Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

се променя - разгледайте новостите и споделете с нас впечатленията си Включете се
Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 143 отговора


Мнения: 97
Здравейте ,приятели!От доста време събирам кураж да пиша тук.  Някои от вас знаят за мен и проблема ми от темата "Да се оплачем" Smile за да не спамя там ще разкажа цялата история тук, по-подробно . Предупреждавам, че може да стане доста дълго.
Става въпрос за 16 годишната ми дъщеря.  Кара труден пубертет, създаде ни много проблеми в последно време. До 7 клас беше страхотно дете, добра ученичка, рисуваше и все още рисува прекрасно. Приеха я в гимназия със статут на престижна. Първоначално всичко беше наред, изкарваше добри оценки, намери си приятели. Докато не се сприятели с едно момиче в края на 8 клас,което по-късно стана и нейната "най-добра приятелка"...въпросното момиче не и влияеше никак добре,  подкокоросваше я да прави неща, неприсъщи за нея, или по-точно започна да ни лъже, бягаше от училище, купуваше си гримове и токчета тайно от нас, започна да пуши. Веднъж я пуснахме уж при приятелка да учи, но не се прибра по уреченото време. Отидохме до въпросната приятелка, оказа се, че тя не е в града. Flushed Веднага се досетихме какво е станало и отидохме на мястото, където тя и онова момиче ходят обикновено. Е, те бяха там, с още 3-4-ма души, видимо в нетрезво състояние. Бяха си купили някакъв евтин алкохол и..щерка ми после си издрайфа червата. Както и да е. Понесе си някои наказания и малко шамари и обеща да не прави повече така. Забранихме й да излиза с това момиче. Речено-сторено. Излизаше лятото с предишните си приятели, а ние се самоуспокоявахме, че това ѝ беше пубертетът и няма да има повече...да, ама не. Било е просто затишие пред буря. Още в началото на 9 клас се сближи отново с онова момиче, въпреки изричната ни забрана. Изглежда само това и чакаше - да тръгнат на училище...пак започнаха проблеми. Не можеше да разбере, че това момиче ще я провали...тя твърдеше, че била свестен човек, че се била променила, била си взела поука след глупостите, които правила миналата година. Звучеше толкова убедително, че бях склонна да ѝ вярвам. Когато обаче ме повика класната ѝ, всичко ми стана ясно. Изобщо не предполагах какво ще ми каже. То не бяха отсъствия, слаби оценки, заяждала се е с учителите си, скъсала дневника на класа (по неясни за мен причини, може би за да прикрие някоя своя забележка) и още куп други магарии. Потънах в земята от срам. А тя през това време беше просто по-ниска от тревата и по-тиха от водата. На въпроса защо не се прибира след училище отговаряше, че оставала на консултации по математика...нищо подобно, шляеше се с компанията си из града. Наложи се да я водя до входа на училището, защото не бях сигурна, че сутрин отива там. И до ден днешен не знам колко точно отсъствия е имала, само знам, че малко са и трябвали, за да получи последно предупреждение за изключване... Crying or Very sad ходеше и на уроци, за да не остане на изпит по 3 предмета. Тя разбира се се възползва от това и ме лъжеше, че ходи и отиваше някъде другаде, а парите предполагам са отивали за алкохол и цигари...не можех и не исках да повярвам. Собствената ми дъщеря ме гледаше в очите и ме лъжеше...и все още го прави. На родителските срещи беше някакъв ад. Де що учители имаше в това училище, всичките ми се оплакаха. Дъщеря ми, за която лоша дума не можеше да се каже, сега е разбойничката на училището. Последваха и няколко срещи с директора. А междувременно вкъщи нещата ескалираха. При всеки опит да се поговори с нея на тази тема тя се бунтуваше и крещеше, обиждаше... А относно любовния й живот...имаше си гадже още в що-годе нормалния й период, беше хубаво момче и нямахме нищо против, даже се радвахме...но сега, когато ходи с момче от такава компания.. всъщност не знам колко  сексуални партньора е имала. С баща й решихме да предприемем по-радикални мерки, взехме и телефона и лаптопа, заключихме я в стаята. Опитах се да поговоря малко по-задълбочено с нея, Отново само гневни изблици от нейна страна,  приятеля и щял да и купи по- хубави, казва, че ни мрази, не сме и трябвали... А що се отнася за приятеля й той е турчин (разбираемо, все пак живеем в град с голямо етническо разнообразие). Не съм расистка, нито съпругът ми, нямам нищо против турците и циганите, но поне да беше свестен, а въпросното момче не ми направи много хубаво впечатление в малкото пъти, в които съм го виждала. Опитвам се да бъда от онези готините майки, предлагам ѝ да го заведе у нас. Тя само крещи, че не ме интересува.
