Помощ в ученето за дете 5 клас-съвети и идеи

Ваче, има такива учители. Писах, че наше познато дете ходи при такъв. Учителката се занимава и с по- големи ученици.

Ripple, ти не приемай така лично нещата. Всеки споделя спряма опита си. Моя опит също е на минимален контрол, но това не пречи да те разбирам и теб и затова не се опитвам да те убедя в погрешността на подхода ти. Ти си преценяваш според учителите и детето.
Аз също искам всичко да е наред и държа да няма пропуски в ученето. Имахме късмет с учителка 1-4 клас, перфектна обратна връзка. Убедих се, че се преподава качествено, както и че детето ми е сериозно и си учи според моите разбирания. По тази причина още до 4 клас контрола ми е бил инцидентен. Изключая АЕ. Там изисквах допълнително да се занимава, най- вече с филмчета и книги, но това е друга тема. Смятам, че се разбрахме с детето да пита за всичко неясно. Като че ли не винаги питаше в клас, което ме дразнеше, но пък питаше нас макар и рядко. Тук включвам и състезателната математика. Готвеше се при г-н Златилов/ отново късмет с преподавател/, в общи линии всичко беше ясно, но все пак е имало задачи, за които ни е питало.
До 4 клас, 1-2 пъти на срок хващах произволен учебник и взет урок и препитвах. Така контролирах.
След 5 клас не помня да съм го правила. Ако има неясноти, детето си пита. Случи се по История тази година.
Разказвам как е при нас с уточнението, че сме случили на учители, спечелили доверието ми. Тоест вярвам на оценките и на чутото по родителски срещи.
С малкия ми син/ сега 1 клас/ действам почти по същия начин. С тази разлика, че той ходи на занималня, а големия се прибираше у дома. Отново по АЕ ще бъда по-взискателна. Вероятно ще се сблъскам с проблеми следващите класове поради факта, че в занималнята им казват какво да учат, кой предмет е наред да се извади и т.н. тоест няма да е научен да си прави сам програмата, но ще го решавам в движение като му дойде времето.

Да знаеш, че съм звъннала за координатите и чакам обратно обаждане и веднага ще те известя. Жената живее около Южен парк.

Не само има такива учители, частни, но има и училища, които предлагат занималня за прогимназиален курс.
Идеята е именно върху налагането на контрол на ученика, не толкова да му се помага в конкретика.

Може и да сте прави! Признавам, не съм запозната, понеже не съм търсила човек, който да се занимава с детето ми след 4 клас. До 4 клас съм била доволна от занималнята и подготовката там. За след това не смятам, че е необходимо специализрана подговка на уроците. Все пак те са направени за САМОПОДГОТОВКА и не би следвало възрастен да седи и да сдъвква материала. А за контрол си има родители. Честно казано не ми се вижда нормално някой да седи над главата на 12 годишното ми дете, при условие, че то е толкова самостоятелно, че само се прибира от единия край на София до другия. Както междувпрочем са една голяма част от прогимназистите. Все трябва да може самостоятелно да учи и да пише домашни. Ако не може, ще трябва да се научи да го прави, защото занапред го чака точно това.

Моето дете много се дразнеше, когато в началото на пети клас исках да проверявам домашни, да разказва уроци. Дразнеше се и ако има грешка в домашното и го карам да преписва. Оставих го сам да види какво може. Изтърпях няколко по-слаби оценки. По някои предмети нещата се оправиха. По предметите, по които учителите не успяват да го заинтригуват нещата стигнаха до там, че той сам потърси помощ. Разбра, че и за него е по-лесно да разбере урока преди да седне да пише домашните. Сега вече и аз съм доволна, че той се научи как да учи, и той е доволен, че не му досаждам, а му помагам.

За съжаление не всички учители в пети клас са такива, че да могат децата да учат сами. Разбирайте го както искате. Има учители, които седят в училище заради заплатата, има и такива, които не се опитват да научат децата, а да им покажат колко велики и много знаещи учители са, а има и още една камара модели... Дали детето ще се усети навреме да потърси помощ?

