Публикувана: 14 ян. 2014, 11:52 ч.
Последно мнение: 9 окт. 2014, 15:30 ч.

Как виждахте бъдещето си в младежките си години и излязохте ли добър пророк?

10 056
109
1

# 15 14 ян. 2014, 14:17 ч.

Мнения: 4 965

Още като дете знаех какво ще ми се случи в най-общ план. Надали са били точно мечти. По-скора - планове. С разни колебания в амплитудите се получава точно това, което очаквах. Има още предстоящи неща, та не бързам особено.
В момента съм "в преход". Sunglasses

# 16 14 ян. 2014, 14:25 ч.

Мнения: 4 569

Мечтаех да имам голямо и щастливо семейство, изпълнено с любов и хармония.
Остана си само мечта.

# 17 14 ян. 2014, 14:37 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 412

Всеки път когато съм правила планове, Господ ми е напомнял за себе си.
За това си живея живота - да сме здрави, да имаме общи семейни хубави спомени и мечти. Това е - работя върху осъществяването на някои мечти, но големи планове не правя. Отказах се преди 2 години окончателно.
Не помня как съм виждала бъдещето си преди 15 години. Важното е, че сега съм щастлива от постигнатото Wink

# 18 14 ян. 2014, 14:51 ч.

Мнения: 12 012

На 20 години бях студентка, така че имах представа горе-долу от професията си, от средата си ,нямаше как да е нещо изненадващо. Не ми беше толкова съществено омъжването, но хипотетично имах горе-долу някакви представи, на база хората с които общувам.В този смисъл нищо необичайно и различно от представите ми не се случи по-късно.

Това, за което си мечтаех понякога или по-точно фантазирах- е да имам голяма къща с двор и като отворя вратата на дневната/ широка, стъклена врата/ , да излизам в градината с розите...
Тази мечта беше по онова време неизпълнима, защото имаше нормативна уредба за разрешена жилищна площ.

Днес почти имам и къща, само дето вратата към розите/ все още непосадени/ не е голяма и плъзгаща, защото мъжът ми прецени, че няма да е функционална, ако е "като по филмите" hahaha

# 19 14 ян. 2014, 14:55 ч.

Мнения: 11 747

Не на 20 години, на 14г бях сигурна, че ще живея в Ню Йорк, ще работя нещо свързано с финанси, ще съм най- красива на света и кривотия с мъжете. За семейство изобщо не съм мечтала.
Живота ми няма абсолютно нищо общо с това. Което реално ми се случва не съм го нито мечтала, нито планирала, нито желала.

# 20 14 ян. 2014, 15:07 ч.

Мнения: 21 688

Мислех, че няма да си намеря мъж и ще живея сама в къща с много котки. Професионално станах точно това, което си мислех като дете, някак естествено си дойде.

# 21 14 ян. 2014, 20:24 ч.

Бургас
Мнения: 242

Представях си се женена по сметка Grinning

То пък се оказа, че се влюбих и "сметките" до някъде се объркаха. Не се оплаквам Simple Smile

# 22 14 ян. 2014, 20:32 ч.

Мнения: 5 710

не, нищо общо
животът ми е непредвидим и ме е изненадвал много с неочаквани обрати.
иначе нямаше да е интересен, ако бях наясно с всичко на 15:)

# 23 14 ян. 2014, 20:38 ч.

Мнения: 12 473

О, на 20 изобщо нямах никакви планове за бъдещето..
Танцувах и обикалях щастливо света..))
Е, мечтаех си да Го срещна и да свъртя гнездо..
Скоро след това и Го срещнах.

А реалните житейски планове ми се появиха малко след това..
Още ги преизпълнявам.. Wink

))

# 24 14 ян. 2014, 21:20 ч.

Мнения: 4 965

Странно ми е, че повечето са имали визия основно за семейство. Аз исках да имам деца. Знаех, че ще имам деца. Бях убедена, че ще са близначки. Ама традиционно семейство не съм визуализирала, въпреки впоследствие наличието на прекрасно такова за определен период от време.
Визията ми включваше, дейности, място, развитие, движение, професия, среда, стил и мн. др. Ама наличие на мъж или не не съм планирала или визуализирала.

# 25 14 ян. 2014, 21:40 ч.

Мнения: 8 858

Винаги съм имала прекалено големи очаквания от живота, така ми се струва сега. Не става въпрос за някаква конкретика за семейство, деца, професия, такава нямаше, но си представях живота като низ от хубави моменти. Нищо подобно. Не бих повярвала, ако някой ми беше казал на 20 години през какво ще премина. Определено мога да кажа, че животът ме изненада. Много. Във всякакъв план. Като погледна обаче някогашните си приятели и връстници и на тях не им се размина. Какви бяхме, какво мислехме, а какво стана - това ми е кратката характеристика на живота ми след 20-годишна възраст до сега.

# 26 16 ян. 2014, 18:41 ч.

Мнения: 431

О, на 20... си мислех, че съм влюбена до полуда и ще обичам вечно (* несподелено!). Бях дълбоко затънала в деградивно, депресарско състояние, сега чак ми е смешно. Laughing

От толкова драма въобще не се замислях за никакви основни житейски въпроси. Те ми се избистриха по-късно... след 24 да речем. (Смисълът, целите, мечтите...) Като цяло бях адски негативна, несигурна и песимистично настроена, и едва през последните години го преодолях, намирайки така важната вътрешна хармония и спокойствие Simple Smile

Всички сме били малки и смешни. С това се успокоявам донякъде Laughing

Иначе, до някаква степен, 'познах' какво ще търся и поставям като приоритет. Peace

# 27 16 ян. 2014, 20:18 ч.

Мнения: 171

Аз в студентските си години бях силно влюбена в човек, който не осъзнава какво е любов и не знае как да се държи с жените. Беше голяма трагедия, тъй като се насилвах вътрешно, че това е човека и по-добър от него няма да срещна. Живееше в друга д-ва, със собствени финанси и по-голям от мен. Представях си живота с него, в голяма къща с две деца и куче. По-принцип никога не съм била кариеристка в живота, а по-скоро домошар.

# 28 16 ян. 2014, 20:26 ч.

Мнения: 171

После обаче срещнах друг човек, който напълно преобърна представите ми за сериозни отношения и въобще мирогледа ми. Оказа се даже, че изпълнява всички мои очаквания за мъж и съвместен живот, които имах към предишния и нещо повече- даже ги преизпълнява. Както сами казахте - съдбата си знае работата и рано или късно, каквито и планове да си правим, нещата се нареждат от само себе си, без въобще да сме го търсили или искали. В моя случай го исках, но от погрешен човек. Вече съм на 26г. и сега се осъзнах в живота, преди бях доста неосъзната и объркана какво искам да правя, с какво да се занимавам и т.н.

# 29 16 ян. 2014, 20:26 ч.

Мнения: 159

Хех...На 19 казвах, че няма да остана в Бг (само аз останах...) Изпитвах ужас и казвах, че никога няма да се омъжа ( на 23 се дадох), децата пък ми изглеждаха ужасни, сополиви, глезени (на 25 родих). Завърших това, което исках, но по-късно осъзнах, че няма кой знае каква реализация, та изкарах 2 магистратури още...И за работата си съм се кълняла, че никога няма да стана такава... Съдбата май си играе с мен Crazy

P.S. Сега много НЕ искам да спечеля от тотото (например...).

Препоръчани теми

Криминални досиета

Думи и изрази, които използваме неправилно

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Войната в Украйна 2

Причина:

Причина: