Със съпруга ми имахме 15 год. брак и детенце на 4 год.Тези 15 години бяха най-щастливите в живота ми .Постигнахме всичко ,което сме мечтали,обграждахме се взаимно с любов и внимание,не сме се лишавали от нищо,радвахме се на детето и живота.Дойде момент обаче,когато забелязахрче той се променя.Стана по -мълчалив и затворен в себе си.Усетих промяната веднага.Водих много разговори ,за да разбера причината,но отговор не получавах...И това така до преди пет месеца,когато разбрах,че има връзка с моя близка приятелка.Дойде ми като шок,целият ми свят се срути.Заболя ме,че са ме използвали за параван,за да прикриват връзката си.Започнаха се едни драми,през които може би всички вие сте преминали.Минаха три месеца през които той обясняваше колко ме обича и държи на мен и детето,но как му се е случила да се влюби и да не може да контролира чувствата си.Ту си тръгваше ,ту се връщаше като уж всичко било приключило.Държеше се така,все едно че той е жертвата и трябва да го съжалявам ,че е влюбен в друга.Накрая не издържах и поставих въпроса ребром:или прекратява всякакъв контакт с нея или се изнася.Е,изнесе се в другото ни жилище,а въпросното момиче ,което вече беше играло упражнението няколко пъти,се нанесе на секундата при него.Тя е без работа,без дом,развела е по-същия начин още две семейства,има дете на 4 год и е с 18 год.по-малка от него.В знак на "обич"към него се отказа от детето си ,защото той казва ,че чуждо дете не би гледал.Сега са вече повече от месец заедно.
Мислех,че съм силна жена,но уви.Плача непрестанно за разбитите ми мечти,за самотата,която ме очаква и най-глупавото .....за него.Сринах се.Разумът ми казва едно/документите за развод съм ги подготвила/,но сърцето ми страда.Все още някъде в мен има малка надежда,че той той ще се осъзнае и ще се върне с наведена глава.В същото време ми се повръща от предателството и начина ,по който са ме използвали и лъгали.Яд ме е,че тя завидя на живота ми и зае мястото ми до него.Страхувам се от самотата,страхувам се че детето ми страда,страхувам се ,че на 40 год.трудно ще променя живота си.Изпаднах в депресия ,от която не мога да изляза сама.Петнадесет години поставях семейството си на пиедестал.Обичайните съвети намери си занимание и опитай се да го забравиш - просто не помагат.Искам да спра да страдам за отминалото време и отново да бъда щастлива.