Дете на 1 год и развитието му

Имам две познати с бебета родени в началото на септември, не говорят, не ходят, не пляскат, не разбират какво е чао ... .и никой не вижда нищо притеснително в това. Мисля, че малко бързаш. Моят син проходи на 11 месеца без да се държи, проговори късно. Дъщеря ми проходи на 1 год. на рождения си ден, нямаше зъби, не ядеше, не говореше, не лазеше, ..... хиляди диагнози ми минаха през главата.
Та както казва нашата педиатърка - няма две еднакви деца, всяко дете е един свят, при някой нещата стават по-бързо, при други по-бавно, което не означава че имат проблем. Радвай се на бебето си, защото този период отлита бързо и в един момент ще се озовеш пред едно пораснало дете, а ще си загубила много хубави моменти в търсене на симптоми за нещо, което няма.

Ти си го следи като развитие, но не се шашкай от сега още е доста малък и да ако можеш, не го сравнявай много с каката  .


Посочва ли когато иска нещо, яде ли сам нещо например солета, има ли добър очен контакт?

Яде сам бисквитка ,сухар ,не ги посочва ако ни види да ядем нещо и му с е преяло те гледа и се облизва .

Това,че не сочи не мисля,че е някакъв признак.Моето е на 2 години и 4 месеца и пак не сочи като иска нещо.От скоро,много скоро започна да говори и пак е силно казано това да говори.Иначе от рано като го попитам примерно "къде е лампата" ми показваше с поглед.На по късен етап вече и разбираше всичко,но не говореше.Иначе проходи много рано още на 10 месеца,а до ден днешен не може да пълзи.

Посочването е един важен признак на неврологичното развитие, да факт има деца които никога не го правят и всичко с тях е наред, но той е важно умение (детето да осъзнава, че ръката е инструмент с който може да посочи)....важно е също дали разбира друг като му сочи.

Моят син започна да сочи почти на 2г , първо с цяла ръка, после обособи пръстче...късно проговори и към момента още не всичко е наваксано като говор и умения.

Затова от опит искам да кажа на Захарчето , че ако детето доста изостава говорно вземете мерки, не правете моята грешка да чакате.

Нали това казах по горе,че говори.Иначе доста се бях филмирала и много диагнози сама му поставях.Педиатъра ни е много готин човек и винаги е казвала кога е притеснително и кога не.Казваше ми,че чакаме до две годишна възраст и ще ни праща на специалист.За мое щастие всички притеснения се оказаха напразни и проговори.

Момчетата се водят, че проговарят по-късно, но естествено си е до дете. Аз не виждам нищо притеснително, в това което разказваш

Радвам се  ...защото казваш, че говори е силно казано затова казах. Защото моето също говореше, но просто беше по-назад на 2г и 6м говореше само с по 1 думичка а на тази възраст трябва да прави минимум изречение от 2 думи.

Оооо казвам го,защото около нас са само момиченца и как приказват......много.Но виж моето спрямо тях е назад.Затова пък знае цели 10 букви.Разпознава ги и ми ги показва когато го попитам.

Не се притеснявай - не може и да говори, и да проходи едновременно - така казват. Едното изостава. Моят плямпоти много от едногодишен, обаче се осмели да проходи чаааак на година и 3-4 месеца, а да пълзи не се научи, влачеше се по корем 
И по принцип момчетата са доста по-назад в развитието от момичетата по много показатели, с порастването разликата изчезва (като станат за женене, пак се появява  )

  Това за жененето много ми хареса 
Така е не може да насмогне да научава всичко детето. И нашия има речник от 10ина думички, сочи и разбира много, но не ходи още. Даже пълзенето му е едно влачене подобно на плуване малко 

Според мен се качва прекалено много летвата.
Моето дете проходи само на година и пет месеца. Половин година се държахме за ръка. В момента все още няма ясен и отчетлив говор. Вече втора година ходи на ясла ..

Моето момченце е на 1г и 7м., проходи на 11месеца, обаче не говори все още, но всичко разбира и сочи с пръст и аз се бях притеснила, че не говори. Педиатъра каза да не се безпокоя, щом всичко разбира, просто ще проговори явно по-късно. Казва единствено АМ-АМ и много рядко мама, най-вече когато плаче и срички някакви, но смислена дума не.

