Публикувана: 14 ян. 2014, 11:52 ч.
Последно мнение: 9 окт. 2014, 15:30 ч.

Как виждахте бъдещето си в младежките си години и излязохте ли добър пророк?

10 051
109
1

14 ян. 2014, 11:52 ч.

Мнения: 5 289

Не зная дали би ви била интересна една такава тема, но се замислих снощи точно за това - как виждах живота си в младежките си години - понеже нямах никаква сериозна връзка, изобщо отношенията ми с мъжете бяха голяма каша, и това допреди да срещна мъжа си, винаги си мислех, че ще остана сама и няма да имам деца. В най-черните си мисли си се представях стара и сама, без никой близък до мен. Това беше най-големият ми страх. Даже съм си мислила да забременея от някой без да му казвам, само за да имам дете. Или да стана приемна майка в SOS- селище. Изобщо много мрачно си представях бъдещето, но ето че сега имам мъж и две прекрасни деца Simple Smile

По принцип съм си черногледа и сега ми идват някакви мрачни мисли за живота ми занапред, но гледам да ги отблъсквам и да се радвам на момента Simple Smile

Вие как си представяхте живота си? Например - омъжени щастливо, сами, с някаква професия, в чужбина, в България... И постигнахте ли плановете си?
Като се замисля моята най-голяма мечта винаги е била да имам дете. Никога не ме е блазнила кариера, пари, голямата любов...

Последна редакция: вт, 14 яну 2014, 12:20 от Djina

# 1 14 ян. 2014, 11:57 ч.

Мнения: 6 214

Аз си се представях сама. Не вярвах, че някой може да ме изтърпи. Е, търпяха ме 6,5 години, и дете си имам.

# 2 14 ян. 2014, 12:05 ч.

Мнения: 768

На 20 вече бях достатъчно възрастна, за да не кроя планове за далечното бъдеще. Плановете ми стигаха горе-долу до "утре".
Обаче като бях малка си представях, че ще работя добра работа за много пари, ще живея сама в апартамента на баба и дядо (те трябваше да са си отишли), ще се обличам добре, ще имам голям бюст, ще бъда доста палава и непрекъснато ще сменям мъжете като носни кърпички. Joy

# 3 14 ян. 2014, 12:08 ч.

Мнения: 6 365

Оказа се, че имам доста акуратна преценка, за съжаление предвидих
и негативните неща, тоест че имаше голяма вероятност да съм разведена.

Имаше и някои "черни лебеди". Но общо взето достигнах до доста цели,
които си бях поставила на 20.

# 4 14 ян. 2014, 12:09 ч.

Мнения: 1 004

Като малка исках да се омъжа на 21-22 г...това ми се струваше тогава преклонна възраст Simple Smile

и да имам 2 деца. Омъжих се на 27, имам 2 деца...винаги съм мечтала още от дете да отида в чужбина...и сега съм в чужбината...знаела съм винаги, че ще следвам висше и го завърших...изобщо аз съм човек, който си преследва мечтите до дупка, използва всяка малка възможност и дори с цената на лишения и несгоди стига до целта си .../ ама питайте ме после дали е щастлив от постигнатите цели/...

# 5 14 ян. 2014, 12:15 ч.

Мнения: 9 990

Не разбирам въпроса.
Как съм си представяла като дете, че ще съм житейски на 20г когато стана?
или
Как съм си представяла живота ми като по-възрастна, когато съм била на 20г?

Ако е първото-не помня. Детски разни мечти съм имала, не свързани с деца и любови, 20-годишните ми се струваха много големи, светът на големите не ми беше много ясен.
Когато аз самата бях вече на 20 години на свой ред, живота ме бе завъртял така, че нямах време за планове и представи за след още 20 години напред. Grinning

# 6 14 ян. 2014, 12:15 ч.

Мнения: 5 289

Аз написах 20 г. ориентировъчно, имам предвид не детските ни представи, а малко по-осъзнатите ни виждания за бъдещето ни. Промених малко заглавието, дано се разбира по-добре Rolling Eyes

И аз не си се представях да живея с някой и честно казано ако не бях забременяла още първия месец гаранция щях да си хвана шапката Simple Smile

Сега доста повече компромиси правя в името на общото благо.

