Как виждахте бъдещето си в младежките си години и излязохте ли добър пророк?

  • 10 054
  • 109
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 1
Аз пък си мислех, че ще завърша университет, ще си намеря добра работа и ще остарея със човека когото обичам.
Не съм започнала да уча, няма и да започна сигурно, работата ми е кофти, но се налага да я върша и след 7 годишна връзка нещата с човека когото обичам се разпаднаха за секунда.
Не мога да кажа, че съм мечтала за положителното в живота си, нямах мечти нито очаквания , просто мисли.
Сега отново си мисля дали ще ми се случи нещо хубаво, но не е мечта. За мен мечтите са нещо което не притежавам макар че е "безплатно" и всеки би могъл да го има. Хора, които обичам са около мен и са живи и здрави това ми е най-голямата награда и не бих могла да поискам нещо друго Simple Smile

# 46
  • Мнения: 2 140
Аз като дете си мислех, че на 21-23 ще съм омъжена и ще имам и деца, най-много на 25. Други конецпции не съм въртяла. Животът ме завъртя на 360 и ми поднесе много изненади.

# 47
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Живеех с мисълта за Апокалипсис 2000, плановете ми се простираха до там. Когато това не се случи се почувствах изиграна, объркана и неподготвена.  Grinning

# 48
  • Мнения: 14 506
При мен нещата се наредиха както съм си ги представяла - завърших специалността която исках, работя си по нея (точно това не съм си го представяла, но то едно време трудно можеше да си представиш нещо толкова технологично), щастлив брак, дете...само животът ме прецака с мъжете, взеха да се появяват двойници Laughing

Последна редакция: сб, 18 яну 2014, 14:01 от SNOWBUNNY

# 49
  • Мнения: 5 291


 Hug  Simple Smile

Като се замисля, сигурно съм единствената жена в Бг, която е благодарна за якия пердах, който е отнесла. Дотолкова, че след като ме закърпиха и се освестих, имах намерение да благодаря лично на побойника..ма той взе, че влезе в затвора. Побоят ми отвори очите..ако не беше той, сега надали щях да седя тук и кротко да пиша в бгмаммата, при това трезва  Sunglasses

Онова старо клише, че всяко зло е за добро, е толкова вярно, че чак плаши.
[/quote]
 Таис, и преди харесвах постовете ти, но сега те харесвам още повече Simple Smile
И моите скептични представи за света бяха поради подобен проблем, без алкохола. Но някак всичко минава и колкото и да не ми се е вярвало, че ще си позволя да бъда щастлива някога, нещата много се променят.
Радвам се на тези, които пишат какво са искали да учат, какво са искали да работят и са следвали мечтите си. Аз бях толкова страхлива и без грам самочувствие, че отидох да уча с "най-добрата си приятелка", макар да имах по-добри шансове. Абе, както и да е, всичко е  минало и всичко е такова.
 А сега имате ли виждане за бъдещето си, как се представяте на 60 например Simple Smile Въпросът ми е към 35-40 годишните, на 25 е рано да мислиш за тогава Simple Smile

# 50
  • Мнения: 1 262


 А сега имате ли виждане за бъдещето си, как се представяте на 60 например Simple Smile Въпросът ми е към 35-40 годишните, на 25 е рано да мислиш за тогава Simple Smile
Ами, аз се виждам по същия начин, както на 20 - само творческите занимания съм ги сменила.  Laughing Представям се сама, с някаква смотана работа, вкъщи творя нещо.  Laughing Аз по друг начин не мога да си се представя. ИМа си хас все още да съм омъжена...  Crazy (Или за 3-4 път, не е изключено, некои хора не си научават уроците..  Joy) Разбира се, ако съм жива. Нямам  намерение да живея толкова дълго...  Laughing Та най-вече си се представям мъртва тогава.  Joy

(Да се допълня, че се подсетих от поста ти - кога за пръв път изоставих мечтите - заради първия си съпруг. Изобщо не кандидатствах това, което ми беше мечта, защото беше в друг град, а исках да съм при него и кандидатствах нещо, за което ми беше все едно, само да съм до него. Сега заради втория ми мъж пък изоставих други творчески занимания и все така заради мъже се самопрецаквам, та трябва да си налея най-накрая в главата, че докато съм с мъж, нищо нема да постигна. Ако забогатея някога, ще направя всичко възможно, за да уча това, което ми е по сърце.  Wink)

Последна редакция: сб, 18 яну 2014, 14:56 от ALIEN_CHILD

# 51
  • Мнения: 8 851
Бъдещета на 60 г? След 2 месеца ще стана на 50. На 60 би трябвало да не съм жива, според това, което пише в дебелите медицински книги и което твърдят моите лекари. Мисля, че ще съм жива. Сигурна съм, че ще съм жива. Виждам се почти същата като сега, на 50, но вече много напред в личните ми духовни практики. Мисля, че ще виждам отвъд  видимото, като лично постижение. На 70г? Не знам, имам чувството, че вече няма да ме има или ще съм на крачка от края. Искам само да е бърз.

