Как се спрявят децата с езиците?

И Диана знае азбуката и числата, тя сега е на 2г10м, всичко на игра стана, с голямо желание от нейна страна и без никакъв натиск от моя. Преди година говорихме веднъж с Дебора и тя ми казва как нейната щерка покрай едни дървени пъзели с букви вече знае азбуката и се сетих аз, че ние имаме подарени такива пъзели още Диана като беше малко бебе. И извадих аз пъзела с азбуката, обаче тя не вдяна ама въобще за какво става въпрос, използваше буквите да ме замеря с тях и аз си го прибрах. След 3 месеца веднъж в магазина вижда Диана такъв пъзел и като ревна за него, прибрахме се и аз веднага й дадох нейния. Ей голям мерак имаше, по цял ден искаше да и казвам коя буква как се казва, почна да им уцелва местата и това около два месеца и беше любимото занимание. После прибрах пъзела с азбуката и извадих този с числата. Искаше да и пиша букви и числа на магнитната дъска, после пък тя да ги пише. Е може да пише само нейната и на баща си букви де. Числата ги знае на български и на английски, дори си е измислила нейна си песничка 1,2,3.... като abc. Вечер като тръгне да ляга и иска да казваме азбуката преди лягане, преди аз казвах тя повтаряше, сега вече почти сама я казва.
Ние й говорим само на български и въобще не се притеснявам че ще изостане с английския, като тръгне след два месеца на прискуул ще почне да го учи. На всичките ми български приятели тук децата им и тези които са дошли като бебета, и тези като по-големи, вече всички говорят английски, предпочитат го когато говорят по между си и говорят много зле български, абе то дори въобще не го говорят, а за четене и писане на български и дума не може да става. Засега тя контактува предимно с българчета, е имаме едно съседче американче с което си играят, но по-скоро то ще научи български покрай Диана, отколкото тя английски от него, щото го чувам как повтаря всяка нейна дума на български.

aз мисля за много неразумно майката да не науьи детето си на родния си език било от немарливост, било поради комплекси за малоценност или каквото и да e друго. Билингвалните деца, които от раждането са с двата езика, после по-лесно науцават други езици.  Една моя позната преди 23 години избяга в Холандивя и каза, децата няма да ходят в Бг, нямат нужда от български. А сега единият е студент, другият в гимназията толкова им харесва в БГ , прибират се всяка ваканция и искат да знаят български, ама е късно либе за китка. Единият прави стаж в ИНГ банк в София и много, ама много му трябва да знае български. Само по вина на майката сега трябва да дава пари за курсове а като възрастен не мойе така добре да се науци един език.
Аз говоря на детето си на български , като сме таткото и на двата езика, таткото на немски, понякога на български, от детето и той науава по някоя нова българска дума. не мисля, ье  изоставаме в говорното развитие, напротив, много немски деца на неговата възраст знаят по-малко думи и не са в състояние да повторят казаното от майките си.

Не се страхувам и от проблема на турските деца, които израстват в махалите си и с немски се запознават като тръгнат в 1. клас. Все пак при много от семействата на социални помоаи става въпрос за ниска образователна култура, децата им и турски не знаят на добро ниво, само детски думи.

Ние за това си имаме образование да си науьим децата на поне два езика. С книйки, с касети, с приказки, като се казват на детето думите на двата езика при всяко ново понятие, с непрекъснато заниманив поне два ьаса на ден по езика мойе да се постигне много. Това е моят опит.

на децата колкото езици им се подадат, на колкото езици се говори около тях имам предвид, на толкова проговарят. естествено не на всичките едновременно или еднакво добре. и аз като повечето майки тук смятам, че е грехота да не научат децата майчиния си или бащиния си език. дори в един момент да спрат да ги използват, почти да ги забравят, докато са ги учили нещо в мозъка им се е развило, направени са две-три допълнителни гънки  

Ами като ги предлагаш, да ги използвам???  

Имам намерение да налепя наименованията на предметите из къщи, за да може да свърже наименование с правопис, но не съм сигурна какво да използвам - главни букви или главни+малки или само малки?

И аз през последната година съм жена на мъжа си, но през последните 5 дни бях отново "аз" и ми се отрази много добре на самочувствието.  

Аз си помислих за теб във Валенсия - на мен ми бе малко шумно, мръсно и т.н., но си спомних думите ти за гълтането на пушека, докато обикалях с туристически автобус из центъра - там има много красиви блокчета с разкошна архитектура, които са населени, та си мислех, че си само за там!
Хайде, да не разводняваме темата. Хареса ли му на мъжа ти нашата дива столица?????