Синът ми е на година и десет месеца. Не говори, единствената "думичка" е КА - което значи нещо с колела   А, да и Даша - което значи Маша. Доскоро сякаш просто се рееше в пространството безцелно и нищо не разбираше. Сега вече виждам лек напредък, но нещата се случват доста бавно. Посочва какво иска, играе си много с онзи тип играчки, които имат дупки в определени форми и трябва да пуска формичките през тях. Много е старателен, но пък бързо му омръзва. Нарежда от онези дървените пъзели с формичките, реди конструктор... Има някой странни начини за игра - първо съчетава по цветове, като е убеден, че щом две неща са от един цвят, то те задължително си взаимодействат по някакъв начин и доста време се мъдри над тях. Показвам му, но той си знае неговото. Рисува си много иначе. Но пък да разглежда книжка - абсурд. Не разпознава животни на картинки, примерно, а да казва какви звуци издават е нещо съвсем далечно. Е, аз не бързам за никъде, обаче все си мисля, че ако има някакъв проблем с него е добре да се хване навреме, а не да се самонавиваме, че ще си навакса. А като започнат разбирачи да ми обясняват, че децата искали толкова много занимаване, дрън-дрън и ме влудяват... Сякаш съм го пуснала на произвола да се оправя сам. Естествено, че се занимавам с него, той не ме отразява почти никога, но това не е причина да се откажа.

Това е много вярно.
Границата е много тънка от това дали прекаляваме с взирането в детето и сравняването му с нормите за възрастта и от това да сме много спокойни и да чакаме. Това с обяснения - той е момче, сега доста деца проговарят по-късно, ама всичко друго му е наред (разбира, ходи и т.н.) само може да навреди. По-добре една навременна консултация която да се окаже излишна после, отколкото прекалено изчакване. Ако детето има наистина някакъв проблем с времето изоставането става лавинообразно т.е. ако на 2г детето е съвсем малко по-назад от връстниците си, то след година ще е много по-назад.

Пак казвам говоря от опит и в същото време въобще не искам да всявам паника, просто си наблюдавайте децата и ако нещо ви притеснява направете консулт.....ужасно много деца вече имат подобни проблеми с развитието си 

Моя дребосък проходи на 1г. и 2м., без пълзене преди това. Соченето - на 1г.6м. с ръка, на около 1г.8м. с пръстче. Забелязвам в последните 2 месеца (той е на 2г. и 1м. вече), че пасивният му речник е много богат. Разбира 90% от нещата, които му казвам или карам да направи. Думички обаче - около 10тина. Говорихме си с една позната - логопед. По принцип при момченцата има една мозъчна обвивка, която контролира речта и за тях е доказано, че се развива по - късно от тази на момиченцата. Има го и момента с узряването на фотационния апарат на всяко дете. При някои узрява по - рано, при други по - късно. Има деца с беден пасивен речник, проговорили рано и при тях се получава т.нар. "ехолалия" - когато детето не разбира, но говори много думички или изречения, то започва да повтаря. Така че, наистина всичко е много индивидуално, а и не на последно място идват и технологиите, с които сме залети ежедневно. Целия информационен поток показва забавяне в проговарянето на децата в световен мащаб. Иначе - много обича книжки, без да го карам сам си взима книжка, разглежда я, бърбори си на неговия език (някои неща и аз разбирам), сочи ми с пръстче и обяснявам по картинки. Обича да си играе с конструктори, топки и обожава да слуша музика и песнички...

Моят син е на година и две седмици. Пролази на 7.5 месеца и проходи на 10.5 месеца, сега дори се опитва да тича  Но не ме разбира много, много. Боц го можеше, сега не иска да прави. Научи се да гали, като му кажем определените думи за това и почна да дава чао от скоро, па макар и малко смешно. Не може да пие от сламка, а едно приятелско дете можеше по това време и като че разбираше повече. Иначе сме си на срички - тата, мама, кака и прочие, но не като да влага смисъл в тях! И аз само се притеснявам, че изостава, но явно като ви чета, не е така! Аз обаче съм малко от хипохондриците, та още малко ще чакам да видя до къде ще го докараме и ще почна да вися по кабинетите! 

Прекрасната детето ти е само на годинка толкова е малко още спокойно, всичко което описваш си е съвсем нормално  

Хм, на една година да казва някакви срички детето за мен не е изоставане. Изречения ли трябва да реди?
Дъщеря ми на годинка беше като риба. И "мама" дори не бях чула. Днес прави 1г8м. Разликата е огромна. Повтаря след нас, понякога казва само дума, друг път нещо като изречение като подреди няколко думи. Обръща се към най-близките (мама, тати, баба, дядо, ея (леля), чичо). "Мами, ела" и "Мами седн (седни)". Вчера за пръв път каза "маслина". Като говоря разбира всичко. Понякога като не знае думата за какво се отнася прави един въпросителен поглед и "А?"  Скоро пролича, че не знае какво е леген. Викнах й "Дай ми легена", а тя стои до него и се оглежда и се чуди. Та обяснихме кое е легена. Както е писала една дама по-горе, следете за прогрес, наблюдавайте стриктно.
И накрая да ви разсмея. Като се отпуши малката към 1г и 2-3м да говори някакви думи, навън понякога голям срам бера. Движим се с количката и тя сочи: баба, бръм, кака, беби и т.н. Към нас върви дама на средна възраст, натокана, силикон, всичко. Облечена като за млада жена. Карина я поглежда, посочва ми я и заявява: "баба"  Засегна се жената, пролича от погледа. Аз набързо минах с количката, че да не повтари пак 

Добре, че и го е казала, че те тези дъртите силиконки са по-досадни  и от младите, та е хубаво да чуят истината, па макар и от едно невръстно хлапе, което нищо не му разбира главата, та няма как да я излъже, че се е подмладила! 