9 клас беше просто кошмарен, вече споменах за пиянските и подвизи, полицията я прибра у нас...купонясвали си с тяхната компания пред някакъв блок и живущите разбира се, се оплакали от шума. Някак си успя да завърши с 4,35, може би това, че я заплаших да я оставя на село 3 месеца без телефон имаше някакъв ефект...а за предишния ѝ успех 4,35 беше просто немислима оценка. Disappointed
Стилът и на обличане става все по-провокативен, вече не излиза никъде без един тон грим. Опитвам се да ѝ обясня колко вредно е това, че запушва порите и т.н., а тя само ми казва да не ѝ дава
м акъл. Мисля, че е качвала и някакви снимки в private профил в инстаграм...не знам точно какви, но и по-добре да не ги виждам...сега има намерение да ходи на море с нейните приятели, но аз и баща ѝ сме категорично против, защото пак ще направи някоя глупост.
Не се прибира по цели нощи, ходи уж при приятеля си да въртят любов, по дискотеки. Вече се опитвам да не обръщам толкова внимание на това, че се прибира толкова късно, но кажете ми, коя майка спи спокойно при положение, че не знае къде е детето ѝ . С кого е? Какво прави?  Обаждали сме се в полицията, казват само, че трябва да минат 48 часа, за да я обявят за национално издирване. Правила е и купон тайно от нас, та после съседите не ни говориха цял месец...
Намирам и презервативи в стаята ѝ. Поне има някакво сексуално образование, но пък знае ли човек...един път вече ме шашардиса, че и закъснявал цикъла. Тестът беше отрицателен, за щастие.
Питам се, къде сгрешихме? Дадохме и възпитание, от нищо никога не сме я лишавали. Беше толкова хубаво дете, ако знаех, че ще се промени толкова изобщо нямаше да я записвам в това училище. Уж много престижно, с много примерни деца, а то какво се оказа...Това не е моето дете 😭всеки път, щом ми каже, че ме мрази ми иде да й забия два хубави шамара, но същевременно сърцето ми се къса. Всъщност и да я набия тя няма да си вземе поука, достатъчно бой изяде пред последната 1 година. Никога не сме били привърженици на този тип възпитание, но…
Почти всеки наш разговор завършва с затръшване на вратата. В някои моменти просто не издържам и плача. Ако това ме прави слаба, нека бъда...
Съпругът ми казва, че вече е вдигнал ръце от нея, но аз виждам, че много се притеснява. Аз знам, че тя не ни мрази. Има нужда от нас, както и ние от нея. Когато има някакъв проблем се оплаква на мен, а не на нейните „най-добри приятели“, за които твърди, че били второто ѝ семейство.  Баща ѝ не беше пушил от 10 години и сега пак започна…ако продължава в същия дух тази година наистина може да я изключат, а ако това се случи тотално ще се срина психически…
И тук идва въпроса, откъде се корени проблема? Защо таи толкова гняв към нас? Ако търся началото на тази грешка, ще трябва да се върна още в детството ѝ. В предишната тема споменах, че другото ми дете имаше някои здравословни проблеми като по-малко, и се налагаше да обръщаме повече внимание на нея. Не знам дали има някаква връзка това? Тя е разумно дете и винаги е знаела, че обичам и двете еднакво. Наистина я пренебрегвахме в някои моменти, но не личеше това да ѝ се е отразило чак толкова. Чувстваше се гадно, но после съб ѝ обяснявала как стоят нещата. Тя обожава сестра си и много ми помагаше с грижите за нея. Сестра ѝ също обича кака си и това ме радва, но ме е страх че ще ѝ бъде пример за някои неща…
 Не мисля, че по този начин избива някакви комплекси, красива е, умна, висока. Разбирам, че и харесва да бъде забелязана, да привлича мъжкото внимание, че я тресе хормона. И аз и мъжът ми сме били на нейните години, и ние сме правили някои глупости, но поне не сме се отнасяли лошо с родителите си. Това ли заслужихме? Аз се старая да не се бъркам в личния й живот, а тя казва, че точно това правя и че постоянно и нахлувам в личното пространство. Мисля, че всичко идва от компанията ѝ или по-конкретно от най-добрата ѝ приятелка. Вече споменах, че се събира с някакви суперсъмнителни екземпляри и ме е страх да не я вкарат в някоя от техните схеми и после да си имаме проблеми със закона…съпругът ми неведнъж е ходил да се разправя с тях, но ме е страх да не му направят нещо, кой знае какви мутри и биячи познават. Моля ви, дайте ми някакъв съвет, какво да правя с това дете? Да я изпратя ли на село, или на някакъв лагер? За психолог и дума не може стане. Когато и предложа да идем тя избухва, сякаш иска да избяга от болезнените истини, които ще чуе за себе си. Ако има майки на проблемни тийнейджъри нека споделят опита си. Обмисляме да ѝ направим и тест за наркотици, защото наняколко пъти вече се прибира доста развеселена. Иначе няма други признаци, не се тъпче със сладко, зениците ѝ не са разширени. Как се прави и къде? Колко струва?
Е, това беше от мен момичета, надявам се не съм ви отегчила с дългата си история. Благодаря на всички, които я прочетоха! Значи много за мен. Поолекна ми малко след като споделих тук. Очаквам вашите мнения и съвети 

