Моля за помощ :( Напуснах дългогодишния си приятел алкохолик

Здравей,писах после трих,после пак и така...Регистрирах се тук единственно заради поста ти и теб самата.Прочетох малко от отговорите,които са ти дали.Общо взето звучат така:Браво момиче отърва се от гадния,скапан алкохолик;В първия момент се нахъсваш и си казваш,че си постъпила правилно,но ти нямаш нужда от това защото въпросите остават и се връщат с още по голяма сила:Защо на мен ?Аз ли съм виновна ?Можех ли да помогна,а не да бягам ?:и още стотици такива на които ти нямаш отговор.Сега ще ти дам отговорите,защото аз самата преживях кошмара,ноо в ролята на твоя приятел.Да правилно прочете, аз съм алкохоличка.Не казвам бивша,защото такива няма.След един месец имам рождан ден :10 години без алкохол,да аз празнувам на тази дата.Първо алкохолизма е болест,нека не звучи като оправдание ще опитам да обясня: Нормалните пияници могат да пият до откат всяка вечер, след което стават сутрин и си вършат работата.При алкохолика това е невъзможно,той може да не пие дни,с месеци дори, но след това е страшно и ти вече си го виждала.Научно обяснено звучи така: мозъкът отключва процеси, които карат алкохолика да пие,да пие,да пие понякога с дни и да върши неща от които губи всичко окло себе си.Стига толкова наука ,сега малко личен опит.Не знам как се получиха нещата при мен,ннямам представа по кое време се отключи всичко това.Бях нормална,семейна жена с прекрасно момиче.В живота ми е имало много спадове,и върхове.Семейният ми живот беше нормален,( казвам беше защото към днешна дата ние не сме заедно,но не алкохола беше причината разделихме се 7 години след като бях спряла)имало е и скандали,и хубави моменти,абе общо взето нормално семейство.Пиех нормално по чаша вино,по някоя бира.В един момен реших,че съм най нещастната жена на света и започнах да търся все повече компанията на чашата.Разбира се пиех в къщи и си въобразявах,че никой не знае.Мъжът ми естественно забелязваше проблема,кавгите ставаха все по чести.Опитите му да направи всичко възможно да ме спре удряха на камък естественно.А аз,аз бях убедена,че целият свят е срещу мен.Никой не ме уважава,никой не го е еня за мен,във всичко виждах конспирация даже и папата беше замесен( така работи мозъка на алкохолика) и това ме караше да пия още повече,и още по настървено.Вече криех бутилки на всякъде даже и в казанчето на тоалетната.Казват,че за да спре да пие,алкохоликът трябва да удари дъното.Неговото собствено дъно.Моето дъно не беше в това,че си загубих работата,не беше това,че мъжът ми ме напуска много пъти и пак се връща( имал е надежда като те,че може да ми помогне),не беше и в очите на детето ми,което ме гледаше с ужас.Това ме караше да пия с още по голямо настървение.Кошмара продължи цели две години,и тогава се случи: аз забременях.В момента в който разбрах това всякаква мисъл свързана с алкохол изчезна.Най- хубавите 9 месеца,и аз реших,че съм се справила,да ама не.Малката беше на 3 месеца,аз вече не кърмех.Вечерта имахме гости и аз разчиствайки понечих да изхвърля останалия алкохол в бутилката,останалото си го виждала.На сутринта помолих мъжа ми да не ходи на работа,защото не се чуствам добре, и той разбра,че пак съм започнала.Тогава ми направи най- хубавият подарък до сега в живота ми :обърна се излезе и не се прибра 3 дни.Това беше моето дъно пих,пих,пих не помня как съм си гледала детето през тези дни.( тук очаквам да скочат всички и да ме нарекът каква ли не, но повярвайте няма нищо да ме докосне,защото всяка обида ще бъде нищо в сравнение с това което чувствах и се наричах)Отидох в един малък параклис на Дружба заедно с малката, паднах на колене и питах: Тук ли си? Чуваш ли ме? Защо на мен? Аз не заслужавам да живея. Убий ме тук и сега ,и отърви децата ми от такава майка.Стоях така в ступор,колко време незнам, докато жената в параклиса не ме попита дали имам нужда от помощ.Идеше ми да крещя да,да,да,но вместо това само смотолевих благодаря и си тръгнах.Прибрах се седнах на компютъра и написах`` алкохол.Попаднах на един форум в дир.бг алкохолно зависими и започнах да пиша там и да споделям с такова усърдие защото знаех,че от това зависи живота ми и този на децата ми.С днешна дата трите живеем в голяма Европейска столица.Голямата е студентка в голям университет,малката е ученичка и се справя много добре.Това е моята най голяма борба,и продължава,защото алкохолика е като диабетика за да живее той взема инсулин,а аз за да живея не трябва да пия: само днес.Надявам се, че дадох част от отговорите на въпросите ти,надявам се, че разбра,че ти си му направила подарък,но ако това не е неговото дъно той няма да спре, и ти не си виновна за това.Алкохолизма е коварно заболяване от което почти няма измъкване.И никой не е в състояние да те спре,(клиники,психиатри,лекарства) ако ти самия не го пожелаеш, и смирено не кажеш аз имам проблем.

