Как се прощава лъжа?

Не се прощава, забравя се.
Щом не искаш да си разваляш семейството, какъв е бил тоя зор да го накараш да си признае?

Бих му простила, че ме лъже, че не ме лъже...Нормално е...
За другите неща - само ти познаваш конкретната ситуация - не бих мога да преценя.....
Но ако действително сте отдавна заедно и искате да останете така - намерете начин да преодолеете това...

Прощавам, но не забравям. Лъжата винаги се връща като бумеранг.
Изгубено доверие много трудно се гради наново. Зависи и какъв човек си, поне при мен е така.

Дребно, едро, лъжата си е лъжа. Ако си свикнала на дребните, а ти би трябвало да си свикнала, щом сте заедно отдавна, преглътни и тази.

Трудно е да повярваш ,че човекът с който си толкова време може да постъпи така.
Съгласна съм с Бърди ,че лъжа не се прощава ,а се забравя.
Въпросът е дали ти си готова  и дали си заслужава да простиш и да забравиш.
За да простиш лъжа трябва да си много силен!
Как да забравиш стореното?Ако се опиташ да забравиш няма да е лесно .
Късмет ти пожелавам и дано вземеш най-правилното решение

В ада, до казана с българите няма дяволи, защото един да опита да излезе, и останалите българи го дърпат обратно. Ти си еволюирала до създаването на собствен казан, и когато започнеш да излизаш от него, ... сама се буташ обратно вътре.  Ама то имало защо, ревността да е към пороците — защото трови ревнивците цял живот, дори и да няма истинска причина. 

Не се прощава, но спира да ти пука, когато човекът ти стане безразличен.

Ей точно такава лъжа лично аз едва ли бих могла да простя, дори и да искам. Дано не ми се налага!

Едно гадже така ме баламосваше, съмнявах се, но нямаше как да съм на 100% сигурна/доказателства преки нямах/. След като всичко помежду ни приключи той сам ми се похвали за това и онова. Ейййй на 90% преди бях сигурна, но...  Тогава толкова се зарадвах, че вече този човек е в миналото ми....

Като е толкова дребно и безобидно защо те лъже? Ти имаш ли навика да правиш проблеми от дреболии и съмнения, че да не е искал да си ги навлича?
На мен ми мирише кофти лъжа за друга жена, за каквото и да става въпрос. Ако е толкова безобидно не виждам и една причина да лъже и чак пък така нагло.

Дано нямате повече подобни спънки и всичко се нареди добре за теб и семейството ти  

    Да, тук има много истина!Първо, той те е излъгал ,скрил и прикрил истината..второ, ти знаеш, че ще го осъдиш и то за дълго!Тук и двамата падате в пороци: той в лъжа , а ти в  осъждане !Решението е прошка и да му помогнеш да преодолее пороците си и ти твоите!Нали това е смисълът на брака да си помагате, когато другия падне в грешка!

Преглъщаш ... и прощаваш. Ако си убедена, че го искаш и си струва.
Веднъж загубено доверие не се връща изцяло, но донякъде е възможно, зависи какъв е човекът до теб и какво прави по въпроса.
Трудното е да забравиш лъжата... да я изтикаш някъде назад и да не мислиш за това всеки ден...

Ако не мога да забравя и да простя, просто не ровя да чуя неща, които  няма да преглътна.

В такава ситуация аз - лъжата няма да простя, няма да се разделя, но няма да простя. Лъжата е нещото, което органически не понасям под никаква форма - характер, какво да се прави.
 Недоверието ти ще остане дълго, но ти ще свикнеш с него. Въпросът е дали мъжът ти ще свикне с това и новото ти поведение /за жалост , то е неминуемо/.

Аз пък се чудя, като усещаш, че става нещо просто си заравяш главата в пясъка, защото те е страх какво ще чуеш и разбереш, и няма да можеш да простиш.

Аз пък не мога да живея така в неведение и бих искала да знам истината вместо да се самозаблуждавам, че всичко е розово. Затова и когато бях в подобна ситуация исках всичко да знам. Дали мога да простя или забравя е отделен въпрос.