# 52
  • Мнения: 5 291
Ън, дано не си права за 60-те Simple Smile Сега, когато съм почти на 40, 60 години ми се виждат добра възраст Simple Smile Не знам кога хората започват да се примиряват с мисълта за смъртта  Rolling Eyes Понякога пак се прокрадват черните ми мисли, че ще живея дълго, но ще бъда изоставена сама Sad
А иначе ми иска на 60 с мъжа ми да сме заедно, да сме здрави, децата да са се устроили, да имат семейства, да работят това, което искат, ако може в БГ, а ние да сме си купили един скромен кемпер и да обикаляме местата по света, които винаги съм искала да видя ( мечтите ми не са прекалени Simple Smile )

# 53
  • София
  • Мнения: 12 374
Djina, благодаря ти за хубавите думи  Hug

Сякаш не изпитвам желание много-много да правя планове. Наскоро навърших 36, а твърде ясно си спомням времето, когато не мислех, че ще го докарам и до трийсет.

И все пак: предполагам, че още ще работя, обичам си и двете професии, та се надявам на 60 да съм с всичкия си и да продължавам да се развивам. Застоят страшно ме плаши, емоционален, професионален, всякакъв.

Друго..искрено се надявам да бъда добър приятел на детето си..тогава тя ще е вече на години, когато няма да има толкова голяма нужда от Родител, колкото от приятел. Искам да бъда до нея, без значение какви грешки ще направи.

И последно, надявам се дотогава да съм реализирала детската си мечта - да напиша книга  Heart Eyes

Ън, пожелавам ти не само да те има и на 70, но да си жива и здрава и на 90  Hug
Напук на всички учебници по медицина!

# 54
  • Мнения: 3 371
на 100% лош пророк.

трябваше да съм омъжена за любовта на живота си, да живея в Москва и да имам две момиченца.

е, не съм омъжена за любовта на живота си, имам две момчета и живея в Холандия.

за 60 дори не искам и да ги споменавам Stop



# 55
  • Мнения: 1 040
Хм,никога не съм мечтала за деца и успешен брак,мечтаех за любов.
Най-голямата ми мечта - да пътувам по света - се сбъдва редовно,благодарение на мъжа ми,
благодарение на съдбата,благодарение на късмета?

# 56
  • Мнения: 1 243

На 20 имах чувството, че цялото време на света е в ръцете ми, чувствах се щастлива и всеки ден си представях какви ли не неща за себе си. Планирала съм какво ли не, но никога, ама никога не съм искала да имам дете, дори и за момент не съм си представяла, че ще стана на майка на 24, но се случи (не без моето еуфорично желание, разбира се) точно така.

# 57
  • Мнения: X
Не на 20 години, на 14г бях сигурна, че ще живея в Ню Йорк, ще работя нещо свързано с финанси, ще съм най- красива на света и кривотия с мъжете. За семейство изобщо не съм мечтала.
Живота ми няма абсолютно нищо общо с това. Което реално ми се случва не съм го нито мечтала, нито планирала, нито желала.

Това беше и моята мечта. И знаех в какъв апартамент е живея. Ето в такъв. Никакви връзки, семейства и деца нямах в плановете си. Дълго време.

# 58
  • Мнения: 171
Nikol и аз съм като тебе. Мечтала съм за деца, но в много далечно бъдеще. Повече мечтаех да пътувам и хоп.. в момента живота така ме изстреля, че са на път да се случат и двете неща и от човек, когото най-малко очаквах, че може да ми ги предложи. Като бях на 20 мечтаех за любов.. след 23 вече мечтаех за любим мъж (бях хвърлила всички мечти върху определен тогава човек, който ми ги внуши, но така и не се стигна до нещо сериозно с него, за което адски много се радвам), голяма къща с куче.. и две деца. Годините си минаваха и аз имах чувството, че съм в някакъв застой (с него), а то наистина си беше така. Живях доста години в една илюзия и бях страшно объркан и депресиран човек. Сега съм на 27 и нещата магически се промениха от раз.. като с маг. пръчка. Никога не съм очаквала,че ще се случи. Всички мечти, които имах си намериха човека. Тогава много се чудих как хората се женят и имат деца, имах чувството, че това при мен никога няма да стане и като слушах разни истории за "късмет и съдба", ми се струваше пресилено, а то ето че и при мен се случиха нещата. Всяка тенджера си намира похлупака, не вярвах в това, но ето че стана. Изведнъж животът ми се оправи и малко по малко започнах и аз да чувствам щастие. Та така се промени живота при мен... и то за някилко месеца на 360 градуса.

# 59
  • Мнения: 171
Опс, сега като гледам съм се повторила с предишните си постове, сори. Simple Smile но поне знам, че мечтите не ми са се променили като чета.

Общи условия

Активация на акаунт