Закъснява?За къде?За Кеймбридж?
Хора сме .Не сме машини..Всеки е индивидуален,изобщо,защо сравняваш децата?
Да не говорим,че женското и си се развива по-бързо..

Много бързате момичета!!! Да пълзи, да говори, да ходи - ще му дойде времето, няма дете да не се е научило. Дали пъпли или пълзи, дали казва срички или говори, всяко се научава рано или късно. Но не можеш насила да го учиш, ще изнервиш и детето и себе си, в упоритостта си да се докажеш, че си добра майка и то видиш ли маха с ръчичка за чао или покзва лампичката.
Моя е на 9 месеца - пъпли по-скоро се влачи по корем, но го оставям да си обикаля навсякъде, пляска с ръчички като кажа пляс-пляс и дава ръчичка на дай пет за пляскане, но това го научихме иначе не гледа като му посоча в посоката, а пръста ми.
Та всяко дете е индивидуално, аз не мисля да го насърчавам да ходи толкова рано, като му дойде времето ще проходи, пък и мама ще тича по- късно  а мама не е и млада вече.

Моя порасна вече,ама помня,че на еди колко си месеца трябвало да се върти по корем,пък той не го правеше..трябвало да си хваща крачетата,пък той нищо..трябвало не нам си кво..той пак нищо..
Абе егати мързела беше тва дете..Имах чувството,че ако го оставя с половината  тяло извън кревата,пак така ще си го намеря..Не мърдаше грам,на никъде..
И на 8-9 месеца,педито ме караше да го водя в Горна Баня не помня вече кви си специалисти,раздвижване,гимнастики,терапии..Гледах я като 5 лева на цяло..
Прочее,не и обърнах внимание,и помня,че някъде към 10-11 месец,тва дете като се отприщи,ела да видиш..За някви броени дни ме изненада като се изправи сам в креватчето си,после почна да пълзи назад..Ама бърз като хлебарка..
10 дни след като навърши годинка,взе и,че проходи..пак така внезапно,без много увертюри..
Другото което ми правеше впечатление бяха периодите..
Имаше периоди,на бурно направо скорострелно развитие,и после дълги периоди на затишие..
Та така..Всеки един от нас е уникален и  индивидуален..Рамките и нормите са за общ ориентир..
Иначе всичко си зависи от индивидуалността.

Мименце, мога да ти отговоря конкретно, защото бяхме точно същия слчай. Преди първия рожден ден на моето момченце получихме тука (в Англия) един въпросник да отметнем какво може детето, какво може понякога и какво не може хич. Въпросите бяха точно това, дето си споменала, дали съзнателно казва три думички, дали има три неща дето като го питаш къде са и се обръща към тях, дали сочи, дали играе с плюшени играчки, дали знае поне една игра като да маха на чао-чао, движения на песничка и т.н. Еми не можеше нищо от това, знаеше само мама и тати да казва, трета дума нямахме   .  Бая се притесних.

Аз и не бях го учила де, та за 2-3 седмици докато дойде време за консултация по въпросника обърнах повече внимание на обучението. Стигнах до извода, че детето реагира на "Къде е тати?", което си е разпознаване на предмет .Понеже видях, че не мога да го науча да маха или да играе на песнички, наблегнах на каквото можеше малко,а именно реагираше на "Чакай да те хвана", почва да пълзи... Като дойдоха на консултация казаха, че детето с развивало чудесно, въпросите не значели че трябва да го може, а информативно само кой докъде е. И ако не може детето доста от въпросите ти дават едно листче с примерни игри да го насърчаваш. Аз си поисках листче информативно, имам гонякъде може би.
Та значи, на година и 3 месеца някъде доста дръпна детето в развитието си,от бебе стана на детенце, почна да говори,  започна и да посочва. Чак сега игае с плюшки.

Има деца с проблеми, ама то мисля, че повече си личи и то на по-късен етап, ако е само това, което казваш, на тази възраст е нормално.

