Ламинираният лист се показва на всяко бебе, първо рисунката и бавно се мърда на ляво и на дясно, за да се учат да следят с очи(казват, че това после помагало при четене, поггледът да минава бавно и внимателно по редовете), после бързо, но не прекалено се обръща 1-2 пъти листа, за да се види и думата за предмета.
Другите игри са по-скоро физически-масажи, с някакви уреди, танц с мама.
Далеч съм от мисълта, че го уча на знаци в момента и ще запомни думите.
Ходим, защото нямам нито една приятелка с дете, с която да се виждаме и моето да вижда друго бебе.Не лазеше, само седеше и дори не се накланяше на ляво и на дясно да вземе нещо. Вкъщи често забравям да се занимавам по-дълго с него.
Та това за нас е вариант да виждаме други бебета, да пеем песнички плътно 1 час, да играем с неща, които вкъщи ги няма.Групата ни е за лазещи бебета, до прохождането. Не знам заради заниманията или просто му дойде времето, но вече лази.На последния урок явно беше в настроение и най-накрая се отпусна и подари усмивка на едната учителка. Вкъщи ни се усмихва и пее, бърбори, но навън само гледа и мълчи.
Та за това ползвам тези занимания-отпускане, общуване и упражнения. Не мисля, че 11 месечното ми дете ще запомни буквите и ще пише и чете очила по-лесно, защото го е виждал в школата.
Помощ трябва да се търси и човек да не си затваря очите.Понякога трябва и да се изтърпи някое завъртане на очи и реплики"Нищо му няма на детето, защо го разнасяте по лекари".Предпочитам 1-2 ненужни прегледа и да съм наясно, че няма нищо.Защото пък понякога има нещо.
Вчера бяхме на преглед, потвърдиха 2 неща и 1 отхвърлиха и сега съм много спокойна и доволна, напролет ще вземем мерки за едното и така...
Моя съученичка в гимназията трудно пишеше и четеше.Родителите и неглижираха нещата, а учителите виждаха, че има проблем и просто я пускаха към следващия клас. Трудно и се разбираше какво пише-пропуска букви, словоред, прибавя края на думата към другата.