Моля за помощ :( Напуснах дългогодишния си приятел алкохолик

Много жени с подобни връзки чувстват вина, защото са "дезертирали" от ролята на закрилници и спасителки. Ядът идва по-късно,а по мое мнение, ако не се прекрати изцяло контактът с бившия, в един момент идва и пълна непоносимост към него.
Авторке, късмет оттук нататък!

БЯГАЙ, ама по-бързо! Бягай и не се обръщай, заради теб, заради бъдещи деца, заради живота си! Не си заслужава! Бягай!

Опитала си, но нищо не зависи от теб. Каквото е трябвало си направила, но за спасение трябва желание и от негова страна. Независимо дали ще останеш до него или не той ще си кара по същия начин, единствената разлика е, че ще съсипе и твоя живот.
Радвай се, че нямате деца, за да страдат и те, пак навреме си се отървала...

Ох, ще си допиша мнението, пък ако ще да ми излезе име.

Най-вече, ацки много ме дразни това, че в нашата мила рОдина се приема за нормално, цитирам по памет „мъжете да се напиват понякога“. Нещо повече, мъжете, които не пият алкохол и не се напиват (като свине), са считани за тъпанари, „лузъри“ и отрепки.

За много български мъже (уви, дори високообразовани такива) алкохолът е висша ценност, а алкохолизирането на нацията е катастрофално. Алкохолът е станал синоним на забавление и символ на просперитет.

И в тази връзка, без да се поставям над нещата, защото също съм дълбоко затънала в тях, бих искала да задам на авторката 2 основни въпроса:

Jenny Evans,

1. Навремето когато се захвана с този младеж, как по-конкретно ти се струваха напиванията му? Беше ли ти забавен в такова състояние? Беше ли ти противен? Или наистина просто още отначало си реши, че това е нещо, с което можеш да се примириш (известно време), без да влагаш емоции? Споделяш за последното, но все пак, на второ четене, ама честно?

2. Описваш колко прекрасен е „когато не е пиян“, но моят опит с алкохолиците сочи, че при тях няма „трезвеност“, а на нейно място битува алкохолната абстиненция, която ги прави също толкова зли и неприятни (както когато са натряскани). Или може би имаш предвид моментите, когато не е толкова пиян, че да се промени самосъзнанието му?

И последно, намирам известна разлика м/у типажите на твоя бивш „приятел“ и бившия на EXQUISITE. В твоя случай става дума за класически гадняр и егоист, а в нейния - за изключително слабоволев и манипулативен тип. Мисля, че ти ще се отървеш по-лесно и ще останеш по-незасегната психически, отколкото тя е била, стига, разбира се, да се удържиш и да не се върнеш.

Естествено, внимавай да не попаднеш пак на такъв тип, защото според мен някои жени (в т.ч. и аз) имат склонност да повтарят грешките си с мъжете, най-вече стремейки се на подсъзнателно ниво към връзки с... боклуци от един или друг „джинс“, моля да извините френския ми.

Ми, това е, повече няма да се включвам с философски разсъждения по темата.

Повече от седмица си го напуснала и той не те е търсил.Ето колко държи на теб.
Явно е в запой за който обвинява теб естествно и има поредното оправдание за това че кърка- защото си го оставила.
А може да разчита на факта че си се връщала и да си мисли че пак ще стане така.
Не прави тази грешка. Ще се съвземеш, всеки ден малко по малко ще се чувстваш все по добре.
Да попитам - родителите му знаят ли за проблема и какво мислят.

1. Ами не. Не ми беше забавен. Бях още в училище (тъкмо направила 17) и всички около мен така се забавляваха. Просто беше нещо което всички правеха в края на седмицата. Тогава не обръщах внимание. Не се замислях, че това ще продължи. Че ще се задълбочи. Че при него нещата не са съвсем като при другите. Колкото и да не му се искаше, да е така. Започна все повече и повече да ме дразни. Сякаш бяхме на различни честоти когато е пиян. Сърдех се. Ядосвах се. Което водеше до повече и повече скандали. Имаше и периоди на затишие. Не е бил постоянно пиян през тези години. Имало е периоди в които не е пил толкова, и не толкова често. Не са били дълги. Но ги имаше. До едно време. В последните месеци.. повече от 2 дена без да пие не са минали.

2. Когато е трезвен в повечето случаи е добър, забавен и грижовен. Освен ако не е в лошо настроение. Но това е било сравнително рядко. Когато се напие, просто преминава през всички настроения. От весел до крайно депресиран или избухлив. Особено ако спомена, че е пиян. Или го игнорирам. А той пада, бута се, чупи разни неща. Не може да върви. повтаря 1 и също нещо по 1000 пъти. По какъвто и начин а реагирам.. се стига до скандал. Или в най-добрия случай до огромен за мен стрес. Какво да кажа или да не кажа. За да не го предизвикам.

