Как се прощава лъжа?

Аз не споря, нали просто изказваме мнение.  Да разбирам, че имаш в предвид малки лъжи които по някога казваме!?
За мен всяка лъжа в отношение на мъж и жена (семейство), има ефект.  Малка или голяма.  Примерно, да излъжеш за да не обидиш.  
Защото в един момент те хващат в лъжа и започваш да си мислиш дали много неща не са били лъжа.
Но за да драснеш чертата, чак за такива лъжи не.  Но лъжи като тези които авторката споделя ... ми не са малки.  Защото от малки и нелепи лъжи доверие не се губи.  А тя казва, че е загубила доверие. 

Хайде пак всички в кюпа - как живеем всички останали хора ти няма как да знаеш.
И това, че твоето мнение е различно, не го прави нито умно, нито смислено, нито меродавно.

Хайде пак всички в кюпа - как живеем всички останали хора ти няма как да знаеш.
И това, че твоето мнение е различно, не го прави нито умно, нито смислено, нито меродавно.
[/quote]
Нито пък твоето.

Смятам, че определението "дребна лъжа", което си използвала е единствено за твое успокоение.... Ако кавалифицираш лъжата като дребна, това те прави дребнава.... Не се обиждай, но единствено твое е решението за ситуацията. Може би търсиш утеха от подобен вид отношение на други в този форум. Обобщено бих казал, че когато те излъжат веднъж.... всеки път при определена ситуация ще подлагаш на съмнение достоверността.
Поздрави

Като писах, че и преди мъжът ми ме е лъгал "на дребно" имах предвид случки, които са ми оставили "горчив вкус", но не са били чак толкова значими, че да правя скандали. Лъгал е често за събирания с приятели - обикновено си измисля някаква голяма причина за тях. Примерно -  "Иван иска да му помогна да пренесем гардероба", после се обажда, че ще остане, защото Иван едва ли не, е заключил вратата, и не го пуска докато не пият 2-3 ракии, и после случайно са дошли още няколко човека от компанията. По принцип съм много толерантна в това отношение. Да не кажа никога, но почти никога не съм правила проблем за самостоятелни излизания. Но, той така си се оправдава, имам чувството, че по рождение. Винаги ми е "светила лампичката" заради тези глупости, но не съм очаквала да ме лъже за важни неща. Още повече, че сме си говорили колко мразя лъжите, казвала съм му, че разбирам, когото послъгва за дреболии.
В конкретния случай става въпрос за една госпожица, която преди време направи няколко неприятни изказвания за нас и връзката ни пред общи познати. Тя има интерес към мъжа ми, очевидно е. Още преди няколко години се бяхме разбрали, че спираме всякаква комуникация с нея, за да не внасяме излишно напрежение между нас. Миналата седмица обаче разбрах, че преди известно време тя отново е търсила съпруга ми, той е отговорил, започнала е една кореспонденция като между много близки приятели. Стана ми много криво, затова реших да говоря с него - директно му казах, че зная, не ми е приятно и се чувствам обидена от действията му.  Той се опита да отрече част от нещата, които знаех със сигурност, и така....
В самото начало не съм си и помислила, че може да има и нещо повече между тях, но след реакцията му, направо не зная какво да мисля. Не мога да кажа, че по принцип не ревнувам, но не съм болна на тази тема. Винаги съм смятала съпруга си за моногамен и ревността ми е била по-скоро дразнене от определена ситуация, а не проблем. Обичаме се, връзката ни е силна, създадохме и си гледаме детето с любов, правим планове за бъдещето... Карали сме се, били сме пред раздяла, но винаги сме преодолявали проблемите, заради любовта и семейството. И сега това... направо ми спря дъха. Толкова предадена се чувствам, толкова ме боли... Искам да му простя, искам да забравя, макар, че разумът ми казва, че от тук нататък, винаги ще имам не едно, а три наум! Мисля си, че още не сме разнищили проблема докрай и определено ще трябва да говорим много.
Не си търся причини да остана с него - имам ги. Обичам го, имаме като цяло хубава и дълга връзка, невероятно грижовен баща е, помага ми вкъщи... Но, ако в дъното на нещата изникне и нещо друго, не зная какво мисля тогава Не зная дали бих простила изневяра, дано да не се налага!
Благодаря на всички за коментарите - от всеки си правя някакъв извод!

Е, хайде сега, лъжата с цел избягване на обида аз я наричам добро възпитание и не мисля, че ще ми съсипе семейството след време. 

