Моля за помощ :( Напуснах дългогодишния си приятел алкохолик

Не ми звучиш като човек с много себеуважение. Нормално е след такава връзка с определено ниска топка. Никога повече не се виждай и чувай с този екземпляр. Продължи напред и не поглеждай назад. След време ще се чудиш как си могла да търпиш това и защо си имала толкова ниски изисквания към приятеля си.

Моят съвет е - прекъсни всякакви контакти с него, поне докато не си оправиш самоуважението - не е никакъв упрек, била съм в твоята ситуация, разбирам какво е. Докато не осъзнаеш, че вината за неговия проблем не е твоя, той ще има вратичка да се опита да те върне (евентуално).
Мой бивш приятел/годеник имаше същия проблем. 5 години се опитвах да го накарам да се осъзнае. Накрая си тръгнах, колкото и да го обичах и колкото и добър човек да беше трезвен. Той и като пиян не беше лош, просто се отцепваше като казак, до безпаметност, до безсъзнание. Иначе красив, умен, добър, мил.
Сега той е женен, с две деца, и от общ познат чух, че нещата стават по-зле отпреди - срещнали се уж за по две бири и накрая мазало в някаква кръчма, където не съвсем учтиво го помолили никога повече да не стъпва. Неприятно ми е да разказвам това, сякаш клюкаря по адрес на човека, но го пиша с цел да видиш къде можеше да бъдеш след няколко години - с малки дечица и съпруг, който изпива всяка стотинка, дори да оставим настрани другите проблеми.

Бягай далеч и не се обръщай назад. Както са те посъветвали не мисли за хубавите ви моменти, а за това което ти е причинил през останалото време. Хубавите моменти ще си ги спомняш някога когато си го преодоляла. Аз съм изсрастнала в семейство с дядо и баща алкохолици. Не признаващи проблема, никой не говорещ за проблема. За жалост дядо ми почина млад, много го обичах и много ми липсва, но пазя спомена само за трезвия дядо, не за другия. Не го причинявай на себе си, а пък още по малко на едно невинно дете. Ще намериш един прекрасен мъж който да те обича, да те уважава и да те почита  Бъди силна! 

Аз се учудвам как така си го търпяла този боклук толкова дълго време?
Ти това ли заслужаваш?Свършиха ли се нормалните мъже?
Все пак браво за това,че си направила първата крачка.
Не го търси никога повече.Млада си и живота е пред теб.

Има. Почти едно към едно с твоята история.
И приключи точно по същият начин.
То..друг изход няма. Въпросът е на кой пореден път ще го направиш.
Много пъти съм съжалявала, че не го направих по-рано, но явно така е било писано.
И аз се чувствах точно по същият начин - съжаление, вина, че изоставям и тн.
А беше всичко за мен. Все едно трябваше да си изрежа сама болен орган. Усещах, че иначе аз ще си "замина". Просто ми се включи и на мен инстинктът за самосъхранение най-накрая и направих крачката.
Браво и на теб, че си успяла!
Сега остава само да стиснеш зъби и да издържиш няколко месеца поне докато болката се притъпи.

При мен нещата се развиха така:
- 2-3 месеца не знаех на кой свят съм. (Имаше голямо количество страх, защото при тръгването ми  той се беше нарязал и омазал с кръв всички стени). Загубих съня си, или само кошмари. Отделно - силно чувство на несигурност, защото бяхме и бизнеспартньори. Пълна драма беше. Стопих се от самообвинения, тревоги и болка.
- После по съвет на един приятел си купих приспивателно. Започнах да спя. А със спането си възвърнах малко силите.  После взех решение, че нямам избор и трябва да се справя сама (на 40 г. и сама с дете).
- и започнах да градя живота си отново.
Намерих нови приятели (преоткрих ги), които много ми помогнаха със съвети и емоцинална подкрепа. Започнах всичко да правя сама и отначало. Открих силата и красотата на това всичко да зависи само от теб и всичко да е само за теб.  Това е голяма сила и ключов момент към израстването и бъдещето. Да правиш нещата за себе си. Да живееш своя живот. Да експериментираш със собствените си вкусове и усещания. Да се самооанализираш и да си признаваш - да си откровена сама със себе си. В този перид опитах много нови неща за мен. Нямаше кой да ме "учи" и да ми дава съвети, както и с кого да се съобразявам. Оказа се, че е голямо удоволствие точно тази свобода..
И така се обърнаха нещата.
Започнах да се чувствам истински щастлива отново - със себе си, с това което съм и което правя. С нови хора и емоции и тн.
А за десерт - срещнах и ММ.
Сега всичко е различно.
И много,много по-хубаво.