Със сигурност прави точно това. Сега просто има по-голямо оправдание за пред себе си. И най-вероятно наистина очаква да се върна. Или не го интересува дали ще го направя. Което би направило ситуацията ми по-лека. Но този път греши.
Родителите му знаят. Но баща му е със същия проблем. А майка му явно тотално се е примирила. Опитвала се е да му говори. но без успех. Той се обижда. Казва, че говорим глупости. И го нападаме за неща които не са истина. Че той пие главно бира. И от бира алкохолик не се става. Дори да изпиеш 4 -6 литра на ден. За него алкохолик е, вече крайната фаза на алкохолизъм от която единствения изход е смъртта. Всичко друго не е алкохолизъм, а просто пиене. Забавление или начин да разпуснеш, след тежък ден.

За жалост тези които най яростно отричат и се дразнят когато им се казва че имат проблем, са тези които наистина го имат. Най лошото е че трябва те сами да го осъзнаят, не може да им се помогне на сила. Явно е такъв и неговия случай. Няма да послуша нито теб, нито майка си. Майка му се е отказала, време е и ти да се откажеш. Успех! 

Най-хубавото е, че не те търси. А можеше да е още по-зле. Сега цяла седмица да ти се влачи, да те заплашва, да те обвинява за проблема си, да ти внушава как ти си го предизвиквала, как не му помагаш в трудни моменти, как иска да го преодолее, а ти не го подкрепяш или някакви други намеси в и без това тежките за тебе моменти.

Да това би било, много трудно. За щастие, не е от тези които се  молят. Той чака на готово. Което му качество един път да е и в мой плюс. Все си мисля, че е такъв защото така не му се налага да признава проблемите си. Ако той ме търсеше и се опитваше да оправи нещата, щеше да се наложи да признае, че има проблем. А когато аз му се молех да опитаме да оправим нещата, някак му давах и надмощие. Защото така нямам много право на глас, щом аз искам да се сдобрим. И не мога да изисквам кой знае какво.
И този път е добре, че е така.

Мила Джени, баща ми е алкохолик. Моля те, моля те, не причинявай баща алкохолик на децата си. Желая ти щастие, силно момиче си!

Препоръчвам ти две книги, ако имаш желание- ще ти помогнат да си обясниш някои неща за себе си и най-вече защо си била с този човек.Това е болен човек и е нормално да му съчувстваш, но той може да се промени единствено ако го иска, а това е малко вероятно.

Книгите са: "Жените, които обичат прекалено много" и "Любовта-какво не знаем за нея".

И за мен си взела правилно решение

Благодаря много за книгите. Определено ще ги прочета. Сега имам нужда точно от това. Да си обясня много неща и да не позволя повече да ми се случва същото. Благодаря

  И аз съм на това мнение.
Моят баща беше алкохолик. Стана такъв за кратко време без видима причина, ние бяхме големи. Майка ми какво ли не направи за него - мъкнеше го по лекари и терапии, търпеше пиянските му изблици, но не можа да му помогне. Щом човек сам не иска да си помогне, няма как да му помогнеш.

Е, как няма да си зла и гадна, като се опитваш да го разделиш с любимото шишенце алкохол.То е ясно, че ще си най-чертната и проклетата.Той не осъзнава, че е пристрастен и вероятно си мисли, че може да спре когато си пожелае, и че в действителност доста народ пие.Пие, ама не се натрясква до козирката и не губи съзнание.Освен всичко още е млад и организмът му успява да се справи някак.Когато истинските последствия за алкохоликът дойдат, обикновено вече е късно и само клиника върши работа.За модела на поведение в интерес на истината не знам, защото за мен вината на другия е изключена в подобен случай.Виновен е човек, който тласка пристрастения към любимото и желано "нещо", не този който се опитва да го извади от там.Ти пишеш, че е добър човек и аз се сетих само за един такъв, доказан алкохолик и не лош човек/за него ти написах/.Той в момента не близва алкохол, защото е наясно, че бивши алкохолици няма.Те не бива никога и капка алкохол да пият, защото се връщат там където са били.Той се наливаше до безкрай близо 25 години, накрая умираше.Семейството му удържа фронта, но жалните му вопли бяха ад за децата му.Другите няколко мъже пристрастени към алкохола, които познавам, не спряха да пият.Затриха си майките и прогониха всичко живо около себе си.

Не се озлобявай спрямо него.Истината е, че никой не може да му помогне.Колкото повече му дърпат чашката, толкова повече ще се вкопчва в нея.Трябва сам да осъзнае пристрастеността си, а за това е нужно време, каквото ти нямаш.Заслужава си да си рамо до рамо с човек решен да се бори, не с такъв който не иска.

Стискай зъби и се занимавай с твои неща.Направи си някакво планче за лична цел и полека прехвърляй мислите на там.И да дойде да ти плаче на вратата един ден, не я отваряй.Това може да изяде целия ти живот.Ще се справиш!