Трудно ще ти бъде, Sugar4e, желая ти успех в изглаждането на нещата.

Ти си уравновесен, свестен и толерантен човек, странно за една млада жена днес. Жалко, че отсреща нямаш себеподобен. Предполагам, че госпожицата му подхожда повече в същността си и това е причината да поддържа връзка с нея, без значение от естеството й. Не рови повече, ще бъдеш наранена сигурно, а не го заслужаваш. Взела си решение, следвай го, пък каквото стане.

Покажи на съпруга си това, нека е наясно какво ти е причинил и не се заблуждава, че е нещо безобидно и би останало без последствия (в смисъл простено - забравено - позволено). Но направи това без емоции, без натякване, за да осъзнае наистина какво ти е причинил, да осъзнае грешката и вината си. Щом сте преминали през трудности и сте оцеляли като връзка и семейство, а и се обичате, абсолютно е възможно тази грешка така да му нагарча занапред, че самият той да бъде по-категоричен в отрязването на госпожицата от живота ви.

Била съм в такава ситуация, може би още съм - нито простих нито пък забравих. Просто видях, че прекалено съм се доверила на мъжа а той не е оправдал това доверие. Не мога да простя лъжа от близък  човек.  Мисля, че никога няма да забравя,защото е рана нанесена от любим човек. Но не си зарових главата в пясъка- намерих следа, рових до край  показах му ,че ме е излъгал и знам .Заявих ясно, че няма да търпя подобно поведение и вратата на дома ни е отворена при положение, че ще ми се сваля с друга.
Незнам как се връща доверие  , и аз се чудя как се продължава след лъжа. .......Мъча се да се науча да живея с това , и да мисля повече за мен и детето си .Също не се разделихме, все още сме заедно.Времето и поведението му ще покаже до кога . Но пренастроих приоритетите си и знам как ще постъпя при следваща лъжа .Няма да ми е трудно да си тръгна както до сега ми е било.
Но реакцията в такива моменти си е до човек , няма обща рецепта .Желая ти много кураж!

Сигурно наистина е така.   Излъгал е, защото е знаел, че истината е щяла да ти бъде неприятна.
Трудно, но не е невъзможно. Лъжата е грешка, а безгрешни хора няма. Въпросът е да не се повтаря.
Казал е, че съжалява. Остава и да го докаже!
Късмет и дано се изгладят нещата!

Това определено ще е грешка.

Изтрий госпожицата от общите теми, наблюдавай го малко по-внимателно, но без да се психираш. И най-вече - бъди сияйна и неотразима!

Когато ме излъжат, се чувствам предадена и това ще ме отдалечи от него. Загубя ли доверието си не мога да продължа без болка от нараняването. За мене истината е много важна, дори и да боли, мразя да ме лъжат.

От кога да се говори и да се изяснят нещата е грешка незнам. Ако са решили да са заедно и искат да преодолеят проблема единствено откровен разговор и то не веднъж може да помогне. Но този разговор може да се проведе, когато и двамата са готови. Тя може да иска да научи всичко,но ако човека отсреща не е готов да й каже какво чувства, мисли и да е откровен с нея нестава.

Най-мразя аз лицемерието в едно семейство. Да не се говори за проблема и да се прави на неотразима и сияйна (каквато една наранена жена не може да бъде) е голяма грешка.

Това е личното ми мнение   

Според мен трябва да разбереш докъде са отношенията с въпросната жена.
Ако той не ти е казал само защото ще се подразниш и защото ти е неприятно, то го причисли към първите лъжи. Както си си направила извода човек лъже и без повод и това се корени някъде далеч в детството и миналото което не е необходимо да ровиш и поправяш. Другият при такива ситуации реагира отрицателно.
Ако нещата не са само до добри познати, тогава това наистина е лъжа и мерките са спрямо това кое можеш да простиш и кое не.

Под "грешка" имам предвид да се тъпче и мели все по темата. Какво да се изяснява тук? Мъжът има някакъв интерес към госпожицата. Въпрос на характер е, а не на обсъждане, докъде ще се спре.
По-горе казаха - нека да се докаже чрез действия. Съгласна съм.

Аз също изказвам личното си мнение, не задължавам никого да го следва.

И не съм писала "да се прави на" сияйна и ... , а да БЪДЕ такава. Което е трудно, не става от раз, затова пък ангажира силите в правилна посока.