Има една мисъл: помниш, ако искаш - забравяш, ако можеш.

От лъжа да лъжа има голяма разлика. От премълчаване да изказване на лъжа или истина също.

Благодаря на всички за отговорите!
От самото начало много се колебаех дали въобще да повдигам темата пред съпруга си. Страх ме беше да получа определени отговори, но не можех просто да си "заровя главата в пясъка", както каза Елито0. Не изпитвам ревност, а се подразних от това, което бях научила и директно го попитах. Въобще не очахвах, че ще ме излъже, ако става въпрос за "невинни отношения". Но, когато видях, че се опитва да скрие  подробности, реших, че просто трябва да стигна докрай.
Повечето от вас са на мнение, че лъжата не се прощава, а се забравя. Аз съм сигурна, че няма да забравя тази. Но, искам да му простя. Просто се познавам и зная, че само това е начина да продължим. Не зная как ще се справя с недоверието си, времето ще покаже.

Аз мисля обратното.По-вероятно е човек да прости, отколкото да забрави....
Аз поне не бих могла да забравя нещо подобно.

... ти сама каза, че му нямаш доверие.  Може ли да има любов и добро семейство без доверие?
Според мен нещата приключват до там.  Доверие вече едва ли ще завърнеш.  По добре удряй чертата, защото ми се струва, че търсиш причини да останеш.

А на мен ми е странно как ще забрави човек, без да прости. Или как ще прости, без да забрави?  
Sugar4e, наистина е по-добре да изискваш да знаеш цялата истина. Имаш право на това, поне да знаеш как да действаш по-нататък. Останалото е затваряне на очите и капитулиране още преди да си разбрала за какво да се бориш. И има ли смисъл от борбата. За мен изгубеното доверие почти никога не се възвръща. А без доверие не може да се гради връзка.

Хайде пак глупости. Жената ясно е написала, че не става въпрос за удряне на каквато и да било черта. Тя не си търси причина, тя си е с него. Ти не прочете ли темата?!

И не е вярно , че доверие не се връща. Напротив, връща се като се спечели пак, трудно, но е реално постижимо при нужното желание.

 Лъжата, нито се забравя, нито се прощава - живее се с нея, свиква се. Просто е.

Eй, как раздавате съвети с голямата лъжица 
Как пък така от един пост толкова много за това семейство, че даваш такива категорични определения?!

 аха глупости ... точно си пише тук за да си помогне с решението.  Как се прощава или се живее с това? брей, че толерантни хора.

Е, може би защото мнението ми противоречи на другите ... много интересно как всички можете да живеете с лъжи и изневери и само да запушвате форумите с тези теми.

Не е до толерантност. Някои хора лъжат просто е, други не, но не винаги се разделят- защото е важно за какво е лъжата. Там вече не е така просто. Помисли, преди да си хващаш за главата!

  Аз съм помислила, имам житейски опит и знам, че малките лъжи водят до големите.  Когато се прощават много малки лъжи и не се прави голяма дума за тях ... много често водят до големите.  И след 5 години  се усещаш, че си клоун който е прощавал и прощавал.

А който може само да прощава ... и да си хваща главата и да не си я хваща, все си е будала.

Там ти е проблема не всеки става клоун или стига до това , което ти си преживяла. Не си помислила- не. От ситуация до ситуация има разлика, както от човек до човек.

Не е задължително малките лъжи да водят до по- големи. Това не са деца, а и тук лъжите са други.
Стигне ли се до важни и решаващи въпроси и то до вземане на решения  - няма лъжа.

Аз разбрах, че това са два различни случая не отнасящи се за едно и също нещо. Или не съм разбрала.
Първият е излъгал за нещо, което е обяснил, че не иска да я безпокой и сега има вероятност да има друга. Авторката се хваща за първата лъжа и като "лъжливото овчарче".
Мисля, че трябва да се попита дали винаги казвате истината и никога не сте лъгали.

  Не съм го преживяла аз, а съм го гледала с години отстрани при други хора.  Преценката ми е много добра и мога да кажа, че разлика няма.  Лъжата е лъжа и в розово да я оцветиш.  Разликата е там, че някой решават да си затворят очите, а други не.