много интересно как ти дадоха двете деца след развода като си била алкохоличка 

Все още не съм разведена официално.Това е на дневен ред.Борбата както казах продължава.

успех ти желая 

Благодаря,напълно наясно съм със себе си и с моето минало.Приемайки смелоста да напиша тук това,означава на първо място,че искам много и отчаяно да помогна на някой, който се нуждае от това и на второ ,че вече не се страхувам от нищо в този живот( след кошмара) и ако при развода изтъкнат това като причина,аз ще поема кръста си.Всъщност много отдавна го нося и той тежи.

Моите уважения към теб и силата ти .
Обичният ми  /казвам го без всякаква ирония/ БНД, се плъзгаше от години по тая плоскост, а аз правех неистови и всякакви опити да му помогна. До една нощ, когато мина психологическата граница на търпението ми и прозрях, че бъдещето на детето ми е в опасност, ако нещата продължат по този начин.
Моят "
подарък" беше раздялата ми с него.
Продължава да пие и не знам дали някога ще спре.
Продължава да отрича, че има проблем.
Работи. Дава, без да чака напомняне, издръжката на детето, за която сме се разбрали.
Идва да я вижда, когато е трезвен.
Ходим заедно на важни нейни събития.
Отношенията ни са добри. Аз и детето сме напълно спокойни- не ни притеснява, не ни тормози, не ни прави пиянски посещения. Когато дойде, си говорим като приятели, с детето се смеят, понякога, макар и много рядко, нощува на дивана в хола.
Все още ужасно го обичам, много ме боли за него, все още се надявам някога поне да направи опит да се лекува. Надявам се да се пребори за нас, но надали. Виждам, че е направил своя избор.
Понякога така ме боли, че и аз като теб си казвам: " Ще издържа без него. Само днес"- с ясното съзнание, че трябва да бъда без него цял един живот, който ме очаква.
Той не е виновен. Нито пък аз. А детето ни- изобщо.
Тя е страхотна и тати не й липсва, защото го вижда по- често отпреди, когато живееше с нас. Знае, че ттой сега живее другаде и се радва, когато остава понякога да спи на дивана, защото сутринта, когато се събуди, той е там.

А ти- ти си великолепна и силна жена.За мен беше чест да прочета споделеното от теб.

Бронте, пращам ги голяааааама и силна прегръдка и ти желая някоя вечер, когато остане на дивана повече да не си тръгва. 

Бронте, голяма прегръдка и от мен. Дано се осъзнае и избере друг начин на живот

Благодаря за хубавите думи,само хора минали или минаващи през нещо подобно могат да разберат.Избрала си най доброто за теб и твоята принцеса.Съхранила си се.Живота с алкохолик е кошмарен,ти се подчиняваш единствено на този проблем.Мислите ти по цял ден са заети с това какво ще завариш като се прибереш,или прибирайки се ако все още го няма как ще се прибере, и дали въобще ще се прибере ,или ще ти се обадят я от полиция,я от някоя болница.Не си способна да обърнеш внимание на детето си,а то има крещяща нужда от майка.Копирах за теб един разказ на алкохолик,за да прочетеш как расъждава един алкохолизиран мозък.С риск да стане много дълго,все пак прочети го и ако ти не виждаш и най- малката индикация да иска да осъзнае проблема,моя съвет е запази красивите спомени с него и продължи.Намери човек,обичай и бъди обичана.Иначе рискуваш пак да загубиш себе си в чакане той да се промени.
 
