В детските ми спомени ме връщаха децата ми. Още чувам гласчетата им: Мамо, разкажи...И се връщам назад в далечната 195...( по Шпунц ). Мама млада, с пъстра рокля, с коси навити на букли, татко-висок, висок, с униформа ( беше летец ), брат ми-бебе в количка и аз, на разходка в градската градина на Ямбол. Захарен памук, сладолед в едни много мънички фунийки, като напръстничета. След това, семейството ни се премести в София. Доближихме се до бабите и дядовците. Едните живееха в София,( в Иван Вазов), тиха уличка, малки къщи, разделени помежду си с жив плет, без ключове на вратите. Бабите готвеха на двора и всички знаехме кой какво ще яде. Още помня: Я тичай до баба ти Марийка, че ми е свършил пипера, или друго дете дотича при моята баба да поиска нещо. Това сега просто не може да се случи. Та готви един ден моята баба винен кебап, отдели се за малко от печката и аз хвърлих в тигана шепичка пясък. Подгони ме с дървената лъжица, изми тигана и направи друга запръжка. Другите баба и дядо живеехе на края на Перник. От тях нататък започваше полето. Имаха голямо стопанство-прасета, кокошки, агнета. За празници се събирахме 14 души-баба и дядо, 2 стринки, 2 чичовци, 4 братовчеди и ние четирима. В една огромна тава се правеше крем карамел-от истинско овче мляко и яйца от свободни кокошки Баба правеше страхотни баници и зелници. Разточваше огромни кори, които висяха от дървения кръг върху който точеше, като покривка, почти до пода. Та веднъж се бях скрила под масата и по мъничко, по мъничко късах от корите, докато баба не ме усети и не ме подгони с точилката. Вързваха ни люлка на двора. Баба работеше в ТКЗС-то-пластеха сено. Водеше ме със себе си. Качваха ме най-отгоре на копите. Още помня как ухае сеното. И уханието на озон...За това, че "помагах" цяло лято, баба ми купи акордеон. Бях на 11. Имам го вече 53 години и още свиря на него.
И ето, сънувам, че съм пак дете,
и тичам през ливадите с боси нозе,
и косата ми волна от вятъра е развята,
пеперудите гоня сама по полята.
С венче от мак ще си закича косата,
я колко макове греят в тревата.
С къса поличка и ленена блузка,
моето детство по полята препуска...
А слънцето свети в миглите пеперудени
и житото събират жетвари отрудени...
Да не се повтарям, но и аз помня бабините бухтички, мекички, палачинките със сладко, филиите със сол, пипер и олио и стръкче пресен лук от градината.
Пиша и си мисля, как почти всички свързваме детството си със спомени за баби и дядовци. Странно, но когато мисля за моите си спомням очите и ръцете им... А толкова отдавна ги няма...
Децата ни пораснаха. Станаха майки и татковци, а ние баба и дядо. Сега гласчетата на внуците ни ни връщат в детството...Бабо, дядо, разкажете...