Както и да е, това всичко е лично мнение.  Всеки си има своето.

Винаги ми е било адски странно лафчето "прощавам, но не забравям". Как точно се прощава ако всеки ден мислиш за нещо, не си го забравил, не си го оставил в миналото и, много вероятно, под една или друга форма, натякваш и напомняш за него? Простено ли е след като не е забравено?
Към авторката: била съм в подобна ситуация, но бях на мястото на съпруга ти: излъгах многократно, признавам си, но нещата приключиха благополучно и смея да твърдя и, че е простено и, че е забравено. Така че - възможно е. Наистина зависи от човека до теб, от теб самата, от ситуация, обстоятелства, сили, воля, смисъл, обич и, изобщо - колкото обективни, толкова и субективни неща. И е възможно нещата не да са както преди, а по-хубави. Половинката ми е най-силният човек, когото познавам, с безкрайно сърце и любов, която ми помогна да остана на мястото си, в себе си и в семейството, което обичам и никога не съм искала да губя.
Не мога да ти дам съвет най-малкото, защото ти най-добре познаваш съпруга си, но все пак и момичетата го написаха по-горе: ако намираш смисъл, ако искаш да запазиш семейството си, ако обичаш човека до себе си и откриваш смисъл да му повярваш отново - опитай. Поговорете, стигни до него, до мислите му, избистрете нещата, избистри ги и ти сама за себе си, огледай и прецени ситуацията и дерзай. Струва си поне това.

Биби, че ми стана интересно и ще приключим спора - коя лъжа или по-точно свързана с какво за теб е пагубна?! Има лъжи , които обиждат/ меко казано/, но не те правят на клоун, защото околните и хабер си нямат за това какво става в определена сем. единица. Та за кои лъжи пишеш ти?

п.п. аз вече писах, лъжата не я понасям органически, но  "градирам" лъжите преди да съветвам или самата аз да предприемам т.нар. теглене на чертата.

Аз не споря, нали просто изказваме мнение.  Да разбирам, че имаш в предвид малки лъжи които по някога казваме!?
За мен всяка лъжа в отношение на мъж и жена (семейство), има ефект.  Малка или голяма.  Примерно, да излъжеш за да не обидиш.  
Защото в един момент те хващат в лъжа и започваш да си мислиш дали много неща не са били лъжа.
Но за да драснеш чертата, чак за такива лъжи не.  Но лъжи като тези които авторката споделя ... ми не са малки.  Защото от малки и нелепи лъжи доверие не се губи.  А тя казва, че е загубила доверие. 

Хайде пак всички в кюпа - как живеем всички останали хора ти няма как да знаеш.
И това, че твоето мнение е различно, не го прави нито умно, нито смислено, нито меродавно.

Хайде пак всички в кюпа - как живеем всички останали хора ти няма как да знаеш.
И това, че твоето мнение е различно, не го прави нито умно, нито смислено, нито меродавно.
[/quote]
Нито пък твоето.

Смятам, че определението "дребна лъжа", което си използвала е единствено за твое успокоение.... Ако кавалифицираш лъжата като дребна, това те прави дребнава.... Не се обиждай, но единствено твое е решението за ситуацията. Може би търсиш утеха от подобен вид отношение на други в този форум. Обобщено бих казал, че когато те излъжат веднъж.... всеки път при определена ситуация ще подлагаш на съмнение достоверността.
Поздрави

