Прочетох всичко до тук,и факт е,че болшинство от вас удрят децата си.Майка съм на 7г.момченце-първокласник.Буен,палав и своенравен.Разбира се,съм си позволявала шамарчета по дупе,ръчичка и наказване/дори без вечеря това лято/:shock: Но се убедих,че НАСИЛИЕТО Е ФОРМА НА БЕЗСИЛИЕ!
Факт-неоспорим!
А ние не искаме децата ни да ни мислят за слаби нали?!
Сега са малки децата ни ..бедна ни е фантазията,колко повече може да ни се инатят като по-големи!
Намерете начин с твърд отказ и постоянство на позициите да им покажете как трябва да се държат.Знам ,че е трудно, но това е пътя.После пошляпването ще ескалира и ще добие само крайни размери ,без да постигне никакъв резултат...само озлоблението и у двете страни ще е налице.....
Моят съпруг е върл противник на тази форма възпитание!
Често се шегува с приятели,че единствено "бие"сина си на Табла
А пък аз,на Не се сърди човече /в някои случаи де/Но на компютърните игри е много по-добър малчугана:lol:
Майтапът на страна - децата не бива да се бият. В на-най-най-краен случай може някое шляпване. Не толкова за болка и наказание, а просто като акцент, че са минали мярката. Ама това ще има този ефект ако се случва веднъж на година - две!
И вече съм твърдо убедена,че не първите 7,а поне до 8-9год.възраст при детето са основните градивни при сформирането като малка личност!
Като извличаме най-прекрасните моменти и от нашето детство за възпитанието на НАШИТЕ ДЕЦА и ги дарим с много ЛЮБОВ!
Виждаме с ужас какво става в тази скапана държава.И съм убедена,че само от нас зависи от това какви ще са нашите деца и СЕ ГОРДЕЕМ С ТЯХ-НАШЕТО БЪДЕЩЕ!
Успех мили майки-търпение и прекрасни моменти ви желая с вашите принцеси и палавници:)))))