Основите на навиците за самостоятелно учене се залагат до четвърти клас. Включително това, че урокът по разказвателните предмети се чете и се търсят връзки, осмисля се. В пети клас скокът е гигантски, но да се наема учител само и само да виси на главата на толкова голямо дете, особено ако това дете няма някакви сериозни затруднения с ученето, е безсмислено и дразнещо за детето. Децата трябва да се научат още от малките класове да питат,когато нещо не им е ясно. Вярно е, че могат изобщо да не усещат, че не им е ясно, но в един момент родителят вижда по контролните и по оценките какво се случва. На моите винаги съм имм била под ръка за обясняване на уроци и задачи, но не съм провеждала нещо като текущ контрол 0 не съм проверявала домашни, нито съм изпитвала на уроци. Откакто са проговорили им казвам все едно и също "питай! Винаги питай! Хубаво качество е човек да пита. Никой не се е родил научен." За съжаление много децаа се чувстват точно изпитвани от родителя и затова гледат да се скатаят, не смеят да питат и така дребните пропуски се превръщат в лавини.

Ако някой учител не става, естествено, че ще започна да преподавам вкъщи урока! Детето, особено в начална и прогимназиална степен не трябва да има пропуски в материала, защото от осми клас нагоре едва тройките ще върже по неясните предмети.

Аз съм се готвила изцяло сама от първи клас (6 г.9 м), , приели са ме математическа паралелка след 4 клас пак без уроци и МГ (говорим за провинцията, където е по-лесен приема) пак без уроци. И съм с над 5.50 успех. Най-важното е да дадеш на детето си мотивация да учи и как да го направи. Това, което правиш, за мен е прехвърляне на задължения от него на теб. В 4 клас може да си навие сам будилника, да има отговорност да се приготви сам за училище, да има отговорност да си приготви сам домашните. Само ако има пробем да те попита, мамо това не го разбирам, обясни ми. Ако почне да носи двойки и тройки, питаш, защо? Мързи ли те? Не разбираш материала ли? Искаш ли да го преодолеееш? Как може в 19 ч. да се върнеш претрепана и да почнеш да контролираш детето? Имаш право на развлечения, а сигурно имаш и домакинска работа. Наистина задачка пряко сили. Децата трябва да се научат на самостоятелност. Като видя някоя грохнала баба в София, която носи ограмната раница на бая порасналото внуче....Бабата в дрипи на 30 г., а детето в маркови дрешки....Всички сме важни, нали? И всеки си поема задълженията сам.

Твоето дете ученик ли е? Знаеш ли колко тежи една раница на първолак? Ако не знаеш или случайно си пропуснала, ще ти кажа колко кила я измерих преди десет години - 8 кг! Осем килограма! А сега си представи, че детето ти тежи 30 килограма и трябва да носи 8 килограма раница (а повечето деца са доста под това тегло). Ако ти тежиш 50, да трябва да носиш на гърба си по почти 14 килограма. Как ти звучи? И то за все още млад организъм, чиято костно-мускулна система не се е развила.

При цялата самоподготовка и самостоятелнос,т не можеш да оставиш дете в първи, втори, че и трети клас, да се оправя и да чакаш двойки и тройки. Стигне ли работата до такива оценки, направо си за бой, че си изпуснала нещата! Развлечения, казваш! Развлечения, ама после! Ти не ми разправяй как ти си се готвила, защото няма никаква връзка с това какво и как учат децата сега.

Също искам да кажа, че оценките в 5 клас при повечето деца рязко поемат надолу.
Може да не се смятат опт някого за важни, но всъщност те са база за сравняване между децата, между преди и сега. Те са качествен показател в общия случай. Но, няма нищо страшно в това. На учителите им е ясно, че 5 клас е преходен, знае се, че тогава нещата се наместват. Така че понижения успех не е толкова важен стига след спада в оценките да има възход.

Не мога да разбера защо се обобщава, какво трябва и какво не трябва. Децата са различни. Приятелчето на сина ми се справя напълно само в училище, нито някой се занимава с нея, нито й помагат, нито имат желанието да й помагат. Тя се справя абсолютно самостоятелно.
Моето дете е било в подобна ситуация и виждам, че не се справя, има нуждата от първоначалната засилка, от някаква "организация" на ученето, защото иначе настава хаос.
След като в продължение на вече три години се "организираме" от типа, че задачите по математика се проверяват след като се решат, защото 1/3 са объркани от бързане или недоглеждане на условието, че се пише четливо, ако  не красиво, че урокът по Човекът и обществото не са общи прикази-"В България природата е много разообразна, хората се трудят и се празнуват много празници", сега вече виждам, че той се справя почти сам, знае как трябва да направи нещата, търси логиката и прилага опита си. Допускам, че до година време ще се справя напълно сам.
В никакъв случай нямам глупаво дете, напротив: нормално, умно, разбрано дете, но в никакъв случай и не е от тези, които могат и се справят с всичко сами. Все още е на 10 и мисля да му дам известен толеранс.
Разбира се, всеки решава кое е най-добре за неговото дете, аз търся съвети, които да са подходящи за моето.