Като писах, че и преди мъжът ми ме е лъгал "на дребно" имах предвид случки, които са ми оставили "горчив вкус", но не са били чак толкова значими, че да правя скандали. Лъгал е често за събирания с приятели - обикновено си измисля някаква голяма причина за тях. Примерно -  "Иван иска да му помогна да пренесем гардероба", после се обажда, че ще остане, защото Иван едва ли не, е заключил вратата, и не го пуска докато не пият 2-3 ракии, и после случайно са дошли още няколко човека от компанията. По принцип съм много толерантна в това отношение. Да не кажа никога, но почти никога не съм правила проблем за самостоятелни излизания. Но, той така си се оправдава, имам чувството, че по рождение. Винаги ми е "светила лампичката" заради тези глупости, но не съм очаквала да ме лъже за важни неща. Още повече, че сме си говорили колко мразя лъжите, казвала съм му, че разбирам, когото послъгва за дреболии.
В конкретния случай става въпрос за една госпожица, която преди време направи няколко неприятни изказвания за нас и връзката ни пред общи познати. Тя има интерес към мъжа ми, очевидно е. Още преди няколко години се бяхме разбрали, че спираме всякаква комуникация с нея, за да не внасяме излишно напрежение между нас. Миналата седмица обаче разбрах, че преди известно време тя отново е търсила съпруга ми, той е отговорил, започнала е една кореспонденция като между много близки приятели. Стана ми много криво, затова реших да говоря с него - директно му казах, че зная, не ми е приятно и се чувствам обидена от действията му.  Той се опита да отрече част от нещата, които знаех със сигурност, и така....
В самото начало не съм си и помислила, че може да има и нещо повече между тях, но след реакцията му, направо не зная какво да мисля. Не мога да кажа, че по принцип не ревнувам, но не съм болна на тази тема. Винаги съм смятала съпруга си за моногамен и ревността ми е била по-скоро дразнене от определена ситуация, а не проблем. Обичаме се, връзката ни е силна, създадохме и си гледаме детето с любов, правим планове за бъдещето... Карали сме се, били сме пред раздяла, но винаги сме преодолявали проблемите, заради любовта и семейството. И сега това... направо ми спря дъха. Толкова предадена се чувствам, толкова ме боли... Искам да му простя, искам да забравя, макар, че разумът ми казва, че от тук нататък, винаги ще имам не едно, а три наум! Мисля си, че още не сме разнищили проблема докрай и определено ще трябва да говорим много.
Не си търся причини да остана с него - имам ги. Обичам го, имаме като цяло хубава и дълга връзка, невероятно грижовен баща е, помага ми вкъщи... Но, ако в дъното на нещата изникне и нещо друго, не зная какво мисля тогава Не зная дали бих простила изневяра, дано да не се налага!
Благодаря на всички за коментарите - от всеки си правя някакъв извод!

Е, хайде сега, лъжата с цел избягване на обида аз я наричам добро възпитание и не мисля, че ще ми съсипе семейството след време. 

Трудно ще ти бъде, Sugar4e, желая ти успех в изглаждането на нещата.

Ти си уравновесен, свестен и толерантен човек, странно за една млада жена днес. Жалко, че отсреща нямаш себеподобен. Предполагам, че госпожицата му подхожда повече в същността си и това е причината да поддържа връзка с нея, без значение от естеството й. Не рови повече, ще бъдеш наранена сигурно, а не го заслужаваш. Взела си решение, следвай го, пък каквото стане.

Покажи на съпруга си това, нека е наясно какво ти е причинил и не се заблуждава, че е нещо безобидно и би останало без последствия (в смисъл простено - забравено - позволено). Но направи това без емоции, без натякване, за да осъзнае наистина какво ти е причинил, да осъзнае грешката и вината си. Щом сте преминали през трудности и сте оцеляли като връзка и семейство, а и се обичате, абсолютно е възможно тази грешка така да му нагарча занапред, че самият той да бъде по-категоричен в отрязването на госпожицата от живота ви.

Била съм в такава ситуация, може би още съм - нито простих нито пък забравих. Просто видях, че прекалено съм се доверила на мъжа а той не е оправдал това доверие. Не мога да простя лъжа от близък  човек.  Мисля, че никога няма да забравя,защото е рана нанесена от любим човек. Но не си зарових главата в пясъка- намерих следа, рових до край  показах му ,че ме е излъгал и знам .Заявих ясно, че няма да търпя подобно поведение и вратата на дома ни е отворена при положение, че ще ми се сваля с друга.
Незнам как се връща доверие  , и аз се чудя как се продължава след лъжа. .......Мъча се да се науча да живея с това , и да мисля повече за мен и детето си .Също не се разделихме, все още сме заедно.Времето и поведението му ще покаже до кога . Но пренастроих приоритетите си и знам как ще постъпя при следваща лъжа .Няма да ми е трудно да си тръгна както до сега ми е било.
Но реакцията в такива моменти си е до човек , няма обща рецепта .Желая ти много кураж!

