Искам си семейството,искам си отново щастието

Аз също съм в неудомение как се гради пълноценна връзка с човек,с който имаш толкова социални различия,възрастова разлика и куп проблеми ,които влачиш от миналото.Моят бивш вече мъж постоянно казва"Ти си вдигнала летвата високо и тя не може да ти стъпи на малкия пръст".Е какво тогава ,бе глупако,те накара оставиш едно добро семейство,жена и детенце,които те боготворят,дом и уют?
За мен тези момичета,използвайки красотата и младостта си,се опитват да си присвоят нечиий чужд живот.Те са по-силни от нас,защото са млади и нервната им система е доста по издържлива,тъй като не са се сблъсквали с истинските трудности в живота.Получавайки малко повече внимание от улегнал и зрял мъж,започват да се мислят за велики и незаменими...
Както и да е....Нашата нова любов трайно се е наместила в бившия ми дом и не изпуска от поглед новия си гуру.А той дали от страх,че ще изтърве младото гадже или от криворазбрана мачовщина,изпълнява всички прищевки.Изживява се като рицар,който се грижи за онеправданата си Дулсиниея.Хем ми е тъжно,хем ми е смешно.

Защото не е въпрос само на плът, Краси  
Познавам еснафската представа за отношенията между мъжете и жените - намираш си човек на подходящата възраст, с когото сте от една черга, да е здрав физически, психично и репродуктивно, и се вземате. А, да, да не пие и да не бие, разбира се. И всичко това се смята за достатъчни гаранции за дълговечен брак.

Само, че това са социалните правила за любовта и свързването на двама души. Реално, чисто психологически и емоционално, нещата не работят така. Срещата между двама души е среща на психологичната конструкция, на душите и на химията. Тях социалните критерии за подходящо ги греят страшно малко.

Ако трябва да си заложа спестяванията на брак, сключен между връстници, които "ама много си подхождат" или на брак, сключен между хора, между които има някакво несъответствие (социално, възрастово и т.н.) и то е станало повод двамата да се борят, за да бъдат заедно, без колебание бих ги заложила на втория случай. И практиката, и теорията показват, че това са браковете, които издържат проверката на времето в по-честия случай.

Извинявам се за офф-а.

Ivanbor, разбирам добре колко си наранена и колко боли, повярвай ми. Но да очерняш и да омаловажаваш отношенията между двама души, защото единият от тях е бившият ти съпруг, няма да направи болката по-малка. Никой не може да вземе живота ти, той си е твой, но хората в него не са. Ще преболи, но ще преболи много по-бавно, ако изместваш фокуса от себе си и изграждането на новия ти живот към хора, които вече нямат отношение към него.
 

ivanbor[/color  ти сама си стигнала до извода какъв всъщност е мъжа ти
Аз също съм в неудомение как се гради пълноценна връзка с човек,с който имаш толкова социални различия,възрастова разлика и куп проблеми ,които влачиш от миналото.Моят бивш вече мъж постоянно казва"Ти си вдигнала летвата високо и тя не може да ти стъпи на малкия пръст".Е какво тогава ,бе глупако,те накара оставиш едно добро семейство,жена и детенце,които те боготворят,дом и уют?
За мен тези момичета,използвайки красотата и младостта си,се опитват да си присвоят нечиий чужд живот.Те са по-силни от нас,защото са млади и нервната им система е доста по издържлива,тъй като не са се сблъсквали с истинските трудности в живота.Получавайки малко повече внимание от улегнал и зрял мъж,започват да се мислят за велики и незаменими...
Както и да е....Нашата нова любов трайно се е наместила в бившия ми дом и не изпуска от поглед новия си гуру.А той дали от страх,че ще изтърве младото гадже или от криворазбрана мачовщина,изпълнява всички прищевки.Изживява се като рицар,който се грижи за онеправданата си Дулсиниея.Хем ми е тъжно,хем ми е смешно.
[/quote]

Казвайки ти, че си вдигнала летвата и другата на малкия ти пръст не може да стъпи - на този мъж ме му трявба силна, умна, амбициозна и много мислеща жена като теб, пред която не може да се изживява на мъж. На него му трябва точно такава - тъпа, ограничена, хилеща се на всяка негова простотия, разхождаща се цял ден гола из апартамента, величаеща го колко е велик мъж и как сексуално е най-жестокия и задоволява всеки нейн нагон.

