Децата с наднормено тегло

Проклетница, писали сме заедно. Наистина е доста странно това поведение А с доктор консултирали ли сте се? Пишеш, че му миришат лошо плодовете?!
И аз като малка бях много злояда. Тежах малко над 14кг на 7 години. Не знам колко гастроскопии ми правеха на месец. С оанзи гадната каша. После, като порастнах всичко се оправи. Дали проблемът не е свързан с фаза на ратсежа?! И по-късно да го израсте?! Не ми идва нищо коснтруктивно на ум
Ох, извини ме Виждам сега в предишният ти пост, пишеш, че сте били на ендокриноложка.

ами не, педиатърката му е ендокриноложка
не бих отишла при нея, вече съм предубедена, че й е професионално отношението
не съм го водила специално за това, защото не мога да се пречупя да му лепна диагноза болестно състояние
здрав е, не се разболява често, профилактичните му изследвания са в норма
просто.......такова ми е детето
не че не се притеснявам, нямаше да съм му майка, ако не се, но продължавам да опитвам с врънкане да идва с мен на дъъъъъъълги разходки и от време на време периодичносе пробвам да го придумам да опита да хапне нещо от "нашата" храна
та той и сладолед не яде да му се не види!!!
и въпреки всичко не е слаб, ама пък може ли всички да са еднакви

Проклетница, в нашата фамилия маше също такова (бебе)дете с  неопределени  задушавания/недостиг на въздух/"астматични пристъпи" и на урбазон. Детето беше пухкаво и в последствие с наднормено тегло.
Липсата на компетентност лекарите оправдаваха с астматичен пристъп и блъскаха урбазон.
След години се изясни алергия - към мед, аналгетици, бобови и т.н.
След това се установи инсулинова резистентност и проблема с наднорменото тегло беше разгадан.

той няма пристъпи от години вече, бяха докъм 4-годишната му възраст
има алергичен ринит, не астма, пролетта и лятото си ходи със запушен нос, но дотам, нищо повече
както казах - не мога да се пречупя да сложа диагноза на детето си и да започна да го влача по доктори, и да го натикам в омагьосания кръг, от който излизане няма
по-горе съм писала как реагира детски ендокринолог, която го познава откак се е родил
аз знам как да го храня, въпроса е, че не яде

Проклетница, разбирам те прекрасно, но виждам, че правиш грешките които правех аз. Затова макар да да съм убедена, че няма да ти допадне това, която ще напиша ще ти го кажа. Опитай да не приемаш отчаяно-гневно нещата.

Първо - Трябва да е ясно, че ти си родителя и ти водиш. Ти си този, който води с храненето, обличането и поведението. Родител, който иска добро бъдеще за детето си не може да се води по неговите интереси и желания на 100%. След 10 години на него ще му е много кеф да взема наркотици и ти какво ще правиш? Ами иска детенцето, нека му даваме пари! Разбирам те, че има съпротива, но това не е бебе. Той вече е голям и разбира. Може да се говори с него. Моята дъщеря също се тръшкаше какво не ядяла, но се оказа алергична към ВСИЧКО което обича! Шоколад ли? Обожава го, само на него може да живее, но вече знае, че няма как. Обясних и правилата - кое какво е /протеин или белтък/ и количеството протеини, въглехидрати и зеленчуци които дневно да консумира и я оставих тя да си избере какво да е дневно. Седнахме и по нейно желание направихме режим, който консултирах с диетолог. И ако мислиш, че само на теб ти е трудно - алергична е към 70% от белтъците, яде 5 неща, а за преодоляването на хранителна алергия е много важно да има разнообразие в храненето. Не мис е сърди, но помисли - ако на 9 не успяваш да го накараш да се храни що годе правилно, то на 15 ще си го изтървала за много по-сериозни неща.
Второ - прекалената опека, която налагаш не е в негова полза. В следващите години децата ежедневно ще му се присмиват, че е дебел. Нима можеш да го изключиш от училище? Нима ще набиеш момичетата, които ще отхвърлят ухажването му защото е с наднормени килограми? Ами подигравките по улицата и боя дето го чака? Мисля, че след като е харесвал спорта, на който ходи не е трябвало да го отписваш макар треньорите да не са били такива, каквито на теб ти се иска. Може да не ти допадат, но все пак са били добронамерени. Научи го как да приема нещата и как да се справя с емоциите, а не го дръж под стъклен похлупак.
Трето - Поничка, баничка Бела? ... Дори и въглехидрати да са това е неприемливо като храна за 9 годишно дете. Като е баница ще е домашна. Като е тестено то ще е качествено и без консерванти.

