Искам си семейството,искам си отново щастието

Ненужно груб коментар по-нагоре!
Не е егоизъм да приемеш бащата на детето си, който се е заклел, че си иска семейството! Тя беше длъжна да му даде шанс именно заради детето. За трети трябва да си помисли, но всеки заслужава втори шанс. Егоизъм към детето щеше да е ако не беше дала поне една възможност на баща му да си изкупи вината заради нанесената обида. След време малкия като порасне и попита майка си, защо не му е дала възможност да израстне с татко, след като той е искал прошка, какво ще му отговори? Много му бях сърдита синко, за какво ти е баща? ли? Така поне знае, че е направила всичко. Отсега нататък трябва да е силна и горда.

По темата за втория шанс много може да се спори. Втори шанс заслужава този, който е осъзнал грешката си, разкайва се искрено и е направил нещата дискретно. А въпросния индивид - страдащия съпруг с какво е заслужил втория шанс - с това че и е съсипал нервите, с това че е развял новото си завоевание пред целия свят, което за мен е повече от унижение или с това че държи съпругата си "във въздуха" с глупави излияния и действия. Втори шанс - не на всяка цена.

awerta може да е груб коментара но е истина за което ако прочетеш малко по внимателно ще видиш че съм се ,,извинила,,
ако вземеш и прочетеш всички постове на авторката ще разбереш че тя много шансове му е дала, но въпреки всичко той е избрал другата,и въпреки всичко иска да се върне при нея пък дори и от съжаление, всички в темата и казаха че дори и да се съберат никога няма да е както преди,боли но болката минава само с времето за голямо съжаление
за детето в случая е най зле,защото със това събиране и разделяне звучи така:
татко се върна при нас и всичко ще бъде на ред,да но след три дена таткото решил че при другата му е по хубаво ,татко събра багажа и отиде при другата жена ,звучи ужасно  
ии как мислиш че се чувства това дете в момента? че единия не може да се раздели защото го боли,а пък другия трябва да се убеди къде ще му е по хубаво,според мен не става въпрос за втори шанс......

Snow22,колкото и да не ми се иска да го призная,мисля,че си права.Явно трябва някой здраво да ме разтърси.Въпреки това ,както казват и другите момичета поне ще съм спокойна,че съм опитала всичко,защото аз тази раздяла не я исках и заради детето,и заради мен самата.Дори осъзнавам,че може би с това даване на шансове може и да съм го отблъснала ,но понякога сърцето е по-силно от разума.Трудно се приема мисълта,че вече не си обичан от човека,на който си бил посветил живота си.Дано намеря воля и кураж да го забравя.Надявам се,че и вие ще чи помогнете,защото няма с кой друг за споделя.

 ivanbor разбирам те напълно и аз съм преживяла раздяла с любим човек ,боли така както от нищо друго не боли толкова силно и дълго,но ти не си сама имаш дете  мисли и за него.Винаги сърцето надделява над разума,бъди твърда във себе си,не се поддавай на манипулациите му,покажи му безразличие колкото и да ти гори сърцето,можеш да му дадеш втори шанс но след време,сега с действията си само го буташ повече при другата,повярвай че щастие върху нечие нещастие не се гради

Здравейте,отново.Ето какво се случва при нас:
Той всекидневно иска да се чува и вижда с детето.Няколко дена не му го давах,защото малкият се разстройва при всяка раздяла с татко си ,но сега за уикенда е при него.Поставих условие обаче другата жена да не е там.Така,че ако детето ще е с баща си,тя ще се изнася при роднини за ден-два.
Иначе аз все още съм много зле.Старая се да изпълнявам това,което че съветвате,да излизам,да се срещам с приятели и т.н.Правя го,но по задължение.Не изпитвам никакво удоволствие и мислите са ми все с него.Втълпих си даже,че това при мъжа ми е кризата на 40-те и е временно състояние и ще отмине.Дали е така времето ще покаже.Факт е,че много обичам този човек,защото го познавам добре и виждам как е манипулиран,как му се вменява,че в къщи не е бил оценен и че може да е щастлив и без детето си,а и то също.
Самият той казва,че си мисли за нас непрекъснато и не давал никакви надежди на другата.Но тя се е вкопчила в него.Напуснала е работа,защото трябвало да си почине емоционално,няма пари и го играе жертва.По принцип така е постъпвала и с предните си мъже,"аз съм бяла и добра и ти си длъжен за се грижиш за мен".Обсебва всяка минута от живота им,така нямат време да мислят и бързо забравят за разбитите си семейства и изоставените деца.
Полагам неимоверни усилия да се справя със ситуацията,но ми е страшно трудно и объркано.