Отиди на психолог и направи няколко терапии - ще ти помогнат много, а и ще се убедиш сама, че всичко е секс, а не колко си умен, амбициозен, смел, добре грижещ се за детето си, добра домакиня, горвя чудесно, чистя, пера и гладя. Всичко ми е тип-топ. Мъжете живеят и в мръсотия, ядат и сандвичи и безсолна храна, стига мацката до тях да ги изстрелва в небесата

Един съвет от мен, т.е. от госпожа на над 70 години, минала през много неща. Винаги ми казва "Момичето ми....на първо място си ти и твоите желания, след това е детето, къщата и последен е мъжа. Трябва винаги да си с най-новите си дрехи, малко грим за блясък, усмивка и малко по-глупаво го раздавай  "

Това е самохипнозата и мантрата на всички напуснати жени. "Аз съм прекалено умна, той за това ме напусна". И с нищо няма да й помогне, заблудите и нереалистичните самоутехи само те натикват по-надълбоко в страданието. За психолог съм съгласна - един професионалист няма да й поднесе неработещи клишета, а ще я поведе на истинско пътешествие към себе си, където ще преосмисли случилото се, ще намери мястото му в цялата картина на личния си опит, ще го преработи и ще продължи напред.

моята леля имаше огромни птоблеми с калеко ми. Тя беше изключителна жена и още е. Изключителна, в смисъл на поддържане на къща и тем подобни. Много умна (по професия преподавател), винаги разговаряше с калеко ми учтиво, културно и използваше т.нар. "висш български". Термини, думи и изрази, които на него му всяваха страх от нея, той се чувстваше малоценен пред нея и не можеше да се отпусне. Стигна се до един момент, в който те нямаха общ език, дела, той си намери някоя на неговото ниво, а леля ми, сама в чистата си и подредена къща, заедно с детето си страдаща за семейното щастие. Страдаше, страдаше, страдаше, но в страдание не се живее, докъто други си прекарват добре и пет пари не дават за щастливото семейство, което са имали.

Направи пълна промяна със себе си тази жена. Вече не е толкова умна и амбициозна  , отслабна, започна да ходи редовно на гимнастика, облича се от модерно по-модерно, харчи пари само за себе си, ходи на почивки, купи си кола, смени си прическата, смее се и се радва на "простотии", маникюра винаги й е безупречен, без прическа не съм е видяла от вече години. А къщата й.....няма нищо общо с предишния музй. Вече не е толкова бляскъва, купчина дрехи чакат да бъдат изгладени, винаги има по някоя мръсна чиния в мивката, готви се от дъжд на вятър.
Калеко ми - заряза си любовницата, с която някак си намерил общ език и се върна при леля ми. Сега са най-щастливото семейство на света. Яде салам с масло и хляб, сготвена домашна храна яде, когато на леля ми й е кеф да готви, ако няма изгладени дрехи - излиза с измачканите. Започна даже и да ревнува леля ми и да й парави забележки, че стояла продължително на компютъра и за кой толкова се гласяла и ходила по гимнастики  

Positum , права си, наистина извадих от контекста само , просто този израз ми се наби в очите.Останалия цитат го оставих само за яснота...
А ми избоде очите, защото в 99 % от случаите си е точно игра/заигравка/, а не някаква неземна извънредна страст.Това и към поста на  Saule .     
Да, възможно е и в редки случаи човек, сбъркал в избора си на партньор, да открие истинския си такъв чрез "игра на любовниц".Но в масовия случай, в големия процент изневери, си е точно "гонене на севжа плът/игра/запълване на свободно време.....".
Аз поне не знам човек да си е казал:"Вече не обичам жена си/мъжа си, това не е моят Човек.От утре тръгвам да търся любовници, пък може да се окаже сродната ми душа".Напротив, почти всички го правят като "гонене на свежа плът/игра/запълване на свободно време.....".

