Банките,лихвите,ЧСИ и отнетите жилища-какво е Вашето мнение?

И тук банките дават кредити на служители на преференциални лихви, за СЖЕ не мога да кажа точна цифра, но Уникредит имат служителски на 3 %. Повечето банки имат и политика относно покриване на разходи на служители от други населени места - разбира се става дума за служители над определено ниво.

А избор винаги има. Ако младото семейство държи да има собствено жилище и то точно в този момент, трябва да приеме и рисковете на кредита. Инак - има квартири, има жилища на родители, а могат и да пестят и да си го купят след 15 години, вместо да го изплащат за 20 - даже ще са на сметка. Но ако го искат тук и сега, трябва да приемат и рисковете.

Точно тя е една от страните, за които говорех. Но все пак не можем да се сравняваме с Франция. Първо, това е богата държава, могат да си позволят по-добра социална политика, второ кредитният ни рейтинг не е като техния, имат много повече години опит в банковата сфера, докато ние си играехме на комунизъм, и трето, там става дума за доооста по-големи суми. Ако тук повечето са 20-60 000 евро, там говорим за 150 000 и нагоре. Така че за подобни суми е съвсем нормално да има по-нисък %.

В нормалните години (извън кризата), лихвата им беше към 5%, нашия е 6.35%, т.е. разлика 1% не е чак голяма.

А през тези 15г. докато спестяват къде ще живеят? Натъпкани като сардели в родителската панелка или плащане на квартира, която пък се явява като лихва при кредита.
Лошото при нас стана с покачването цените на жилищата и наедрелите заплати точно преди кризата. Наши приятели се изхвърлиха за панел 60кв. в широк център за 75 000 Е баш в пика на цените. Имаха сигурна ( за тогава ) работа, с перспектива за още по-големи заплати, но само след няколко месеца всичко се срина. Единия остана без работа, на другия му намалиха заплатата. Сменяха работа след работа, ама файда никаква - заплатите никой не вдига. За сметка на това месечната вноска по кредита им скочи с близо 100 лв. Мъчат се още, дано издържат, но знам какво им коства всичко това, а банката е непреклонна, даже е и нагла.

Ами ако имат право да обявят фалит ще са поне в изходна позиция, поживели малко в ипотекиран имот и плащали все едно по-висок наем на банката и пак без собственост. Но поне без борч до живот и шанс отново да стъпят на крака някога.
Ако спрат да плащат, защото са временно безработни, ще  вземат имота и оттам ако ще и сто тояги на голо да им бият, пак не могат да си вземат дължимото до край.
И колкото повече смачкват хората, толкова по-малък е шансът те да се изправят.
Освен да разчитат, че ще се гътнат, защото застраховката живот и тя е в полза на банката.  

Ние, като младо семейство, си купихме с работа в чужбина и спестени. Дотогава бяхме на квартира.
А не е задължително всяко младо семейство да има собствено жилище отведнага, щом стане семейство. Всеки да се разпростира според възможностите си- това е мотото и важи за всички. Колкото по- късно бъде разбрано, толкова повече поразии ще си стори човек. И млади, и стари, и семейни, и несемейни- за всички важи.
Който- както реши. И за където има възможности. Собствено жилище за всеки гражданин никой никому не е обещал у нас. Пък и не само у нас.
....................
Ако у нас се приеме възможност за фалит на физически лица, то и банките ще искат по- високи гаранции за отпусканите кредити.

Judy ти го е казала - всеки се разпростира според възможностите си. Ако не може да си позволи самостоятелно жилище, ще живее по квартири или при родителите. Самостоятелното жилище не е задължително. Още по малко пък банките са длъжни да финансират капризите на някой, който не може да си ги позволи.

Е, не всеки ходи да работи в чужбина...

Лично аз бях много против кредитите, но след 7 г. по квартири, където наемодателите си сменяха исканията всяка година (банките пасти да ядат спрямо тях) и ни гонеха, когато си поискат, решихме, че тази няма да я бъде.
Освен това, като изключим момента на кризата, разликата м/у наем и заем е почти никаква, а в нашия случай дори беше в полза на кредита.
Едно семейство така или иначе ще отделя въпросната сума на месец, независимо дали е за квартира или за ипотека, и ако не може да я отдели, ще иде на улицата, защото и хазаите няма да ги държат за сините им очи.
Може и да не е правилно, но тези 7 г. които бяхме по квартири ги имам за загубено време, пари, хвърлени просто ей така в нищото, ако бяхме купили по-рано, сега да сме изплатили вече, ама нямахме толкова акъл тогава.