Сигурно наистина е така.   Излъгал е, защото е знаел, че истината е щяла да ти бъде неприятна.
Трудно, но не е невъзможно. Лъжата е грешка, а безгрешни хора няма. Въпросът е да не се повтаря.
Казал е, че съжалява. Остава и да го докаже!
Късмет и дано се изгладят нещата!

Това определено ще е грешка.

Изтрий госпожицата от общите теми, наблюдавай го малко по-внимателно, но без да се психираш. И най-вече - бъди сияйна и неотразима!

Когато ме излъжат, се чувствам предадена и това ще ме отдалечи от него. Загубя ли доверието си не мога да продължа без болка от нараняването. За мене истината е много важна, дори и да боли, мразя да ме лъжат.

От кога да се говори и да се изяснят нещата е грешка незнам. Ако са решили да са заедно и искат да преодолеят проблема единствено откровен разговор и то не веднъж може да помогне. Но този разговор може да се проведе, когато и двамата са готови. Тя може да иска да научи всичко,но ако човека отсреща не е готов да й каже какво чувства, мисли и да е откровен с нея нестава.

Най-мразя аз лицемерието в едно семейство. Да не се говори за проблема и да се прави на неотразима и сияйна (каквато една наранена жена не може да бъде) е голяма грешка.

Това е личното ми мнение   

Според мен трябва да разбереш докъде са отношенията с въпросната жена.
Ако той не ти е казал само защото ще се подразниш и защото ти е неприятно, то го причисли към първите лъжи. Както си си направила извода човек лъже и без повод и това се корени някъде далеч в детството и миналото което не е необходимо да ровиш и поправяш. Другият при такива ситуации реагира отрицателно.
Ако нещата не са само до добри познати, тогава това наистина е лъжа и мерките са спрямо това кое можеш да простиш и кое не.

Под "грешка" имам предвид да се тъпче и мели все по темата. Какво да се изяснява тук? Мъжът има някакъв интерес към госпожицата. Въпрос на характер е, а не на обсъждане, докъде ще се спре.
По-горе казаха - нека да се докаже чрез действия. Съгласна съм.

Аз също изказвам личното си мнение, не задължавам никого да го следва.

И не съм писала "да се прави на" сияйна и ... , а да БЪДЕ такава. Което е трудно, не става от раз, затова пък ангажира силите в правилна посока.

Sugar4e, мисля, че разбирам как се чувстваш и според мен правилно си постъпила. 
Лошо е, че те е излъгал, но в крайна сметка е важно да запазите връзката си силна. А след като му каза колко е неприятна цялата ситуация, той какво отговори? Защото това е много важно за отношенията ви, според мен поне..... 

В този смисъл за говоренето и аз съм на това мнение. Не е добре да се тъпче и мели по темата, въпреки, че е много трудно (от личен опит го казвам) да "игнорираш госпожицата".  Дано авторката успее точно в това, тук основна роля има съпругът й, ако той й докаже, че е игнорирал въпросната и авторката ще може да прости лъжата, и ще продължат напред.

Лъжата се прощава трудно,но когато човек реши да прости,трябва да е сигурен,че наистина го иска.

Времето лекува  стига да няма поредица ....... от лъжи 

Благодаря ви! Толкова много ми помагате! Не е случайно, че хората плащат на психоаналитик, когато имат проблем. Дори само, когато  напишеш думите, ти олеква. А когато човек чуе много и различни мнения, успява да вникне по-добре в проблема, да види някои малки детайли и акценти, които са му убягвали, дори и да се постави донякъде на мястото на другия. Има отговори, които ме разтърсиха - сякаш ме удариха през лицето. Има и такива, които ми дават много успокоение и сила.
Изигра, малко театрално, обида и учудване. Увери ме няколко пъти, че между тях няма нищо. Обясних му, че не повдигам въпроса заради съмнения в изневяра, а защото искрено съм се подразнила от тази кореспонденция. Всъщност, както писах, от това много ме заболя - опита се да ме изкара виновна от ситуацията - че го ревнувам, без да ми е дал повод. Нападението е най-добрата защита
Директно му казах, че такива нападки няма да минат и, че не се чувствам виновна. Но, ако не знаех част от истината предварително, щях да повярвам на това, което ми каза - добре лъже! Това много ме стресна, защото обикновено го усещам /или поне досега така си мислех/.  А сега видях един много добър лъжец.