Моят син също ще стане на година след 2 седмици 
От седмица-2 лази.Всъщност лази успешно от 2-3 дни, преди това пъшкаше и се напъваше само.Прави крачки ако аз го изправя и го държа за ръце.По мебели дори не предполага, че може да се катери.
Казва си срички, но само Айде по предназначение и някаква логика.
Не знае животни, не сочи, не ми дава предпет, когато му поискам. Държи с ръка и яде сам само 1 определен вид бисквити.
В групата ни във фейсбук 95% от децата са по-напред от него, но смятам, че няма за какво да се тревожа.
Някои пролазиха на 7 месеца, моят чак сега...явно просто по-бавничко си върви.Почти за всичко е така, единствено започна да се напъва да сяда по-рано.
Няма как всички да са бързаци, да не говорим, че по принцип моят син е по-спокоен, не е толкова ревлив и предпочита да наблюдава и да си чопли нещо, вместо да обикаля или да комуникира.С нас е много игрив и усмихнат, но навън си пести усмивките. Миналата седмица за пръв път се усмихна на една от учителките, където ходим на бебешки занимания. Беше му 10-ия урок и за пръв път го видяха да разтегли уста в усмивка   

Да се допълня, че във въпросника питаха и дали детето казва срички като па-па, бу-бу и подобни,виждам, че твоето може и моето можеше, това ни даде максимума от 3 точки . Като се вгледаш и започнеш да го насърчаваш ще видиш напредък. Въпросът е дали има нужда да му се дава толкова зор или да си върви с негова си скорост, при мен се наложи малко ускорен курс заради консултацията  .

Моето дете скоро ще направи 11 месеца. Казва мама, баба, ам-ам и нещо като не-не, когато много му се спи. Ходи хванат за двете ми ръце, но още не може да сяда сам. Педиатрите ми казваха да не се притеснявам, но аз направих консултация с физиотерапевт и той реши, че определени упражнения, гимнастика и масажи биха му помогнали да се научи да сяда.

Ако искаш да си спокойна направи консултация с логопед. Той най-добре може да прецени развитието на детето.

Абсолютно подкрепям; и аз от личен опит! 
Не се психирайте излишно, но и не подценявайте общо приетите крайъгълни камъни в развитието на детето за съответната възраст. 

Пази Боже, ама не си съвсем права. Познати забелязаха, че детето им частична загуба на слуха, когато то стана на 6 години!!!! Точно от "няма дете, дето да не се е научило". Навременна консултация би решила напълно този проблем и това, до което доведе той. 

Моя колежка разказваше, че до навършването на 3 години на сина й се е скъсала да го води по всякакви лекари и специалисти, защото била убедена, че е бавноразвиващ се (първото й дете е момиче) 

Една консултация, ако майката има притеснения, не вреди! Когато бяха бебета все четях на еди си колко месеца, какво прави бебето. Винаги изоставаха. Нормални деца са си, иначе около мен е пълно с майки на "гении". Винаги е добре да чете човек, да се интересува, да пита. Е,да пита специалисти разбира се. И наистина все по-често се срещат вече деца с проблеми в развитието, което е много тъжно!

Завиждам за спокойствието...

Спокойна съм, защото при прохождането ходихме къде ли не ... За да ми обяснят, че детето е здраво на няколко пъти. Всяко дете има своя ритъм и не бива да му се пречи

Физическото забавяне в развитието оказва влияние и на психическото. Показател е факта, че на почти 3г Ви дете не му се разбира какво говори по Ваши думи. В яслата ок, но ви гарантирам, че това в детската градина ще е огромен проблем. Практиката и опита ми го доказват Стига с тази отживелица, че детето преди 4г логопед не му трябва...За протокола - не съм логопед. Родител съм на късно проговорило дете и едно, което сега - на почти 7 проговаря. Това имах и в предвид, че завиждам на спокойствието, с което приемат нещата...
Не приемам прекаленото взиране на 1годишна възраст, но след 3 години вече си се води патология в развитието...А за норми на развитие можем да си говорим много

Относно спокойствието - моята дъщеря е родена на 25.12. Миналата година тръгна на училище, т.е нямаше навършени 3 години. Вторият месец учителката ме извика на родителска среща и ми заобяснява как не можела да си пише името и не усвоявала училищния материал. Аз се опитах да и обесня, че детето ми е най-малкото в класа и няма как да е на нивото на дете, което е родено в началото на годината, но е в нейният клас. Та тя не можеше да държи молив. Не. Нормите били такива и се изисквало да ги покрие. Аз естествено се втресох, че не се развива правилно и се започна едно писане и учене в къщи  , на което тя започна бясно да се съпротивлява. Лятото прописа сама, собственото си сложно име и на всичките си съученици. Тази година трябва да срича. Познава буквите, но не може да ги свърже в срички. Изобщо не се впечатлявам. Преглеждаме вечер читанката, ако иска, ако не иска не я тормозя. Няма начин да не се научи да чете и ако не е на 4, ще е на 5 или на 6 години. Съгласна съм че има норми, но те са за ориентир. Ако едно дете, не прави нещо според нормата едва ли е индикация за сериозен проблем, ако се съберат няколко непокрити норми е редно родителя да се замисли какво се случва. Излишните притеснения до нищо добро не водят.