Цитирай


Мнения: 14 991
Аз бих предложила среща със специалист, вижда се, че правите всичко по силите си, но явно не е достатъчно.Дано успеете да намерите разрешение на проблемите, настръхнах като четях. Никой не знае от къде го дебне лошото. "Приятелите" са ужасно важни, понякога пагубни за децата ни
Цитирай

София

Мнения: 8 216
Тестът за наркотици е задължителен. Продават се свободно в аптеките. Има комбинирани и за различни видове наркотици. Прави се с урина. Но тук идва съществения момент, че е добре някой от вас винаги да присъства на пишкането в чашка.
Децата са много изобретателни.
Цитирай


Мнения: 338
А ако опитате да смените училището? Или дори градът? Не, че е гаранция, ама ...
Цитирай


Мнения: 97
Аз бих предложила среща със специалист, вижда се, че правите всичко по силите си, но явно не е достатъчно.Дано успеете да намерите разрешение на проблемите, настръхнах като четях. Никой не знае от къде го дебне лошото. "Приятелите" са ужасно важни, понякога пагубни за децата ни
И аз мисля, че е време да се консултираме със специалист, но как да я накарам Frowning1 опитвам се да ѝ обясня, че няма нищо срамно в това, и че ходенето на психолог не те прави луд , но тя не иска и да чуе. Ако някой знае добър детски психолог, нека ми го каже, ще му бъда много благодарна.
А ако опитате да смените училището? Или дори градът? Не, че е гаранция, ама ...
Мислили сме си го, но тя много си държи а компанията или по-точно на гаджето. Не иска да разбере, че те я водят към дъното...
Цитирай

Mars Hotel

Мнения: 3 411
Ще следя темата с интерес. Аз имам 11-годишна дъщеря, а самата аз бях доста труден тийнейджър, макар и далеч не толкова страшно, както при вас. Нещата ще поотшумят с времето и тя ще се успокои, но е важно да ограничите щетите сега. Не й позволявайте да затъне лошо в училище, за да не загуби шансовете си да стъпи на крака. Опитайте с поощрение - примерно обещайте й да й позволите да направите нещо, което тя иска, ако се прибира навреме всеки ден през септември.
Говорете много с нея - нека да знае, че се тревожите, че е важна за вас и т.н., а не я критикувайте непрекъснато.
Успех!
Цитирай


