Не се издържа вече

Уишмастър не искам да се разочаровам. За това предпочитам, да не очаквам нищо.

Нормално, това е дете, него не го интересува колко сте се скапвали от работа. Вие сте възрастни, това ви е работата. За него тези неща звучат като поредното скучно конско, което той знае наизуст и му е писнало да слуша вече, затова най-вероятно не го и прави, и просто в нужните места кима, мига, навежда глава или казва съжалявам, за да може най-накрая това да свърши и да си продължи с игрите.
Престанете с конските, с обвиненията, със скандалите и наказанията - абсолютно нищо не се постига с тях, ако са само те.
Храната, дрехите и топлата стая не трябва да са нещо, за което детето да ви е благодарно - вие сте го създали, и е логично дори за него, че трябва да му осигурите тези базови неща, и ако му натяквате в редовните конски, че вие сте му дали храна и дреха и трябва да е благодарен за това - е няма да дочакате благодарност, и напълно разбирам защо детето се тръшка.
Отново - започнете с добро. Забелязвайте малките неща, питайте учителката - днес добре ли се е справил, поощрете го. Виждате, че е направил нещо някъде сам -похвалете го. Сутрин е станал, целунал ви е за добро утро - благодарете му. Записвайте си на един лист количеството похвали, и в началото например на 20 похвали му купете някаква малка играчка и му кажете - последно време си се държал добре, заслужи си играчката. Ей така, без нищо, без да му натяквате колко сте работили за да я купите, нито да му четете конско, че ако се държи добре, ще му купувате играчки. После на 50 похвали го заведете в някой готин детски-тинейдж кът (не разбрах на колко точно години е) - с лазер-таг, картинг - от този сорт неща. Може и да му кажете направо даже след 1-2 подаръка - поощрявам те за добрите неща, които правиш и казваш, за да може той вече и съзнателно да ги прави, след като види, че имат материален резултат.

А какъв е проблемът?

Бих ти препоръчала да се запишеш на курс "Трениране на успешни родители". И аз имам същите проблеми с моята дъщеря, но от както минах този курс нещата стават все  по-добре. Дълъг ще е процеса, но виждам голяма промяна в общуването ни и общото разбирателство. Има и книга със същото име. Аз първо нея прочетох, но така и не успях да приложа научените неща от нея в ситуациите. Курса ми помогна да променя общуването си с детето и то се отвори, като цвете пред мен и започна да ми разказва неща, които не съм се и надявала да ми разкаже.

Подходът ви като цяло е грешен.
Детето няма да е послушно и да ви е благодарно до гроб, защото сте му осигурили телефон последен модел, плазма, лукс у дома.Дори да се впечатлява на момента, тези неща не го вълнуват.
За да промените подхода, ви трябва помощ от психолог.

От горното по никой начин не става ясно в какво точно се изразява проблемът. Какво прави или не прави детето, от кога е така, вие как реагирате. Без конкретика не може нищо да се обсъжда.
Какво иска от теб и от останалите казва ли? Или просто се инати и се лигави, без да сочи причини?
Ми като ще звъни на "социалните" - дай му телефона и му кажи да го направи. Нека се обади /ако му стиска/, тъкмо ще чуеш какви оплаквания има. Родителят, като възрастен човек, не следва да позволява подобни спекулации да станат ежедневие. Прекъсват се в зародиш, да не им хрумва на хлапетата подобна глупост.


Това не съм сигурна какво означава. Ако е това, за което си мисля, то следва да си припомним, че апетитът идва с яденето.

Предполагам тези думи те афектират и не водите конструктивен диалог, за да видиш какво стои зад тях, а започваш с обвиненията... "Лоша майка" -  така децата окачествяват нечие родителско поведение, което ги е уязвило или са се почувствали лишени от нужното - стресирани, фрустрирани и пр. -липса на  закрила, разбиране, подкрепа, комуникация, което в дадения момент не  е било налично. Може да се е случило веднъж, но детето помни и го преживява като особено травмиращо. "Не те обичам" често означава "съмнявам се в твоята обич към мен - докажи ми, че ме обичаш"...както преди, колкото братчетата и сестричета, татко и тн. Това са провокации, на които се реагира само позитивно - с потвърждение на чувствата, прегръдка и тн. Говорете със сина си спокойно /но не постарайте и да го "чуете"/, като с равноправен на вас човек, имащ право да изпитва и изразява и негативни чувства...и именно за това как да го прави, за да стане разбран. Ако ситуацията е твърде комплицирана и тежка, потърсете и специалист, НО много внимавайте как ще представите ходетето при него! Чувала съм всякакви глупости "Ето на тука те водя, да те оправят". За "оправяне" са вашите /на всички членове в семейството/отношения със сина ви, а не детето.