Парите са стока като стока. Именно според възможностите си се простираме, те ни стигат да си закупим тази стока (въпросната сума кредит) и я купуваме. В по-голямата част от годините ни на изплащане, наемът на аналогичен имот беше по-висок от вноската. Не виждам от какъв зор да плащам повече, при това за нещо чуждо? Т.е. избрахме по-евтиния за възможностите ни вариант. Пък нека да е грешка 

Но пак казвам, малко са закъсалите, които са теглили такива кредити, така че няма смисъл да ги обсъждаме.

Много пъти съм го давала като съвет на млади семейства - вместо да се хвърлят на големи кредити, да поживеят  година-две-три под наем. Така или иначе наемите са по-ниски от вноските по ипотечните кредити. Суха тренировка, така да се каже - могат ли да отделят пари, могат ли да се простират с остатъка, откъде могат да си свият разходите, откъде - да завишат приходите... Да се смени квартала с по-евтин, да се смени града, да се поживее на село, да се поработи в чужбина...
Давала съм и съвет - ако вноска по кредит е 600 лв, а наема - 250, да слагат 350 настрана - така в края на втората година, ако все още ще искат кредит, хем ще са свикнали с разноските, хем ще имат едно 8400 лв настрана...
Не става така, необмислено - искам жилище веднага и сега   Има начини за всичко, но трябва и търпение и отговорност.

BirdsFlu, аз непрекъснато давам съвети, ама не всеки ме слуша  пример - живеят да кажем под наем с Младост в панелна гарсониера, но като тръгнат да купуват, искат 3-ст., ново строителство, в Стрелбище да кажем, защото чули, че така трябвало. И от това идват големите разлики в наем и заем.
Иначе въобще не са така фрапиращи (пак казвам, извън кризата, в нея нещата за по-различни).
И все пак, не закъсват, явно не си правят чак толкова грешно сметката 

Никой не твърди подобно нещо. Аз дадох личен пример как може. А че има и други начини- това е ясно. Както и че ако човек не намери възможности живее под наем или където намери. Никой не е длъжен да го финансира, при това без гаранции.
Като отворят наистина едни усти- ама да е тухла, ама да е в нам какъв си квартал, ама да е голямо, ама да е южно, ама на нам какъв етаж. Пък са на две средни заплати. Абе всеки да си преценява възможностите и да не се надскача, че пада и боли много. Да, и търпение, и отговорност, и здрав разум са нужни.

Тъй де, да искат повече самоучастие, например.
Да подпомогнат финансово хора, които могат да си позволят да притежават имот, а не да купят по самостоятелно жилище на всеки, който поиска и после що така стана.

Банките на са купили самостоятено жилище на всеки, който е поискал. И не банките питат що така е станало - те са предвидили последствията за разлика от кредитополучателите и съответно са подготвени за това, което е станало. Неподготвени са кредитополучателите, които първо не са си направили сметката и второ, когато е станало ясно накъде отиват нещата, не са реагирали адекватно.

Казаха го няколко пъти, ще го повторя и аз - и за банката най - негативният развой на нещата е изпълнителното производство.

Моят опит ( професионален всъщност - доста време бях юрисконсулт в банка ) показва, че изпълнение срещу недвижими имоти се налага по - често по потребителски кредити  и по фирмени, отколкото по ипотечни. Т.е. при неправилно разчетен риск или харчене за глупости казанопо друг начин.

Казала си всичко, което мисля и аз Когато ние теглихме нашия жил.кредит ( '98 ), наемите бяха по-високи от вноската по кредита. Нашия го теглихме за 20г., изплатихме го за 10. Ама тогава всичко вървеше нагоре - заплати, работа, бизнес, ....
Не знам и сега защо някои си мислят, че на квартира е по-евтино. За нормално обзаведен апартамент, ( а не с белите шкафове от соц време с провиснали вече вратички, олющена баня и балатум, мухлясали тапети ), се искат суми от над 450лв., повечето са от 500 нагоре. В апартаменти тип "коптор" хазяина ти казва, че ако правиш подобрения са си за твоя сметка. След няколко месеца му щуква да те гони и айде - наново.
 BirdsFlu, живели сме и на квартира, недей да мислиш, че хората веднага се хвърлят на голямото. В случая, който разказах за нашите приятели - поне 5-6г. бяха на квартира. При доход на двамата през 2008г. от 3000лв. с тенденция да расте и само с едно дете, решиха да си купят жилище, преценявайки, че близо 900лв. вноска въобще не ги притеснява. Инженери са и двамата. Какво да направят, че така се развиха нещата после. То човек ако знае кога ще умре, ......