Виж сега, ivanbor: От последния ти пост съдя, че или той е изкусен лъжец, или тотален олигофрен (извинете ме за квалификацията). Аз лично мисля, че е първото. Не може да "виждаш", че жената до теб "го играе жертва. По принцип така е постъпвала и с предните си мъже,"аз съм бяла и добра и ти си длъжен за се грижиш за мен".Обсебва всяка минута от живота им,така нямат време да мислят и бързо забравят за разбитите си семейства и изоставените деца и да стои при нея". .По-скоро както и предни хора ти писаха не смее да затвори отворената врата към теб. Мъжете са страхливци. По природа. Ще ти разкажа моята история - прекопирам го от един друг сайт, в който съм споделила отдавна, имената са променени:

Кая и Мики бяха едно щастливо семейство, което беше на път да се увеличи с още едно малко същество. Мики работеше по цял ден, тъкмо бе започнал нова работа, за която само той отговаряше. Стоеше в офиса по 12 часа на ден, за да осигури финансовите средства, които едва стигаха. Когато Кая забременя, той взе на работа Акси - обикновено момиче, което му помагаше изключително много и се справяше в работата перфектно. Изобщо сърцето й беше там, както и при него.

И естествено Мики се влюби в нея. Вместо да се прибере при любимата си жена, той стоеше в офиса до късно (работеше разбира се, но искаше да прекарва повече време с Акси). Кая вече беше в осмия месец, когато забеляза, че Мики е много разстроен, плачеше и от дума на дума той й каза, че е влюбен в Акси. Тя го подкрепи, каза му, че ще го пусне, ако и тя изпитва същото, накара го да говори с нея и да се разберат. Не бяха спали заедно. Кая много го обичаше. И искаше той да е щастлив.

Акси го отряза. Но не събра сили да напусне офиса. Кая говори и с нея и постепенно разбра, че и тя има нещо към него. Много я болеше, когато Мики говореше по половин час по телефона, тя знаеше, че той говори с нея, че вътре е него всяка клетка трепери, щом чуе гласа й. Така, Мики обичаше Кая навремето. Бебето се роди, той се върна при нея, но сърцето му беше другаде. Не минаваше и ден, без сълзите на Кая. На Мики също, защо точно на него се случи това, той беше уверен, че такова нещо няма как да стане, освен това, ако случайно така се подредят нещата той знае как да реагира. Знае как трябва. Знае...
Веднъж, Акси й каза, че би напуснала, ако Кая поиска. Тя й отвърна, че не може да вземе такова решение, пък и не е нейна работа да казва това. Акси беше добър и стойностен човек, явно просто беше по-млада и макар и да не искаше да разваля семейството им, нямаше достатъчно сили да напусне - много обичаше работата. Оказа се и него. Пък и да беше напуснала - тя живееше на 5 минути оттам - щеше ли да се овладее да не мине да го види, да влезе в офиса, да... А той щеше ли да се справи с чувствата си? Или може би щяха цял живот да се чудят дали не са изпуснали "голямата любов". След няколко месеца Кая повика Мики и настоя за раздяла.
Останаха приятели. На Кая й бе много трудно сама с детето, но се справи. Не съжаляваше, макар, че бе самотна и уморена. Нещо повече - беше благодарна на този удар на живота. Направи я по-силна. Освен това и предостави ситуации, които едва ли биха се случили. Само й ставаше тъжно, когато детето се радваше като види "тати" и понякога се гушваше и в двамата едновременно. Запитваше се - правилно ли постъпи. Спрямо това създание, което чакаше от толкова години? Едва ли щеше да намери отговор, знаеше, че няма никакъв шанс да бъде с него отново, дори той да бе последният мъж на земята. Тя не го обичаше, не му вярваше, нямаше начин да бъдат заедно. Само очичките на детето й, когато сияеха, щом казваше "тати ида".


