Как виждахте бъдещето си в младежките си години и излязохте ли добър пророк?

  • 10 057
  • 109
  •   1
Отговори
# 30
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 977
Никога не ми е било мечта да живея в чужбина. Ако някой преди 14 години ми беше казал, че ще живея извън Бг и още повече в страната, в която съм сега - щях да го сметна за луд.


# 31
  • Мнения: 3 241
На 20 вече живеех в чужбина, но не си се представях да остана.

Така и стана, прибрах се в България, но после нещата така се завъртяха, че не останах дълго там.

За другото мечтите ми бяха скромни и горе-долу се осъществиха.

# 32
  • Мнения: X
 Rolling Eyes
Какво семейство на 20
Аз си мечтаех да обиколя Австралия
И се надявах да намеря интересна работа след завършването

# 33
  • Мнения: 7 005
Нищо общо няма с това, което кроях като малка/тийнейджър - омъжена на 21 (бях, ама после не бях Laughing), с 3 деца до 30, да завърша българска филология, да стана писател.
На почти 30 само филологията, и то не българска, съм изпълнила.  Crazy Детето е едно и хич и нямам желание за други. Браковете до 30ия ми рожден ден ще са 2  Joy Blush Писател не съм, липсва ми волята и търпението да завърша започнати неща, иначе идеи и въображение бол. Занимавам се с други много вдъхновяващи ме неща.
За местожителството си не съм имала особени планове, оставила съм си отворени врати явно. Laughing

# 34
  • София
  • Мнения: 16 216
Никакви планове не съм имала преди 20 (то си беше и по социалистическо тогава, върхът на мечтите беше да ти се размине разпределението), за сметка на това преизпълних споделените на глас планове на мой съученик, той искаше три деца и жилище с вътрешна стълба. Бройката на децата я докарах, не можах да я задмина само, вътрешната стълба стана реалност още през 2000 г., но пък съм вече на трета серия вътрешна стълба, докарах го и до щастливо семейство, но след децата, и вече не смея да питам моя съученик какво мечтае, за да не знам какво ми предстои Embarassed Laughing Laughing Laughing. Принципно живота ми дава повече, отколкото очаквам, и от хубавото, и от лошото, затова разбирам хората, които на Нова година си пожелават "No drama!".

# 35
  • Мнения: 54 887
Никакви планове не съм имала преди 20 (то си беше и по социалистическо тогава, върхът на мечтите беше да ти се размине разпределението)

И аз така . Grinning
Идея си нямах за бъдещето . Blush

Но разпределението ми се размина  Grinning , случих на добри хора . Peace

# 36
  • София
  • Мнения: 12 374
На 20 имах сериозен проблем с алкохола. Тогава и зарязах първото си ''вишу''.
Последва първи неуспешен брак, раздяла, връзка с мафиот и побой.
После изтрезнях, и буквално и преносно.

Та все пак, ако на 20 някой ми беше казал, че ще дойде ден в който да не се напивам още от обяд, и че не само ще завърша с отличие проклетия университет, но и ще остана две години там да преподавам..щях да му се изсмея в лицето. И да си сипя една  Wink

Животът ми е (бил) толкова шарен, че не си го давам за нищо на света  Sunglasses

# 37
  • Мнения: 308
Надарена съм със силно развито шесто чувство и голяма интуиция, но за развитието си в бъдеще съм била с хрема и запушен нос.
     Joy Joy Joy и аз така...... Joy

# 38
  • Мнения: 121
Много хвърчах в облаците, а нямах повод за това.Естествено, само красиви моменти ми бяха в съзнанието, нещо като не здрав оптимизъм.
Господ обаче ми намигна, дори си мисля, че ме е прегърнал.

# 39
  • Мнения: 269
Аз смятах космонавт да ставам, ама я докарах само до Кейп Канаваръл... като турист dontknow

# 40
  • Мнения: 269
На 20 години правех точно това,което съм мечтала-учех искана специалност.По-късно бяха тези терзания за оставането сама,даже се смеех,че ще си взема поне котка.Също бях решила,ако нямам деца да стана приемна такава в SOS селище.
Обаче за много кратко време ми се преобърна живота-срещнах  съпругът ми,след време се появи и бебето.

Хей, аз също си мислех как ще стана приемна мама в СОС-селища, ако по някаква причина остана стара, бездетна мома!  Hug

# 41
  • Мнения: 6 214
На 20 имах сериозен проблем с алкохола. Тогава и зарязах първото си ''вишу''.
Последва първи неуспешен брак, раздяла, връзка с мафиот и побой.
После изтрезнях, и буквално и преносно.

Та все пак, ако на 20 някой ми беше казал, че ще дойде ден в който да не се напивам още от обяд, и че не само ще завърша с отличие проклетия университет, но и ще остана две години там да преподавам..щях да му се изсмея в лицето. И да си сипя една  Wink

Животът ми е (бил) толкова шарен, че не си го давам за нищо на света  Sunglasses
Евала!   bouquet

# 42
  • Мнения: 261
Ха-ха , в края на основното си образование  - 11-12г. си мислех че на 18 вече ще живея сама в собствен апартамент  Laughing ( американски тийн сериали , сещате се) , и до 24 (на колкото съм сега) ще имам вече поне 2 деца на възраст 3-4-5 години ( ааа  Crazy), минимум двуетажна къща с двор , и мъж с професия , която ни позволява поне  5 пъти в годината луксозни екскурзии в международни дестинации.
А сега ми е толкова детски акъла , че не мога да си представя никакви деца , нито сватби не ща , нито бумащини , нито нищо  Crazy Само екскурзиите няма да откажа  Laughing
Ако можех да видя в бъдещето , щях да се отчаям сигурно от живота  Laughing Колко са различни представите като си толкова малък.

# 43
  • Мнения: 1 262
Хе, много яка тема! Представях си бъдещето в творчество и самота. Представях си, че никога няма да се омъжа и няма да имам деца, ще съм известна, красива и богата, с много обожатели.  Joy
Много лош пророк се оказах.  Confused

# 44
  • София
  • Мнения: 12 374
На 20 имах сериозен проблем с алкохола. Тогава и зарязах първото си ''вишу''.
Последва първи неуспешен брак, раздяла, връзка с мафиот и побой.
После изтрезнях, и буквално и преносно.

Та все пак, ако на 20 някой ми беше казал, че ще дойде ден в който да не се напивам още от обяд, и че не само ще завърша с отличие проклетия университет, но и ще остана две години там да преподавам..щях да му се изсмея в лицето. И да си сипя една  Wink

Животът ми е (бил) толкова шарен, че не си го давам за нищо на света  Sunglasses
Евала!   bouquet

 Hug  Simple Smile

Като се замисля, сигурно съм единствената жена в Бг, която е благодарна за якия пердах, който е отнесла. Дотолкова, че след като ме закърпиха и се освестих, имах намерение да благодаря лично на побойника..ма той взе, че влезе в затвора. Побоят ми отвори очите..ако не беше той, сега надали щях да седя тук и кротко да пиша в бгмаммата, при това трезва  Sunglasses

Онова старо клише, че всяко зло е за добро, е толкова вярно, че чак плаши.

Общи условия

Активация на акаунт