Да ви кажа, засега нещата нямат развитие. Аз не повдигам въпроса, защото още съм под влияние на преживяното. Искам да си изясня всичко, да се успокоя, за да мога да се концентрирам върху разговора, който предстои, без излишни емоции. Мисля, че така, и той ще има време да помисли. Има още неща, които трябва да изясним. Очаквам, че ще излезе и още нещо от цялата ситуация, ще видим дали ще е за добро.
Ежедневието ни си продължава по старому. Усеща се напрежението, но умишлено отбягвам темата, а и той не се натиска да говори. Предполагам, че наистина се чувства много глупаво, но се опитвам от реакциите му да разбера защо - дали, защото ме излъга без причина и ми изгуби доверието, или, защото го хванах.

Точно заради това искам да разнищя цялата ситуация. Колкото и да беше нагло цялото му изпълнение, мога да му простя, ако е било "с добри намарения". Друг е въпросът, след като простя, как ще си върне доверието ми, но ако иска, ще му помогна, защото и аз го искам.
Ако обаче излезе и още нещо /защото му дадох шанс да ми каже и за други "недоразумения"/, ще е доста трудно и определено, тогава бих мислила дали си заслужава.
 Още веднъж благодаря за милите думи, имам нужда от доста самочувствие в момента, за да не се срина психически. Опитвам се да съм спокойна, дори се гримирам всеки ден, само и само да не изглеждам /пред себе си най-вече/ така, както се чувствам.
Извинявам се за дългите коментари!   

  Лъжата му е съвсем обяснима, и се дължи точно на това, което ти е казал – не е искал да си създава неприятности с теб. Не мисля, че пред теб стои въпросът да прощаваш или не за нея, защото е несъществена. Важното в случая е дали има или възнамерява да има отношения с тази госпожица, независимо дали те се ограничават само с фриволна кореспонденция, тъй като са нездравословни за брака ви.
 Не се фиксирай върху въпроса с лъжата – тя присъства под някаква форма във всички човешки взаимоотношения, даже хората които претендират за пълна откровеност помежду си много рядко го практикуват наистина и обикновено не е твърде успешно. Нали схващаш разликата? Да те излъже, че с Иван ще мести гардероб, за да се задържи на сладки приказки – независимо за да не му пилиш ти, или за да не се чувства виновен че прекарва времето си извън къщи – е едно и е без значение. Да те излъже, че не поддържа връзка с жена, която има аспирации към него е друго, с оглед на възможно бъдещо развитие.

Изобщо не бих се занимавала, а и със сигурност изобщо не бих се трогнала толкова. Мисля, че нищо особено не се е случило. Дори да е спал с нея- какво толкова, разнообразил се е човека...

Знам, че съм по-толерантна от колкото е прието, но смятам, че така се живее далеч по-лесно.
Не бих си тровила живота с подобни глупости.

Мъдро! Стига човек да може да го приеме като максима 

Мъдро ли???
Разнообразявал се е ???
Боже какви разсъждения!
Така ли градите връзките си?

ауууу колко възмутително! 

  Както си искат, така си ги градят.
  Какво ли стана с авторката?

Е, как да не е! 
Ери, искрено се радвам на хора като теб. 

Разбира се че е!!!

Щом за вас е нормално,не означава че и за мен е!!!

Не си спомням някъде да съм цитирала теб!!!
Мнението си е мое и не ви карам да се съгласявате !

Моето усещане е, че е излъгал защото е бил гузен- или вече е изневерил, или е на път. Един невинен в помислите и действията си човек не си създава допълнителни усложнения като се оплита в лъжи. Чистата съвест не се нуждае от тях.
Съжалявам, че не внасям успокоение, но не е зле  да се наблюдава по задълбочено поведението му. Не ми изглежда невинен, това е.