И това мина. Нямаш идея как дори се "радвам", че стана така. Не, не съм щастлива. Но съм доволна от събитията и не съжалявам. И ако сега имам вълшебна пръчица да върна времето и да променя събитията не бих го сторила. Може би бих премахнала онази година, в която той се върна при нас. Защото това беше най-фалшивия и лош период в живота ми (една груба дума не сме си разменили, просто  ЛЮБОВТА я нямаше и всичко беше фалш. Закърмих детето си с болка и сълзи и това не мога да си го простя. Просто трябваше веднага да стисна зъби, да бъда по-смела и силна и да повикам раздялата по-рано. Но има и истина в това, че поне опитахме да съхраним семейството си. Сега дъщеря ми е щастлива, обичана и вече съвсем нормално прие, че "татко си живее другаде". Вижда я, когато пожелае, тя се радва на тези срещи и така. Знам, че боли, и на мен това ми беше първото зарязване и то на 32, с бебе в ръце, когато за пръв път съм майка. Но ти гарантирам, че ще мине (и от теб зависи това да е по-бързо, за теб ще е по-добре. На мен нямаше кой да ми даде тези съвети). И ще дойде момент, в който ще се радваш на този урок на Живота! А пък кой знае - зад ъгъла  може да те чака някой, с който да изживееш най-щастливите мигове в живота си


П.С. Ако стане глобална катастрофа и той е последният мъж на земята пак няма опция, в която с Мики отново да бъдем заедно. И колкото по-бързо затвориш вратата, толкова по-добре за теб (а и за него, повярвай ми). А и (влизам пак в твоята кожа) не мога да си представя да съм с човек, който е поставил жена пред избор между него и детето ѝ. Пълен кретен! (пак извинявай за квалификацията). А и тая патка (отново извинявай за квалификацията) си изоставя рожбата! Честно, съжалявам ги. Май - търкулнало се гърнето, намерило похлупака. Горкото детенце!

Здравей, ivanbor!
Съвети няма да ти давам, само ще ти разкажа накратко при мен как се случиха нещата (от позицията на "другата"). Вторият ми (вече бивш) мъж напусна съпругата си заради мен. Уточнявам, че съм повод, а не причина  . Тя, майката на децата им (щото те са ОБЩИ) също имаше условие за разрешаване на достъп до децата "ще видиш децата, ако си с оная" - т.е аз. Е, сещаш ли колко видя децата? Изчака голямото дете да порасне и да ни дойде на гости. Разделих се и с втория си мъж, той се върна в родния си град и се среща с децата, което се тълкува от майката като желание от негова страна към нея. А такова няма. Тя е вкопчена в идеята, че той ще е неин (чувството за собственост и при теб прозира), той обича мен, и както сподели е сигурен, че ще се съберем отново, аз го обичам, но по малко по- далечен начин и категорично не желая да се събираме отново, играта на любовници ме устройва на този етап и той го знае. Та, да ти кажа, той, бившия се опитва да избягва майката на децата си, мами я, защото след това го отнасят те - децата.  (Ултра - мега - мъжко, ама не коментирам в момента).

Откакто чета темата, виждам в тебе едно желание да оневиниш мъжа си и да обвиниш за всичко другата жена. Мъж, който знае какво иска и има ясно определени приоритети, не се оставя да бъде манипулиран. Особено когато има семейство и държи на него. Стига сте се чудили как да ги оправдавате тия мъже, които си правят, каквото искат и нямат и грам скрупули за това, което ви причиняват. Че и им се вижда недостатъчно, та ви сервират още и още мизерии, защото знаят, че ще търпите. Не че другата жена няма вина, но той е точно толкова виновен, колкото и тя. Освен това е и страхлив, защото тези му оправдания и лиготии говорят, че иска да има и едното, и другото и си оставя вратичка, за да има къде да се намести при необходимост. Жалка работа. На такива вместо да им се вдига самочувствието с молби и ревове да се върне е по-добре да им се опакова багажчето и да им се връчи с усмивка на изпроводяк. Хич не им харесва, защото нито очакват това, нито могат да приемат, че някой така лесно ги изтрива от живота си.

Не е нито първия нито последния мъж поел по наклонената надолу.Факт е, че някои се връщат да реват на бившата си, но някои не се връщат ...Авторката: няма точен отговор, няма рецепта как да излекуваш болката.Времето ще ти облекчи първоначалното страдание.Да забравиш...не се забравят 15 години особено когато и имаш и детенце.
Моят съвет е примирение.Това е единственото лесно и правилно решение Приеми, че в живота ти e настъпил момент за промяна, момент за урок.Научи го този урок.Така следващия път ще си подготвена.
Сега се изправи на собствените си крака и продължи живота си.Помисли колко по лошо има в живота и помисли за хубавото; събери всички сили и смело напред! За Бога имаш прекрасен живот пред себе си защо да го пропиляваш мислейки за миналото...