Ехее, че значи в БГ като се тръгва на училище на 7 год, децата ни трябва да са бая изостанали. 

Изобщо не са изостанали, по скоро при нас нещата са сбъркани.

Предполагам, че изискванията са различни, както и методиката.
На мен ми е странно, племенникът ми, който е на 3г. и 7-8 месеца да бъде научен успешно да чете на тази възраст.Той засега си знае само неговата буквичка и в книгите-игри успява с някои задачи.Пък, не че си е наше, но го смятаме за умно и будно дете...
Аз съм учила Педагогика и наистина ми е интересно как четат на тази възраст.Или пишат...

Ами не четат като цяло, но до края на годината щели да сричат ( по думите на учителката ). Дъщеря ми може да пише само нейното име, всичко друго преписва.

3-годишно да пише на мен ми звучи като научна фантастика   Моят син на 2г и 10м не може един свестен кръгъл кръг да нарисува...Иначе знае цялата БГ азбука (на 1г и 11м знаеше 13 букви и 5 цифри, но тогава много се занимаваше с книжки, а сега изобщо не ги поглежда), пее цялата английска и може да брои до деветнадесет. Но започна да сяда без опора на 8м, изправи се и пропълзя м/у 9 и 10м, пусна се да ходи на 1г и 8м, проговори на 1г и 10м и се отказа от пампата на 2г и 4м (което базирано на най-близкия ми пример с едно момченце дето е два месеца по-малко от него, си е направо преклонна възраст). А преди да се пусне да ходи не можеше да се задържи прав в пространството без опора, нито да се изправи от седнало положение без опора. След това ортопедът ни обясни, че бил от една група 25% от населението на света, които били със свръхеластични стави и това ги кара да се чувстват нестабилни (а и той, освен това, си е много предпазлив от малък, което не му помагаше да набере смелост). От януари месец ходи на ясла и до преди 2 месеца се притеснявах, как пък не научи поне една песничка. Изведнъж като се отпуши, то едно пеене, стихотворения...дойде му музата (отново същото ни малко приятелче разиграва мюзикъли от едногодишен, което е малко потискащо на моменти  ). Сигурно на всеки по различно време му се усъвършенства моториката и не всички деца са в настроение да учат учебен материал в ранна възраст, но според мен едно дете, с което се общува интензивно и ежедневно + ходи на ясла отдавна, а в групите винаги има по-големи деца, покрай които се дърпа с говоренето. Та ако такова дете говори неразбираемо, аз щях да се притеснявам. Малиш, не го казвам като упрек, просто споделям как аз бих се чувствала.  

Аз лично никъде не съм писала че 3 годишното ми дете не разбира какво му се говори. Много добре разбира и прави нещата които му се кажат!
Безмислено е да се напъват и изнервят децата! Те си имат естествен темп на развитие!
Типичен пример е, че моето дете съвсем спокойно си намира таблета, пуска си го и намира филма, който иска да гледа!
Аз в 1 ви клас тепърва учих цифрите и буквите, т.е на 7 години. Не знаех да чета и сричах! Но завърших ПМГ с отличен, имам 2 магистратури държавна поръчка и говоря свободно 3 езика! Така че...

Доника споменава твърдението, че на детето не му се разбира какво говори, не, че то не разбира.
Племенникът ми, както казах, е на 3г.и над половин година.Бърбори доста, но аз като човек, който не е постоянно с него не му разбирам някои думи.Но си казва изречения, води цели разговори.
Това, че си пускат нещо не е показател, че няма проблем.Не го казвам, за да тревож някого, за да споря...
Не е показател и, че детето знае много и е способно.Синът ми знае как се хваща мишката и едновременно с това натиска по клавиатурата.Онзи ден ме изненада като натискаше жабите на една игра на телефонът ми.
Но ако на 3 говори неразбираемо, веднага ще му бъде спран достъпа до всякаква техника, няма да се пуска телевизор.Всъщност от рано трябва да има мярка и ограничаване.
Мои близки роднини са съвсем  нормални, интелигентни хора с добра работа. Детето им е с говорни дефекти и поведенчески проблеми.
Ако аз имам някакви способности и постижения, не е гаранция, че детето ми няма да има проблеми.
Моето се роди с някои проблеми, никъде и в двата рода няма такива, поне до там, до където можем да проследим.