Разбери ме правилно, не искам да те критикувам. Разбирам че сега се надига гняв в теб и че мислиш, че нищо не разбирам, че не осъзнавам как си безсилна. НО ОТ СОБСТВЕН ОПИТ ТИ КАЗВАМ - не е така! Ти не се бориш за килограмите на детето си, а за живота му. Храниш го, учиш го, за да живее не до 40 години и да умре от инфаркт, а да живее поне до 70 години. Отговори си сама с този начин на хранене колко здраве му даваш и колко ще издържи? Значи няма предаване, нали?

Проклетница, мога да кажа някои неща по поставения проблем, ще бъда директна с цел да свършим работа, в никакъв случай не с лошо чувство, дано не се разсърдиш, че ми се струва, че си доста чувствителна на тази тема. Първо детето ти не е злоядо, а капризно. Злоядо дете значи да не яде нищо. Да избереш баничка пред ябълка е каприз, но 90% от хората, на които им дадат такъв избор ще изберат баничката. Естествено. Опитай да не даваш избор просто. Казал че може да не яде, ама я го пробвай да видим колко ще устиска. Или все пак ще хапне салата. Доброволно умряло от глад дете няма. Докато му даваш избор винаги ще избира поничката. Просто спри да купуваш такива неща.
И второ по-важно. Струва ми се като че искаш да се скриеш и да се правиш че няма проблем. Сърдиш се на хората, които ти посочват проблема, не го водиш на лекар, за да не му сложат диагноза...   Какво като му сложат диагноза? Това ще промени ли с нещо детето ти? Няма. Лекарите не са някаква секта. Според мен задължително изследвайте инсулина. Вкусът му към храната много ми прилича на инсулинова резистентност.
Детето си е твое и ти решаваш. Но ще ти кажа едно. Аз съм дебела от 7 год възраст. Колкото и да обичам родителите си, никога няма да им простя, че ме заведоха на лекар чак на 16! Никога! Това е най-лошото нещо, което са ми причинили. Това промени до голяма степен, да не кажа провали, живота ми.

не се сърдя, не сме деца
опитвала съм да го оставя гладен, наистина
пак не яде ябълка или салата, ще вземе една филийка хляб и това ще е
опитвала съм се да му дам просто парченце плод, да опита, зверчето взе да се дави и аха, да повърне
много рядко хапва месо, пилешко, бяло
разбира се, че не съм се отказала да се боря, просто явно ми идва в повече нежеланието да го принуждавам и ползата за него

и, Савина, точно заради глупавата му лекарка реагирам така, ако беше подходила професионално и казала, абе дай да ти дам направление да видим има ли нещо с това дете, нямаше да гъкна, а щях да ида и да го направя

Съгласна съм, но като не ти харесва един лекар отиваш при друг, а не лишаваш детето си от медицинска помощ.

Мога да предложа игрови модел за справяне със ситуацията, че детето не харесва примерно зеленчуци или плод.
Нека детето се почувства творец към собствената си храна.
Ако може по някакъв начин да му се привлече вниманието към професията шеф-готвач, да погледне нещо кратко и  помпозно по телевизия или клипче за това как има мъже(жени), които са като вълшебници в кухнята сред храната и на каква почит и уважение е професията им.
 След това нека сам избере продукти за салатк(плодова/зеленчукова)  и сам я измайстори, дори за вечерята на мама и тате.
 Ще видиш, колко горд ще се почувства след като изядете цялата салата и го похвалите, че трябва пак да направи, и как ще промени отношението си.

Най-трудното е че детето не съдейства, а точно обратното - държи се сякаш го наказваме и че сме ужасни родители Много е трудно.

Проклетница, опитай по начина по-който аз действам. При първите свалени килограми и похвали от странични хора детето се надъхва и все повече се вслушва в съветите за храненето и за движението.

Лично аз използвах случая, когато самта тя ми каза, че не иска да е най-пълното дете в класа. Подиграха и се и явно го е приела тежко. Започнахме да спортуваме семейно - баща и аз се редувахме, да я държим в движение, да се изпотява и много да бяга. Започнахме дружно да мислим за храни и хранене. Оставях я да решава какво да ядем и как да го приготвим. Поиска да ядем сьомга - а аз мразя риба, но готвя всяка седмица. Още първия месец много се стегна. Резултати в килограми имаше след 3 месеца!!! За да се свали стомахчето трябва да има много бягане и плуване. Не се отчайвай - действай упорито стъпка по стъпка. После е много хубаво като околните ти шепнат колко е отслабнал и издължен! Прегръщам те 

Аз никога не казвам направо на  дете, че е отслабнало.
Казвам му, че се е издължил, пораснал, възмъжал, че е станала същинска дама, (ако е момиченце), че няма нищо бебешко вече... и т.н.

