: Не съм смазвана от бой, но не мисля и че съм го заслужавала в степента в която беше. Айде, карай не ми се говори. 
. Никога не съм и викала и не съм я шляпкала. Понякога ми коства големи усилия да се въздържа, даже веднъж ударих себе си по тиквата за да се спра, да си призная. Но то е защото съм уморена или изнервена, нямам време за себе си....ей такива, не толкова, че детето е направило нещо кой знае какво. Тя е на почти 17 м и какво ли пък толкова голямо престъпление може да направи. Като попрочете човек това онова и вижда, че в определена възраст всички деца правят едни и същи неща и си има причина за това. Хората предлагат и подходи за справяне и аз каквото съм приложила досега работи. За съжаление това, което аз съм чела е все на английски, това означава, че е достъпно за по-малко родители. Думата Дисциплина не означавала пошляпване, а учене. 
и се започва - Ели, моля те пусни мама защото сега ....бла бла какво правя и след това ще си играем или четем книжка. Сложила съм и във всички стаи кутии с играчки и това помага. Моля я да играе с играчките, които са в кухнята, да ми покаже как дрънка шишето с камъните и такива. Детенце ме пуска и така. 
И аз се извинявам, но само когато мисля, че съм сгрешила.Препоръчани теми