Изповедта на един алкохолик
 
Личеше му, че е нов тук. На всички им личи първия път. Беше висок около 180 см., добре сложен, седеше сгушен в яката на велуреното си палто, свел поглед в земята и нервно мачкаше каскета си в ръце. Когато дойде неговият ред да се представи, стана и с плах, неуверен глас каза:
   -Здравейте. Казвам се Джон и съм... алкохолик.
   -Здравей, Джон - отговориха вкупом десетината присъстващи в малката стаичка, отредена за ежедневни сбирки на клуба на Анонимните Алкохолици към църквата Свети Антоан в Ню Йорк. С това последно представяне, а и след като разбраха, че Джон на първото си посещение няма да каже нищо повече за себе си, се изчерпа тазвечершната сбирка и участниците в нея леко-полека се насочиха към вратата. Джон излезе последен, постави смачкания каскет на главата си и пое в дъждовната нощ.
   Така си представям моето първо посещение в клуб АА, ако в България имаше подобна организация като американската. Е, може и да има, но аз не знам. А ако има, то аз няма да отида. Защото не съм алкохолик. Нищо, че пия без прекъсване повече от 15 години и че често консумацията ми на „твърд” алкохол надвишава литър. Това, разсъждавам аз, не ме прави алкохолик. Нито пък факта, че като пийна едно, не мога да не си поръчам и второ, и трето, и т.н. Не ме прави алкохолик и това, че често пия до безпаметност. Демек, че на следващия ден не помня почти нищо, което се е случило след петата чашка. Дори и това, че повръщам в леглото, не ме прави долен пияница. Дори и че ставам нощем да пийна едно, защото съм сънувал кошмар. Най-малко пък ме прави алкохолик фактът, че понякога започвам да пия от осем сутринта с комшията. Напивам се, лягам да поспя четири-пет часа, после пак се събираме с него и отново се напиваме. Не, аз не съм пиянде! Все пак аз имам Воля. Нали преди седем-осем години отказах цигарите. Значи мога да спра и пиенето, когато си поискам. Едва ли ще е толкова трудно. Лесно е, решавам и спирам. Просто не искам. Не и днес. Не и тази вечер. Сега пак ми е нервно и ще си сипя едно. Само едно питие, после си взимам душ и си лягам. Днес отново имах тежък ден в работата. Шофирах цял ден в софийските задръствания. Карах се и псувах с недодяланите шофьори. Смотаните пешеходци също ме изнервяха, а да не говоря за колегите и шефовете ми. Освен това се прибирах повече от час към вкъщи и сега имам нужда да се успокоя с едно малко. Само едно. Ето, сипах си. Ръката ми леко потреперваше, докато си наливах, но аз знам, че това потреперване ще отмине бързо, след като пийна чашката на екс и няма да го има, когато понеча да си налея второто. О, да. Знам, че второ ще има, макар и тази вечер да се опитвах да се залъжа, че ще пия само едно малко или, в краен случай, голямо. Посягам към бутилката и се почва. Така е в последните петнайсетина години, но аз не съм алкохолик. Нали съм виждал алкохолиците какво правят. Ходят, бият се, въргалят се в калта и по тротоарите. А аз, основно, си пия вкъщи. Вярно, че чакам с трепет момента, когато първата, голяма, глътка ще се влее в гърлото ми, но нали не се въргалям в калта, а във всеки един момент мога да си легна в леглото. Е, понякога, жена ми ми помага да стигна до него. Понякога ме оставя да спя на стола, защото съм два пъти по-тежък от нея, но нали съм си вкъщи, а долните пияндури се валят в локвите, като прасета. А и повечето пияници, които познавам, са стигнали фазата да се напиват от малко, а аз съм пияч. Мога да надпия почти всеки. Не съм алкохолик, просто пия, защото ми е нервно. От много години ми е нервно. Всеки ден. Не си спомням дали първия ден, когато установих, че алкохолът ми действа успокоително, съм благословил създателя му, но толкова години се възползвам от целебните му качества. Е, на другия ден ми е лошо, гадно, вие ми се свят, но като си сипя едно се оправям, а ако с първото не стане пийвам още едно, и още едно. Естествено, когато не съм на работа. А ако съм на работа се моля час по-скоро да свърши работния ден, да се прибера и пийна малко. Да се успокоя.
Жена ми иска да ме напусне. Казва, че много ме обича, но много съм пиел, а на всичкото отгоре съм и крещял, псувал, обиждал... Не помня такова нещо, явно е било след петата чашка. Но аз съм сигурен, че тя е виновна. Не може просто така да и крещя! Трябва да ме е предизвикала с нещо. Да ми е казала нещо накриво, да ме е обидила или, най-малкото, да се е опитала да ми вземе бутилката. Тя не разбира, че аз имам нужда да пия, за да се успокоя. Нима не знае, че имам воля и по всяко време мога да спра да пия?! Било я страх да отидем на заведение или в приятели, защото съм можел да се напия и да се скарам, сбия или нещо друго, с някой. И затова иска да ме зареже! Ами да ме напуска. Тъкмо ще мога да си пия сам, без да ми се пречка. Ще продадем дома ни, ще си разделим парите, а аз ще си купя малко апартаментче на морето. С изглед към него и ще го гледам и пия. Ще бъде прекрасно. Само аз, хубавата гледка и бутилка хубав алкохол. Може и някоя пура, но без да гълтам дима, все пак не пуша.
 Отивам да си сипя още едно, че нещо се изнервих, докато пиша. Бъркам буквите, а мразя неграмотните писания..... Така е по-добре. Наздраве. Ще пия само едно, обещавам. Та, докъде бях стигнал?! Аха... дотам, че жената ще ме напуска, ако не спра да се наливам.Замислих се кое е по-важно за мен: да се чувствам добре, като пийна едно, или тя. Ох, и двете са ми важни. Естествено, аз без пиене мога, но няма да ми е комфортно. И без жена мога, но пак няма да ми е добре. А и, нали, все пак, аз не съм алкохолик, та и обещах, че ще се променя. И вечерта изпих само триста грама. Може и четиристотин да са били, но се спрях точно когато ми беше най-сладко. Тръгвайки да си лягам я погледнах победоносно: виждаш ли, мога и по-помалко да пия. А на сутринта, след като тя замина за работа, се събрахме със съседа, да си наваксам. Следобед спах, а като си дойде благоверната вече бях пийнал две, че нещо ми беше криво, но бях докарал приличен поглед.