Ирайн много добър пост 


Малиш дано при твоето дете наистина всичко да е наред , но искам да ти кажа само, че логиката ти е абсолютно погрешна....Ирайн ти го казва и тя в нейния пост. Има много деца които са богове на компютрите и са с проблем в развитието или не говорят.

Не е точно четене, а разпознаване на форми, самата форма на думата. По-различен начин на възприятие. С такъв вид четене обаче трудно ще се ориентира какво е сричка, какви са правилата на езика и правописа. Общо взето- парти трик, който приучва малкото дете директно на техниката на четене, която имат бързо четящите възрастни (не четеш букви, а разпознаваш цели форми, особено ако са написани с удобен шрифт). Но няма гаранция, че стандартното училищно четене няма да му се опъне.

Като казвам, че се учат да сричат имам предвид точно това. Знам, че си фен на завъртяните описания, но позволи ми да знам по добре какво точно прави дъщеря ми в училище.

Аз имах предвид по-скоро майки, които показват карти с думи още от 10-месечната възраст на детето.

Иначе тоя учебник си е типичната градинска "ранна грамотност", и синчето така го занимават в съвсем българска градина. Аз не се занимавам да печатам карти и диаграми.

Това пък с карти с думи за първи път го чувам и то на бебета. Разбирам да им се показват картинки, ама думи не виждам как биха могли да им задържат вниманието.
За ранната грамотност помня преди много години книжки Моливко в градината, ама точно това май беше в предучилищната група.

Е 21 век сме, има Фейсбук и нет- как не стигнаха до теб тия ранни техники за смятане и писане. Показват им думи, точки на лист и твърдят, че на 3 вече могат инстинктивно да четат и смятат и броят.

Викат му още "четене с дясната страна на мозъка".

Думите имат определена форма, занимавала съм се с дизайн и шрифтове и знам как формата подпомага холистичното четене. Това са си проучени и прилагани неща, няма нужда да скачаш с "е те такова животно НЕМА"...

Това, че не сте чували не значи, че няма http://www.jivoslovo.info/novite-detza/razvitie-na-deteto/item/2 … oda-na-glen-doman

Имам две познати, които прилагаха метода на Доман при децата си. Резултата - в първи клас - проблем. Едното прояви тотално нежелание да чете по изискванията на учителките и сега майка му не може да го накара да прочете една страница... Другото с голяяяяма мъка прояви желание да чете и то вече във 2ри клас. Не знам дали е от това, но и според двете дами - повече не биха повторили метода. Аз също не виждам причина да напъваш 3 годишно дете да чете... какъв е зора? Аз мога да чета от 4 годишна, в училище ми беше супер лесно, на 7 четях абсолютно гладко. Никой не ме е карал насила да се уча, когато майка ми ми е четяла аз съм я разпитвала коя буквичка, коя думичка и лека полека ме е научила. Аз лично нямам намерение да затормозявам малкия още от такава възраст, но и няма да неглижирам четенето. Ако не прояви интерес до първи клас ще се учим тогава. Въпреки, че в момента книжките са му много интересни и ги разглежда постоянно. 

Това, че изразявам учудване съвсем не означава, че твърдя - такова животно няма. Да, не приемам подобен метод и смятам, че всичко с времето си е по добрият вариант за моето дете, което пък изобщо не означава, че слагам родителите които го прилагат на децата си в графа - куку. Преди да скачате двете обмислете точно какво казвам и не ми слагайте идеи, каквито всъшност нямат нищо общо с изказването ми.

Нашите твърдят, че на 3 г съм четяла.  Отваряли са ми произволна книга на произволна страница- и съм четяла и шашкала околните. На български. Според мен на бълг. е по-лесно да се научи да чете дете, защото се чете това, което се пише. Отколкото примерно на английски. Сега големият може да си разпознае името, както и имена на различни тукашни(норв) вериги магазини - написани над м-на или в рекламна брошура. Запомня логота на банки, бензиностанции и подобни. Знае буквите от норв.азбука- и големите и малките. Само 1-2 пъти съм му ги казала. Има магнитна книжка, в която се лепят магн.букви и дървена дъска-пъзел с дупчици за буквите. Интересни са му, сам се занимава. Аз не го натискам, нямам и време. Само му чета книжки от време на време. Книги, съобразени с възрастта им купувам почти всеки месец от 4мес. възраст. Абонирана съм към такъв книго-дистрибутор. Те ми предлагат книги в съотв. с възрастта им, ако ми харесва предложението им-поръчвам. За бебета са популярни тук пеке-бук(сочи -книжки) с нарисувани миниатюрни предмети-примерно кухня и вътре бебето закусва и майка му е там, и стаята отвътре в детайли. Бебето сочи с пръстче и ти му казваш кое какво е, или ти сочиш и му казваш. Има и с числа от 1 до 5, числата са от плат, има с животни енциклопедии, със звуци книжки, и т.н...Книгите са много важни да се развива речта. Моите са бъбривковци от 8 мес...На годинка казва вече доста думи като за почти едногодишен, и повтаря различни думи и имитира звуци(баткото беше също така). И аз съм проговорила рано, казва майка ми. Баткото на 1год казваше изречения от по 3-4 думи, а на 2 год говореше вече много гладко български и му разбираха всички българи, пееше песнички. Сега на 3 год. говори и норвежки(2рият го научи сам в ДГ, на ДГ ходи от 2.5 год, ние говорим с него само на български). Телевизор почти не гледат. До таблет рядко има достъп(големият). Проходиха и двамата на по 11 мес. Памперса също рано махнахме.