Единият от моите се държи подобно на твоя. В малко по-омекотена форма, но подобно. Забелязала съм, че колкото повече се бориш с него и му заповядваш и го командваш, той толкова повече се наостря. Като подходиш много любезно и кротко, с молба и ласкателство е мек като памук и изпълнява абсолютно всичко. Само не мога да убедя баща му, че не трябва да го командва грубо и да вика.  Но при мен това действа. Опитай, няма да навреди.

Подкрепям с две ръце .
Това е верния подход към деца с такъв характер . Аз бях такова опърничаво и устато дете и когато ми четяха конско започвах да ги "мразя" още повече . Виж при похвала бях готова чудеса да направя .
Ако пък го завлачиш на психолог -направо ще те ненавижда и няма да ти го прости цял живот 
Има и нещо успокояващо - такива деца после стават много успешни възрастни .

Съвсем същата идея ми хрумна и на мен.

Не съм съгласна, че детето не е длъжно да е благодарно, защото това дете скоро трябва да напусне дома и да се грижи за себе си,  ще приеме родителите си за даденост и повече няма и да се сети за тях. Все пак става дума за семейство и трябва да се възпита, че в семейството членовете се подкрепят и понякога трябва да търпи лишения за сметка на другия и трябва да носи отговорност най-вече за себе си. Родителите са длъжни да се грижат за децата си, но и детето има задължения, докато семейството го издържа то има свободно време да се реализира и да се учи.

"Скоро"-то напускане на дома ще бъде след повече години, от колкото е детето в момента. Не му е сега работата да е благодарно, че е нахранено и има покрив над главата, малко е за такива неща и е съвсем нормално да не го интересуват.

Имат задължения децата, разбира се. И за да се възпитат и пораснат качествени хора, първо трябва да се научат да си ги изпълняват още в детска възраст:
чл.124, ал.4 от СК, например: "Децата са длъжни да уважават своите родители, баба и дядо и да им помагат. Същото задължение имат децата към другите членове на семейството, както и към съпруга на родителя си.".
По всяко време му е времето за това. И разумният родител го знае и действа по въпроса. За да не си бие после главата и да вика "Оле, Боже, шо станА?!".

След едно негово прекрачване на граница и грубо поведение, му бях сърдита цяла вечер и на другата сутрин. Отговарях само на "жизненоважните" въпроси, сухо, не му помогнах с нищо за приготвянето за училище.
Не се стърпя и още преди да тръгне на училище започна да ми казва, че съжалява. Отговорих, че това е добре, но да не ми очаква с едно съжалявам и нещата да се оправят.
Вечерта поговорихме и по едно време ми казва "Ти питаш ли ме на мен какво ми беше, днеска до обяд нито ми се играеше, нито ми беше до ядене, като знам че си ми сърдита!".
Идеята ми е, че аз за себе си поставих знак, че няма да търпя всяко поведение.
Моят също е голям мърморко, понякога се събужда така.
Тук от съществено значение е дали детето има качествен сън (кога си ляга, телевизия / телефон преди сън, кошмари, трета сливица, кашлици и т.н.) Колкото и да са големи (и моят е на вашата възраст) те са си деца.
Мърмолясването, дудненето, това са негативните и негови начини да привлече внимание.
Наскоро четох една статия на психолог, в която ме впечатли следното "На тази възраст вече е време да говорите с детето, не на детето". За себе си разбрах, че имам грешка точно в тази част.

Само със забележка към психолога - С детето се говори, откакто се роди. НА него не бива да се говори още от самото начало.  Постулатът е стар и наистина не касае възраст, а идея - много правилна.