Точно преди година бях в същата ситуация. Бившият (вече) се влюби, но неговата женена. Все пак се разделихме, онази успя, искаше да е номер едно. Сега бивият е сам, онази му би шута, 'щото вече няма конкуренция. Аз съм с нов човек до мен, в нова държава, и не съжалявам за нищо. Ако мога да те утеша-бившия иска да се съберем. Аз обаче ..не знам. Май онези чувства отминаха, а и никога няма да забравя болката която причини на мен и детето. Сега не съм влюбена, но уважавам човека до мен, хубаво, спокойно ми е, и се чувствам ценена. Както казаха по-напред-и да се върне, ти няма да си същата. Така е.
Знам, че те боли сега, много, но в един момент наистина трябва да се примириш със ситуацията. Остави го. Не го търси за нищо, просто го остави на мира. И обърни внимание на себе си. Действа, от опит казвам.

ivanbor ако преди 4 години аз бях получила всички хубави съвети, които ти получи тук само за няколко дни щях да си спестя много сълзи, разочарования и очакване на някой, който беше доказал, че няма място в моя живот. Моята история е почти идентична с твоята, минах през всички възможни етапи, някои дори повторих, че да ми се затвърдят в моята инатеста глава  . Плаках, молих го (да се бях гръмнала тогава  ), мразих го, съжалявах го ( ), че е една беззащитна душа, оставена на манипулациите на другата...и куп други щуротии, които ми минаха през главата...да не говорим, че той ми взе всичко и постъпи като най-големия мръсник. Не, не ме потърси и не се върна ...и знаеш ли доволна съм, че така стана, защото най-вероятно щях да се върна. Към днешна дата почти не се сещам за него, не държа да го виждам и не ме интересува къде е и как е. Намерих доста добър човек, който ме обича, но най-важното намерих себе си и любовта и себеуважението...неща, които бях позагубила 

Значи има възможност, оставила си опцията да се съберете   така ли

За да бъда откровена,да,аз лично съм показала,че има такава опция.Сигурно е грешка,но не знам коя злина е по-малката.Когато има мувства е много трудно.Не знам какво го кара да продължава да ме търси(просто за кафе естествено)навика да си има другарче в мое лице или да даржи и двете ни.

ivanbor , 
единственото, което мога да ти споделя е, че мисля, че такъв тип мъже и с другата няма да са щастливи след време... познавам три такива семейства с по два развода, а единия с три, че сега даже е само на мимолетни връзки за по месец-два и то все заради по-млади жени - увлечението по други жени, емоциите по новата връзка и след 5 години съвместен живот с тях - ми, стигат отново до същата мизерия.... Това са непостоянни мъже, които обричат децата си на страдание, защото децата са най-невинните в тези ситуации. Това са пълни егоисти, облекли егоизма си в дрехата на съжалението, към окаяната им кучешка природа (защото това не е природата на човек - човек значи да владееш животинското в себе си, да мислиш за последствията от постъпките си, които най-често рефлектират върху най-невинните на този свят - ТВОИТЕ ДЕЦА ). Това са животни, ivanbor !
За съжаление ми се струва, че повечето мъже са просто животни... 
Красивото в случая (защото, все пак трябва да търсим нещо позитивно във всичко, което ни се случва, доколкото е възможно) е че сега ще имаш време да преоткриеш СЕБЕ СИ  - своите мечти, своите реализации, своите хобита, нещата които ТИ харесваш, а не, които си харесвала заради него и т.н. И най-вече, ще станеш по-силна след преживяното. Трябва да си силна и да намериш отново себе си заради детето си, защото когато ти си силна и щастлива, тогава и детето ти ще бъде такова. А, това ще стане, кагато преоткриеш себе си и се влюбиш просто в живота, когато всичко останало е вече суета и няма да има толкова значение има ли мъж до теб или не. Вече си мама-воин на живота, бъди силна и преоткрии любовта към живота, към себе си и към детето си.
п.п. знам, че няма да е лесно и ще мине време, докато болката поне малко утихне, но все пак заглеждай се от време на време в малките неща и търси красотата в тях - в пролетта, в усмивката на детето си, в цветята, в нещата, които ти харесват.... все пак трябва да си силна, най-вече заради ДЕТЕТО СИ, защото то е най-важно в случая, а ако ТИ си нещастна и грустна, и то ще бъде такова-децата усещат всичко...
дори и да се върне при теб, не забравяй своите уроци на живота.... Научи се да живееш и обичаш без излишни привързаности, вкопчвания и "щастлив живот" обвързан с необходимостта от нечие друго щастие - в крайна сметка всеки човек има свой път в живота и има право на своите грешки - не позволявай на чуждите грешки да унищожават теб и детето ти! самата аз все още се уча на всичко това (мисля, че всяка жена, сама или не, ще премине през този урок на живота през своя живот за да бъде истински щастлива, явно времето за този урок е дошло при теб сега...)...