Как се прощава лъжа?

При случай, че жена му няма отрицателно отношение към тази жена и, че не е ревнива.

Ери ,не мерси!Не ми се влиза в глупави спорове!!!
АЙДЕ

Според мен е хубаво, че си имаш вече едно наум за него Човек и на себе си не може да има 100% доверие, не е редно да натоварваме друг човек с отговорността да оправдае изцяло доверието ни.... ако нямаш някакви по-сериозни поводи за съмнение, не рови повече. А и ако му забраняваш да си общува със забранения плод, ще го пожелае още по-силно. Ако не искаш раздяла не си създавай причини за такава. А и ти не общуваш ли с някой мъж, който да може да бъде повод за ревност от страна на мъжа ти?

Здравейте,
Благодаря на всички за мненията.
Малко ми е трудно да обобщя ситуацията, но тя всъщност не  се е променила особено.
Аз вече съм почти сигурна, че съпругът ми не е имал връзка с другата жена извън интернет, но това не променя факта, че ме излъга и начина, по който го направи. Но, така или иначе, монетата винаги има две страни и съм наясно, че и аз, с поведението си, съм допринесла да се стигне до лъжи. Не съм простила, не съм забравила, но в крайна сметка, семейство се създава с любов и доверие, а за да се запази, са нужни и компромиси. И двамата се стараем този момент да не ни разваля ежедневието, макар, че на моменти се случва. Няколко семейни празника, които минаха, разведриха обстановката, надявам се с времето да се сближим отново и доверието да се върне. Винаги ще ми остане "едно наум", но си извадих доста изводи от случката, най-вече за собственото ми отношение към семейството, към самата мен и живота. Явно съм имала нужда от разтърсване и шамар и ги получих.
Желая хубаво лято на всички!

Прошката е най-великото нещо,но не знам дали бих забравила такава лъжа,дали съмнението че не го прави отново този път без аз да подозирам защото е станал по-предпазлив ще ми даде мира.имам чувството ,че винаги ще ми се струва че има нещо и от най невинното поглеждане към някоя друга жена пък било и то в нета

аз също съм хващала мъжът ми в лъжа... трудно му  е да ме излъже....ставаше дума за бившата му но ги сложих и двамата на място... преживях го...но не се забравя... за съжаление от сега нататък съм на щтрек

Прощава се лъжа. Зависи от хората. Аз съм прощавала и на мен са ми прощавали. Говорим за големи лъжи, нали?

Замислих се какво точно е прошка - да забравя, да не ми пука, да отмина?
Да хващала съм в лъжа. Не мога да забравя, не натяквам, но и имам едно наум.

Прочетох с интерес....В първия момент не ми стана ясно за какво иде реч  -очевидно за някаква лъжа
/ и то, не първата, както е уточнено/. След това се запитах за жена ли става въпрос и се оказа по-натам в темата, че да. Лично аз си задавам най-напред въпроса - ЗАЩО той/тя се  е принудил да ме лъже? Когато сме били деца, сме лъгали родителите от страх, от това да не ги нараним или да не ги разочароваме.При възрастните не е много по-различно.В живота ми почти не ми се е налагало да лъжа, поради тази причина никога не съм поставяла условия на половинката си "няма да се лъжем" - не ми е хрумвало, че би имало причина.Предупреждението към един мъж, че няма да се лъжем е първото, което той отбелязва в "тефтерчето" си като червена точка : "тази трябва винаги да я лъжа, че не се знае".Понякога мъжете лъжат наистина без причина, само от това ,че са поставени под някакъв стрес, че ако кажат истината, нещо лошо ще последва.Оттук се завърта колелото.Така се лъже и за дребни работи, само и само да избегнат някаква разправия или дори физиономия.Това разбира се, се отнася за моят опит и моите впечатления. Когато обаче става дума за жена -о, не,няма начин.Никакви прошки, никакви любови,прекалено съм силна и красива,прекалено отговорна и прекалено уникална, за да постилам собственоръчно леглото за друга между нас.Това просто няма как да стане. Истина е, че хората, макар и 20 години да живеят заедно, пак не се опознават.Или пък по време на съжителството, се променят.Понякога трудностите не каляват едно семейство, както ще се избият да ни убеждават психолозите.Напротив.Рано или късно,тези трудности ,макар и приключили, се оказва, че са свършили своята неблаготворна дейност и завинаги са разбили магията.Нещата се разпадат.За съжаление.После идват годините, възрастта...Искрено се надявам във вашият случай това да не е така и да не стане така.
Като съвет - ако мога да си го позволя - уважавайте себе си, защото сте уникална като жена и като майка, отдайте се на детето си  иго научете отсега, че всеки човек е уникален, красив и умен и заслужава най-доброто.Останалите, които крадат от чуждото щастие или се опитват да го направят,рано или късно си плащат цената за това.Успех! Желая ви любов! 

Установих, че това важи в пълна сила и за мен....
.....
За протокола - лично аз бях по-наранена от връзката от разстояние.......
Изживяла съм и двата варианта.....реална и виртуална връзка.....
Не се смятам за светица и безгрешна, така съм решила простила съм.....

Мога да простя без да забравя, но само веднъж. И то ако много обичам. Втори път по-добре да няма...

Как се прощава лъжа?( когато става дума за сериозна лъжа де)
Ами никак не се прощава.
Или стискаш очи, продължаваш напред и се молиш да не ти се случи повече,
или теглиш майната на всичко и продължаваш пак напред естествено.
Според мен най-важното е  да разбереш да разбереш защо си бил/а излъган/а за
да не провокираш хората да те лъжат отново.

Ако простиш на жена,тя би могла да оцени жеста и да не повтори.
Обаче ако простиш на мъж,той ще реши ,че ако го направи отново пак ще му бъде простено.



Има някои неща ,които няма как да се признаят,като изневери или както е в случая.
Ако го хванеш и питаш няма как да не си изпросиш оправдания и лъжи.
Исках да питам авторката кое повече я подразни-това ,че я лъже или че не спазил забраната й да не общува с въпросната жена.

Търсих в предните страници мъжко мнение по темата, не намерих.
Показателно е - тук мъже не припарват.
Един стар виц:

Мъж и съпругата му, той - вече на смъртен одър:
"Скъпа, толкова хубаво живяхме, цял живот сме били заедно. Сега искам да те попитам нещо, но да ми отговориш честно - изневерявала ли си ми и колко пъти?"
Тя: "Колкото и ти на мене."