Последна редакция: вт, 14 яну 2014, 12:21 от Djina

# 7 14 ян. 2014, 12:17 ч.

Мнения: 843

На 20 години правех точно това,което съм мечтала-учех искана специалност.По-късно бяха тези терзания за оставането сама,даже се смеех,че ще си взема поне котка.Също бях решила,ако нямам деца да стана приемна такава в SOS селище.
Обаче за много кратко време ми се преобърна живота-срещнах съпругът ми,след време се появи и бебето.

# 8 14 ян. 2014, 12:22 ч.

Мнения: 5 289

Да, горе долу и при мен тези терзания бяха към 25-30 г. , но някои жени, а и мъже на тази възраст имат големи деца, че и по един развод, та затова сложих 20 г. за граница Simple Smile

# 9 14 ян. 2014, 12:23 ч.

Мнения: 10 547

Надарена съм със силно развито шесто чувство и голяма интуиция, но за развитието си в бъдеще съм била с хрема и запушен нос.

# 10 14 ян. 2014, 12:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Е, как, разбира се, че си се представях велика! Най-малкото с Нобелова награда! Laughing

Но става въпрос за ученическите години. После "избухна демокрацията" и нещата започнаха да изглеждат доста по-различно. Не че все още нямам шансове да стана велика и с Нобелова награда - все пак съм все още жива и мърдам, и съм способна да мисля. Laughing

# 11 14 ян. 2014, 12:41 ч.

Мнения: 7 171

На 30 години бях завършила медицина (чек), взела специалност (чек), асистент (чек), собствен апартамент (преизпълнение на нормата Laughing

), без моментен приятел (тъкмо се бяхме разделили), без деца, изобщо, трагедия в личен план. На 40 учудих себе си - завършен докторат в чужбина, омъжена с две деца за не българин и добра рабора в чужбина. Къща с двор, с куче и коте и кола, лично моя (имах страх от шофиране). Последното, което съм си представяла е, че аз ще карам червен джип, но е факт. Laughing

. И аз като авторката не мислех, че ще намеря мъж, който да ме търпи. Laughing

ето че вече 14 години сме заедно. Laughing

В общи линии, познах, но подробностите не съм ги предвидила точно така. Никога не съм си мислила, че ще живея в чужбина. Децата ги исках разнополови.

# 12 14 ян. 2014, 12:50 ч.

Мнения: 192

Аз когато бях в 11 клас имах сериозен приятел от почти 2 години, учех в училището, в което исках и исках да продължа да уча в Пловдив. Знаех си, или поне така си мислех де, че ще съм с гаджето си за винаги и ще имаме деца. За сватби не съм мислила изобщо, защото никога не съм искала да се омъжвам. След като завърших записах се да уча в Пловдив, преместих се при приятеля си и май всичко беше прекрасно. Работех тук в София и учех задочно, обичахме се и всичко беше приказка.
Да НО когато станах на 20 г. с момчето се разделихме след 6 години Simple Smile

, върнах се да си живея в къщи, след известно време прекъснах в Пловдив и все още не съм подновила следването си, и от там всичко тръгна малко назад. Кофти връзки, с кофти работа донякъде... Confused

абе изобщо нещата се объркаха адски много. Така за около 2 години...сега съм с мъжът си естественно не съм се омъжила Laughing

но пък си чакаме бебчето baby_neutral

за лятото и сме много щастливи. Така, че живота ми показа, че колкото и планове да правиш "онзи от горе" си има свои собствени за всеки един от нас... Joy

# 13 14 ян. 2014, 12:52 ч.

Мнения: 6 214

Все се сещам за моя колежка, която почти по дати се беше планирала живота. Laughing

Еми плановете на Господ се оказаха по-силни.

# 14 14 ян. 2014, 12:55 ч.

София
Мнения: 38 704

Като малка помня, че ме питаха каква искам да стана и аз : "филорог ,като мама."
Въртя, суча, даже и друго учих - все натам ме избива.
Също така, някак знаех, че ще имам две деца, първо момиче, после русо момченце.
Само със сроковете малко се обърках, но какво от това.
С работата нещата са ми много завъртени и непредвидими, ама вече се научих да ги приемам с ирония.

Препоръчани теми

Какво пробуди вярата ви в Бог?

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Големите загадки

ХАМАС нападна Израел

Причина:

Причина: