Искам си семейството,искам си отново щастието

Момичета,изчетох ви много внимателно и всяка то вас е права.Осъзнавам глупавата ситуация,в която съм изпаднала.Знам,че е много важно човек да запази достойнството си.Той се държи изключително инфантилно и манипулира и двете ни.Проблемът е ,че все още съзнанието ми не може да приеме реалността и онази мъничка надежда,че нещата между тях ще приключат и той ще се върне с наведена глава.Може би така ми се иска и се вкопчвам в идеята,но все още безкрайно обичам този човек,въпреки че ми е причинил най-лошото,което един мъж може да направи на една жена.
Защо така сърцето не ме слуша,винаги съм упреквала подобно поведение като мазохистично.Но сега когато ми се случи,вече не знам какво искам и в какво да вярвам.Явно аз все още нямам силата да се осъзная,дано поне той за го направи.
Мислите ли,че ако чу давам детето често,няма да се чувстма още по-добре така.Хем ще се изживява като баща,хем мацката му е под ръка

Здравей! Според мен не трябва да забъркваш и използваш детето. Не забравяй, че и без това му е достатъчно тежко, че тати не е вкъщи, ами и да не може да го вижда. Знам, че е изкушаващо да нараниш мъжа си и че той напълно си го заслужава.

Първо - детето трябва да вижда татко си (особено, ако е добър баща и липсва на детето).
Второ - според мен прекарвайки време със сина си ще му напомня колко е хубаво семейството му - ти и той.

Дано скоро се освести, ако ли не дано скоро имаш отговори на въпросите си.

Здравей. Аз няма да ти кажа нищо ново, което другите не са ти казали. Само един съвет- недей да изгубваш себе си, докато си го връщаш.Защото после нито ти ще си същата, нито връщането му ще има смисъл.Успех.

Единственото,което ме мъчи е дали изобщо да тая надежда,че може би ще размисли и ще се върне.Много ме боли ,момичета.Сега разбирам какво значи разбито сърце.

Ами, надеждата умирала последна, а мой приятел казва, че надеждата крепи глупака.
Знам, че звучи крайно, но опитай се да бъдеш по-трезва относно ситуацията, защото подобна надежда може въобще да не се оправдае, но пък за сметка на това да удължи агонията, защото ти подсъзнателно ще я подхранваш, ще виждаш знаци там, където ги няма...

Когато отношенията ми с ех съпруга ми се сринаха , аз таят надежда че ще се върне при нас около година и чаках, многооо чаках да се превити ключа на входната врата, защото когато се изнесе от дома ни , той каза че отива на интервю за работа -26/08/2008 .... Е още е на това интервю 27/02/2014 , не чакай за мъничко надежда , а приеми идеята че започваш НОВ живот БЕЗ НЕГО и този живот е хубав , личен опит , празнувам всеки ден без него. Ако се върне здраве да е , но не си причинявайки болката да чакаш , моля те от цялото си сърце

ivanbor (малко чисто технически се пообърках), значи ти си на 40, онова момиче е на колко, на 20 ли? 22? с 4 годишно дете? С два развода зад гърба си? (или мъжа ти е доста по-възрастен?).

Направиха ми впечатление тези 15 щастливи години с мъжа ти. Колко хора могат да се похвалят с това ... Това наистина не се случва на всеки, повечето имат проблеми в брака или пък са намерили баланса така, че даже партньора да ги изостави, да го преболедуват, или пък са имали 15г в търсене на подходящ партньор, с всичките му неприятни разочарования или са разведени... тук има много такива майки. Така че и ти както всички хора си попаднала под ударите на живота такъв, какъвто е. На първо място, не го приемай като огромна драма, а като изпитание.

Според мен посоката на действие е да намериш обратно диалога със себе си. Може би това е целта на това голямо и много неприятно изпитание.

Моето напълно лично/необективно усещане за нещата е, че след всичко, което видях и виждам в тоя живот, хората, които живеят щастливо или са много зрели (и ще се справят здравословно с раздели, загуба, трагедия - с тъга и тежест, но и с оптимизъм) или тепърва им предстои да видят how deep the rabbit hole goes...

Хора които изпадат от "социалната каручка" (описват се сякаш са във вцепенение, в тотално объркване, без надежда, без разрешение на налегналия ги проблем, сковани в отчаяние и тн) според мене просто имат да извървят дълъг път, който всички други също сме платили цената да изминем.

Няма такова нещо лек и хубав живот ей така, с вълшебна пръчица, освен може би ако не си Парис Хилтън


Съжалявам, че трябва да минеш през това... Има една хубава книга, която няма да се уморя да препоръчвам - от поредицата "Марс и Венера" - Новото начало - страхотна книга, много ми помогна преди години.

Много е тежко и много боли, знам 
Моят съвет е ( знам че ще прозвучи грозно) да приемеш, че твоят мъж го няма вече, мъртъв е. Като се замислиш, то наистина си е така: човека с който си живяла го няма, този там който прилича на него не е той (той никога не би ти причинил това). Изживей си мъката, отърси се после. Не живей само с тази надежда, че ще се върне, защото пак ще разбиеш сърцето си, ако това не стане. А дори и да се върне, ти ще бъдеш ли щастлива пак? Ще му вярваш ли? Ще го прегръщаш ли, целуваш ли,когато знаеш какво е направил?
Трудно е да започваш живота си наново след 15 години, но не е невъзможно. След време може и да си доволна че така се е получило- всяко зло за добро както казват хората. Вярвай че има нещо добро в цялата ситуация.
Успех! 

Прави сте,за пореден път разби сърцето ми и направи на пух и прах надеждите ми.Най-лошото е,че обеща на детето,че повече никога няма да го напусне.След хиляди обещания от негова страна и молби аз за пореден път му подадох ръка.Изживяхме три незабравими дни.Явно е перфектен артист,свали ми всичките звезди на земята.Днес се оказа,че ме е лъгал.Отново си събра багажа след като явно се е срещнал с другата.Взима решенията си за часове.Защо го прави?Защо си играе с мен?Помогнете ми да го намразя.
Не може ли просто да си тръгне,защо не ми дава възможност да го забравя,защо си играе с чувствата ми....Какво да обясня за пореден път на момченцето ми?
Вече нямам сили за нищо.

Нали и аз съм  на всяка манжда мерудия, нека да кажа какво мисля по въпроса:
ivanbor, след това което последно си написала, не знам какво още трябва да се случи, че да намразиш този човек. Според мен проблемът не е в самата изневяра, а в поведение на мъжа ти. Много мъже изневеряват, понякога жените ми разбират, понягока не, но ако истински държат на семейството си (като съвкупност от съпруга, деца, дом, спомени и т.н.), те няма да го изоставят. Порсто както малките деца - правят белята и когато ги хванат спират и навеждат глава.
Поведението на твоя мъж поне според мен е преди всичко обида към теб. Ако е решил да те напусне добре, но да ти се изповядва и да търси разбиране, това е много подло.
Ти сама обаче знаеш какво точно чувстваш и до каква степен си готова да отстъпиш, но имай предвид, че ако мъжа ти реши сега да се върне и ти го приемеш, той ще получи ясен жорек, че е незаменим и само и само да сте заедно, ти си готова на всичко.
В тази връзка ще ти дам един пример с моя позната, на която мъжа й изневери (без да е ходил при любовницата си). Когато тя разбра, му поиска 10 000 лв. (неособено висока сума за техния стандарт) и отиде с 2 свои приятелки на круиз около Италия - ей така за разтуха от всичко, което беше преживяла.

Момичета,вие чувствали ли ли сте се толкова объркани.Как успяхте да го забравите?
 

Струва ми се че мъжът ти се опитва да си направи харемче. В двете си жилища да има по една жена, като и двете знаят една за друга и не създават проблеми. Хитро ...
Питаш как се забравя - ами колкото и банално да звучи с времето. Ще видиш колко тъпа и жалка е цялата тази ситуация в която има наглостта да те поставя, но трябва да си изживееш болката и да мине време. Ще видиш че ще се "изправиш" - той много ти "помага" с глупавото си поведение.

направо съм потресена че нямаш капка достойнство и самоуважение към себе си 
това което получаваш от съпруга си си е твоя вина,ти му го позволяваш 
потресена съм от факта че от собствения ви егоизъм и на двамата съсипвате психиката на детето ви само и само вие двамата да се чувствате добре ,без да си давате сметка какво му причинявате.
Ще ме прощаваш обаче ако ти самата не уважаваш себе си като човек и личност няма как да получиш уважението на други хора,и ако продължаваш в същия дух още много тъпи въпроси ще задаваш тук във форума и ще продължаваш да съсипваш себе си и детето си за което то няма никаква вина,извинявам се ако съм била груба но аз не мога да приема хора които не се уважават и нямат капка достойнство , изпълнени с безумен егоизъм само и само ти да се чувстваш добре,имай в предвид че детето не е виновно за нищо!Или сложи край на това безумие или продължавай да се съсипваш и със твоето безумие да съсипваш и детето си!

snow22 хем си права, хем човек не стига веднага до тия заключения.
Пробва, пробва, троши глава и нерви, докато сам узрее за мисълта, че не става и няма да стане.