата преля, майка ми се ядоса много, стегна ми един сак и заяви, че щом толкова искам, отиваме да ме оставя в дом. Честно, за малко да направя една работа в гащите от страх
И тя действително ме заведе до един дом, тоест не беше точно дом, а интернат.
Навън се мотаеха деца, едни остригани, лошо облечени. Чувах ги как говорят, как се обиждат, колко бяха груби едно с друго и много се уплаших. Голям рев ударих, да не ме оставят там...Майка ми махна великодушно с ръка: " Хайде от мен да мине, няма да те оставям този път"
.Добър урок ми даде, пак си се лигавех отвреме-навреме, но с мярка. Пътят към интерната вече го знаех
Моят също е на девет и ми каза, че иска с малкия ми син да умрем, та да му е спокойно. Аз го карам да учи, малкият нон стоп реве ако не стане на неговото. Аз се учудвам на себе си как пък въобще не се разстройх от думите му. Просто ние като родители трябва да го изтърпим. Не съм го наказвала за тези думи. Предполагам, че така го чувства щом го е казал. Радвай се, че няма четворки и дишай дълбоко. Отдавна съм надживяла периода да очаквам обич или благодарност от децата си. Радвам се че са живи и здрави и бутаме училището.
Моят е малко по - малък, но положението е горе - долу същото. Все нещо му е криво, все за нещо се сърди. Според мен е ужасно разглезен, задоволен и не може да оцени малките, дребни неща, а покрай тях не оценява и както трябва истински стойностните неща, не оценява любовта. Може би са и все още незряли. Наистина не знам. Засега стискам зъби, но не ми харесва положението. Решила съм, че няма да го оставя да ме изнудва емоционално, с рев и цупотене. Ще игнорирам това му поведение, като няма да го толерирам. Ще спра и материалните неща - играчки, предмети, боклуци. Просто трябва да реагирам, представям си какво ще е през пубертета. По - добре сега да ни изпитва границите и да определим такива, а не тогава.
Засега стискам зъби...
Christina, благодарност от децата си няма нужда да чакаме. Но защо не обич?
Не е глупава идея даже е много добра,постоянно му обяснявам как с баща му се скапваме от работа за да имат вс необходимо,той мига клати одобрително глава и след малко сякаш не сме говорили.quote author=HighSpeed нlink=topic=957521.msg34248978#msg34248978 date=1482265573]
Съчувствам ти за проблема, аз съм много далеч от такива неща, но на първо четене знаеш ли какво ми дойде на ума? Защо не го заведеш някой ден в някой дом за деца, лишени от родителски грижи? Направете едно посещение двамата, изкарайте там няколко часа. Нека види от първа ръка как живеят деца, прибрани от социалните. Може и да му уври малко главата какво всъщност има.
Може би звучи глупаво идеята, но...
[/quote]
Съчувствам ти за проблема, аз съм много далеч от такива неща, но на първо четене знаеш ли какво ми дойде на ума? Защо не го заведеш някой ден в някой дом за деца, лишени от родителски грижи? Направете едно посещение двамата, изкарайте там няколко часа. Нека види от първа ръка как живеят деца, прибрани от социалните. Може и да му уври малко главата какво всъщност има.
Може би звучи глупаво идеята, но...
[/quote]
Идеите с дома ми харесаха,много,чудя се дали бих могла да го оставя в нашия дом за час два,ако толкова иска нека иде да види какво е.Обаче едва ли ще ми разреши някой да го оставя.Може утре да опитам това с отуването и престоя там за известно време.веме нямам нерви момичета,ако искате вярвайте.Не съм го зряла нито веднъж,има си хубав телвфон телевизор,собствена стая,чиста и уютна е,винаги има прясно приготвена хранаи чисти дрехи.Не минава ден без да му кажа че го обичам и без да го гушна чудя се какво повече иска от това.Като се замисля аз на неговата възраст нямах половината от тези неща.
чудя се какво повече иска от това.Като се замисля аз на неговата възраст нямах половината от тези неща.
Аз не успях да открия някакво конкретно обяснение в постовете ти за какво се карате. В какво се изразява лошото му поведение? В какви ситуаци се проявява?
А защо не потърсите професионална помощ от психолог?
Аз моя съм го водила в неформална среда, играят с други деца, психолога им задава някакви игрови задачки, без децата да се чувстват наблюдавани и анализирани и после естествено следва разговор с родителя насаме, без детето. На мен и на детето много ни помогна това, в момента сме в много добри отношения, но разбира се всичко е строго индивидуално.
Аз моя съм го водила в неформална среда, играят с други деца, психолога им задава някакви игрови задачки, без децата да се чувстват наблюдавани и анализирани и после естествено следва разговор с родителя насаме, без детето. На мен и на детето много ни помогна това, в момента сме в много добри отношения, но разбира се всичко е строго индивидуално.
кокетна само с искане няма да се справите със ситуацията. По това, което пишете ми става ясно, че имате нужда от външна помощ. Първо вие я потърсете, за вас. Потърсете психолог или психотерапевт, говорете, обяснете, той вероятно ще ви направи стратегия как да действате за напред. В началото не споделяйте със сина си, а впоследствие психологът ще ви каже как е най-уместно да продължите.
П.С. Синът ви цели нещо с поведението си и/или изразява нещо, което го е докоснало, а се чувства неразбран. Вие трябва да откриете първопричината за поведението му. Успех!
П.С. Синът ви цели нещо с поведението си и/или изразява нещо, което го е докоснало, а се чувства неразбран. Вие трябва да откриете първопричината за поведението му. Успех!