Мнения: 1 202
Не знам дали ще ви успокои, но дъщерята на приятелката на майка ми, която е мой набор, мина точно по този път преди 20 години. Все едно пишете нейната история. Смени 4 училища в града, никъде не я искаха, майка й я водеше до училището, за да е сигурна, че отива на училище, тя започна да излиза от задния вход, Някакъв ужас беше. И те имаха още едно дете, по-малко, но там майката се притесняваше, че от всичките грижи по голямото дете, няма никакво врме за малкото. Като резултат, в момента "проблемното дете" е майка на 3 деца и счита, че техните малко са я били, когато е била в гимназия.
Не може обаче да се лежи на лаври, че всичко минава, това първо и второ-не във всяко нещо има логика, понякога нещата просто се случват, защото детето е открило нова своя страна, за която вие не сте подозирали. Не е задължително проблемът да е във вас.
За мен единственото решение  е, ако приемем, че не може да намесвате психолог директно, то тотална смяна на средата, училището, може и града. Но вие трябва да сте с нея. Говорете с психолог, за да видите дали не може да се намери дистанционен начин на въздействие чрез някой, към когото тя има респект и ще послуша.
Цитирай


Мнения: 22 446
А ако опитате да смените училището? Или дори градът? Не, че е гаранция, ама ...
Мислили сме си го, но тя много си държи а компанията или по-точно на гаджето. Не иска да разбере, че те я водят към дъното...
Разбира се, че ще държи на тях. Но ако имате възможност да смените града, не се замисляйте и за секунда, а режете до дъно.
Цитирай

София

Мнения: 455
Препоръчвам първо да прочетете книгата на Франсоаз Долто " Тийнейджърите", там ще откриете много отговори какво провокира такъв тип поведение, каквото описвате и ще ви помогне по-добре да разберете детето си и да погледнете през неговия поглед и съответно да намерите правилния подход и влизането в комуникация с тийнейджърката. После трябва да разберете, че вие с баща й и само вие можете да й повлияете и да предизвикате промяна. Търсенето и воденето по психолози за мен е само опит да прехвърлите отговорността на някой друг. Може по-скоро вие да се консултирате с психолог как да реагирате в конкретни ситуации, иначе дъщеря ви няма нужда от такъв, тя просто е в естествения си период на израстване и отделяне от семейството и формиране на собствена независима личност. Да, при някои деца този период е доста бурен и намирането на правилен подход за комуникация не е лесно, но сълзите със сигурност не са най- правилното решение. За съжаление универсална формула няма, но проявяването на разбиране от ваша страна, а не конфронтация с нея биха подобрили според мен нещата.
Цитирай


Мнения: 1 850
 Според мен трябва да се консултирате с психолог. Изберете такъв внимателно. Идете двамата с бащата и поговорете с него, той би трябвало да ви даде насоки как да общувате с дъщеря си. Ясно е че ситуацията излиза извън контрол и ви трябва помощ.

п.п. И спрете да се обвинявате, има неща които са извън контрола на родителя!
Цитирай


Мнения: 13 783
Лоша работа. За съжаление в тази възраст децата смятат, че знаят всичко и са прави за всичко, а родителите са старомодни и се опитват само да им пречат да "живеят".
Трябва да има осъзнаване от нейна страна, иначе няма да се получи. Така, както описвате нещата, възможно е да се забърка в нещо незаконно или да забременее преди пълнолетие.

Може да опитате със смяна на училището или преместване в друг град. Не знам дали ще има ефект, ако тя сама не поиска промяна.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 080
За мен трябва да намерите начин да я "извадите" от тази отровна среда.
Свидетел съм на подобен случай преди години. Ще напиша накратко какво предприеха родителите. Първо смениха апартамента с такъв в другия край на града, защото компанията беше "квартална". Направиха всичко възможно да я "сприятелят" с подходящи деца. После намериха начин да запишат момичето в училище в чужбина/в Русия или Украйна беше/, като през първата година майката живя на квартира до общежитието за да може да "контролира" отдалече. Когато момичето се връщаше за ваканциите, можеше да излиза само с определени проверени приятелки. И много, много контрол и наблюдение.
На 19 девойката се завърна окончателно като съвсем нов и разумен човек с чудесна професия/беше в професионално училище/.
Цитирай