Джони,  Светулчица, Дяволът в мен,

благодаря ви за утехата, момичета

Към авторката, направила си най-важната крачка и сега ти остава да удържиш фронта за в началото и да не се поддадеш отново на внушения и чувството за вина. Излизай, не се затваряй в къщи, срещай се с хора, бъдди активна, живей! Така по-лесно и по-бързо ще се справиш.
Някой беше писал да не причиняваш на децата си баща алкохолик.  Подкрепям мнението и допълвам, не си причинявай и на себе си връзка с алкохолик, колкото и да те е жал, спасение има в много редки случай и то само ако човекът е осъзнал проблема си. Твоят човек определено е далеч от това и няма какво да направиш за него, така че забрави чувстото за вина.

Добре, че си се осъзнала, има толкова много жени които не намират сили да направят дори една стотна от това което си направила ти.

Пожелавам на Бронте и на Дяволът в мен да имат много много сили и да не се предават. Адмирации за усилията им  Изпращам им мислено много положиителна енергия и сили.

Дяволът в мен, успех ти желая. Мисля, че вървиш в правилната посока и с големи усилия ще се успееш. Възхищавам се на силата ти. 
Бронте, и аз все още имам чувства към бившия си мъж алкохолик и  по-скоро в някакъв идеализиран образ, който съм си създала от момента , когато се влюбих в него. Борих се доста дълго без да споделям с никой , но не успях. Последните две години бяха кошмар намирала съм алкохол къде ли не, включително в шкафа за обувки и под дивана. Веднъж след подобен запой искаше да ме хвърля от 6-я етаж. По-късно го попитах, как ще живее с това и какво ще се случи с детето? Отговора беше : „Аз щях да ви хвърля и двете и след това и аз щях да скоча“ ..... онемях. Намерих сили и се разведох, колкото и да не ми се искаше.
Той и родителите му все още се опитват да ми внушават чувството за вина, а и борбата за детето е много силна от страна на майка му. Човека бързо преодоля развода. Държи се така все едно никога не е имал чувства към мен. Оказа се, че проблемите му с алкохола са много от преди да се запознаем. Даже наскоро ми сподели, че и родителите му са знаели. След раздялата ни няма подобрение даже се е озлобил още повече и ми се струва понякога, че се е превърнал в чудовище на моменти. Според приятелите му и семейството му вината е разбира се в мен.
Малката е на 5 години сега и не иска да ходи при него , когато е пиян. Вчера ми каза наивно по детски : „Мамо, баба ми каза, че тати и е обещал и вече няма да пие. Аз го обичам, когато не пие и не говори на чужд език.“ Провокира ме да го набера и пак беше пиян. Даже веднъж сам ми каза, че ако той самия не спре никой не може да му помогне.

moonlight_80,
алкохолът не прощава. Знам това и ти вярвам за всичко преживяно. Аз видях, как алкохолът буквално вкарав гроба баща ми; станах свидетел и на това, как заради алкохола деградира бавно и необратимо човекът, който обичам.
Той все още се държи, но тинята го засмуква неспасяемо.
И всичката обич на света не е в състояние да победи бутилката. Това е обречена битка, от която с най- страшни поражения излизат децата.

Деградират определено. Все пак има и хора, който го преодоляват, но за това трябва силна воля и осъзнаване на проблема. Това е болест, която протича на няколко етапа. Повечето хора обаче с подобен проблем не го осъзнават и смятат, че другите са виновни за това.