Мнението на учител с много голям стаж беше да не уча големия предварително да чете. Аз четях на 4. Сама се научих и в 1ви клас ми беше скучно - признавам...Но глобалното четене е едно, сричкуването друго...Никъде не съм споменавала, че детето НЕ разбира какво му се говори, а споменавате , че говори неразбираемо.
Типичният пример го правеше и неговорящият ми син още на 3годишна възраст, но това не помогна на говора му...Надявам се в първи клас, когато започне да се учи да пише детето Ви не се чудите ЖЕЛЕ ли е написано ЗЕЛЕ ли е...Логопедите не хапят
Бях втрещена онзи ден, когато случайно надникнах в чат на съучениците на синът ми (3 клас) и масово се се пише ЧАЛ вместо ЧАО...но така го чуват децата
Спирам с коментарите, който е искал да разбере думите, е разбрал...благодаря Ирайн 

И аз не разбирам защо родителите избягват консултациите със специалисти. Колкото по-рано се открие даден проблем- толкова по-добре. И мен всички ме питат за какво му е на детето физиотерапевт. Какво му е? Защо му е забавено развитието?
Една педиатърка обърнала внимание на моя позната, че малката на 10 месеца си държи крачето по странен начин, когато е права и щяла да я прати на специалист. Когато се видяхме с майката, тя ми каза, че не иска да води детето при физиотерапевт или ортопед, защото щели да кажат, че проблемите са свързани с теглото (бебето сигурно е над 12кг). До колкото разбрах малката не се изправя, не сяда сама и не лази, нито пък прави опити, но какво пък разбира лекарката. Какво знаем педиатърката и аз?Какво съм тръгнала и аз да си водя да ми мъчат детето с упражнения и гимнастика ами не оставя природата да си свърши работата?
И нейната максима явно е “Всяко нещо с времето си“.

Ако слушах всички, че много се вторачвам, сигурно още да сме имали проблеми със слъзните каналчета, а сега е по-трудно вече да се оправят, така че "всяко нещо с времето си" също си има граници, че после и доктори може да не могат да помогнат!

Това "чал!" си е класика, и едно време така го пишеха, израснаха го...приеха ги и в английската, и в МГ.

Виж обаче лоша стойка на краката е кофти, за цял живот може да си прецакаш биомеханиката. На мен ми е странно как родители не обръщат внимание на дундите с Х-образно разположени крачета или омекнали глезени (така падат сводове на краката...)

Лекарите около мен нямат компетентни мнение. Ако трябва да слушам моята ЛЛ трябваше да престана да кърмя детето на 3 месеца, защото нямало нищо ценно в кърмата ми

В момента масово родителите или не обръщат внимание на нищо, щото "маминото злато всичко си може и всичко си му е наред", или се психясват и карат 2 годишно да рецитира "Опълченците на Шипка" и ако не може го влачат по лекари, защото "маминото злато всичко трябва да може и всичко да му е наред".  
И тук далеч не визирам само умения и развитие на детето......  

Приказките са много важни или четенето на нещо. За натрупване на речник, развиване на въображението. Аз обожавам да чета, но срам не срам си признавам, че вечер едва се добирам до леглото и до там.
И все си казвам от утре започвам. Но смених часа на четене. Вместо за лягане четем по-рано. Хубаво е да се занимават родителите, въпреки че в това забързано време, често не остава време и предпочита човек за да има малко време за себе си да щракне тв-то или компютъра.
А всяка грижа се възнаграждава стократно и е само в полза на детето.

Точно.