Разбира се, че ще послушам всички, той ми е дете, искам да е здрав и жизнен, как иначе
Ще започнем заедно да готвим, да подреждаме, тази вечер ако не иска да яде с нас, ще си стои гладен
ще намеря и някакъв вариант за спорт, въпреки, че сега е и зима, но все нещо ще излезе, фехтовка или нещо от сорта
аз хич не се отказвам лесно, нито пък мисля, че съм направила всичко възможно, просто ми идва в повече, като прочета, че всичко било от храненето
не е съвсем, но е прекалено широка и разнообразна темата, че да тръгна да философствам, а и няма смисъл
ще пасирам зеленчуци, плодове на сокове, на каши, т.е. ще започна целия цирк отначало, къде вече сигурно три пъти съм вдигала ръце и по някое време пак го почвам
все ще се получи, по един или друг начин


Дорис, Савина, благодаря много!!!

п.п. Дорис, точно така е - държи се, все едно съм най-голямата чума на света и каканиже повече и от свекърва - ти си ме родила за да ме храниш с гадни неща, ама добре, ще се тъпча докато повърна, нека да не ми е хубаво и т.н., манипулатор от класа, не е да му се връзвам, но понякога вярно човек вдига ръце

Много ми е познато това с храненето.И при нас нещата бяха долу-горе по същия начин.До 2 год. добре и от там на сетне едно по едно започна да отказва различни храни.В един момент всичко беше гадно. Но пък моя отслабна драстично- той просто не искаше да яде.Не,че иска вафлата пред ябълката.Не искаше нищо."Захранвах" го втори път. Две лъжици супа, парченце ябълка, морков, месце. Има възможност да избира , но по зададено от мен меню. Сега яде има-няма 10 манджи и супи.Още е на 5 и достъп до лавка няма, та ми е по-лесно. Знае, че храна от пакетче не купувам,но той и не иска. Правя компромис за чипс и някоя бонбона от време на време, но се яде след вечеря.
Моят е с астма и сме минали през урбазона и антихистамините. Помислих,че ще му се отвори апетит..Вятър.
Но все пак се научи, че трябва да се яде. Няма друг вариант. Тъпкала съм с лъжицата и виждах как му се повръща, и е повръщал. Разбра,че е по-гадно да повръщаш, от колкото да ядеш.Колко съм обяснявала и говорила.
Не се отчайвай, ще намериш и вашия вариант. Вдигаш ръце, после пак ги пускаш и почваш отново.Няма друг начин.Той е голям и разбира.
А  манипулациите му хич не ги чувай. Моят си търси майка, която няма да го кара да яде.

Проклетница, и аз мисля, че детето ти е капризно, а не злоядо.
Злоядите отказват всякаква храна.
Твоето яде само предпочитани.
Аз не бих му дала избор.
Как ще купувам понички и баници за пълно дете???
Ще стои гладно, докато разбере, че такава храна просто няма.

Също да кажа, че ми направи лошо впечатление, че все търсиш вина в хората, които го подиграват, че е дебело. И ги избягваш.
Не можеш да го изолираш от света, просто потърси начин да намали кг.
Тогава никой няма да го подиграва.

Като бивше злоядо дете, и аз се присъединявам към мнението, че детето е капризно.
Първо, какво значи това "не водя детето, за да не му лепнат диагноза", напротив, по-добре е ако има такава, то тя да се знае и да се вземат адекватни мерки. Нали си даваш сметка, че наднорменото тегло води до високо кръвно налягане, проблеми със ставите, висок холестерол и диабет? Ти това ли искаш за детето си? Кое за теб е по-страшно?
Второ, 2 понички, баничка и прясно мляко не са много като количество, но са много като калории за дете, което избягва движението по всякакъв начин. Да не говорим за всичката захар, транс мазнини и консерванти, с които са наблъскани въпросните "благинки".
Трето, отново се присъединявам, че след като има проблем с килограмите, то такива храни въобще не бива да влизат вкъщи. Ама нямало да яде нищо. Пробвай ден-два, пък да видим дали доброволно ще умре от глад.

Детето трябва да има избор какво да яде, обаче. Тези приказки как, ако му се дава избор какво да яде ще доведат до това на 15 да си избира наркотиците, съжалявам, ама са смехотворни. Както казах, бях злояда, майка ми винаги питаше какво да сготви за следващия ден (понеже ядях 3-4 готвени неща, които чопках по 1 час), т.е. какво да ям съм избирала аз, никога не съм чувала репликата "ще ядеш каквото има, или ще стоиш гладна". Учудващо, с днешна дата даже в районното не са ме прибирали.