Здравейте,
Много ми е трудно да пиша за личния си живот, но съм в ситуация, в която бих искала да чуя друга гледна точка.
Хванах в лъжа най-близкия си човек - съпруга ми. Най-много ме заболя от две неща - първо ме излъга, гледайки ме в очите. Закле ми се, уверяваше ме, че не ме лъже.
Второто е, че се опита да ми втълпи вина, че се съмнявам в него. Каза ми много тежки думи - че не може след толкова години да не му вярвам, да го подлагам на кръстосан разпит, да го разтрепервам с глупости и т.н.
През цялото време знаех, че ме лъже и настоявах за истината, като му обяснявах, че се опитвам да разбера мога ли да му имам доверие. Оставих темата. На следващият ден пак го попитах, като му казах, че питам за последен път. Той ме погледна отново в очите и пак ме излъга.
Казах му, че зная, че ме лъже /и откъде зная/, че през цялото време съм знаела, затова се опитвах да го накарам да си признае. Е, призна си... Обясни, че е лъгал, за да спести проблеми, че се е борил със себе си да не ми каже истината, че се е оплел тотално, че съжалява и т.н., и т.н.
Не става въпрос за изневяра, но е намесена друга жена.
Сега не зная как да започна пак да му вярвам. Отново ме гледа в очите и ме уверява, че между тях няма нищо. Всъщност аз не съм си мислела, че има, но вече не зная дали не съм грешала. Съмнявам се във всяка дума, която изрича. В съзнанието ми се връщат различни минали ситуации и се чудя дали и тогава не съм била лъгана.
Не искам да се разделяме, защото .... има много причини да не се разделяме. На първо място е детето, разбира се. Страх ме е, че може да съсипя семейството си, заради дребна лъжа. Но ме е страх, че ако останем заедно ще превърна живота ни в ад заради изгубеното доверие.
И преди ме е лъгал "на дребно", но никога толкова нагло и упорито.
Е, вие сте... Как се прощава лъжа? Как се връща изгубено доверие?
Много ми е трудно да пиша за личния си живот, но съм в ситуация, в която бих искала да чуя друга гледна точка.
Хванах в лъжа най-близкия си човек - съпруга ми. Най-много ме заболя от две неща - първо ме излъга, гледайки ме в очите. Закле ми се, уверяваше ме, че не ме лъже.
Второто е, че се опита да ми втълпи вина, че се съмнявам в него. Каза ми много тежки думи - че не може след толкова години да не му вярвам, да го подлагам на кръстосан разпит, да го разтрепервам с глупости и т.н.
През цялото време знаех, че ме лъже и настоявах за истината, като му обяснявах, че се опитвам да разбера мога ли да му имам доверие. Оставих темата. На следващият ден пак го попитах, като му казах, че питам за последен път. Той ме погледна отново в очите и пак ме излъга.
Казах му, че зная, че ме лъже /и откъде зная/, че през цялото време съм знаела, затова се опитвах да го накарам да си признае. Е, призна си... Обясни, че е лъгал, за да спести проблеми, че се е борил със себе си да не ми каже истината, че се е оплел тотално, че съжалява и т.н., и т.н.
Не става въпрос за изневяра, но е намесена друга жена.
Сега не зная как да започна пак да му вярвам. Отново ме гледа в очите и ме уверява, че между тях няма нищо. Всъщност аз не съм си мислела, че има, но вече не зная дали не съм грешала. Съмнявам се във всяка дума, която изрича. В съзнанието ми се връщат различни минали ситуации и се чудя дали и тогава не съм била лъгана.
Не искам да се разделяме, защото .... има много причини да не се разделяме. На първо място е детето, разбира се. Страх ме е, че може да съсипя семейството си, заради дребна лъжа. Но ме е страх, че ако останем заедно ще превърна живота ни в ад заради изгубеното доверие.
И преди ме е лъгал "на дребно", но никога толкова нагло и упорито.
Е, вие сте... Как се прощава лъжа? Как се връща изгубено доверие?
Ама то имало защо, ревността да е към пороците — защото трови ревнивците цял живот, дори и да няма истинска причина. 