Моето дете проговори на 2 годинки, тогава се появиха няколко разбираеми думи. Бях се притеснила доста, защото по всички таблици пише, че до 2 години децата трябва да имат вече цели изречения. При нас нямаше и това бебешкото бърборене, лапедно ли как се казваше, имаше мучене, писукане и казваше мама и амам на всичко.
До към 3-тата си година само аз го разбирах какво искаше да каже, но явно градината му подейства като стимул, защото на 3 и половина вече всички му разбираха, а речника му се увеличаваше.
Сега на 4-ри се пъне да чете.
И аз мисля, че липсата на разбираем говор при 3 годишно дете си е притеснително.

mimenceto123, мисля че няма за какво да се притесняваш, детето ти е на една годинка. Боц тренирайте, моето дете след упорито трениране с баба ми, се научи за около седмица, а махането за чао го копира от друго детенце на площадката, от нас не искаше да го възприема.

Аз водя детето на занимания в КиндиРу.Там показват думи на лист.Играта е с една раница във формата на кенгуру с бебе кенгуру.Пеят песничка, с която се "отваря" чантата и вътре е днешния предмет.Вътре има предмет в реална форма(ако е голям го вадят от другаде)и ламиниран лист с написана дума от еднаъа страна и предметът нарисуван на другата.
Ламинираният лист се показва на всяко бебе, първо рисунката и бавно се мърда на ляво и на дясно, за да се учат да следят с очи(казват, че това после помагало при четене, поггледът да минава бавно и внимателно по редовете), после бързо, но не прекалено се обръща 1-2 пъти листа, за да се види и думата за предмета.
Другите игри са по-скоро физически-масажи, с някакви уреди, танц с мама.
Далеч съм от мисълта, че го уча на знаци в момента и ще запомни думите.
Ходим, защото нямам нито една приятелка с дете, с която да се виждаме и моето да вижда друго бебе.Не лазеше, само седеше и дори не се накланяше на ляво и на дясно да вземе нещо. Вкъщи често забравям да се занимавам по-дълго с него.
Та това за нас е вариант да виждаме други бебета, да пеем песнички плътно 1 час, да играем с неща, които вкъщи ги няма.Групата ни е за лазещи бебета, до прохождането. Не знам заради заниманията или просто му дойде времето, но вече лази.На последния урок явно беше в настроение и най-накрая се отпусна и подари усмивка на едната учителка. Вкъщи ни се усмихва и пее, бърбори, но навън само гледа и мълчи.
Та за това ползвам тези занимания-отпускане, общуване и упражнения. Не мисля, че 11 месечното ми дете ще запомни буквите и ще пише и чете очила по-лесно, защото го е виждал в школата.
Помощ трябва да се търси и човек да не си затваря очите.Понякога трябва и да се изтърпи някое завъртане на очи и реплики"Нищо му няма на детето, защо го разнасяте по лекари".Предпочитам 1-2 ненужни прегледа и да съм наясно, че няма нищо.Защото пък понякога има нещо.
Вчера бяхме на преглед, потвърдиха 2 неща и 1 отхвърлиха и сега съм много спокойна и доволна, напролет ще вземем мерки за едното и така...
Моя съученичка в гимназията трудно пишеше и четеше.Родителите и неглижираха нещата, а учителите виждаха, че има проблем и просто я пускаха към следващия клас. Трудно и се разбираше какво пише-пропуска букви, словоред, прибавя края на думата към другата.

Ми..аз на 3 съм сричала,на 4 вече съм пишела буквите и по-лесни думи..
А синът ми на 8 ,срича едва-едва а писането му е мисия невъзможно..
Обаче пък от 4-5 год.почна сам да брои и смята..
Сега във втори клас,една дума не може да напише като хората,ама пък какви сложни уравнения съставя ..
Обаче пък имало баланс в Природата..
Той мен ще научи на математика(че едва до 4ка стигах в оценките),а аз него на четене и писане



Зависи..
Понякога поемат толкова много информация,че им е трудно да я обработят(съответно и да я ползват)..
После изведнъж тригодишното,дето до вчера не можеше две думи да обели,започва да ти говори като професор и онемяваш..
Комшийчето под нас..Много сладко момиченце..
Синът ми е като неандерталец в сравнение с нея..

Zdravei te mami  za razvitieto na decata vsqko e razlichno i az imam dve deca golqmata e na 3 i polovina malkiq na 1 i sedem meseca i az otkrivam ogromna razlika mejdu tqh dashterq mi se razvi mn barzo samo pri nas e problema govora razbira vsichko no nemoje da otgovori sas izrechenie mn se pritesnqvam a malkiq vaobshte ne me otrazqva samo kogat e gladen zapochva da mranka .Konsoltirahme se sas pediatarkata tq ni prashta pri lodoped i sega chakam da mise obadqt za chas.Savetvam vi kogat zabelejite neshto samnitelno vednaga da se konsoltirate s  lekar nedeite da chakate kolkoto po rano se otkrie plomema tolkova po dobre .