Точно така беше 2004-2007. Даваха завишени суми и признаваха трудови договори с 200 и нещо лева заплата с устното уточнение, че това е само сумата на която са осигурени кредитополучателите. Че даже и без трудови договори. Помня едно 23 годишно момиче, което работеше на кораби като камериерка. Без договор. Рейс за рейс. Дадоха й кредит и на нея. 50 и кусур хиляди евро за двустайна панелка на 16 етаж до мол Варна. 
До края на 2005 съм работила в агенция за недвижими имоти, която даваше заем на клиентите за да платят капаро (без него няма предварителен договор и съответно кредит) и после ги уреждаха за хубави заеми, при които не само че нямаше самоучастие, но оставаха пари да върнат заема, да платят комисионната, че и отгоре. И това си беше практика във всички по-големи агенции. Всички работеха с определени банки и конкретни служители в тях. Горното ставаше с два различни екземпляра на предварителния договор с различни цени в тях. Единият с реалната, другият за пред банката. Въпросът е че банката от своя страна би следвало да направи собствена оценка на имота, но или не го правеха или оценките им съвпадаха със завишените цени в пр. договор.

Темата обаче май не е точно за това. При ипотечния кредит самата ипотека е обезпечение, но в сегашната ситуация (както и в цял свят) стойността на имота не стига за покриване на задължението заедно със всичките му аксесоари. Тук обаче няма фалит на физическо лице и отърване няма, ако ще и да вземат жилището. Но има и много случаи, когато раздаваха потребителски кредити без абсолютно всякакви обезпечения и после ЧСИ възбранява недвижими имоти, включително и единственото жилище. Случва се и още как и е съвсем законно от 2008 насам въпреки несеквестируемостта. На първа страница съм сложила линкове.

Максимата,че всеки гледа от своята си камбанария в пълна сила важи за отзивите тук.
Когато пуснах темата,още в началото не случайно споменах протестите!
Много ми се искаше изказванията да тръгнат в друга посока-например:Как е в "бяла" Европа...
Много на ясно съм,как тези,които не са теглили кредити едва ли не със злоба коментират,че видите ли-"Теглили и сега не плащат"!
А факта,че банките и ЧСИ-тата са монополисти?Че променят условията на договорите в тяхна полза?Че разиграват горкия ни народ с огромни лихви,които трябва да се плащат не еднократно,а години наред?Когато една фирма развива дейността си-то нейната печалба е определена със закон-20%!Тези проценти се слагат еднократно на стоката,или услугата,която фирмата предлага!А Банките?А ЧСИ-тата?-кажете нещо за техните проценти-месечни,годишни,за целия срок на кредита?За кое по-точно и колко са точно % на кредита,респективно печалбата на банката от един единствен кредит???
Ще кажете-"да си мислил",или "да се разпростираш според чергата си"!Ми хубаво,ама чергата ни не трябва ли вече в килим да се превърне?Не е ли това смисълът на всички протести,на които излиза българският народ?
Никой от нас не може със сигурност да знае кога,дали,в кой месец,в коя година ще потръгнат,или ще се сринат нещата!Това трябва ли да пречи хората да се сдобиват със собствени жилища!Ами Вашите родители-те как са купили жилището си?А цял свят не живее ли на кредити?
Трябва ли като нещастници да се завираме в малките панелни жилища на родителите си?И до кога?Колко време-защото трябва да сме сигурни,нали?
Сигурни в какво???Кой да ни я даде тази сигурност???Не бива ли това да бъде нашата държава???Не бива ли в единствения живот,който живеем да се чувстваме щастливи,свободни,радостни земляни,вместо нещастни,ограбени и обезверени българи???
Нека темата да навлезе в по-дълбокия си смисъл,отколкото кой взел и на кого чергата е къса!!!