мента+глог+валерян

стига си викала.

При случай, че жена му няма отрицателно отношение към тази жена и, че не е ревнива.

Ери ,не мерси!Не ми се влиза в глупави спорове!!!
АЙДЕ

Според мен е хубаво, че си имаш вече едно наум за него Човек и на себе си не може да има 100% доверие, не е редно да натоварваме друг човек с отговорността да оправдае изцяло доверието ни.... ако нямаш някакви по-сериозни поводи за съмнение, не рови повече. А и ако му забраняваш да си общува със забранения плод, ще го пожелае още по-силно. Ако не искаш раздяла не си създавай причини за такава. А и ти не общуваш ли с някой мъж, който да може да бъде повод за ревност от страна на мъжа ти?

Здравейте,
Благодаря на всички за мненията.
Малко ми е трудно да обобщя ситуацията, но тя всъщност не  се е променила особено.
Аз вече съм почти сигурна, че съпругът ми не е имал връзка с другата жена извън интернет, но това не променя факта, че ме излъга и начина, по който го направи. Но, така или иначе, монетата винаги има две страни и съм наясно, че и аз, с поведението си, съм допринесла да се стигне до лъжи. Не съм простила, не съм забравила, но в крайна сметка, семейство се създава с любов и доверие, а за да се запази, са нужни и компромиси. И двамата се стараем този момент да не ни разваля ежедневието, макар, че на моменти се случва. Няколко семейни празника, които минаха, разведриха обстановката, надявам се с времето да се сближим отново и доверието да се върне. Винаги ще ми остане "едно наум", но си извадих доста изводи от случката, най-вече за собственото ми отношение към семейството, към самата мен и живота. Явно съм имала нужда от разтърсване и шамар и ги получих.
Желая хубаво лято на всички!

Прошката е най-великото нещо,но не знам дали бих забравила такава лъжа,дали съмнението че не го прави отново този път без аз да подозирам защото е станал по-предпазлив ще ми даде мира.имам чувството ,че винаги ще ми се струва че има нещо и от най невинното поглеждане към някоя друга жена пък било и то в нета

аз също съм хващала мъжът ми в лъжа... трудно му  е да ме излъже....ставаше дума за бившата му но ги сложих и двамата на място... преживях го...но не се забравя... за съжаление от сега нататък съм на щтрек

Прощава се лъжа. Зависи от хората. Аз съм прощавала и на мен са ми прощавали. Говорим за големи лъжи, нали?

Замислих се какво точно е прошка - да забравя, да не ми пука, да отмина?
Да хващала съм в лъжа. Не мога да забравя, не натяквам, но и имам едно наум.

Прочетох с интерес....В първия момент не ми стана ясно за какво иде реч  -очевидно за някаква лъжа
/ и то, не първата, както е уточнено/. След това се запитах за жена ли става въпрос и се оказа по-натам в темата, че да. Лично аз си задавам най-напред въпроса - ЗАЩО той/тя се  е принудил да ме лъже? Когато сме били деца, сме лъгали родителите от страх, от това да не ги нараним или да не ги разочароваме.При възрастните не е много по-различно.В живота ми почти не ми се е налагало да лъжа, поради тази причина никога не съм поставяла условия на половинката си "няма да се лъжем" - не ми е хрумвало, че би имало причина.Предупреждението към един мъж, че няма да се лъжем е първото, което той отбелязва в "тефтерчето" си като червена точка : "тази трябва винаги да я лъжа, че не се знае".Понякога мъжете лъжат наистина без причина, само от това ,че са поставени под някакъв стрес, че ако кажат истината, нещо лошо ще последва.Оттук се завърта колелото.Така се лъже и за дребни работи, само и само да избегнат някаква разправия или дори физиономия.Това разбира се, се отнася за моят опит и моите впечатления. Когато обаче става дума за жена -о, не,няма начин.Никакви прошки, никакви любови,прекалено съм силна и красива,прекалено отговорна и прекалено уникална, за да постилам собственоръчно леглото за друга между нас.Това просто няма как да стане. Истина е, че хората, макар и 20 години да живеят заедно, пак не се опознават.Или пък по време на съжителството, се променят.Понякога трудностите не каляват едно семейство, както ще се избият да ни убеждават психолозите.Напротив.Рано или късно,тези трудности ,макар и приключили, се оказва, че са свършили своята неблаготворна дейност и завинаги са разбили магията.Нещата се разпадат.За съжаление.После идват годините, възрастта...Искрено се надявам във вашият случай това да не е така и да не стане така.
Като съвет - ако мога да си го позволя - уважавайте себе си, защото сте уникална като жена и като майка, отдайте се на детето си  иго научете отсега, че всеки човек е уникален, красив и умен и заслужава най-доброто.Останалите, които крадат от чуждото щастие или се опитват да го направят,рано или късно си плащат цената за това.Успех! Желая ви любов! 