Един начален учител ще се справи и с материала за V клас.


Началните учители учат методика на преподаването на почти всички предмети, така че освен владеенето на материала , имат умението за кратко време да усетят и отстранят пропуските на детето.Не са редки случаите,при които уж на детето му е ясно всичко, а се оказва, че е разбрало или научило погрешно.


Затова евентуално- един учител- начален, който всеки ден да идва за час- два, колкото да "изглажда" проблемните домашни и уроци.
Евентуално за език- още един или школа.

Аз също съм си учила съвсем сама,вкл. и по език от който хал-хабер си нямаха родителите ми, но сега виждам, че нещата са съвсем различни.Моето дете не би се справило само, ако няма допълн. обяснения по ред причини- разсеяност, неясноти в учебника и др.
Децата, които "се справят" се оказва ,че ходят предимно на частни занимални с малко деца в клас, както и на уроци по език.Има си значение фигурата на възрастния, който ще обясни, ще даде допълнителен тест, ще зададе контролни въпроси и т.н.

За "справящите се" е точно така - ужким се справят, пък като поразпиташ родителя се оказва, че винаги има някой възрастен наоколо, който да е на разположение или да е задължен да помага - я учител в занималня, я частен учител, я курс (за езиците е почти задължително като се има предвид нулевият ефект в училище), я баба/дядо с добро образование, я родител. Аз отдавна не вярвам на приказките за самостоятелното справяне в начална степен, също както не вярвам и в самостоятелното готвене за кандидатстване в гимназия (и за матурите на зрелостниците също). Дори се чудя с какъв акъл родителите толкова убедено обясняват за самостоятелността, явно по същия начин, по който казват, че те сами са се сдобили с жилище, а после се оказва, че е я дарение, я здрава финансова засилка от родителите, а не на единия кредит и заплати.

Така или иначе, при равни други условия, до пети клас поне би трябвало детето да може да се организира дотолкова, че да знае, че трябва да седне да си научи и напише и да положи усилия за това. И да не се страхува и срамува да  пита, а родителят от своят страна да не го играе учител сс червената химикалка, желаещ да хване детето в незнание или да се възмущавва "как може да не го знаеш това". В крайна сметка ученето е първо за самото дете, а после за родителя и учителя. Волевото внимание узрява по-сериозно някъде към края на начален курс, така че за пети клас вече трябва да е наясно с думата "трябва". Изцяло узряла в гимназиален курс и то си личи при големите ученици, че са ориентирани към постижения.

Моля все пак да се придържаме към 5 клас   В темата ясно е поставена тази граница за клас. Разликата между 1-4 клас и 5-ти, и нагоре е от небето до земята.  
Детето на авторката в момета е завършва 4-ти клас и тя се интересува какво и как се прави след това. За преди това на всички ни е ясно и нещата са различни.

Ripple, а честно казано от последния постинг не оставам с впечатление, че наистина търсиш съвет  , но това си е моето мнение. Хем искаш да чуеш какво мислят майките на другите деца, пък после всеки си решавал за неговото си дете...

доколкото разбрах, детето няма проблем с материала до момента, а авторката има проблем. Пети клас е времето, в което детето вече може да се справи самостоятелно, без ежедневен контрол. Ако нещо не му е ясно да пита вечерта, но спокойно може самостоятелно да си пише домашните и да учи. много бързо ще се види как вървят нещата след първоначалния шок от ниските оценки на входните нива в пети клас.

Ами тук повечето хора си пишем какво лично сме правили в такава ситуация и какво споделяме като положителна практика. Никой не те кара да се съгласяваш. Ти питаш- ние споделяме.  
За твоето какво е подходящо тук няма как да сме наясно. Ако ти си вземеш някакво решение, то това ще си е просто твоето решение, пак без гаранции, че е най- подходящо или че не е.  

Андариел, точно затова са теми като тази - човек да види чуждия опит.
/И като в скучаят, ти да не вярваш на чуждия опит/.

Ама понеже става все по-интересно, какво е за теб ученето, в което родителят участва ходейки на срещи и подписвайки оценки? Понеже много от сегашните родители са имали такива родители и сега са същите като тях.

Интересно ми е и за входните нива - те са пряка функция на изходните в четвърти всъщност.