Мнения: 97
Препоръчвам първо да прочетете книгата на Франсоаз Долто " Тийнейджърите", там ще откриете много отговори какво провокира такъв тип поведение, каквото описвате и ще ви помогне по-добре да разберете детето си и да погледнете през неговия поглед и съответно да намерите правилния подход и влизането в комуникация с тийнейджърката. После трябва да разберете, че вие с баща й и само вие можете да й повлияете и да предизвикате промяна. Търсенето и воденето по психолози за мен е само опит да прехвърлите отговорността на някой друг. Може по-скоро вие да се консултирате с психолог как да реагирате в конкретни ситуации, иначе дъщеря ви няма нужда от такъв, тя просто е в естествения си период на израстване и отделяне от семейството и формиране на собствена независима личност. Да, при някои деца този период е доста бурен и намирането на правилен подход за комуникация не е лесно, но сълзите със сигурност не са най- правилното решение. За съжаление универсална формула няма, но проявяването на разбиране от ваша страна, а не конфронтация с нея биха подобрили според мен нещата.
Много благодаря! Ще се поинтересувам от книгата.
За мен трябва да намерите начин да я извадите; от тази отровна среда.
Свидетел съм на подобен случай преди години. Ще напиша накратко какво предприеха родителите. Първо смениха апартамента с такъв в другия край на града, защото компанията беше "квартална". Направиха всичко възможно да я сприятелят с подходящи деца. После намериха начин да запишат момичето в училище в чужбина/в Русия или Украйна беше/, като през първата година майката живя на квартира до общежитието за да може да "контролира" отдалече. Когато момичето се връщаше за ваканциите, можеше да излиза само с определени проверени приятелки. И много, много контрол и наблюдение.
На 19 девойката се завърна окончателно като съвсем нов и разумен човек с чудесна професия/беше в професионално училище/.
Нашата компания не е квартална, по-скоро училищна. Което значи, че трябва да смени училището, но се притеснявам, че й е излезнало някакво име сред училищната общност и като видят, че е била пред изключване няма да я вземат никъде...наистина ще е много трудно да я откъсна от тази компания, тя твърди, че те са добри приятели. Да, от една страна аз не ги познавам и може да са наистина добри приятели, но от друга страна кой истински приятел ще се опитва да те провали? Sad
Теста за наркотици ще го направим още утре. Само да попитам, разбрах, че марихуаната е горе-долу наравно с хероина Flushed в България. Това значи ли, че тестът ще даде положителен резултат? Доколкото знам имаше и тестове, предназначени само за употребата на марихуаната.
« Последна редакция: вт, 20 авг 2019, 15:44 от naslada_99 »
Цитирай

София

Мнения: 8 216
Ако я изключат от училище, регионалният инспекторат по образованието трябва да организира преместването в друго училище със същия профил. Не могат да откажат. Това наистина е добър начин да спасите дъщеря си. По-добре да завърши по-малко престижно училище, отколкото да я загубите.
Не мисля, че в случая става дума за обикновен тежък пубертет, а за залитане в грешна посока, което може да се окаже пагубно.

Комбинираният тест изглежда така

Може да е и по-различен.  И показва отделни резултати за всеки от видовете наркотици, които покрива.

Ето и снимка на различни видове тестове



и прочети това
https://lekuva.net/90084/test-za-narkotitsi-kak-hlapetata-manipu … -rezultatite.html
Цитирай


Мнения: 50
Аз изкарах ужасно труден пубертет, няколко пъти бягах от вкъщи, нощем излиза докато родителите ми спят и още куп простотии, за щастие наркотици и алкохол не съм употребявала. Сега вече съм на 33г и майка на едно момиченце. Нямаше конкретна причина за поведението ми, родителите ми не са ме лишавали от внимание и любов, баща ми е изключително строг човек. Лошо ми повлия компанията на няколко приятелки, почти година всички опити на родителите ми да овладеят положението не дадоха резултат/пробвах разговори, наказания, доста шамари Smile/Единственото което ме измъкна от този период беше, че ме накараха да започна да помагам в семейният бизнес и майка ми въпреки всичките глупост които сътвори не се отказа от мен и не спираше да ми повтаря колко ме обича. Тогава се запознах и със сегашният ми мъж, осъзнах, че приятелките ми отказват лошо влияние и се откъснах от тази среда. След това станах отличничничката на класа. Потърсете подкрепа от психолог, разговаряйте много с нея и никога не се отказвайте да се борите за нея,направете тест за наркотици.
Поговорете с нея относно облеклото и силният грим, че това привлича вниманието на мъжете по начин който една уважавана себе си дама не би искала, обяснете с какво око се гледа на жени/момичета/ с подобно облекло, грим и поведение.Пожелавам Ви успех и много търпение!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 143 отговора