Установих, че това важи в пълна сила и за мен....
.....
За протокола - лично аз бях по-наранена от връзката от разстояние.......
Изживяла съм и двата варианта.....реална и виртуална връзка.....
Не се смятам за светица и безгрешна, така съм решила простила съм.....

Мога да простя без да забравя, но само веднъж. И то ако много обичам. Втори път по-добре да няма...

Как се прощава лъжа?( когато става дума за сериозна лъжа де)
Ами никак не се прощава.
Или стискаш очи, продължаваш напред и се молиш да не ти се случи повече,
или теглиш майната на всичко и продължаваш пак напред естествено.
Според мен най-важното е  да разбереш да разбереш защо си бил/а излъган/а за
да не провокираш хората да те лъжат отново.

Ако простиш на жена,тя би могла да оцени жеста и да не повтори.
Обаче ако простиш на мъж,той ще реши ,че ако го направи отново пак ще му бъде простено.



Има някои неща ,които няма как да се признаят,като изневери или както е в случая.
Ако го хванеш и питаш няма как да не си изпросиш оправдания и лъжи.
Исках да питам авторката кое повече я подразни-това ,че я лъже или че не спазил забраната й да не общува с въпросната жена.

Търсих в предните страници мъжко мнение по темата, не намерих.
Показателно е - тук мъже не припарват.
Един стар виц:

Мъж и съпругата му, той - вече на смъртен одър:
"Скъпа, толкова хубаво живяхме, цял живот сме били заедно. Сега искам да те попитам нещо, но да ми отговориш честно - изневерявала ли си ми и колко пъти?"
Тя: "Колкото и ти на мене."

Моля за извинение, доц. Кожухаров.
Така е, като се бърза.

Идеята да живея със стиснати очи не ми допадна и явно автоматично съм я изтрила от съзнанието си.

Няма човек,който да не лъже по една или друга причина....Лъжем ежедневно -волно или неволно , за малки или за големи неща....Големите лъжи обаче ,с които се сблъскваме понякога ни карат да се чувстваме предадени, озлобени и наранени . Погледнато от мястото на лъжещия : с цел да ни предпази от тези състояния - и е така -няма да стигнем до тях , ако истината не излезе.....Когато излезе обаче и лъжата вече е факт : не се прощава , не се забравя -просто времето я притъпява и тя отстъпва назад , пред хубавите моменти ,които ни подарява този,който ни е излъгал. Понякога се сещаме за нея , искаме да я извадим пак и да я натякваме ,защото си спомняме за болката от предателството, но си даваме сметка ,че така пак ще се потопим в помията и оставяме лъжата там , където сме я заровили.   

Аз лично мноог трудно, дори и в някаква степен да съм простил пак се сещам за нея

Ти си уникален бре пич  .. има ли форум у който да не си се бъгнал!!! 

хахах Соте, а ти от къде знаеш бе?!

Ми то въпроса е принципен...справедливо е някак да очакваш искреност - щот ти я предлагат уж...
Не бих простила лесно, не бих забравила, но вероятно бих направила компромис да продължа с този човек. Ако след време видя, че просто не става - решението е едно...

Махленските клюкарки нищо не пропускат.