Моят, почти 48 годишен опит показва точно обратното.Че връзки, "сключени  между хора, между които има някакво несъответствие (социално, възрастово и т.н.) и то е станало повод двамата да се борят, за да бъдат заедно", обикновено се провалят с гръм и трясък.И не за друго, а защото ако любовницата не е "Жената на живота му", (а тя обикновено не е), мъжът бързо подвива опашка, защото мрази проблемите, трудностите, неприятностите.
Да, ако жена му му тръшне вратата и любовницата го разкара, той най-вероятно ще намери трета, която да го "прибере" и това ще се брои за един "успешен" втори брак, до който се е стигнало след изневяра.Но това не е връзката, довела до разпадането на брака.А така става в масовия случай-мъжът кръшка, жена му му бие шута, след време и любовницата го разкарва, и той се паркира при трета/четвърта.....ако някоя се смили над него.   

Да, некоректно е да цитираш по този изкривен начин, ей така стават скандалите. Защото от изкарания цитат няма и 50% от това, което съм казала. Можеш да пуснеш мнение без конкретен адресат.

Грешно е човек да се променя, за да влезе в рамката на нечии очаквания. Кой би бил щастлив с такъв компромис?
Но всяка раздяла иска и води със себе си промяна. Заради детето, за да не се унищожиш, започваш да симулираш нещо наподобяващо социален живот. Отначало насила, а после все по-естествено. И в крайна сметка една сутрин се събуждаш и си даваш сметка, че не само си оцеляла, но и си изградила нещо ново и си щастлива от това.
Моят опит е този и това е съветът ми към всяка жена, преминаваща през това. 1. Очертайте недвусмислено границата си на търпимост. Колко ще го чакате да се осъзнае? Месец? Година? Добре. За мен беше важно да знам, че съм направила всичко възможно. Но когато премине границата, баста. 2. Живейте насила, пийте кафе, гримирайте се, излизайте насила. Дайте си шанс, дори и да не ви се вярва, че ще помогне.
С времето всичко минава и отново ще бъдете щастливи.

Така в подобна  ситуация беше моя  позната  с разлика,че нито тя нито  мъжа и са оставили деца и предишни  бракове са нямали.Той  е  швейцарец - тя  българка женят  се имат  бебе  и  след  2  години  се  разделят  той  се  влюбва  в  друга.След  7 месеца  тя  се  жени  за  друг  мъж отново  швейцарец,предишния  мъж  си  плаща  всичко за  детето,много  е  точен.И както  каза  тя от  Цюрих няма  да  мръдне,дори  да  не  се  беше  омъжила повторно,  и  за нея  и  за детето  там
е  прекрасно  за  живеене,за  разлика  от   бг,няма  база  за  сравнение  в  нищо.

Пожелавам  да имате късмет, да не  е края  развода,да  има  шанс  се  съберете,ако ли  се  разведете  да имате  късмет  да  срещнете  друг  австриец,който  да  е  свободен да  няма  деца.Много  е  жалко  когато  децата  растат  без  единия  родител....

Момичета, здравейте. Искам да споделя проблема си, не знам дали е подходящата тема тук.... Със съпруга ми сме заедно от 7 години, а от 2 сме омъжени. Преди година и половина се роди детенцето ни, което много желаехме и двамата. Оттогава обаче нещата тръгнаха надолу. Почти спряхме разговорите или като говорихме се караме, не си обръщаме внимание, той не взимаше на сериозно, когато му казвах какво не е наред и искам даа се промени. Всичко това доведе до охладняване от моя страна и аз спрях да го обичам. И срещнах друг... Той е чудесен, много мил, страшно добър, изллючително възпитан, тактичен, внимателен. Разказах на съпруга ми и му казах, че искам да си тръгна. Той не ме пусна, защото още ме обичал и щял да се бори за мен. Аз също помислих и реших да остана, само заради детето. Но се измъчвам страшно, все мисля за другия, лягам и ставам с мисълта за него, настроенията ми са изцяло повлияни от него... Искаме да сме заедно, но той е семеен приятел и това усложнява нещата. Иначе е готов да приеме.детето като свое. Не знам какво да правя...да оставя ли времето да покаже или да предприема нещо? Страшно се измъчвам! Моля за съвет!

Грешка, много много голяма грешка. Винаги съм казвала че щастливи деца отглеждани от нещастни родители няма. Ако между теб и мъжът ти не е останало уважение и поне малко обич - нещата са безвъзвратно загубени.

Но дали когато детето порасне няма да ме намрази, заради това, че съм го отделила от баща му? Толкова много въпроси и страхове.... Но и така не се живее насила!