Вярвам, че и при теб ще е така!  

Решението е правилно.
Знам колко е трудно, но отсега нататък гледай само напред! И бягай, бягай, бягай мнооого надалече, защото нямаш представа какъв ад ще настъпи, когато създадете семейство и деца. Защото според теб, каква е следващата стъпка?
Относно чувството за вина. Абсолютно си освободена. Не виждам защо да си длъжна да влачиш на гръб този... хм, да го наречем „човек“. Заради доброто старо време (отдавна забравени хубави моменти)? Заради сините му очи (които може и някога да са били сини)?
Въобще, радвам се, че си се спасила и не се връщай при него, никога!!

А на мен ми се струва, че авторката ще се върне. Вместо яд да изпитваш вина?!

Малко над седмица. Първите няколко дни бях страшно бясна. Чак като ми мина яда ми стана гадно.. и все едно чак тогава осъзнах, че вече наистина направих крачката. Много време го обмислях преди това. Този път бях подготвена някак и знаех, че ще се случи в един момент. Но още ми е трудно да си контролирам емоциите.

Въпросът е ти каква искаш да бъдеш за него-майка, която прощава детското своеволие и сменя подмокрени чаршафи, болногледачка, която разбира и утешава или жена, която иска да има мъж до себе си, с когото да премине през живота си и да чувства, че той е до нея.
Трудно ми е да разбера, защо си търпяла всичко това, защото аз съм човек, който първо търси вината в другия и в краен слечай-в себе си А при теб е точно обратно-все ти си виновна и за всичко.
Истината е, че много мъже пият и то стабилно. Да пиеш при повод е ок, обаче поводи на имаш всеки ден, за да пиеш-вече не е ок. Чувала съм хиляди пъти, как мъже казват: аз като се върна в къщи, без ракия не сядам на масата. Аз пък съм убедена, че да пиеш всяка вечер не е нормално. Дори тези, които твърдят, че пият "по малко", пият! Какво означава "малко"?
Надявам се, че никога няма да се върнеш при този алкохолик, който още няма 30 г. и вече се напикава. А когато стане на 50, какво ще го правиш?

При толкова дълга връзка раздялата трябва да се преболедува. Няма да стане отведнъж, важното е да не се поддадеш на инстинкта да се върнеш.
Едни търпят по-малко, други - повече. Ти явно си от вторите, аз също трудно взимам такива решения. Но в крайна сметка всеки си знае докъде му стигат силите. Това не е болест или нещастен случай, за които няма вина, а дори и тогава не всеки има сили да се справя.
Тъжи си на воля, плачи си, но по-далече от него. Щом си набедена в коравосърдечие - поддържай си репутацията  

Вече и аз съжалявам, че не съм го направила по-рано. Още в самото начало е трябвало. Но тогава въобще не мислех така. Бях на 17 и през ум не ми минаваше до къде ще стигнем. После вече беше минало много време и беше прекалено болезнено. Но край. По-болезнено щеше да е да остана.
Благодаря много! Историята ти много ми помогна (hug)

 
Яда ми преминава бързо. Сигурно това ме е държало толкова дълго в тази връзка. Твърдо съм решила да не се връщам. Изхода винаги ще е един и същ.

Джени, ако това ще те утеши - на младини е много по-лесно да се подлъжеш. При мен беше след 30-те..))

Но си на прав път, така че хубавото тепърва предстои.

Всяка връзка се прекъсва трудно. При тебе едва ли причината е любовта, а навикът. Така го погледни. Ще си създадеш други навици - да си без него. Ще свикнеш да си сама или с някакви роднини, приятели. Хубавото е, че това ти се случва през лятото - по-шарен сезон с по-дълги дни и приятелите са по-склонни да излизат и да пътуват. Зимата е по-неприятно сива и тъмна за подобни раздели.
С разказа си ми стана симпатична и искам да си и щаслива. Не ти е работа всеки ден да се прибираш, надявайки се "днес да не е пил".

Така е! Въпреки, че се чувствам ужасно, поне сега ми е някак по-спокойно. Преди имах една непрестанна тревога, сякаш заседнала в гърлото. Никога не знаех как ще приключи деня.
Благодаря ти за подкрепата Много по-добре съм от както пуснах тази тема.