Няма да пиша в подробности как е при нас - както при повечето 'смесени' семейства - аз говоря на Анна на български, през може би 90% от времето (вкъщи всъщност не ми се налага да й говоря на английски ако сме само тримата, но ако сме навън и искам да включа и други хора в разговора, особено деца, които нямат търпение за симултанен превод, тогава понякога й казвам и по нещо на английски, а и на друг език понякога ако се наложи ). Баща й говори с нея на английски с по някоя българска дума от време на време. В яслата където е 5 дни седмично - на английски (но учат и френски и тя по едно време казваше "c'est" за 'това е', но сега гледам че спря)
Тя говори най-вече на английски (изреченията имам предвид), но разбира всичко на български и казва много думи. Миналата седмица бяхме само за една седмица в България и това й се отрази много добре на българския - аз останах доста изненадана, че за толкова малко време научи толкова много. Наистина са като попивателни. Тук рядко ме вижда аз да говоря с някой друг на български,а там беше заобиколена от българска реч. На втория-третия ден вече повтаряше непрекъснато разни нови български думи след майка ми и баща ми, а и започна да ги връзва в прости изречения. За някои неща използва думите и от двата езика - както й дойде, за други понякога ми 'превежда' - аз й кажа  например 'кон', а тя ми казва 'Не 'кон' - 'horse'!' Но поне казва и българската дума и явно я е запомнила, а в даден момент съм сигурна, че ще й просветне че различните хора говорят различни езици и да се обръща към всеки на съответния език. Ето примера за 'коня' - като чу няколко пъти и баба си и дядо си да го казват и веднага започна и тя да казва 'кон' и да не настоява, че е 'horse'  

В момента чета една книжка за ранното развитие на децата и двуезичието или многогоезичието от рождение е едно от нещата които спомагат много за развитието на мозъка (т.е. образуването на синапси между наличните неврони).  Не само за по-нататъшното лесно усвояване и на други езици, но и като цяло.

ММ, а имало ли е слу4аи да не те разбира когато и казваШ неЩо на бг. и да се наложи да и го кажеШ и на англ. При моята дъЩеря се полу4ава това:аз и казвам неЩо на бг и мисля 4е не ме разбира заЩото не реагира поникакъв на4ин а като и го повторя на италиански го прави. Много се притеснявам 4е изостава с българския и се надявам да си отидем скоро до Бг или да дойде някой от наШите тука за да може да слуШа български по цял ден в къЩи.

Моя понякога не ме разбира на български , но нали е голям и пита какво е това. Понякога му го обяснявам с други думи, понякога просто му казвам съответната английска дума. Ама и аз много често не го разбирам    та и той превежда та ушите му пращят и така двамата се учим взаимно  

При нас въпроса с не-разбирането е малко по-различен и то е по-скоро от възрастта. В 90% от случаите когато е 'не-разбрала' съм сигурна, че просто избира да не чува. В такъв случай, и на английски и на патагонски да й го повторя пак резултата ше е същия. Затова и съм решила да не й превеждам това което й казвам от български на английски. Аз когато съм учила чужд език, винаги най-добре съм го учила от хора, които не говорят български и мисля, че превода не е необходим.

Ако не ме е разбрала наистина, а и в случаите когато се прави, че не ме е разбрала - обяснявам й с други думи, или задавам въпроса по друг начин, докато се получи разбиране. Ако трябва и с нагледни не-вербални средства обяснявам. Може би като попорасне малко и тя ще прави като другите по-големи дечица (на Хонда и на Мери-Арк, а сигурна съм много други), но поне засега не съм се сблъсквала с отказа й да разбере нещо на български. Просто за нея това е езика с който е свикнала да й говоря аз и явно го възприема (поне на този етап) за нормално, да не й превеждам.

Офф , не знам . Сигурно вината си е моя. Аз и говоря на български но само като сме си двете сами в къЩи или в колата и тн., но доста 4есто превклю4вам и на италиански то4но заЩото си мисля 4е тя не ме разбира и сигурно от това се полу4ава цялата каШа.Когато и мъжа ми си е в къЩи говорим пове4ето на италиански. Какво ли Ще излезе от цялата тая работа... Дано се нау4и...

Е, недей сега да започваш да се обвиняваш. НИкога не е късно да започнеш да й говориш повече на български ако искаш. И не се притеснявай - ще те разбере. На тази възраст мозъците на децата са буквално като попивателни, имат огромен капацитет и се променят структурно, функционално и т.н. Т.е. способността им да учат и да развиват интелигентносста си е много по-голяма отколкото на възрастните. Затова е и хубаво да се учат чужди езици от най-ранна възраст. Тук (а и в други държави знам е така) сега не е задължително да се учи чужд език докато навлезат в 'голямото' училище, т.е. след 11 годишни. Което е много много тъпо и съвсем противоречи на всички открития за развитието на детския мозък и капацитета за учене. Но както и да е, отплеснах се. Мисълта ми беше, че няма страшно да не те разбере. Един два пъти няма да те разбере и после ще те разбере. Тя и на италиански не разбира всичко, учи ежедневно нови думи, изрази, правила. Така ще е и с българския.
Щом хората (ето аз съм пример) могат да научат чужди езици след 13-14 г. възраст без проблем от  чужденци не говорещи родния им език, значи за едно дете с мозък-попивателна няма да има проблем.

М/у другото и ние вкъщи със съпруга ми говорим английски. Няма начин, той просто не говори български. Но все се заканва че ще научи повече, трябва да го запиша на курс някой път в България, но никога нямаме време да стоим толкова дълго там. А тук курсове почти няма, време няма, аз явно не съм добър учител, той не си изпълнява домашните и аз му се карам , абе трудна работа. Но и той самия си признава, че може би е така защото просто не е учили чужди езици като малък и я  няма нагласата за това...Но гледам да говоря на Анна винаги на български и в негово присъствие. Е разбира се повтарям разни неща, за да може и тати да разбере, но той в повечето случаи схваща донякъде. Поне прости команди и въпроси разбира на български.

Така е,ММ. Знам 4е си права ама аз съм си такава: паника и нетърпелива  Ама Ще трябва да се повъоръжа с търпение и да настоявам